РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Ардино, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на десети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дарина Байданова
при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева
като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело №
20235110100045 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че бегло познава ответниците - баща
и син, живущи в съседно село и че на 08.08.2021г. около полунощ, заедно с
негови приятели посетил дискотеката в с. Жълтуша, общ. Ардино и към 01,30
ч. излязъл от дискотеката, за да изпуши цигара, а след него излязъл и
ответникът С. Х., който бил видимо пиян. Навън, пред дискотеката бил и
баща му - ответникът В. Х. и без повод двамата го нападнали, като В. Х. му
хванал ръцете през гърдите, за да не може да се предпази, а С. Х. му нанесъл
много силен юмручен удар с дясната си ръка, попаднал в долната челюст на
ищеца. Двамата се опитали да му нанесат още удари, но се намесили и други
хора, които предотвратили побоя. Ищецът твърди, че почувствал много силна
болка в долната челюст и помолил своя приятелка да го закара до дома му в
с.Бял извор. Легнал да спи, но болката ставала все по-силна и около 15,00
часа посетил Бърза помощ в гр. Ардино, където му оказали първа помощ,
направили му рентгенова снимка и му казали, че долната му челюст е счупена
на две места, както и му препоръчали да отиде в болница в гр. Пловдив, тъй
като счупването било сериозно и се нуждаел от специализирано лечение. На
10.08.2021г. постъпил в УМБАЛ “Свети Георги” в гр.Пловдив, където била
извършена сложна операция на челюстта му и го лекували до 12.08.2021 г. На
13.08.2021г. посетил съдебен лекар в гр.Кърджали, който след преглед издал
СМУ № 192/2021г., в което описал причиненото му увреждане, а именно, че в
областта на долната челюст е установен оток на меките тъкани; счупване на
долната челюст в областта на десния й ъгъл и в областта на тялото й в ляво,
квалифицирало като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.1 от
НК. За това деяние срещу ответниците бил внесен обвинителен акт в Районен
съд-Ардино за извършено престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК срещу ищеца, в който било посочено, че на
1
08.08.2021 г. в с.Жълтуша, общ. Ардино, двамата в съучастие като
извършители причинили на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на долната челюст в областта на десния й ъгъл и в областта на
тялото й в ляво, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. В
образуваното в Районен съд - Ардино НОХД № 13/2023 г. по описа на същия
съд ответниците участвали като подсъдими и на 18.04.2023г. същите
сключили споразумение с Районна прокуратура - Ардино, одобрено на
същата дата от Районен съд – Ардино, като двамата ответници били признати
за виновни в извършване на инкриминираното престъпление и им било
наложено наказание, както следва: на В. А. Х. - „лишаване от свобода” за срок
от 8 месеца с приложение на чл.66 от НК за срок от 3 години, а на С. В. Х. -
„пробация” за срок от 16 месеца. В исковата молба се твърди, че понастоящем
- 22 месеца след побоя, ищецът се чувства зле, тъй като долната челюст
продължава да го боли, все още не може да се храни и да говори нормално и
продължава да взема болкоуспокояващи лекарства. От причинената му средна
телесна повреда - счупване на долната му челюст в областта на десния й ъгъл
и в областта на тялото й в ляво изпитвал значителни болки и страдания. Два
пъти бил на лечение в Клиника по ЛЧХ при УМБАЛ „Свети Георги”-
гр.Пловдив - първия път от 10.08.2021 г. до 12.08.2021 г., когато му била
извършена операция за поставяне на метални шини на горна и долна челюст и
междучелюстна фиксация с мека-еластична тяга, а втория път бил лекуван от
15.09.2021 г. до 17.09.2021 г., когато му била извършена операция за
премахване на фиксиращите устройства. Твърди, че повече от 3 месеца не
можел да се храни нормално и приемал само течна храна през тръба, тъй като
не можел да дъвчи, почти не можел да говори и не можел да си отваря устата,
изпитвал много силна болка и не можел да спи и да се обслужва нормално.
Налагало се близките да му помагат във всичко.Добавя, че в продължение на
една година не могъл да работи и останал без трудови доходи, издържали го
родителите му. Сочи, че с престъплението, извършено от двамата подсъдими
спрямо него, му били причини неимуществени вреди, изразяващи се в
преживяване на значителни болки и страдания за дълго време, които ищецът
оценява на 15 000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да му заплатят солидарно сумата в размер на 15 000 лв., като
обезщетение за причинените му неимуществени вреди - за претърпени болки
и страдания, ведно с законната лихва, считано от датата на увреждането -
08.08.2021г. Претендира направените деловодни разноски. В съдебно
заседание лично и с адвокат по пълномощие поддържа иска и моли съда да го
уважи. Претендира разноски. Не представя списък на разноските.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците чрез упълномощен адвокат, които намират предявения иск за
допустим и основателен, но го оспорват по размер. Не възразяват, че на
18.04.2023 г. е сключено споразумение с РП - Кърджали, ТО - Ардино,
одобрено от Районен съд - Ардино,по силата на което били признати за
виновни и им било наложено справедливо и законосъобразно наказание. Не
възразяват, че пострадалият изпитал болки и страдание в момента на
причиняване на телесното увреждане и определен период от време след това,
но считат изложените в ИМ твърдения за силно преувеличени. Оспорват като
недоказано твърдението на ищеца, че в продължение на една година не можел
да работи и останал без трудови доходи и бил издържан от родителите му.
Оспорват, че 22 месеца след побоя ищецът се чувства много зле, тъй като
долната челюст продължава да го боли и все още не може да се храни и да
2
говори, както и че в продължение на една година не можел да работи и
останал без трудови доходи. Твърдят,че възстановяването на ищеца протекло
нормално и в обичайните срокове, като в наличната медицинска
документация липсвали обективни данни за някакви физически или
психически усложнения през възстановителния период, в подкрепа на което
посочват, че доказателство за нормалния оздравителен процес били данните,
че от 10.08. до 12.08.2021г. пострадалият бил в лечебно заведение за
поставяне на метални шини и само след 32 дни отново за два дни бил в
същото лечебно заведение за премахване на поставените фиксиращи
устройства. Считат, че съгласно съдебната практика при подобни
усложнения, тези устройства се премахвали след 6 месеца, а в някои случаи
се монтирали на ново и се премахвали след много по-продължителен период
от време. Молят съда да постанови решение, с което да уважи частично
исковата претенция ,като определи дължимото обезщетение съобразно
критериите по чл.52 от ЗЗД и начина на извършване на деянието – с нанесен
единствен удар, характера на увреждането и последиците от него. В отговора
си ответникът С. Х. добавя, че през продължителен период от време не
работи, няма странични доходи и се издържа от финансовите възможности на
баща си В. Х., както и от скромните възможности на дядо си и баба си, при
които живее, както и понастоящем изпълнява наложеното му наказание по
влязлата в сила присъда по приключилото НОХД – обществено-полезен труд
и два пъти седмично се подписвал, което му създавало ограничения да намери
подходяща работа и да разполага с по-големи финансови възможности.
Ответникът В. Х. в отговора си моли съда да отчете и се съобрази с
финансовите му възможности, с получаваните трудови доходи, с
обстоятелството, че полага постоянни грижи за болните си и възрастни
родители, а също и че в момента издържа и сина си С. Х., също ответник по
делото.Не претендират разноски. В съдебно заседание лично и чрез
упълномощен представител поддържа отговора на исковата молба. До края на
устните състезания не заявяват претенция за разноски и не представят списък
по чл.80 от ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствата – писмени и
гласни - поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С доклада по чл.146,ал.1 от ГПК на основание чл. 155 ГПК във вр. с
чл.300 от ГПК съдът е указал на страните, че се смятат за доказани и не
подлежат на повторно доказване следните факти и обстоятелства:
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дейците на основание определение на съда от 18.04.2023г., постановено по
НОХД № 13/2023г. по описа на РС-Ардино, с което е одобрено споразумение
между Районна прокуратура-Кърджали, ТО-Ардино и обвиняемите В. А. Х. и
С. В. Х., с които същите като обвиняеми са признати за виновни в следното:
В. А. Х. е признат за виновен,в това, че на 08.08.2021г. в с. Жълтуша, общ.
Ардино, обл. Кърджали, в съучастие като извършител със С. В. Х. причинил
на Е. Б. О., от с. Бял извор, общ. Ардино, обл. Кърджали средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на десния й
ъгъл и в областта на тялото й в ляво, довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето за повече от един месец - престъпление по чл. 129, ал.
2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и на основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2 и чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за
срок от 8 месеца,като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
3
наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три
години; С. В. Х. е признат за виновен в това, че на 08.08.2021г. в с. Жълтуша,
общ. Ардино, обл. Кърджали, в съучастие като извършител със В. А. Х. от с.с.
причинил на Е. Б. О. от с. Бял извор, общ. Ардино, обл. Кърджали средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на
десния й ъгъл и в областта на тялото й в ляво, довело до трайно затрудняване
на дъвченето и говоренето за повече от един месец - престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и на основание чл.129, ал.2 във вр. с
ал.1,вр. с чл.20,ал.2, във вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б.”б”, пр.1 във вр. с чл.42а, ал.1
и ал.2, т.1, т.2 и т.6, ал.3, т.1 и т.3, във вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК е осъден
на наказание „пробация” със следните пробационни мерки: - „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 16 /шестнадесет/ месеца с
периодичност два пъти седмично; -„задължителни периодични срещи с
пробационен служител” срок от 16 /шестнадесет/ месеца и - „безвъзмезден
труд в полза на обществото” в размер на 100 /сто/ часа годишно за 1 /една/
година.
От приложените материали към приобщеното в настоящото
производство НОХД № 13/2023г. по описа на РС-Ардино, се установява, че на
08.08.2021г. в 14,08ч. ищецът посетил ЦСМП-Кърджали с оплакване от болка
от две страни на челюстта след удар в областта на лицето, а от 10.08.2021г. до
12.08.2021г. е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, Пловдив,
където е установено болезнено и затруднено отваряне на устата,
невъзможност да се затворят зъбите в правилната позиция и силна
болезненост. При рентгенологичното изследване е установена нарушения
цялост в ъгъла на долната челюст вдясно и на тялото на мандибулата в ляво.
Извършена е оперативна интервенция с поставяне на метални шини на горна
и долна челюст и е осъществена междучелюстна фиксация с меко-еластична
тяга. Пациентът е изписан без усложнения, с назначено медикаментозно
лечение и с временно изгубена трудоспособност. В периода 15.09.2021г.-
17.09.2021г. ищецът отново постъпва в университетската болница – ЛЧХ по
спешност, за последваща ортопедична помощ с оплакване за изтекъл период
на фиксацията, но със зачервени, болезнени и на места разранени венци от
поставеното фиксиращо устройство за лечение на фрактурата на долната
челюст. Установен е остър гингивостоматит. След извършената оперативна
интервенция под местна анестезия – премахване на фиксиращо устройство,
ищецът е изписан с констатация за подобрение и временно изгубена
трудоспособност.
Ответникът В. Х. установява получени в периода м.юни 2022г. –
м.април 2023г. трудови доходи, месечно възлизащи в размер около МРЗ за
страната, както и доказателства за влошено здравословно състояние на
родителите му.
Пред настоящата инстанция са изслушали гласни доказателства. Така,
от показанията на св.С. Н. О. – майка на ищеца, се установява, че посетила
със сина си ФЦСМП- Ардино,ЦСМП-Кърджали, а след това били изпратени
по спешност в гр. Пловдив, като след прегледа им казали, че ищецът има
счупване на две места. Не можел да говори, с мимики и жестове обяснявал
какво се е случило, не бил в състояние да шофира, а свидетелката нямала
книжка и се наложило да търси човек да ги закара до гр. Кърджали, а оттам
по спешност в гр.Пловдив, където му сложили шина. Ищецът не бил в
състояние да се оправя сам. Били тежки дни, свързани с много разходи. Около
4
седмица – от 09.08.2021г. бил по болници, където му давали само вода и
натурални сокове със сламка, след което два или три месеца се хранел със
сламка и пасирана храна. Ищецът не искал да излиза с приятели, депресирал
се. След случая загубил работата си в Англия, където тъкмо се бил устроил,
тъй като не могъл да се върне. В момента работел като общ работник в
строителството по няколко дни в седмицата, но нямал редовна работа.
Няколко пъти ходили на прегледи в Пловдив и след това за премахване на
шината, за което имали големи разходи. Психически не бил добре, което
продължавало и до сега.Приемал много болкоуспокояващи лекарства и тъй
като не можел да се храни, имунната му система отслабнала и се наложило да
приема и различни витамини и хранителни добавки за подсилване на
имунитета. Здравословното му състояние не било добро и сега със зъбите
имал големи проблеми, за което били предупредени при изписването от
болницата. Многократно посещавал зъболекар и тъй като нямал здравни
осигуровки, всичко заплащали. Със съня имал проблеми, затворил се в себе
си, бил депресиран, свидетелката го издържала и се наложило да отиде в друг
град, за да си намери работа. След премахване на шината, около един месец
не можел да говори и да яде нормална храна, а когато започнал да яде без
сламка, приемал супи, меки храни, каши, твърди храни не можел да яде и
сега. Според свидетелката ако не била причинена тази телесна повреда,
ищецът щял да продължи да живее и работи в Англия.
Св. Х. И. К. – съсед на ответниците, бивш кмет на с. Жълтуша от 2011
г. до 2015 г., свидетелства, че познава цялото семейство като добри и скромни
хора, майката на ответника В. била инвалид, а баща му – пенсионер, само В.
работел и се грижел за семейството. Видял, че ответникът С. полагал в селото
труд по наложеното наказание „пробация“ –да чисти обществената беседка.
Според св.И. Б. Х. –снаха на ответника В. Х. и чинка на ответника С. Х.
ответникът В. полагал постоянни грижи за възрастните си и болни родители,
с които живеели в една къща, като майка му получила няколко инсулта и не
била добре. Свидетелката също живеела в тяхната къща на горния етаж, но
тъй като била на работа, полагала грижи за свекъра и свекърва си, когато
може. Ответникът С. не работел и нямал никакви доходи, бил издържан от
баща си, който бил шофьор, а когато работел, бил зает в земеделието.
Характерът и степента на причиненото увреждане се установява и от
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №
62/2023г., заключението по която не се оспорва от страните и изцяло се
възприема от настоящия състав като пълно, обективно и компетентно
изготвено, в това число и от разпита на вещото лице в съдебно заседание, от
което се установява,че на ищеца Е. О. на 08.08.2021г. било причинено
счупване на долната челюст в областта на десния й ъгъл и в областта на
тялото й в ляво, които увреждания били получени при действието на твърд
тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е
съобщил пострадалият – бил бит с юмруци от познати му лица, като
счупването на долната челюст в областта на десния й ъгъл и в областта на
тялото й в ляво довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното за
около 2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес и понастоящем
оздравителният процес по зарастване на счупванията на долната челюст е
приключил, но е възможно и към настоящият момент пострадалият да
чувства болка в областта на счупванията на долната челюст при натоварване
– дъвчене на твърда храна, както и при излагане на неблагоприятни
5
атмосферни условия. В съдебно заседание вещото лице допълва, че
поставената имобилизация - метални шини, повторно оперативно са
премахнати и в рамките на обичайния срок за възстановяване на счупената
челюст не са възникнали усложнения и оздравителният процес е приключил.
В случая става въпрос за две счупвания на един орган – едното в областта на
десния ъгъл на долната челюст и второто - в областта на тялото й в ляво на
долната челюст, които могат да се получат и при един удар, като всяко от
констатираните счупвания водело до трайно затрудняване на дъвченето.
Оздравителният процес протекъл за по-продължителен период от време и за
по–продължителен период от време след зарастването на костта на долната
челюст са продължили болки с по – нисък интензитет при говорене и дъвчене
и пострадалият не е могъл да се храни по обичайния начин за този период от
време, а само със сламка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
предявения иск по чл.45 от ЗЗД за частично основателен.
Безспорно бе установено по делото противоправно деяние от страна
на ответниците С. и В. Х.и, нанесените на ищеца телесни увреждания, вината
на ответниците и причинната връзка между противоправното поведение и
причинените вреди. Причинено е увреждане по смисъла на чл.129 от НК -
средна телесна повреда чрез счупване на долната челюст в областта на десния
й ъгъл и в областта на тялото й в ляво, довело до трайно затрудняване
дъвченето и говореното за около два месеца за около два месеца и
възстановителен процес, включващ 32 дни обездвижване с метални шини на
горна и долна челюст. Установено е, че всяко от двете наранявания са довели
до трайно затрудняване на дъвченето и говореното, което води до извод, че
са причинени две самостоятелни средни телесни повреди. От доказателствата
по делото безспорно може да се изведе наличието на причинна връзка между
нанесения на ищеца удар на 08.08.2021г. при общност на умисъла на
ответниците и причинените му увреждания, конкретизирани по вид и
характер, категорично установени в хода на приключилото наказателно дело
от общ характер № 13/20203г. по описа на РС-Ардино и потвърдени от
изслушаната пред настоящия състав СМЕ по писмени данни № 65/2022г. В
наказателното производство, както бе посочено, вината на ответниците е
установена също по категоричен начин. Действително, двамата ответници са
били предадени на съд за причиняване на съставомерни увреждания,
обхванати от състава на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК - средна телесна
повреда, но в случая е безспорно установено причиняването на две
увреждания на един орган от същото деяние, всяко от които самостоятелно
покрива състава на престъпление по чл.129 от НК, а именно, телесна повреда
от вида на средната. Последователна е съдебна практика на ВС и ВКС по
прилагането на закона по наказателни дела /напр. решение № 487 от
25.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1678/2013 г., III н. о., НК/, че когато с
извършването на едно деяние деецът причини на едно лице няколко еднакви
по характер телесни повреди, касае се до причиняване на една повреда,
защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и
субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление. При
това, въпреки причиняването на повече от един съставомерен резултат,
лицето ще е привлечено да отговаря за увреждане от посочения в НК вид –
лека, средна или тежка телесна повреда, но броят и характерът на
уврежданията ще бъдат взети предвид при индивидуализацията на
наказанието. Т.е., в случай, че с деянието се причинят няколко различни по
6
вид телесни повреди, то съставлява само едно престъпление. По настоящото
дело е установено,че субективното отношение на предадените на съд лица
към резултата, който ще настъпи, е едно и също, както и наличието на
общност на умисъла. Установено бе, че вследствие на счупването долната
челюст на две места ищецът е лекуван в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД,
гр.Пловдив, Клиника по лицево-челюстна хирургия, като оперативно са му
поставени метални шини на горна и долна челюст и извършена
междучелюстна фиксация с меко-еластична тяга, с продължителност на
имобилизацията 32 дни, след което същият по спешност е бил приет за
лечение, поради болезнени и разранени венци от поставеното фиксиращо
устройство за лечение на фрактурата на долната челюст, наложило
оперативно отстраняване на поставените шини. Установена бе и
продължителността на затрудняването на дъвченето и говоренето – около 2
месеца, предвид обстоятелството, че долната челюст е била счупена на две
места, т.е., за по-продължителен период от време и за по–продължителен
период от време след зарастването на костта на долната челюст са
продължили болки с по – нисък интензитет при говорене и дъвчене. Ищецът
освен силните болки, за които приемал болкоуспокоителни лекарства и
обстоятелството,че бил в трайна невъзможност да дъвчи и говори за период
от два месеца, не можел да се храни нормално, приемал само течна и
пасирана храна със сламка, изпитвал и притеснение да излиза с приятели,
депресирал се и се затворил в себе си, имал проблеми със съня, загубил си
работата в Обединеното кралство, тъй като не можел да се върне и травмата
му се отразила освен психически и в емоционален план, и физически, поради
това, че не можел да се храни самостоятелно и пълноценно имунната му
система отслабнала и приемал витамини и хранителни добавки за засилване
на имунитета. Въпреки младата си трудоспособна възраст – на 25 г., бил
издържан от родителите си. Установено е, че твърди храни не можел да
приема и понастоящем. В тази връзка съдът кредитира при условията на
чл.172 от ГПК показанията на св. Сениха Назми О., която въпреки че е
заинтересована от изхода на делото лице, дава достоверни показания, които
се подкрепят от ангажираните писмени доказателства. Показанията на
свидетелите Христо Иванов Кехайов и Искра Бойкова Х.а, доколкото не носят
информация за релевантни към предмета на доказване обстоятелства, не
следва да се кредитират. Или, описаните по-горе болки и страдания следва да
се квалифицират като неимуществени вреди, при което дължимото
обезщетение по силата на чл.52 от ЗЗД следва да се определи по
справедливост. Гражданската отговорност на ответника следва да бъде
ангажирана и по отношение на престъпния резултат в своята цялост, или, за
установените две телесни увреждания, като без значение е
наказателноправното единство на този резултат, тъй като е нарушено общото
правило на чл. 45 ЗЗД да не се вреди другиму, при което гражданският закон
допуска обезвреждане на всяка противоправна последица, за разлика от
поглъщането на един противоправен резултат от друг така, предвидено в
наказателния закон. В тази връзка, основният довод на ответниците за
ограничени финансови възможности при определяне размера на
обезщетението, не следва да се приема, доколкото изрично в ППВС №
4/23.12.1968 г. е разяснено, че размерите на обезщетенията за неимуществени
вреди се определят от съда по справедливост, като понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
7
които трябва да се съобразяват и които съдът е длъжен да обсъди - характер
на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата при които е
извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др. В случая е установено, че процесните телесни
увреждания са причинени с един юмручен удар от ответника С. Х., след като
баща му - ответникът В. Х., обездвижил ищеца, хващайки ръцете му през
гърдите, за да не може същият да се предпази и безусловно да получи
нараняване на телесната си цялост. Съобразявайки, последиците от деянието
– причинени две средни телесни повреди, значителната интензивност на
страданията в първите дни и след оперативната интервенция, невъзможността
в продължение на два месеца за нормално общуване и хранене, физическия и
психологичен дискомфорт, влошаване на качеството на живот на ищеца,
продължителните неудобства и социални ограничения, продължителността на
възстановителен период от два месеца,през който храненето и дъвкателната
способност са крайно ограничени, търпените негативни психични
изживявания, определяните при аналогични случаи обезщетения и
конкретната икономическа обстановка в страната, съдът намира, че
обезщетението при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи в размер
на сумата от 12 000 лв., върху която се дължи законна лихва, считано от
датата на увреждането - 08.08.2021 г. до окончателното й изплащане, до
който размер предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи,
като за разликата над 12 000 лв. до пълния му предявен размер от 15 000 лв.
искът следва да се отхвърли.
При произнасянето си съдът се съобрази и с решение № 100 от
12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о., ГК и определение №
2082 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4620/2022 г., I г. о., ГК и др.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от иска,или, от направените по
делото разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 3000,00лв., в
тежест на ответниците следва да се възложат 2400,00лв.
Разноски на ответниците не са претендирани, поради което съдът не
следва да се произнася.
Следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-
Ардино държавна такса в размер на 480,00 лв., както и направените по делото
разноски за възнаграждение за вещо лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза в размер на 351,00лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. Х., с ЕГН **********, от с.Жълтуша № ***,
общ.Ардино, обл.Кърджали и С. В. Х., с ЕГН **********, от с.Жълтуша №
422, общ.Ардино, обл.Кърджали солидарно да заплатят на Е. Б. О., с ЕГН
**********, от с.Бял извор, мах.Сара № ***, общ.Ардино, обл.Кърджали,
сумата в размер на 12000,00/дванадесет хиляди/ лв. - обезщетение за
нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на причинени на 08.08.2021г. телесни повреди, изразяващи се в
счупване на долната челюст в областта на десния й ъгъл и в областта на
тялото й в ляво, ведно със законната лихва върху главницата,считано от
8
датата на увреждането – 08.08.2021г. до окончателното изплащане,както и
направените по делото разноски в размер на 2400,00 /две хиляди и
четиристотин/ лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в
останалата му част и за разликата над уважения размер от 12 000 лв. до
пълния предявен размер от 15000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. А. Х., с ЕГН **********, от с.Жълтуша № ***,
общ.Ардино, обл.Кърджали и С. В. Х., с ЕГН **********, от с.Жълтуша №
***, общ.Ардино, обл.Кърджали да заплатят в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Районен съд - Ардино сумата от 480,00
/четиристотин и осемдесет/ лв., представляваща дължима държавна такса
върху уважения размер на предявения иск в производството по гр.д.№
45/2023г. по описа на Районен съд – Ардино, както и направените по делото
разноски за вещо лице в размер на 351,00 /триста петдесет и един/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
9