Определение по дело №19/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивен протест на Р. П. – Г. Р. и жалба на частния обвинител и граждански ищец А. Т. от Г. Р., против Присъда № 1774 / 22.03.2011 год., постановена от РСГ. Р. по н.о.х. дело № 106 / 2011 год., с която подсъдимият П. Т. М. от с. Г. Д., О. Р. е признат за НЕВИНОВЕН, в това, че на 29.06.2010 год. към 08:20 часа на гише в автогара Р. се заканил на А. Г. Т. от Г. Р. с убийство, като отправил думите: „ако влезна вътре в стаята ще ти извия шията” и това заканване възбудило у нея основателен страх от осъществяването на заплахата – престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение. Наред с това, подс. П. Т. М. е признат за НЕВИНОВЕН, в това, че на 29.06.2010 г. към 08:20 часа на гише в автогара Р. се заканил на А. Г. Т. от Г. Р. с престъпление против нейната личност, като отправил думите: „ако влезна вътре в стаята ще ти извия шията” и това заканване възбудило у нея основателен страх от осъществяването на заплахата – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил предявеният от А. Г. Т. от Г. Р., против подсъдимият П. Т. М. граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпените от нея в резултат на деянието неимуществени вреди в размер на 3000.00 лв., ведно със законната лихва върху тях от датата на извършване на деянието 29.06.2010 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Според изложението в протеста, поддържан в съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на О. П. – Б. присъдата на първоинстанциония съд е необоснована и незаконосъобразна. Застъпва се тезата, че обвинението срещу подс. М. за извършено престъпление по чл.144, ал.2 от НК е доказано по несъмнен начин, поради което се иска подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по същото обвинение.

Повереника на частния обвинител и граждански ищец също счита, че подс. М. е извършил съставомерно деяние по чл.144 от НК, поради което следва да бъде признат за виновен и осъден по визирания текст, както и да бъде уважен предявния граждански иск.

Подсъдимият и неговият защитник изразяват становище за неоснователност на въззивния протест и жалба, като молят атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

ОС разгледа протеста и жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивният протест и жалба са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустими, а разгледан по същество са неоснователни:

Въз основа на събраните в необходимия обем и в пълнота доказателства, обсъдени изцяло и аналитично, в съвкупност и взаимна връзка, от първоинстанциония съд е направен обоснован извод, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че подс. П. М. е извършил престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което същият правилно е оправдан по повдигнатото му обвинение от Р. П. – Г. Р..

Фактическите положения по делото са правилно установени. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси. В резултат на анализа на доказателствения материал се установяват следните фактически обстоятелства:

Към месец юни 2010 год. подс. П. М. работил като шофьор на автобус в “Я. Б. Е.” ООД – Г. Я., а пострадалата А. Т. работи на длъжност „билето – багажен касиер” в автогарата в Г. Р., собственост на „Т. П.” ООД с управител – св. А. А..

На 29.06.2010 год., около 08:20 часа, св. Т. се намирала на работното си място в автогарата, а именно в стая, граничеща с чакалнята със стъклена преграда, от която през гише, гледащо към чакалнатя, същата продавала билети на пътници и обслужвала водачите на автобусите, спиращи на автогарата. В стаята при нея се намирали свидетели Ю. и Д.. По същото време на автогарата пристигнал подс. М. с управлявания от него автобус. Подсъдимият паркирал автобуса, влязъл в чакалнята и отишъл на гишето при св. Т. за да му подпечати пътния лист. Свидетелката поискала да й се представи маршрутно разписание и подсъдимият отишъл да го вземе от автобуса. След това св. Т. казала на М. да заплати такса в размер на три лева за “автогарово обслужване”. Тъй като подсъдимият не искал да плати и двамата със свидетелката се скарали. Подсъдимият се ядосал, казал че ще им “изстинат местата”, “Ти за каква се мислиш! Коя си ти? Всички вие ще бъдете издухани. Тая автогара ще бъде закрита, ще видите вие! Още малко ви остана” /св. Т./, “Трай, защото ще те хвана за гушата” /св. Ю./, както и инкриминирания израз „ако влезна вътре в стаята ще ти извия шията” /св. Т./. Междувременно дръпнал документите си и напуснал чакалнята. След като М. си тръгнал, св. Т. “изпаднала в криза” /св. Д./, започнала да плаче, казала че не е адекватна за работа, както и заявила на присъстващите в стаята при нея по време на свадата свидетели Ю. и Д., че ще напусне работа. Последните уведомили за случилото се св. А. А., който пристигнал в автогарата около 10.00 часа и провел разговор с Т.. В последствие, последната написала рапорт до началника си - управителят А. А., а той от своя страна подал жалба в полицията в Г. Р..

При така установените фактически обстоятелства, районния съд правилно на основание чл.304 от НПК е признал подсъдимия П. М. за невинен по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, и същият е оправдан по това обвинение.

Действително по делото се установява по несъмнен начин, че в конкретния случай при спречкването между подс. П. М. и св. А. Т. на 29.06.2010 г. към 08:20 часа на гишето в автогарата на Г. Р., подсъдимият е отправил към свидетелката думите: „ако влезна вътре в стаята ще ти извия шията”.

От друга страна следва да се има в предвид, че заканата с убийство по чл. 144, ал. 3 НК е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. Касае се за престъпление срещу личността, като с извършването му се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране Ч. думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.

В случая следва да бъдат споделени съображенията и доводите на първоинстанционния съд, че характеристиката на употребеният израз, начинът и мястото на неговото отправяне, цялостното поведение на пострадалата и подсъдимият, конкретната житейска ситуация, определена от напрегнатите отношения между дружеството собственик на автогарата и дружеството превозвач, определят извода, че се касае за закана, която реално и обективно не е в състояние да възбуди основателен страх в пострадалата за осъществяването й, още повече, че това е и разбирането на последната.

Този извод на районния съд е в съответствие с доказателствата по делото. От показанията на пострадалата не се установява по никакъв начин думите, отправени към нея, да са предизвикали или да са могли да възбудят основателен страх у нея за осъществяването им. В показанията свидетелката сочи, че не е възприела думите на подсъдимия като закана за убийство, но се страхувала, че “може да влезе вътре и да я набие”. В тази връзка следва да се има в предвид, че към момента на извършване на инкриминираното деяние същата свидетелка се е намирала в изолирано помещение, а именно касата на автогарата, а подсъдимият е бил в чакалнята. Двамата са разговаряли и спорели през гишето на касата, като видно от показанията й “през гишето няма достъп до стаята”. Същевременно при свидетелката са се намирали двама нейни колеги – свидетелите Ю. и Д.. Наред с това разправията е продължила само няколко минути и подс. М. си е тръгнал. Ето защо липсват основания да се счита, че заканата е направена по такъв начин, че съобразно с обстановката, би могла да възбуди основателен страх у адресата, че престъплението ще бъде осъществено. В случая заплахата е чисто хипотетична и абстрактна. Същата е отправена по такъв начин, че не сочи на действителна заплаха от естество да породи основателен страх, поради което се явява и несъставомерна.

В показанията си пред районния съд св. Т. твърди, че това е бил първият скандал на работното й място, поради което го приела много тежко и се уплашила. Визираните обстоятелства се опровергават от другите доказателства по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че свидетелката е написала жалба до управителя на дружеството, тъй като случаят касаел “служебен инцидент” на работното й място. От приложената към делото жалба /л.8 от ДП/ от пострадалата до управителя на дружеството не може да се направи извод, че тя се е уплашила от заканата на подсъдимия. Във визираната жалба конкретните й оплаквания се отнасят за това, че подсъдимият е заявил: “Ти за каква се мислиш! Коя си ти? Всички вие ще бъдете издухани. Тая автогара ще бъде закрита, ще видите вие! Още малко ви остана”, а подс. М. /както и лицето В. Хр./ са характеризирани като “най-груби и нагли”. Лисва и намек, че се е почувствала застрашена и агресивното поведение на подсъдимия е било насочено срещу нейната личност. В контекста на напрегнатите отношения между дружеството собственик на автогарата и дружеството превозвач е очевидно, че гневът на подсъдимия е преди всичко е бил насочен срещу въведената такса, поради което не може да се приеме, че за това визира пряко и персонално свидетелката. Несъмнено възникналото напрежението е в резултат на управленски решения, което имплицитно се съдържа в жалбата на свидетелката и за което се сигнализира управителя на фирмата. Наред с това става ясно, че свидетелката познава добре характера и психическото състояние на подсъдимия. Същата е била наясно както с недоволството от исканата такса, така и с бурната реакцията на шофьорите на автобуси /а факта, че именно тя е комуникирала с тях, очевидно и се отразявал негативно в емоционално отношение/. В тази връзка следва да се отбележат и показанията на свидетелите Ю. и Д., от които се установява, че случаят не е бил инцидентен. Св. Ю. отбелязва, че “те все така си се държат, остро”, а св. Д. потвърждава, че е имало и друг път такива случаи. Поради тези причини липсват основания да се счита, че скандалът в конкретния случай и отправените думи от подсъдимия са от естество да породят основателен страх.Освен това предварителното производство е образувано не въз основа на нейно оплакване, а на основание сигнал от управителя на предприятието, в което е работила. Ето защо е очевидно, че в случая се касае за отношения, породени от междуфирмени спорове и същите са инспирирали както жалбата на свидетелката до управителя, така и жалбата на последния до РП - Р..

При наличие на събраните доказателства по делото районният съд обосновано е приел, че деянието на подсъдимия е несъставомерно по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК, защото не съдържа в себе си елементите от състава на престъплението по този текст от НК от обективна и субективна страна. Когато заканата против личността на пострадалия не би могла да възбуди в същия основателен страх за осъществяването й, не е налице престъпление по чл. 144 НК. Ето защо, следва подсъдимият да бъдат признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил, както престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, така и такова по чл. 144, ал. 1 и ал.2 от НК.

С оглед на горното настоящият състав на виззивния съд счита, че ПРИСЪДА № 1774 / 22.03.2011 год., постановена от РС – Г. Р. по н.о.х. дело № 106 по описа за 2010 год. е правилна и законосъобразна, породи което следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, ал.1, т.6 от НПК, БОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 1774 / 22.03.2011 год., постановена от РС – Г. Р. по н.о.х. дело № 106 по описа за 2010 год.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове : 1.

2.