№ 605
гр. Варна , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500160 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№287359 от 07.12.2020г. на Ю. Б. Х., ЕГН **********, Варна, чрез
адв.Д.А. от ВАК срещу решение №261257/17.11.2020г., постановено по ГД
№710/2020г. на ВРС, ГО, 25 състав, в частта, в която е уважен предявения
от МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, иск срещу Ю. Б. Х.,
ЕГН **********, Варна, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 10 000 лева, представляващи просрочена главница по
договор за издаване на международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка №11 РКО –А – 0064/29.06.2007г.,
сключен между ПИБ АД и ответника, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК на 23.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 1899 лева – наказателна лихва по чл.8 от договора,
за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г., цялата в размер на 20 704.98 лева
както и сумата от 200 лева, такси за периода 2012 и 2013г. ведно със
съответна част от сторените в заповедното производство разноски. С
решението искът е бил отхвърлен за наказателната лихва за размера до 3 600
лева както и изцяло за сумата от 3 900 лева – част от редовна лихва по чл.7,
б.а от договора, цялата в размер на 23 122.29 лева, претендирана за периода
от 23.07.2016г. до 23.07.2019г.
В жалбата се излага, че предмет на обжалване е решението, в частта, в
която е уважен установителния иск. Твърди се, че същото е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон. Неправилно съдът приел, че е установена
съществуващата договорна връзка с длъжника по кредита, че е получена
реално сумата по кредита както че е настъпила предсрочната изискуемост на
1
същия. Съдът неправилно отхвърлил като неоснователни възраженията за
погасяване по давност на претенциите.
Поддържа се, че не е установено наличието на договорна връзка – не е
установена извършена между ПИБ и настоящия ищец цесия на вземането по
процесния договор за кредитна карта. Извършената цесия няма действие за
длъжника поради неспазване на изискванията на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД –
липсва съобщаване на длъжника от предишния кредитор на извършената
цесия. Уведомлението на длъжника, направено от Мелон България ЕАД, не е
достигнало до него, а освен това е отправено от ищеца лично, а не като
пълномощник на кредитодателя – цедент.
Отделно от това се поддържа се, че по делото не е установено с писмени
доказателства получаване на сумата от 10 000 лева от длъжника. /освен
изгответна експертиза/ Липсват доказателства, че ответникът е уведомен за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. /налице е само залепване
на уведомление от ЧСИ, без достигане на уведомлението до адресата/. А след
като кредитът не е обявен за изцяло предсрочно изискуем, жалбоподателят
поддържа, че следва да бъдат уважени възраженията му за давност, каквито
са направени своевременно по делото, съответно за изтекли 5 години за
главницата и 3 години за лихвите, считано от възникване на задължението –
29.06.2007г. Поради това се поддържа, че вземането за главницата е погасено
на 29.06.2012г., а за лихвите – на 29.06.2010г. Поради това и предявените
след тези дати искове са процесуално недопустими като погасени по давност.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната част ведно с отхвърляне
на исковете.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна –
ищец в исковото производство МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********,
София, за неоснователност на въззивната жалба. Поддържат необснованост на
изложените в жалбата оплаквания. Твърди се, че длъжникът е надлежно
уведомен както за цесията, така и за предсрочната изискуемост на
задължението по договора за кредитна карта, чрез ЧСИ Д.С., рег.№893 в
КЧСИ, по реда на чл.47 ГПК вр.чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. Поддържа се, че
връчването може да се осъществи и чрез особен представител, какъвто е
назначен на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК в производството, поради
което се счита евентуално, че е налице настъпил факт с правно значение в
хода на производството – уведомяване за цесията и за предсрочната
изискуемост съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, считано от уведомяването на
особения представител. /цит. съдебна практика/
Въззиваемата страна счита за неоснователни възраженията за
погасяване на претенциите като твърди, че изискуемостта на всички вземания
по договора е настъпила на 07.05.2019г. като давността започва да тече
именно от този момент. Претендира потвърждаване на съдебното решение
като обосновано и правилно ведно с присъждане на ю.к.възнаграждение в
размер на 150 лева.
В съдебно заседание не се явява въззивника. Депозирана е молба от
назначения му особен представител адв.Д.А. от ВАК, за поддържане на
жалбата на изложените основания. Не се правят допълнителни искания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща предсатвител в
съдебно заседание, но с писмена молба поддържа отговора си и претендира
отхвърляне на въззивната жалба.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било
2
образувано по искова молба на МЕЛОН БЪЛГАРИЯ АД срещу Ю. Б. Х., ЕГН
**********, Варна, за установяване по отношение на ответника, че
последният дължи на ищеца сумата от общо 17 700 лева, от които 10 000 лева
главница; дължими лихви по т.8 от договора за кредит за тригодишен период
от 23.07.2016г. до 23.07.2019г. в общ размер от 7500 лева и дължими годишни
такси за обслужване на кредитната карта в размер на 200 лева, дължими за
периода 2012г и 2013г. Съобразно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ГД №11671/2019г. на ВРС, и направените в това
производство уточнения, съдът е приел, че е сезиран в частта за лихвите с две
отделни претенции, а именно: сумата от 3 900 лв., представляваща част от
редовна лихва по чл. 7, б.“а“ от договора, цялата в размер на 23 122,29 лв., за
периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г. както и сумата от 3 600 лв.,
представляваща наказателна лихва по чл. 8 от договора, цялата в размер на
20 704, 98 лв., сумата от 200 лв. такси. Именно така е бил докладван иска
като не са правени възражения срещу основанието и размера на тази
претенция.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и „Първа инвестиционна
банка“АД бил сключен Договор за револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№118РКО-А-0064 от 29.06.2007г., по силата на който банката предоставила и
кредитополучателят усвоил в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в
размер на 10 000 лева. Съгласно т.4 от Договора, длъжникът се задължил да
погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, уговорени в
действащите към момента на сключване на договора Общи условия на
банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип Mastercard и Visa, приети с решение на УС на „ПИБ“АД от
17.04.2007г. и изменени и допълнени с решение от 18.12.2007г. Длъжникът
декларирал, че се е запознал и че са му предоставени ОУ като с подписване
на договора приема прилагането им в отношенията му с банката. Съгласно
т.18 от ОУ длъжникът се задължил всеки месец до падежа или на следващия
работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минимална
погасителна вноска, посочена в извлечението по картовата сметка. Съгласно
т.7 от договора при непогасяване на датата на падежа на пълния размер на
дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период,
3
длъжникът заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни
периода, годишен лихвен процент, който е: при извършване на безналични
плащания – 13 % и за всички останали разплащания – 15 %. На основание т.8
от договора, при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение
на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер
на договорения лихвен процент плюс надбавка 12%, или 25%. Съгласно т.4.3
от Тарифата за таксите и комисионните на „ПИБ“АД, титулярът дължи
годишна такса за поддържане на кредитната карта в размер на 100 лева.
Твърди се, че длъжникът не обслужвал кредита и не бил извършвал плащания
за погасяване на дълга от 21.01.2011г., когато било последното плащане.
Твърди се, че ищецът е придобил вземането по процесния договор въз основа
на сключен с „ПИБ“АД Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.04.2018г. Твърди се, че банковият кредит овърдрафт е обявен за изцяло и
предсрочно изискуем на основание т.27, б.“а“ от ОУ с уведомление, връчено
чрез ЧСИ №893 Д.С., по реда на чл.47,ал.5 ГПК чрез залепване на
уведомление на адреса на длъжника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначен му от съда особен
представител съгласно чл.47, ал.6 ГПК, оспорва основателността на иска.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните
вземания на основание чл.110 ЗЗД за главницата и на основание чл.111, б.“в“
ЗЗД за лихвите, считано от сключването на договора през 2007г. Твърди, че
по делото липсват доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на
вземането, за която длъжника да е бил уведомен, поради което давността
започвала да тече от деня, в който вземането било възникнало – 29.06.2007г. и
давността е изтекла за главницата на 29.06.2012г., а за лихвите -на
29.06.2010г. Оспорва ответника да е получил сумата от 10 000 лева. Оспорва
валидността на договора за цесия, както че същият имал действие по
отношение на ответника. Оспорва исковете по размер. Твърди, че договорът е
нищожен поради неспазена форма и противоречие с добрите нрави. Сочи, че
ОУ и договорът противоречат на ЗЗП и на Директива 93/13/ ЕИО на съвета от
05.04.1993г. относно неравноправни клаузи на потребителските договори.
Отправя се искане за отхвърляне на претенциите.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и
4
правна страна следното:
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е
подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно назначен особен
представител, в преклузивния срок, при спазване на чл.260 и сл ГПК. На тези
изисквания отговаря и постъпилият отговор по жалбата, чрез ю.к.Д..
Въззивният съд намира докладваната жалба за редовна и производството по
нея за допустимо.
В жалбата не се съдържат обосновани оплаквания за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения. Коментиране преценката на съда
относно събраните доказателства представлява оплакване за неправилност на
решението, което попада изцяло в предмета на въззивното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, допустимо е
като постановено при наличие на положителни и липса на отрицателни
процесуални предпоставки.
По отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269,
ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност и противоречие с
материалния закон.
Решението се обжалва в уважената му установителна част по
отношение на главницата, наказателната лихва по т.8 от договора за кредит
овърдрафт и за годишната такса за поддръжка на кредитната карта. В
останалата отхвърлителна част решението е влязло в законна сила.
Пред въззивния съд не се прави искане за събиране на нови
доказателства, не се излагат нови твърдения и възражения. Поддържа се
възражението за погасяване по давност на претенциите.
Въз основа на събраните доказателства се формират следните
фактически констатации:
Видно от приложеното ЧГД№11671/2019г. на ВРС, на 23.07.2019г.
цесионерът МЕЛОН БЪЛГАРИЯ АД е подал заявление по чл.410 ГПК, за
снабдяване със заповед за изпълнение спрямо длъжника Ю. Б. Х. за сумата от
10 000 лева главница; 7500 лева част от непогасена главница по т.8 от
договора за кредит, за периода от 23.07.2016г. до подаване на заявлението
както и такси в размер на 200 лева за 2012 и 2013г. В полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника по чл.410 ГПК рег.
№7197/20.09.2019г. Съдът е указал на заявителя възможността за предявяване
на установителен иск в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр.чл.47, ал.5 ГПК.
Представен е Договор за издаване на кредитна карта №118РКО-А-
0064/29.06.2007г., сключен между Първа инвестиционна банка АД, София и
Ю. Б. Х., ЕГН **********, Варна, съгласно който страните са постигнали
съгласие за предоставяне на потребителя револвираща международна
кредитна карта с чип VISA GOLD както и банков кредит овърдрафт по
картовата разплащателна сметка /посочена в договора/ в размер на 10 000
лева, който може да бъде усвояван чрез кредитната карта. Предвиден е срок
на ползване на овърдрафта до 29.06.2009г. Погасяването на предоставения
кредит е уговорено да се извършва по начина и сроковете, посочени в
Общите условия на банката към този кредитен продукт. Съгласно т.6 от
договора, ползувателят на продукта ползва гратисен период от 45 дни за
5
погасяване на овърдрафта. В случай че до падежа потребителят внесе изцяло
дебитното салдо по разплащателната си сметка, банката не начислява лихви,
но в случай на просрочие или липса на каквото и да е плащане до датата на
падежа, държателят на картата заплаща на банката договорна лихва по т.7 от
договора – в размер на 13% за безналични плащания и 15% - за всички
останали трансакции. Съгласно т.8 от договора, при неплащане на месечната
погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит се
начислява наказателна лихва в размер на лихвата по т.7“а“ от 13% плюс
надбавка от 12%, или общо 25%. Съгласно т.11 вр. т.9 от същия договор,
ползувателят декларира, че е запознат и са му предоставени Общите условия
на банката, в които се уреждат всички права и задължения на страните по
договора. В т.10 е предвидено заплащането за ползване на картата и такса
съобразно Тарифата на банката. По делото е приложено и искане на
ответника до банката за предоставяне на кредитна карта „златна“ VISA
GOLD, в лева, с посочен кредитен лимит от 10 хиляди лева.
Представена е извадка от Тарифата на банката относно ползването на
процесния вид кредитна карта, от която се установява предвидена годишна
такса от 100 лева за поддръжката на картата.
Съгласно приложените Общи условия, в раздел VI от същите, е
предвиден редът за олихвяване на задълженията по кредита – т.14 и сл.
Съгласно т.16 от ОУ, на 20 число всеки месец банката изпраща извлечение от
разплащателната сметка на клиента, в което следва да са посочени всички
дължими по кредита лихви, такси и комисиони, за дължимите суми за
извършените с картата операции. Съгласно т.18, държателят на картата е
длъжен всеки месец на падежа /5-то число от месеца/, да внася минимална
погасителна вноска, посочена в цитираното по-горе извлечение от сметка
като липсата на получено извлечение не го освобождава от задължението.
Съгласно чл.20, при прекратяване на договора, независимо от основанието за
това, държателят дължи да погаси всички задължения до размера на
дебитното салдо по сметката, вкл. разноски, такси, комисиони и главница.
Съгласно ОУ, разплащания с картата се извършват до разрешения кредитен
лимит, посочен в договора. При неизпълнение на падежа от страна на
държателя е предвидена възможност на банката както да блокира картата,
така и да деактивира същата като обяви всички задължения за изискуеми
предсрочно. В т.27 от ОУ са предвидени изрично основанията за обявяване на
предсрочна изискуемост на задълженията по договора – когато
оправомощеният държател на извърши което и да е плащане по договора и
ОУ повече от 5 работни дни след датата на изискуемостта му /б.“а“/.
Съгласно т.35 от ОУ, срокът на ползване на овърдрафта е съгласно
договора, а срокът на ползване на картата е посочен върху самата карта.
Срокът за ползване на кредита може да бъде продължен по взаимно съгласие
на страните с анекс след учредяване от държателя на предвидените
обезпечения. Ако оправомощеният държател не желае продължаване срока на
действие на овърдрафта, то той следва да уведоми банката за това в писмена
форма не по-късно от месец преди преди изтичане на срока и да погаси
изцяло дебитното салдо. Съгласно т.35.4 от ОУ, банката също може да
прекрати едностранно договора с едномесечно писмено предизвестие до
държателя при неизпълнение от негова страна на което и да е задължение по
настоящите ОУ като блокира, деактивира и изиска картата от държателя.
Съгласно ОУ е предвидено водене на кореспонденция между страните на
обявените по договора адреси, вкл. при съдебни спорове във връзка с
изпълнението на договора. Съдът констатира идентичността на посочения от
държателя адрес по договора с този, на който са изпращани съобщения до
същия, вкл. посочен справката от НБД Население като постоянен и настоящ
адрес на ответника.
6
Видно от договор за прехвърляне на вземания от 02.04.2018г., ПИБ АД
е прехвърлила вземанията си, произтичащи от договори за кредит по т.3 от
договора и съгласно извлечение от Приложение №1 към същия договор за
цесия. Сред тези длъжници фигурира и ответника Ю. Б. Х., с размер на
цедираните вземания 54 027.27 лева, от които 10 000 лв. главница, договорна
лихва в размер на 23 122.29 лева и наказателна лихва в размер на 20 704.98
лева както и такси от 200 лева. В приложението е посочена дата на последно
извършено плащане на 21.01.2011г.
От останалите приложения по първ.дело е видно, че е налице
упълномощаване на цесионера от цедента ПИБ АД за извършване на
уведомяването на длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД както и връчените по чл.47,
ал.1 и ал.5 ГПК съобщения до същия чрез ЧСИ Дарина Сербезова – Славова,
рег.№893 в ОС-Варна.
Съгласно заключението на изготвената ССчЕ /на л.80 по делото/,
неоспорена от страните, усвоената главница по кредитната карта е в размер на
10 000 лева. За периода 30.10.2007г. до 21.01.2011г. ответникът е извършил
плащане на сумата от общо 66 242.23 лева, с които са погасени 62 808.88 лева
за главница, 201.04 лева за такса теглене, 0.15 лева за такса проверка баланс,
323. 82 лева - за такса картови операции, 59.19 лева за наказателна лихва и
2 849.15 лева - за лихва. Начисляването на наказателна лихва съвпада с
начина на определяне по т.1, б.“3“ от ОУ. Към датата на цесията 02.04.2018г.
отчетените задължения при „ПИБ“АД са: главница 10 000 лева; редовна
договорна лихва 18.06.2010г. до 19.07.2015г. – 3116.18 лева; наказателна
лихва за периода 06.12.2010г. до 01.04.2018г. – 14 249.98 лева, такси картови
операции за периода 19.01.2011г. до 19.07.2015г. – 661.11лева. Няма данни за
извършвани плащания по кредита след 23.07.2019г. както и след извършената
цесия.
Въз основа на горната фактическа установеност въззивният състав
достига до следните правни изводи по същество:
Предявени са установителни искове от цесионер на банката –
кредитодател спрямо потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДП на ЗЗП по
договор за издаване на кредитна карта и отпускане на кредит овърдрафт от
29.06.2007г.
Предмет на въззивното производство са уважените искове за
главницата, наказателната лихва по т.8 от договора, претендирана частично,
както и таксата за поддръжка на кредитната карта. В останалата част
решението е влязло в законна сила.
Въззивният съд констатира допустимостта на предявените обективно
кумулативно съединени искове с оглед специалните процесуални изисквания
на чл.422 вр.чл.415, т.2 и чл.410 ГПК.
Въз основа на приложените доказателства, чиято истинност не е
оспорена от страните, се установява, че между ПИБ АД и ответника Ю.Х. е
7
бил сключен договор за кредит и кредитна карта от 29.06.2007г. по реда на
действащия тогава ЗПК /ДВ, бр.53/2006г.- отм./ Поради това към този
договор са приложими разпоредбите на отменения сега ЗПК /отм./ както и
поради препращането – тези на чл.143 - чл.146 ЗЗП.
Съдът намира, че приложеният договор /ведно с искане за издаване на
кредитна карта с посочен в искането лимит/ надлежно установява
възникналото правоотношение както и ползването на предоставения кредит
овърдрафт и издадената по него международна кредитна карта с чип Visa
Gold, от страна на държателя. С оглед характера на договора, уговорената в
него договорна лихва в т.7 е завишена спрямо потребителските договори.
Предмет на въззивното производство е единствено главницата от 10 000 лева
/което представлява и кредитния лимит/ както и част от наказателната лихва
по т.8 от договора за кредит и такса поддръжка на карта. Представеният
договор отговаря на изискванията на действащите към този момент
разпоредби на ЗПК – чл.6 – 14 ЗПК.
Съдът намира, че от приложения договор и Общите условия към същия
не се установява клауза за автоматично продължаване на действието му след
изтичане на уговорения изрично срок за ползване на овърдрафт. Така
съгласно т.3 от договора, срокът за ползване е уговорен до 29.06.2009г.,
поради което следва да се счита, че именно на тази дата е преустановил
действието си, съответно банката е имала право да обяви изискуемостта на
всички свои вземания съгласно т.20 от ОУ. Неясната редакция на т.35 от
Общите условия към договора, препятства тълкуване в смисъл, че клаузата
предвижда автоматично продължаване действието на договора, съотв.
ползване на сумата по овърдрафта след крайния срок през 2009г. Нещо
повече, в т.35.1 от ОУ се предвижда продължаване действието на овърдрафта
при подписване от страните на анекс към договора. Действително,
следващото предложение е, че при липса на изрично писмено изявление на
потребителя до банката, ползването на овърдрафта продължава, въпреки
предходна уговорка за продължаване действието му въз основа на анекс,
подписан от двете страни. Възстановяване ползването на кредитната карта е
обусловено от продължаване ползването на овърдрафта съгласно т.35.2. Ако
съдът приеме, въз основа тълкуване на т.35.1, второ предложение от ОУ, че е
налице автоматично продължаване действието на договора при липса на
писмено изявление за отказ от страна на ползувателя, то не е ясно за какъв
период от време би се считал продължен договорът. Освен това, както в
исковата молба, така и пред въззивния съд не са въвеждани твърдения на
кредитора в тази връзка. Ако се приеме, че ползването на сумата по кредита е
продължило от страна на потребителя и след 2009г., за което свидетелства
изслушаната счетоводна експертиза, от която е видно, че последната
транзакция е от юли 2010г. /вж. приложение №1 към ССЕ/, а последна вноска
е извършена от ответника на 21.01.2011г. в размер на 70.10 лева, то отново не
е ясно за какъв период от време, т.е. докога е подновено действието на
договора. В договора и Общите условия не е налице клауза, която да
предвижда продължаване ползването на сумата по кредитния лимит. От
заключението е видно, че след юли 2010г. потребителят не е извършвал
плащания и тегления на суми по посочения кредит.
С оглед въведените възражения за погасяване по давност на
предявените претенции, след съобразяване на изложеното по-горе, съдът
намира същите за основателни. Считано от юли 2010г. до подаване на
заявлението на 23.07.2019г. вземането за главницата е погасено с изтичане на
общата петгодишна давност. Погасяване ще е налице дори при съобразяване
действие на договора до края на 2011г., при автоматично продължаване
действието му за същия период /2 години/, считано от изтичане на
първоначалния. Такива твърдения не са навеждани от ответника и не могат да
8
бъдат извлечени от уговорките по договора и ОУ, поради което съдът ги
излага само хипотетично.
Поради това, към момента на предявяване на вземането по реда на
чл.410 ГПК, в полза на банката не е съществувало вземане за главница, а
такова не е съществувало и към датата на извършената цесия 02.04.2018г.
Ответникът в срок е упражнил възражение за погасяване по давност на
претенцията, което въпреки различните правни изводи на съда, се явява
основателно. Поради това предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Поради това е без значение твърдяната от заявителя обявена на
длъжника предсрочна изискуемост през 2019г., непосредствено преди
подаване на заявлението на 23.07.2019г. – през април 2019г. За да приложи
съдът разпоредбите на чл.60, ал.2 ЗКИ и т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС относно обявяване предсрочната изискуемост на задълженията по
договора за кредитна карта, преди това следва да бъде установено наличието
на обвързващ страните договор, чието действие не е прекратено на друго
основание. В настоящия случай съдът достига до различен извод, а именно че
действието на договора е прекратено с настъпване на падежа за ползване на
кредитния лимит от 10 000 лева, на 29.06.2009г. Поради това, считано от тази
дата и на основание т.20 от ОУ, банката цедент е следвало да упражни
правото си върху падежиралите изцяло вземания по кредита. Вземането на
банката е погасено за главницата още в 2014г., а по отношение на лихвите
през 2012г. Дори да се приеме, че поради отчетени транзакции по картовата
сметка през 2010 и януари 2011г., потребителят с конклудентни действия е
изразил съгласие за продължаване действието на договора, то отново, считано
от края на календарната 2011г. вземанията и за главницата, и за лихвите са
били погасени преди подаване на заявлението и преди връчване на поканата
за обявяване на предсрочната изискуемост. Моментът на спиране на
плащанията от страна на кредитополучателя, т.е. преустановяване
обслужването на кредита, не поставя начало на погасителна давност в негова
полза, тъй като – съгласно чл.114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В процесната хипотеза, то е такова на
уговорения краен падеж през 2009г. доколкото липсват други обосновани с
клаузите на договора и ОУ, изводи за различен падеж.
Като обусловен от дължимостта на вземането за главницата,
предявеният акцесорен иск за наказателна лихва по т.8 от договора за
кредитна карта, също е погасен по давност и поради това неоснователен на
основание чл.119 ЗЗД. В този смисъл, погасено по давност е и вземането на
такса поддръжка за 2012 и 2013г., в размер на 200 лева, с изтичане на
тригодишна давност съгласно чл.111, б.в ЗЗД, с оглед определените годишен
период и размер на плащанията.
Въз основа на изложеното, съдът намира въззивната жалба за
основателна, а постановеното от ВРС решение в обжалваната част – за
неправилно и незаконосъобразно. Поради достигане до различни изводи по
същество на спора, решението на ВРС в обжалваната му част подлежи на
отмяна.
Разноски не се следват на въззиваемата страна, а в полза на особения
представител е заплатено дължимото му адв.възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение №261257/17.11.2020г., постановено по ГД
№710/2020г. на ВРС, XXVсъстав, в обжалваната част, в която съдът е приел
за установено по отношение на “МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК *********,
гр.София, бул.‘Мария Луиза“ №100, ет.3, че Ю. Б. Х., ЕГН ********** с
адрес гр****** дължи заплащането на присъдените със Заповед за
изпълнение №7197/20.09.2019г., издадена по ч.гр.д. №11671/2019г. по описа
на ВРС, 24с. в полза на ищеца сумите: 10 000 /десет хиляди/лв.,
представляваща просрочена главница по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 11РКО – А – 0064/29.06.2007г., сключен между
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД и Ю.Х., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.07.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 889/хиляда
осемстотин осемдесет и девет/ лв., представляваща наказателна лихва по чл.
8 от договора за периода 23.07.2016г. до 23.07.2019г., цялата в размер на
20 704, 98 лв. и сумата от 200 /двеста / лв. такси за периода 2012г. и 2013г.,
на основание чл.422 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК
*********, гр.София, бул.‘Мария Луиза“ №100, ет.3, срещу Ю. Б. Х., ЕГН
********** с адрес гр******, иск за установяване, че ответникът дължи на
ищеца “МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на
цесионер на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, заплащането на
присъдените със Заповед за изпълнение №7197/20.09.2019г., издадена по
ЧГД№11671/2019г. по описа на ВРС, 24 състав в полза на ищеца суми: 10 000
/десет хиляди/лв., представляваща просрочена главница по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № 11РКО – А – 0064/29.06.2007г.,
сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД и Ю.Х., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1 889
/хиляда осемстотин осемдесет и девет/ лв., представляваща наказателна
лихва по чл.8 от договора за периода 23.07.2016г. до 23.07.2019г., цялата в
размер на 20 704, 98 лв. и сумата от 200 /двеста / лв. такси за периода 2012г.
и 2013г., на основание чл.422 ГПК.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгл.чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10