№
Гр. П., 2.08.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3289/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, чрез пълномощника си юрк.
Максимова, срещу
Длъжникът Б.Б.Б., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** и Г.Л.Б. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** да заплатят СОЛИДАРНО на
кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със
седалище/адрес на управление: гр. П., жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”сумата 462,26
лв. /четиристотин шестдесет и два лева и 26 ст./, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата
48,29 лв. /четиридесет и осем лева и 29 ст./, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 462,26 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
08.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като се моли съдът да признае за установени
че дължат сумите по реда на чл.422 ГПК.
Вземането
произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, за топлофициран имот, находящ се в
гр. П., ул. „Б.Г.“ **.
С разпореждане от 08.06.2020г, влязло в сила,
производството по делото е прекратено по отношение на Б.Б.Б., с ЕГН: **********.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи
условия, Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
С исковата молба са представени извлечение от
сметка към дата 25.01.2020 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от
29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди и писмени доказателства. Приобщено е и ч. гр. д.
ЧГД №
**
по описа на съда за 2019 гпо описа на ПРС, по което се
е развило заповедното производство. Представени са и писмени доказателства
към исковата молба.
В
отговора на ответницата
Г.Л.Б.
, депозиран чрез назначения й особен представител, същият е оспорил доставката на претендираната енергия, като е
посочил и че няма доказателства относно собствеността на имота. Прави
възражение за давност.
По
делото са били изслушани СИЕ И СТЕ.
В
последното по делото с.з страните поддържат исканията си.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно пасивно съединяване помежду им, с искане за установяване
със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответниците,
като впоследствие е останал само един ответник, поради прекратяване на
производството спрямо другия ответник.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума, както и наличието на обстоятелството, пораждащо
солидарната отговорност на ответниците /като първоначално така е заведена
исковата претенция/ и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането им в
забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца
и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
Производството
по делото е допустимо, видно от обстоятелството, че след развилото се заповедно
производство и връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК, то съдът е дал
указания за предявяване на установителен
иск за вземането по реда на чл.422 ГПК, като в срок е била заявена
искова претенция за сумите по заповедното производство, като впоследствие с
определение, влязло в сила производството е било прекратено спрямо единият от
ответниците по делото -Б.Б.Б..
По
делото в резултат на разпределената му доказателствена тежест, ищецът е
ангажирал писмени доказателства, в това число-от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че с Декларация с вх.№ 106846 от 23.03.1998 по чл.
14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот, ответникът /за когото
производството е било прекратено/- Б.Б.Б. *** правото на собственост върху
процесния недвижим имот – апартамент № 12, находящ се в гр. П., кв. Изток, ул.
„Б.Г.“ бл** вх** с посочено придобивно основание – „покупка“. В декларацията е
отразено, че имотът е в режим на съсобственост между декларатора и ответницата Г.Л.Б.
при равни дялове – по ½ идеална част. Установява се също, че двамата
ответници са сключили граждански брак на 05.03.1988 г., за което е съставен Акт
за граждански брак № 0196/05.03.1988 г. от Община П.. Представен е и нотариален
акт за учредяване на ипотека върху процесния имот от 14.05.2007 г., видно от
който двамата ответници като съсобственици на имота са учредили ипотека върху
същия.
Съдът
намира, че от така събраните доказателства следва изводът, че през релевантния
период от ответниците са били носители
на правото на собственост върху процесния апартамент. В тази връзка съдът цени
данните, следващи от представената и приета по делото декларация, която има характера
на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл.
180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното
обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето,
подписало документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си
част има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт,
а именно, че деклараторът – ответникът Б.Б. е един от собствениците на
апартамента, придобит чрез покупка в съсобственост с ответницата, което
изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса, в случая
съответстващо с останалите писмени доказателства – алг. чл. 175 ГПК. НО същият
не може да ангажира с декларираното от него отговорност, спрямо другата
ответница, като декларацията е била подадена от него, а не от ответницата,
поради което и за същата следва да се установи, безспроно, че е съсобственик на
имота, като се представи документ за собственост или друго релевантно писмено
доказателство.
При
тълкуването на тези данни във връзка с останалите писмени доказателства следва,
че към 23.03.1998 г. /датата на депозиране на декларацията/ процесният
апартамент № 12, находящ се в гр. П., кв. Изток, ул. „Б.Г.“ , бл. 66 вече е бил
придобит от ответниците чрез покупко-продажба в момент, в който същите са се
намирали в брачно правоотношение, възникнало от сключения на 05.03.1988 г.
граждански брак, като 2007 г. двамата като съсобственици на имота са учредили
ипотека върху същия. С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл. 19 СК
(обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009
г.) същият е станал съпружеска имуществена общност, характеризираща се със своя
бездялов характер /с оглед датата на брака/. Съгласно разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 СК отговорността на съпрузите за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, какъвто характер
безспорно има задължението за заплащане
цената на доставена топлинна енергия, е солидарна.
По
делото не се твърди и не се установява след придобиването на собствеността
през 1998 г. ответниците да са
прехвърлили имота на трето за процеса лице, още повече, че съгласно събраните
писмени доказателства върху този имот за техни общи парични задължения през 2007
г. е била учредена договорна ипотека, подновена през 2017 г.
Ето
защо, съдът приема, че през процесния период ответниците, като съсобственици на
имота в режим на бездялова съпружеска имуществена общност, са придобили
качеството потребители на топлинна енергия и на страна по облигационното
правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието
основно задължение е да заплащат цената на доставеното количество топлоенергия
– арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1
от приложимите Общи условия.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя
между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два
основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142,
ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост, изчислена като разликата между общото количество топлинна енергия
за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода,
включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от
потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната цена.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в
заключението по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за
дялово разпределение като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Директ“
ЕООД, като подизпълнител на „Техем Сървисис“ ЕООД. Между последната и ищеца има
налично споразумение в тази насока, обективирано в Договор № 124/11.12.2007 г.,
Договор № 69/09.07.2010 г. и Договор № 97 от 30.11.2011 г. Договор от 2017 г. с
Директ- ЕАД. От заключението се установява, че монтираните в абонатната станция
уреди за търговско измерване – топломери са преминали през задължителните периодични
метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на
одобрения тип. Отразено е, че през процесния период технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно
по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на
ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия.
В заключението е отразено, че начислените суми
по партидата на абоната са в съответствие с действащите през процесния период
цени на топлоенергията за потребителите в гр. П.. При така установените факти,
въз основа на извършения анализ и самостоятелно направените от вещото лице
изчисления експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния
период от от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 Г
и съответно са изчислени суми, съответни на тези в исковата молба или
-сумата 462,26 лв. /четиристотин шестдесет и два лева и 26 ст./, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за посочения период., сумата 48,29 лв.
/четиридесет и осем лева и 29 ст./, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.
От
заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че
размерът на задължението на ответниците към ищеца “Топлофикация - П.”
АД: 1. Б.Б.Б. и 2. Г.Л.Б., в качеството им на длъжници за
сумата от 510.55 лв. солидарно, представляваща
стойността на доставена, разпределена и ползвана, незаплатена топлинна енергия
за апартамент, находящ се в гр. П. ул. “ Б.Г.“ бл** вх** ап** за периода от 01.05.2017г.
до
30.04.2018
г., от които главница в размер на 462.26
лв. и законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 48.29 лв. за периода от 09.07.2017
г. до
25.01.2019г.Падежите
на всяко месечно задължение за топлинна енергия е съобразено е клаузите на
Общите условия на дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко
едно от периодичните задължения.При проверката в електронните регистри на ищеца
се установиха плащания от ответниците по дълга.В счетоводството на ищеца,
сумите от изравнителните сметки, подадени от Фирмата за дялово разпределение
“Техем сървисис “ - Директ“ ЕООД са отразени в исковия период 01.05.2017 г. -
30.04.2019 г.
От изложеното съдът намира за доказано по
делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с
ответниците през процесния период от 01.05.2017г. до
30.04.2018
г.,е
доставил топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на сумата от 462.26
лв. С оглед достигнатия извод, че ответниците
са единствени собственици на имота през този период, то същите дължат нейното
заплащане при условията на солидарна отговорност помежду си.
Изясни
се, че с отговорите на исковата молба ответната страна въвежда правопогасяващо
възражение с твърдението, че част от вземанията са недължими, като са погасени
по давност. Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира тези
доводи за неоснователни, предвид следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
настоящия случай, вземането в размер на сумата от 462.26 лв, представляващо
главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера на периодично
плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната
погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Тригодишният давностен
срок е приложим и по отношение на вземането в размер на сумата от 48.29 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера
му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на
всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
В
клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди е предвидено задължението на
потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в клаузата на
чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок на това задължение купувачът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава основание за извод, че
вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец става
изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.02.2019
г.., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл.
116 ЗЗД, съдът намира, че сумите както за главници, така и за лихви не са
погасени по давност, като възражението в тази насока е неоснователно.
Всичко
изложено обуславя извода, че предявените искове се явяват доказани, както по
основание, така и по размер и следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
При този
изход на спора – основателност на
предявените искове, право на разноски, възниква
за ищеца и следователно, видно от представен списък за разноски ищецът
претендира разноски в размер на сумата от 360 лева в исковото и в заповедното
производство, поради което и при доказателства за реално сторени разноски в
посочения размер, съдът намира че следва да бъдат присъдени на ищеца.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу Г.Л.Б.
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че Г.Л.Б.
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 462,26 лв.
/четиристотин шестдесет и два лева и 26 ст./, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия
за топлофициран имот, находящ се в
гр. П., ул. „Б.Г.“ ** за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 48,29 лв. /четиридесет и осем лева и 29
ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
462,26 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 08.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г.Л.Б. с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 360 лева., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № ** г. по описа на Районен съд – П.,
НО и сумата от и разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № ** по описа на
съда за 2019 г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с
приложен към същото заверен препис от настоящото решение.
Вярно
с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: