Р Е Ш Е Н И Е
№ 260079
гр.Б., 20.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. П.
при секретаря И. Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №482 по описа за 2020година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д.Й.Д. с ЕГН********** *** чрез адв.С.М.
*** е обжалвал в законния срок
наказателно постановление №*от 14.09.2020г., издадено от Началник група
към ОДМВР – С., сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № *от 14.05.2018г.
на МВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300.00лева и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. В жалбата се излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, и се иска същото да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява и не се
представлява, като в писмена молба адв.М. заявява, че
поддържа депозираната жалба и претендира
за присъждане на разноските, направени от жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00лева .
Въззивната
страна – ОДМВР - С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и в писмена защита изразява становище
по жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Б. районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: пълномощно; свидетелство за регистрация на МПС – част І; свидетелство за регистрация на МПС – част ІІ; НП № */14.09.2020г.;
картон на НП №*/14.09.2020г.; АУАН */07.09.2020г.; ЗППАМ № */09.09.2020г.; възражение от Д.Й.Д.; АУАН */07.09.2020г.;
свидетелство за регистрация на МПС – част І; писмо; справка от КАТ за първоначална
регистрация и собственици на ПС; заповед № */14.05.2018г.; заповед
*/05.01.2018г.; заповед № РД-*/10.06.2020 г.; справка за нарушител/водач - заверени копияи събраните гласни доказателства – показанията
на свидетеля Д.С.П. и И.Х.И. се установява следната фактическа обстановка:
На 07.09.2020г.
около 23.10ч. свидетелите И.Х.И. и Д.С.П. - полицейски служители при ОДМВР – С.
били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Х.”,
като в участъка на 39-ти км. в пътното платно, в посока гр.В., спрели за
проверка движещия се по същото платно
влекач м.“Д.” с рег.№*, управляван от жалбоподателя Д.Й.Д. . Тъй като двамата полицейски служители
знаели, че в района на 31-ви км. на АМ Х./В. р./ е поставен знак В-4
с оглед въведена временна организация за
движение на МПС над 12т. със заповед на АПИ №РД*/10.06.20г., а управляваното
ППС от Д. било с максимално допустима техническа маса над 12т., св.И. съставил АУАН */07.09.2020г на
жалбоподателя в присъствието на св. П.. Съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя за
запознаване със съдържанието и същият го
подписал.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №*от 14.09.2020г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите И. и П., както и от писмените доказателства
по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съдът
намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин,
че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Видно от показанията на свидетелите и
съставения АУАН, е че те са спрели ППС, управлявано от Д. в района на 39-ти км.
на АМ „Х.”, в посока гр.В., като тогава те не са имали видимост до 31-ви км. на АМ Х./В. р./, където е следвало
да се намира горецитирания пътен знак, въвеждащ
забрана за преминаване в посока гр.В. на товарни автомобил с технически
допустима максимална маса над 12т. видно от показанията на свидетелите е, че те
не са имали видимост към мястото на
забранителния знак и не е било възможно
да се види навлизането на процесния товарен автомобил в района на 31-ви км. на АМ
„Х.”, не са установили по това време /на навлизането в забранения за ППС над
12т. участък/ кой е управлявал влекача м.“Д.”
с рег.№*, както и дали в действителност знака В-4 не е бил временно отстранен,
или същият да е в такова състояние, че да не е видим за водачите на МПС. Съдът счита, че по делото липсват, а и от АНО не са ангажирани
доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че Д. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП.
С оглед на всичко
горепосочено, съдът приема, че обжалваното
НП е неправилно
и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора
и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на Д.Й.Д. с ЕГН**********
*** се дължат и следва да се
заплатят разноски в производството по делото. С жалбата се претендира заплащане на разноски за
процесуално представителство
в размер на 300,00 лв. В съпроводителното писмо от ОДМВР-С. е направено
възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото
е представен договор за правна защита
и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер на 300, 00 лв. в полза на
адв. С.м. ***, като е удостоверено, че същото е заплатено
в брой. В случая, платеното от Д.Й.Д. с ЕГН********** *** адвокатско
възнаграждение е в минималния размер,
определен в чл.18, ал.2 и
чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, ОДМВР- С. следва да заплати на
Д.Й.Д. с ЕГН**********
*** разноски в размер на 300,00 лв. /триста
лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 482/2020г. пред Районен съд
Б..
При този изход на делото на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК, направените по
делото разноски в размер на 50.31лв.
следва да останат за сметка на държавата / БРС.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*от 14.09.2020г., издадено от Началник група
към ОДМВР – С., сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № *от
14.05.2018г. на МВР против Д.Й.Д. с
ЕГН********** ***, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на Д.Й.Д. с ЕГН********** *** сумата от 300.00лв/триста лева/ -
разноски за осъществено процесуално представителство в производството
по а.н.дело № 482/2020г. пред Районен съд
Б..
Постановява на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК, направените по
делото разноски в размер на 50.31лв. да
останат за сметка на държавата / БРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: