РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Бяла, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20234510200377 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба на М. А. М., ЕГН **********, с адрес в гр.Б, обл.Р., ул."..."
№.., против Наказателно постановление № 23-0247-000017 от 15.03.2023г., издадено от
Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред, като с Решение № 275 от
15.11.2023г. по КАНД № 281/2023г. по описа на Административен съд – Русе, е отменено
Решение № 100 от 29.06.2023г. по АНД № 105/2023г. по описа на Районен съд – Бяла и
делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, пледира за отмяна на
наказателното постановление изцяло и претендира разноски за производството. Счита, че не
са налице предпоставки за преквалифициране на нарушението съгласно посоченото в
решението на АС – Русе, тъй като в случая били налице съществени нови обстоятелства,
които изменят фактическата обстановка и обстоятелствената част на обвинението. Изразява
се несъгласие с изводите на касационната инстанция, като квалификация на нарушението,
като се твърди, че нито в АУАН, нито в НП, са описани факти, които да обосновават
неспазване на дистанция. Акцентира, че правилата за спазване на дистанция предвиждат
водачите да се движат на такова разстояние от движещото се пред тях МПС, че да могат да
избегнат удар в него. В конкретния случай, съприкосновението между автомобилите е
настъпило в лявата лента, а не в лентата, в която е следвало двамата водачи да се движат.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител
и не взема становище по жалбата.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 25.01.2023г. около 17:10ч., св. С. – мл. автоконтрольор в РУ – Бяла, приел сигнал
1
от ОДЧ за ПТП в гр.Б, бул.“Ш. с.“, пред дом №.. Пристигайки на място установил две
моторни превозни средства – бус „Ф.“ с рег.№ ........и лек автомобил „А.“ с рег.№ ...........,
които били в лявата лента (в посока център). Бусът бил разположен перпендикулярно на
пътното платно, като предната му част била върху тротоара, а лекият автомобил се намирал
от лявата му страна. Установил водачите на двата автомобила – св. Р., който управлявал
буса и жалбоподателят, като водач на лекия автомобил. От разговора с двамата водачи св. С.
установил, че двата автомобила се движили по бул.“Шести септември“ в посока център,
като отпред се движил автомобилът управляван от св. Р.. На пътен участък пред дом № ......,
при налична пътна маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“ и поставен пътен знак
Г4 "Движение само направо или надясно след знака", св. Р. предприел забранена маневра –
ляв завой, за да влезе в имота си. В същото време, жалбоподателят възприел намаляването
на скоростта на автомобила пред себе си и предприел забранена маневра изпреварване,
предвид наличието на пътна маркировка М1. Така между двата автомобила настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което били причинени само имуществени щети,
описани в протокол за ПТП. И двамата водачи били изпробвани за употребата на алкохол,
като пробите и на двамата били отрицателни. Била извършена и проба за употребата на
наркотични вещества, която на жалбоподателя се оказала положителна. Били съставени
необходимите документи – протокол за ПТП и снимки на местопроизшествието, а на
водачите били съставени АУАН за допуснатите от тях нарушения на ЗДвП – на св. Р. АУАН
№ 9998 от 26.01.2023г. за нарушение на чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП, а на жалбоподателя АУАН
№ 9996 от 25.01.2023г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП и АУАН № 9997 от
25.01.2023г. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, които последният подписал без
възражения. На основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, с мотивирана резолюция производството по
АУАН № 9996 от 25.01.2023г. било прекратено, поради образуването на досъдебно
производство за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Въз основа на съставения
АУАН № 9997 от 25.01.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление,
връчено лично на 21.03.2023г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпитаните по
делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на чл.84 от ЗАНН вр. с чл.355, ал.1, т.2 от НПК, при новото
разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно
прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения.
В конкретния случай и с оглед събраните писмени доказателства и гласни
доказателствени средства не се установяват нови фактически положения. Не са налице и
сочените от защитата нови обстоятелства, които да изменят установената фактическа
обстановка, а релевираните възражения в тази насока обосновават единствено несъгласието
им с направените правни изводи от касационната инстанция. Всички факти, включени в
състава на приетата от касационната инстанция квалификация на извършените нарушения
по чл.23, ал.1 и чл.6, т.1, предложения трето и четвърто от ЗДвП, са били предявени на
жалбоподателя, поради което са налице и предпоставките на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН за
преквалифициране на нарушенията под посочените норми и налагане на съответно
наказание по чл.179, ал.2, пр.второ и пр.трето вр. ал.1, т.5, пр.първо и пр.второ от ЗДвП,
което е в абсолютен размер от 200 лева.
С оглед изхода на спора, настоящата инстанция следва да се произнесе по разноските
направени в настоящото производство, при първото разглеждане на делото, както и тези за
касационното производство. От делото се установява, че разноски са сторени единствено
пред касационната инстанция съгласно представения списък, които възлизат в размер на 150
лева за юрисконсултско възнаграждение.
2
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0247-000017 от 15.03.2023г., издадено от
Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на М. А. М., ЕГН **********, с адрес в
гр.Б, обл.Р., ул."..." №.., за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението в такова по чл.23, ал.1 и чл.6, т.1, пр.
трето и четвърто от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.второ и пр.трето вр. ал.1, т.5,
пр.първо и пр.второ от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с адрес в гр.Б, обл.Р., ул."..." №.. да заплати на
ОДМВР – Русе сумата 150 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
касационната инстанция (по КАНД № 281/2023г. по описа на Административен съд - Русе).
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___________/п/____________
3