Решение по дело №978/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на М.Ю.А. ***, подадена чрез пълномощника й адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис *, против Решение №1012-26-205-1 от 08.08.2023 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) – Хасково на Националния осигурителен институт (НОИ), с което е отхвърлена жалбата на М.Ю.А. срещу Разпореждане №**********/2140-26-625 от 06.07.2023 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” (ПО) при ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение било неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно било приложено материалното право относно игнориране на доказателствената стойност на документи, издадени в съответствие с чл.40 от НПОС. Твърди се, че се оспорва доказателствената стойност на Удостоверение УП-13 с изх.№5531-26-971-1 от 22.06.2023 г. Непълнотата на приетите на съхранение документи от Осигурителен архив към ТП на НОИ – Хасково не била основание да се игнорират валидни удостоверения за трудов и осигурителен стаж, издадени в предходен момент. Сочи се, че от наличните запазени архиви и разплащателни ведомости в архива незаконосъобразно бил зачетен наличният трудов стаж на жалбоподателката. Нормата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв следвало да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на полагането му.

Претендира се обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, и преписката да бъде върната с указание за правилно зачитане на наличния действителен трудов стаж и правилна преценка относно датата на придобиване правото и размера на ЛПОСВ.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката М.Ю.А. е подала до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление вх.№2113-26-2379 от 14.12.2022 г. (л.7-8) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). В заявлението е посочила, че има три деца, съответно родени на *** г., на 27.04.1981 г. и на 21.12.1986 г., като е приложила удостоверения за раждане (л.20-21); декларирала е, че не съхранява трудова книжка. Като приложен документ за осигурителен стаж за периоди до 01.01.2000 г. е посочено УП-30 №159/20.08.1995 г., издадено от Кметство *.

В приложеното (л.19) Удостоверение Обр.УП-30 с №159/20.08.1995 г., издадено от Кметство *, се удостоверява трудов стаж на М.Ю.А. на длъжност „полевъд“ за общо 14 години – от 1978 г. до 1991 г. включително, при посочен план 200 и изпълнен – над 200 за всяка година поотделно.

Във връзка с подаденото заявление, с писмо изх.№5531-26-2146/29.12.2022 г. (л.12) от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Хасково до Началника на Сектор ИДОСД е изискано извършването на проверка в предадените в Осигурителния архив на НОИ документи на осигурители с прекратена дейност.

В отговор от Началник отдел ООА са издадени 4 броя Отказ за издаване на удостоверение (л.13-14), съответно с №№5531-26-2146-2; 5531-26-2146-3; 5531-26-2146-4 и 5531-26-2146-5 от 27.02.2023 г., с които се отказва издаването на поисканото удостоверение обр.УП-13 за осигурителен стажа, поради това, че в предадените съгласно чл.5, ал.10 от КСО от осигурителя ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани в осигурителния архив на НОИ липсва информация за лицето М.Ю.А., както следва:

- от осигурителя ТКЗС *, обл.Хасково – за периода от м.01.1978 г. до м.12.1991 г.;

- от осигурителя ТКЗС *, обл.Хасково – за периода от м.01.1979 г. до м.12.1979 г.; от м.01.1982 г. до м.12.1983 г. и от м.01.1987 г. до м.12.1991 г.;

- от осигурителя ТКЗС *, обл.Хасково – за периода от м.01.1989 г. до м.12.1991 г. и

- от осигурителя ТКЗС *, обл.Хасково – за периода от м.01.1989 г. до м.12.1991 г.

От ТП на НОИ – Хасково е издадено Удостоверение изх.№5531-26-2146-1 от 27.01.2023 г. (л.17), в което е удостоверен трудов стаж на М.Ю.А.,***, с неотразена длъжност и неотразена бригада, за 1978 г. – 284 дни; 1980 г. – 189 дни; 1981 г. – 272 дни /майчинство/; 1984 г. – 235 дни; 1985 г. – 180 дни и 1986 г. – 140 дни, при приет план минимум 200 дни.

С писмо изх.№5531-26-2146/08.02.2023 г. на Ръководителя на ПО (л.16), издаденият документ е изпратен до Началник на Сектор ИДОСД при ТП на НОИ – Хасково, с копие до М.Ю.А. за сведение.

Удостоверение изх.№5531-26-2146-1 от 27.01.2023 г. е отменено с Удостоверение изх.№5531-26-2146-2 от 06.03.2023 г. (л.19, стр.2), в което е удостоверен трудов стаж на М.Ю.А.,***, с неотразена длъжност и неотразена бригада, при приет план минимум 200 дни: 01 г., 00 м., 00 дни за 1978 г. (284 дни); 00 г., 07 м., 17 дни за 1980 г. (189 дни); 01 г., 00 м., 00 дни за 1981 г. (272 дни /майчинство/); 01 г., 00 м., 00 дни за 1984 г. (235 дни); 00 г., 07 м., 12 дни за 1985 г. (180 дни) и 00 г., 05 м., 18 дни за 1986 г. (140 дни).

Това удостоверение е изпратено до М.Ю.А. с писмо изх.№5531-26-2146-2/06.03.2023 г. (л.16, стр.2) на Началник отдел ООА.

С Разпореждане №*********/2140-26-359 от 12.04.2022 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Хасково (л.21-22) е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Ю.А. по подаденото от нея заявление вх.№2113-26-2379/14.12.2023 г., като не е зачетен осигурителен стаж на същата за периода от м.01.1979 г. до м.12.1979 г.; от м.01.1982 г. до м.12.1983 г. и от м.01.1987 г. до м.12.1991 г. и е прието, че зачетеният стаж като неработеща майка – общо 04 г., 04 м., 12 дни не е действителен осигурителен стаж. Разпореждането е получено от адресата си на 21.04.2023 г. (л.22, стр.2).

По жалба на М.Ю.А. срещу Разпореждането, постъпила с вх.№1012-26-123/03.05.2023 г. (л.23), с Докладна записка 1012-26-123#1/04.05.2023 г. (л.24) до Директора на ТП на НОИ – Хасково от Началник отдел „Пенсии“ е изискана допълнителна проверка, такава е извършена и резултатите са обективирани в Констативен протокол №КВ-5-26-01355439/19.05.2023 г. (л.25-27) на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.

На основание чл.117, ал.3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Хасково се е произнесъл по жалба вх.№1012-26-123/03.05.2023 г. с Решение №1012-26-123-3 от 23.05.2023 г. (л.27-30), с което е отменил Разпореждане №*********/2140-26-359 от 12.04.2022 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Хасково и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по същество. В решението подробно са изброени приемо-предавателните протоколи, с които от приемателна комисия към ТП на НОИ – Хасково са приети разплащателни документи, посочени са описите и делата, проверени по време на проверката, и е установено в кои дела фигурира М.Ю.А., както и е констатирано, че за периода 1978 г. – 1991 г. няма предадена за съхранение друга трудовоправна документация, касаеща ТКЗС *, ТКЗС *, ТКЗС *. Въз основа на извършената проверка е прието за установено, че издадените от отдел „Обединен осигурителен архив“ документи, включително удостоверение за осигурителен стаж обр.УП-13 с изх.№5531-26-246-1/06.03.2023 г. на лицето М.Ю.А. са с вярно съдържание. Посочено е, че при извършената проверка е установено, че М.Ю.А. фигурира в Книга за пенсионните вноски на кооператорите за 1976 г. и 1977 г. в ТКЗС * и за този период следва да се издаде удостоверение образец УП-13 от отдел ООА при ТП на НОИ – Хасково, независимо, че същият не е спорен, и следва удостовереният стаж да се зачете от пенсионния орган при преценка правото на пенсия на М.Ю.А..

С писмо изх.№1029-26-1460/03.05.2023 г. (л.30, стр.2) Директорът на ТП на НОИ – Хасково е изпратил до Районна прокуратура (РП) – Хасково сигнал относно представения със заявлението на М.Ю.А. образец за осигурителен стаж УП-30 №159/20.08.1995 г., издаден от Кметство *, във връзка с липсата на съответствие в броя на отработените дни за годините, за които лицето е открито в осигурителния архив, и вписаните в УП-30 №159/20.08.1995 г. С писмо вх.№1029-26-1460-1/12.06.2023 г. (л.31, стр.2) на Зам.районен прокурор при РП – Хасково,ТП на НОИ – Хасково е уведомено, че по сигнала е образувана пр.преписка вх.№2023/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково и е възложено извършването на проверка по случая.

След изискване от страна на жалбоподателката, по делото е постъпило писмо вх.№8916/21.11.2023 г. (л.79), с което Зам.районен прокурор при РП – Хасково удостоверява, че проверката, по която е образувана пр.преписка вх.№2023/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, с данни че официален документ – Удостоверение обр.УП-30 №159/20.08.1995 г., представено на 14.12.2022 г. в ТП на НОИ – Хасково, бил евентуално с невярно съдържание и вероятно неистински, е приключила и преписката е изпратена в РП – Хасково за решаване, като на 29.09.2023 г. с постановление на прокурор при РП – Хасково на основание чл.212, ал.1 от НПК е образувано досъдебно производство №111/2023 г. по описа на ОДМВР Хасково, което към момента се намира в етап „разследване“.

Въз основа на писмо изх.№5531-26-973/26.05.2023 г. (л.32, стр.2) от Ръководителя на ПО до Началника на Сектор ИДОСД при ТП на НОИ – Хасково за издаване на документ УП-13 за период 1979 г. и 1977 г. от осигурител ТКЗС *, от ТП на НОИ – Хасково е издадено Удостоверение изх.№5531-26-973-1/22.06.2023 г. (л.34, стр.2), в което е удостоверен трудов стаж на М.Ю.А. *** – неотразена бригада – неотразена длъжност, при план 200, за 128 дни за 1976 г. и 198 дни за 1977 г. Това удостоверение е изпратено на М.Ю.А. с писмо изх.№5531-26-973-2/22.06.2023 г. (л.33, стр.2) на Началник отдел ООА.

Към дата 23.06.2023 г. е изготвен Опис на осигурителен стаж на М.Ю.А., според който

- по Акт за раждане №0437/13.03.1979 г. е зачетен стаж от 01 г., 00 м., 00 дни – за първо дете;

- по Акт за раждане №0789/30.04.1981 г. е зачетен стаж от 00 г., 04 м., 12 дни – за второ дете;

- по Акт за раждане №2409/24.12.1986 г. е зачетен стаж от 03 г., 00 м., 00 дни – за трето дете;

- по УП-13 №5531-26-973-1/22.06.2023 г. е зачетен стаж при осигурител ТКЗС *, на неотразена длъжност, съответно:

00 г., 05 м., 04 дни – за периода 01.01.1976 г. – 31.12.1976 г.;

00 г., 07 м., 28 дни – за периода 01.01.1977 г. – 31.12.1977 г.;

- по УП-13 №5531-26-246-1/06.03.2023 г. е зачетен стаж при осигурител ТКЗС *, на длъжност полевъд, съответно:

01 г., 00 м., 00 дни – за периода 01.01.1978 г. – 01.01.1979 г.;

00 г., 07 м., 17 дни – за периода 24.01.1980 г. – 01.01.1981 г.;

01 г., 00 м., 00 дни – за периода 01.01.1981 г. – 01.01.1982 г. – майчинство;

01 г., 00 м., 00 дни – за периода 01.01.1984 г. – 01.01.1985 г.;

00 г., 07 м., 06 дни – за периода 01.01.1985 г. – 01.01.1986 г.;

00 г., 05 м., 18 дни – за периода 01.01.1986 г. – 20.12.1986 г.,

или общо 10 г., 01 м., 25 дни, превърнат към III категория.

Към датата на заявлението е изчислена навършена възраст по чл.68 от КСО: 60 г., 10 м.; дата на навършване на възраст по чл.68 от КСО: 13.12.2016 г.; действителен осигурителен стаж: 5 г., 9 м., 13 дни и недостигащ осигурителен стаж по чл.68 от КСО – 26 г., 0 м., 5 дни.

С Разпореждане №*********/2140-26-625 от 06.07.2023 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Хасково (л.36-37), на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Ю.А. по подаденото от нея заявление вх.№2113-26-2379/14.12.2023 г.

В разпореждането е посочено, че към датата на подаване на заявлението – М.Ю.А. има навършена възраст 66 г., 10 м., 01 дни и осигурителен стаж, положен за периода от 01.01.1976 г. до 21.12.1989 г., с прекъсване – 10 г., 01 м., 25 дни от 3 категория труд, или общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към 3 категория труд.

Прието е, че на М.Ю.А. не се следва пенсия по условията на чл.68, ал.1 – 2 от КСО, тъй като няма придобит изискуемия осигурителен стаж от 36 г., 02 м., а има 10 г., 01 м., 25 дни.

Обсъдено е приложението на чл.68, ал.3 от КСО, като е посочено, че в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, за 2022 г. те придобиват право на пенсия при навършване на 66 г. и 10 м. за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Цитирана е и дефиницията на „действителен стаж“, съгласно в § 1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Пенсионният орган е посочил, че зачетеният стаж на М.Ю.А. като неработеща майка – общо 04 г., 04 м., 12 дни не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, съответно е преценил, че на същата не се следва пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършена изискуемата възраст, но няма действителен осигурителен стаж 15 години, а има 05 г., 09 м., 13 дни.

Разпореждането изпратено на адреса на М.Ю.А. и получено срещу подпис в Известието за доставяне (л.37, стр.2) на 12.07.2023 г.

В законоустановения едномесечен срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО, М.Ю.А., чрез пълномощника си, обжалва Разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх.№1012-26-205/18.07.2023 г. (л.42-43). Навежда доводи, че неправилно било отказано зачитането на трудовия й стаж на длъжност полевъд за общо осем години – 1979 г., 1982 г., 1983 г., 1987 г., 1988 г., 1989 г., 1990 г. и 1991 г., като незаконосъобразно била игнорирана доказателствената стойност на УП-3 изх.№159/20.08.1995 г., издадено от Кметство *, общ.*, а при зачитането на същия заедно със зачетения трудов стаж от 10 г., 01 м., 25 дни щели да са налице предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО за придобиване правото на ЛПОСВ.

С постановено по реда на чл.117, ал.3 от КСО Решение №1012-26-205-1 от 08.08.2023 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата, подадена от М.Ю.А. срещу Разпореждане №*********/2140-26-625 от 06.07.2023 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Хасково.

Решението е съобщено на адресата си, чрез адв.В.Ч., на 15.08.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 01FJ50 U (л.6).

Жалбата срещу Решението е депозирана на 28.08.2023 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх.№1012-26-205-2 от същата дата.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, изхожда от надлежна страна, с правен интерес от търсената защита, и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.

Същото е обективирано в писмена форма, подписано от издателя си и съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити.

Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в жалбата.

Решението е съответно на материалния закон.

В случая е безспорно, с оглед размера на придобития от жалбоподателката стаж, превърнат към трета категория, че за същата не са налице изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1 – 2 от КСО.

Спорът се отнася до това дали са налице предпоставките за отпускане такава при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

В чл.68, ал.3 от КСО е предвидено, че в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Изискуемата възраст за жалбоподателката е навършени 66 години и 10 месеца, каквато тя има към датата на подаване на заявлението.

От данните по пенсионната преписка се установява безспорно, че по отношение на М.Ю.А. периодите

- от 23.01.1979 г. до 23.01.1980 г. – 01 г., 00 м., 00 дни;

- от 01.01.1982 г. до 13.05.1982 г. – 00 г., 04 м., 12 дни и

- от 21.12.1986 г. до 21.12.1989 г. – 03 г., 00 м., 00 дни,

или общо 04 г., 04 м., 12 дни,

са признати от пенсионния орган за осигурителен стаж, но този стаж не е приет за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Формално не се спори и относно факта, че през тези периоди М.Ю.А. е имала качеството „неработеща майка“.

Обсъжданата от административния орган разпоредба на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, която дефинира понятието „действителен стаж“ като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски, е приета с измененията на КСО, обн.ДВ бр.107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.

В § 9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

В настоящия случай стажът на жалбоподателката като „неработеща майка“ е придобит с прекъсвания в периода между 23.01.1979 г. и 21.12.1980 г., поради което на основание § 9, ал.1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби.

Приложимата материалноправна разпоредба за посочения период е нормата на чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 г., обн.Изв. бр.5 от 1958 г., отм. ДВ бр.21 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. В т.9 от Постановление №61 на Министерския съвет от 28 декември 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн.ДВ бр.2 от 09.01.1968 г.) е било предвидено, че „На жените-майки, членове на трудово-кооперативните земеделски стопанства или неработещи, при бременност и раждане и за отглеждане на деца да се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките-работнички и служителки.“ Съответно с Инструкция №0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, издадена от министъра на труда и социалните грижи, Централния съвет на българските професионални съюзи и Централния съюз на трудово-производителните кооперации (обн.ДВ бр.15 от 20.02.1970 г.), с която са дадени допълнителни указания по приложението на разпоредбите от ПМС №61/1967 г., се уточнява, че трудов стаж по т.9, ал.4 и 5 по постановлението могат да придобиват само жените – майки и осиновителки, които са родили или осиновили деца след 31.12.1967 г. и които към деня на раждането на детето не работят като осигурени за всички осигурителни рискове, а в случаите в които през отделни етапи на периода на бременността, раждането и отглеждането на детето майката/осиновителката е работила като осигурена за всички осигурителни случаи по някои от посочените в предходната алинея нормативни актове, а през други не е работила или е била осигурена само за в случай на трудова злополука, трудов стаж по т.9, ал.4 и 5 от 61-во постановление се зачита само за периодите, през които жената не е била осигурена за всички осигурителни случаи (т.2, ал.1 и ал.2); че се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца при раждане (т.4), които се броят от 45-я ден, предшестващ раждането (т.13). Изрично в т.3 от същата Инструкция е предвидено, че „Придобитият по т.9, ал.4 и 5 от постановлението трудов стаж, както и по чл.60 и 61 от Кодекса на труда, чл.15 от Указа за взаимно осигуряване членовете на ТПК, § 24, 25 и 26 от Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани – кооператори, се зачита при ползуване на права по изброените в т.2, ал.1 нормативни актове, както и по всички други нормативни актове, ползуването на правата по които е свързано с непрекъснат или общ трудов стаж (Закона за пенсиите, Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори и др.).“

Обсъжданата нормативна уредба, относима към периодите на придобиване на осигурителния стаж на жалбоподателката като неработеща майка, води на извода, че липсва правно основание за непризнаването на този стаж като действителен осигурителен стаж, както неправилно е приел административният орган.

Следва да се има предвид, че с приемането на легалната дефиниция на понятието „действителен стаж“, в сила от 01.01.2015 г., законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което незаконосъобразно пенсионният орган е отказал да признае процесните периоди за действителен осигурителен стаж на основание § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение №2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело №9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.

В същия смисъл е и трайната практиката на Върховния административен съд, изразена включително в Решение №1611/2023 г., постановено по адм.дело №5479/2023 г. и всички цитирани в същото съдебни решения, като настоящият съдебен състав не намира основание да се отклонява от така установеното разбиране.

Въпреки изложеното, доколкото по отношение на жалбоподателката е зачетен действителен осигурителен стаж от 05 г., 09 м., 13 дни, при сумирането на същия с 04 г., 04 м., 12 дни, не се достига изискуемия от разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, за да придобие тя право на пенсия.

Възраженията на жалбоподателката за неоснователно незачитане на целия й стаж, удостоверен в УП-3 изх.№159/20.08.1995 г., издадено от Кметство *, общ.* на длъжност „полевъд“ за общо 14 години – от 1978 г. до 1991 г. включително (който сумиран със стажа за 1976 г. – 00 г., 05 м., 04 дни и за 1977 г. – 00 г., 07 м., 28 дни би надвишил 15 години); са неоснователни.

Обстоятелството, че към момента на постановяване на оспореното Решение не е било приключило досъдебното производство, образувано във връзка с верността на съдържанието и истинността на представения в ТП на НОИ – Хасково документ – Удостоверение УП-3 изх.№159/20.08.1995 г., е без значение за настоящото производство.

Безспорно се установява по делото, че преди издаване на процесното Решение от административния орган е извършена подробна проверка в Обединен осигурителен архив към ТП на НОИ – Хасково, по приетите с приемо-предавателни протоколи разплащателни документи, при която е установено, че М.Ю.А., включително с имената М. Ю. и М. Ю. Е., които са имена на едно и също лице, фигурира в изброени дела, посочени в опис №3/30.11.2006 г. (ТКЗС „Арда“ *, звено *) на приемо-предавателен протокол №55-26 от 30.11.2006 г.

Контролният орган при ТП на НОИ – Хасково е установил при проверката, че:

- в дело №2 Книга за пенсионните вноски на кооператорите (1973 г. – 1984 г.) жалбоподателката фигурира, при приет минимум трудодни – 200, в годините, както следва:

1976 г. – отработени трудодни – 128;

1977 г. – отработени трудодни – 198;

1978 г. – отработени трудодни – 284;

1980 г. – отработени трудодни – 189;

1981 г. – отработени трудодни – 272 и на реда отбелязано „майчинство“;

1984 г. – отработени трудодни – 235;

- в дело №3 Книга за пенсионните вноски на кооператорите (1959 г. – 1994 г.) жалбоподателката фигурира освен за изброените по-горе години и за

1985 г. – отработени трудодни – 180;

1986 г. – отработени трудодни – 140,

при приет минимум трудодни – 200.

Именно въз основа на така установените трудодни по отделните години с процесното Решение е зачетен осигурителния стаж на жалбоподателката по издадените удостоверения УП-13 №5531-26-973-1/22.06.2023 г. и УП-13 №5531-26-246-1/06.03.2023 г., като за годините 1976 г., 1977 г., 1980 г., 1985 г. и 1986 г. същият е за по-малко от 1 година, тъй като установените отработени трудодни са под минимума от 200 дни.

Изрично в чл.118, ал.1, изр.трето от КСО (включително в приложимата му редакция преди изм.ДВ бр.106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) е регламентирано, че не може да се оспорва пред съд съдържанието на документ по чл.117, ал.1, т.5, т.е. на документ, удостоверяващ осигурителен стаж и осигурителен доход, издаден от органите на Националния осигурителен институт, каквито се явяват цитираните удостоверения, за които няма данни да са били обжалвани или отменени.

В случая се установява по несъмнен начин, че данните от съхраняваните трудовоправни документи, обективирани в Констативен протокол №КВ-5-26-01355439/19.05.2023 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, не съответстват на удостоверените с УП-3 изх.№159/20.08.1995 г., издадено от Кметство *, и правилно последните не са били взети предвид от пенсионния орган. Отделно от това, очевидно е разминаването между удостовереното в УП-3 изх.№159/20.08.1995 г. изпълнение на над 200 дни за годините, в които попадат периодите (от 23.01.1979 г. до 23.01.1980 г.; от 01.01.1982 г. до 13.05.1982 г. и от 21.12.1986 г. до 21.12.1989 г.) зачетени на жалбоподателката за осигурителен стаж като неработеща майка.

Освен това по искане на жалбоподателката по делото беше назначена и изслушана и съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице Б.Р., което във връзка с поставените му задачи е извършило и проучване в архива на ТКЗС „Арда“ *, звено * и звено *, намиращи се в Обединен областен архив в с.Минерални бани. В Заключението на експертизата (л.80-86) вещото лице е отговорило на задачата да установи правилно ли е изчислен като продължителност трудовия стаж на жалбоподателката за 1976 г., 1977 г., 1980 г., 1985 и 1986 г., като е посочило, че правилно е извършено изчислението на трудовия стаж при превръщането му според положените трудодни в години, месеци и дни в Описите на Осигурителен стаж на М.Ю.А., изготвени от ТП на НОИ на 06.04.2023 г. и 23.06.2023 г. за всички години, съобразно правилото на чл.96, ал.7 от ППЗП (изм.ДВ бр.48/1999 г.), предвиждащо, че на работещите в селското стопанство, включително на земеделските стопани-кооператори, от 1 юли 1975 г. до 20 май 1995 г. за една година трудов стаж се зачита, ако през календарната година са изработили най-малко 200 дни непосредствено на производствена работа в растениевъдството или 250 дни в другите селскостопански дейности, а трудовият стаж в месеци, когато се изработени по-малко от 200, съответно 250 дни, се определя, като сборът на изработените дни през календарната година се раздели на 25.

Вещото лице е установило също, че напълно съвпада информацията от наличните в архива книги за пенсионните вноски на кооператорите, в две от които е записана М.Ю., и положените от нея трудодни за 1978 г. и 1981 г.

В отговора на задачата по т.3 вещото лице е установило записванията на М. Ю. (М. Ю.) в книгите за пенсионните вноски на кооператорите от 1973 до 1984 г. и от 1959 г. до 1994 г., и отразените там човекодни според заключението на експертизата напълно съвпадат с установените в Констативен протокол №КВ-5-26-01355439/19.05.2023 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.

Освен това вещото лице е извършило и проверка в изпълнение на поставената му задача – по допълнително представените по делото две Удостоверения за раждане (л.67, л.68), съдържащи имената на родителите на жалбоподателката (баща – Ю. Д., или Ю. Д. и майка – Н. Р., или Н. Р.), да извърши проверка дали за периода след 13.02.1972 г. има начислени надпланови дни на родителите на жалбоподателката в ТКЗС „Арда“, извършвало дейност в *, *, *. По т.4 от Заключението вещото лице е посочило, че в Книгата за пенсионните вноски 1959 г. – 1996 г. дело №1, на страница №76 е записан Ю. Д. (той и Ю. Д. Х.), като член-кооператор, с начислени общ брой трудодни от 1959 г. до 1977 г. за съответната календарна година, с посочен плановия норматив трудодни и отчисления, и на страница №77 от книгата е записана Н. Ю. (А. Р. Х.), като член от домакинството на Ю. Д., със записани по години трудодни. Вещото лице е установило, че в делата от този опис за * не фигурира М. Ю. Д., името на жалбоподателката по Акт за раждане №9 от 1956 г., от което следва, че за нея не са правени пенсионни вноски, според книгите, предадени в архива от ТКЗС „Арда“ за звеното в *. Вещото лице е отразило в заключението също, че нормативно основание, съгласно изменението на чл.76, ал.1, буква „е“ от отм. ППЗП, да бъдат зачетени за осигурителен стаж изработените над запланувания минимум трудодни от член-кооператор или член на домакинството, има само в случай, че в първичната документация на ТКЗС е налична информация за редовно участие с труд, както и за внесена лична вноска за времето до 1 юли 1975 г. за фонд „Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори“ и цитираната разпоредба урежда зачитането на осигурителен стаж само на тези лица – членове на домакинството на член-кооператор, които са работили в ТКЗС заедно с член-кооператора, за което време са задължително осигурявани за пенсия по Закона за пенсионирането на земеделските стопани-кооператори.

Въз основа на приетото без оспорване от страните заключение на съдебната експертиза съдът намира за безспорно доказано, че с Разпореждане №**********/2140-26-625/06.07.2023 г. пенсионният орган правилно е зачел общият размер на осигурителен стаж на жалбоподателката от 10 г., 01 м., 25 дни, превърнат към 3 категория труд, при което не се събраха доказателства за незачетен стаж над този размер, и правилен е крайният извод, че М.Ю.А. няма 15 години действителен осигурителен стаж, респективно право на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО.

Изводите в обжалваното решение напълно съответстват на събраните доказателства и материалния закон, и като е отхвърлил жалбата срещу Разпореждането на Ръководителя на ПО, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора и чл.143, ал.3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ю.А. ***, против Решение №1012-26-205-1 от 08.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №**********/2140-26-625 от 06.07.2023 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА М.Ю.А., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: