Р Е Ш Е Н И Е
№110
гр.Силистра, 19.12.2022 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет
и втора година,в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и
с участието на прокурор…......,като разгледа докладваното от с-я М.Славова адм.дело №118 по описа на съда за 2022година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на А.С.И. ***, действаща чрез пълномощник Н.Н.М. (дъщеря), видно от нотариално заверено пълномощно
рег.№3196/23.07.2019г. на нотариус с рег.№307 на НК З.Н., подадена от
представител по пълномощие адв.В.Г. ***, против изричен отказ на Кмета на
с.Овен,Община гр.Дулово, обективиран в Решение
№2/21.06.2022г., да бъде издадено удостоверение за наследниците на С.М.И.,
роден на ***г. и починал на 05.08.1942г.,съгласно препис-извлечение от Акт за
смърт №1/10.06.22г.,издаден от кметство с.Малина, община гр. Генерал Тошево,
Добричка област.
Оспорващата твърди, че е дъщеря на А.С.М.и
съответно, внучка на С.М.И., с което обосновава правния си интерес от настоящия
процес.Поддържа,че при предоставени на ответния орган безспорни писмени
доказателства за правнозначимите факти,обуславящи
издаването на исканото удостоверение, същият в нарушение на
задълженията,вменени му със Закона за гражданската регистрация (чл.4 ал.3;
чл.24 ал.1; чл.35 ал.1 и др. ЗГрР),както и с чл.8,
чл.10, чл.11 от Наредба
№РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на Регистъра
на населението (Обн.ДВ,бр.37/12г.,посл.изм.ДВ,бр.5/20г.) -занапред само Наредбата, е
постановил оспорения отказ.Релевира отменителните основания по чл.146 т.3, т.4
и т.5 АПК, защото счита, че като не е изпълнил нормативното си задължение да
събере служебно доказателства относно правнозначимите
за случая факти и обстоятелства,вкл. да направи пълна проверка в регистъра на
населението,а и в регистрите на актовете за гражданско състояние,както и да
изиска служебно информацията от същите регистри от кметството,в което е
съставен акта за смърт на лицето, за чиито наследници се иска удостоверението, е
постановил порочен акт.Предвид действалата до 1977г. (ПМС №15/11.03.77г.,за внедряване на Единната система за
гражданската регистрация и административно обслужване на населението и за
изменение и допълнение на Наредбата за гражданското състояние)
регламентация на обществените отношения,свързани с гражданската регистрация на
населението,са били водени в кметствата Семейни регистри, Регистри за
отбелязване на женитбите (гражданският брак не е бил задължителен до влизането
в сила на Закона за лицата и семейството чл.20-отм.),съгласно Правилник от
1929г.,в които ответният орган също не бил извършил проверка,с което допуснал
съществено нарушение на административно-производствените правила.
Поддържа
и материална незаконосъобразност на оспорения отказ, тъй като със съдебен акт
било прието,че жалбоподателката, като дъщеря на А.С.М.,е с установен правен
интерес от воденото гр.д.№501/22г. по описа на РС гр.Силистра, като за
родствената връзка между наследодателя и майка ѝ било издадено удостоверение
за наследниците на същото лице С.М.И. от с.Овен, община гр. Дулово
№22/19.07.95г. (при условията на стария режим по отменената Наредба, посредством подадена молба-декларация от
заинтересовано лице за издаване на удостоверение на наследници -л.12).А щом били налице и двете предпоставки от чл.10
ал.1 от Наредбата:към датата на смъртта, лицето е подлежало на вписване в
регистъра на населението и за него е съставен акт за смърт (след уважен установителен иск от СРС),то ответният орган е бил длъжен
да издаде искания от жалбоподателката удостоверителен документ,което като не е
направил, бил нарушил закона.Ето защо настоява за отмяна на оспорения отказ и
връщане на преписката на ответника за ново произнасяне съгласно указанията на
съда.Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът
по жалбата- Кметът на кметство село
Овен, до когото са били адресирани исканията на жалбоподателката,счита,
че поради липса в Национална база данни
(НБД) “Население“ на каквато и да е информация за С.М.И., а и за произход от
баща за А.С.А.,то съгласно чл.8 ал.2 от Наредбата е дължал произнасяне именно в
оспорения смисъл.Исканото удостоверение можело да бъде издадено само въз основа
на регистъра на населението, съгласно чл.24 ал.1 ЗГрР,
по законовата делегация от чиято ал.2 е приета приложимата Наредба за издаване
на удостоверения въз основа на регистъра на населението.Отделно се позовава и на
чл.63 ал. 3 от Наредба №РД-02-20-9/21.05.2012г.
за функциониране на Единната система за гражданска регистрация (Обн.ДВ,бр.43/12г.,посл.изм.ДВ,бр.68/
21г.), съгласно който в документите,издавани въз основа на актовете за
гражданско състояние,не може да се вписват данни,които не се съдържат в акта.В
съпроводително писмо вх.№1279/17.08.22г. на АС-Силистра (л.31) обяснява, че
жалбоподателката два пъти е посещавала кметството в с.Овен с искане за издаване
на процесното удостоверение за наследници, като в хода на двете извършени
проверки било установено, че относно произхода от баща на А.С.А.(майка на
оспорващата) били извършени заличавания в НБД„Население“. Записаният в
съответната графа до 13.06 2022г. за баща М.М.М., към
20.06.22г. вече не фигурирал, а полето стояло непопълнено след тази дата. Прилага
две решения с напълно идентично съдържание, като с допълнително становище
вх.№1457/05.10.22г. (л.45) настоява жалбата да бъде оставена без уважение,
защото в НБД“Население“ за майката на оспорващата (А.С.А. с ЕГН:**********),не било показано кой е неин баща, а за С.М.И. - нямало
никакви данни,което в съвкупност сочело на наличие на предпоставките от чл.8
ал.2 от Наредбата за постановяване на оспорения мотивиран отказ.
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК,във връзка със Закона за гражданската регистрация и Наредба
№РД-02-20-6/24.04.12г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението.Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи,след преценка на
доказателствата по делото и становищата на страните,прие за установено
следното: Жалбата е процесуално допустима.
Удостоверението за наследници е официален документ, който е от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения и следователно, срокът
за неговото издаване е регламентиран с чл.57 ал.2 АПК, а за оспорването му - с
общото правило от чл.149 ал.1 АПК, тъй като според чл.21 ал.3 АПК,волеизявлението за издаване или отказът да се издаде такъв документ, има
характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по съдебен
ред Релевираният отказ е постановен на 21.06.2022г.,а
видно от пощенското клеймо на л.7-гръб, е връчен на упълномощеното лице на 27.06.2022г.,
което сочи, че постъпилата в съда жалба на 06.07.2022г. е подадена в
преклузивния 14-дневен срок.Разгледана по
същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност е Решение
№2/21.06.2022г. на кмета на кметство с.Овен, община гр.Дулово, с което е
отказано издаване на удостоверение за наследници на С.М.И.,по искане
вх.№88/20.06.2022г. подадено от Н.Н.М..Същата е упълномощена
с процесния кръг правомощия видно от нотариално заверено пълномощно (л.5),като за
водене на настоящия съдебен процес е упълномощила и адв.В.Г.,съобразно чл.18
ал.1 АПК,във вр. с чл.32 т.1 ГПК.От административната
преписка се установява,че с искане за издаване на удостоверение за наследници
на С.М.И., вх.№82/13.06. 2022г.,подадено до кмета на с.Овен
(л.39),упълномощеното от жалбоподателката лице е посочило за негов наследник А.С.А.(Вж.удостоверение
за идентичност на лице с различни имена на л.36). След направена справка в
НБД“Население“ на 13.06.2022г. (л.34), ответният орган е установил, че А.С.А./ева е с установен произход както следва: от майка А.О.М.и
от баща - М.М.М.,независимо от приложеното (л.43)
удостоверение за раждане от ***г., издадено от секретар на кметство
с.Вокил,където не е родена.Не се спори, че майката на жалбоподателката фигурира
в регистрите за гражданска регистрация и е родена на ***г. в с.Овен.При тези
данни и липсата на каквито и да е отразявания в НБД“Население“,вкл. в Семейните
регистри,водени в с.Овен (л.58) за С.М.И., сезираният орган е формирал
процесния изричен отказ.За лицето,за чиито наследници е поискано удостоверение
са налице твърдения, че е било родено на ***г. (неясно къде) и починало на
05.08.1942г., който факт е установен с Решение №252/11.05.22г. по гр.д.№501/22г.
от Районен съд Силистра,вследствие на което е съставен Акт за смърт от
10.06.2022г. в кметство с.Малина, община гр.Генерал Тошево, Добричка област.
При
така установения дефицит на информация за издаване на исканото удостоверение за
наследниците на С.М.И.,кметът на кметство с.Овен е постановил Решение №1/15.06.2022г.,с
което мотивирано е отказал издаването му (л.42) Същото е изпратено (л.18) на
подателя на искането Н.Н.М. (живуща *** и нямаща
други отношения с кметството в с.Овен) и връчено ѝ на 17.06.2022г., лично.След
направена служебно справка в деловодната система на АС гр.Силистра настоящият
състав установи,че Решение №1/15.06.2022г. на кмета на кметство с.Овен,област
гр.Силистра,не е обжалвано,което сочи,че същото е влязло в законна сила 14 дни
след връчването му на страната.При това положение единственият ред за неговата
отмяна,е този по глава седма, дял втори от АПК, при наличието на нормативните
предпоставки и в предвидените от закона срокове.
Независимо от горното, на 20.06.2022г.Н.Н.М.
с вх.№88 (л.40) отново е подала Искане за издаване на удостоверение за
наследници на С.М.И., адресирано до кмета на кметство с.Овен (напълно идентично
с искане вх.№82/13.06.22г.), като и в двете не са описани приложени
доказателства. С жалбата се твърди, че такива е имало към второто по ред
заявление до ответния административен орган, който отново се е произнесъл в
същия смисъл с обжалваното Решение №2/21.06.2022г. (л.41).При съпоставка на
двете решения се установява,че са напълно идентични не само като решаващ диспозитив,но и в основната си част от мотивите за неговото
формиране, с едно различие, свързано с произхода от баща на майката на
жалбоподателката.Видно от разпечатка „пълни данни“ от НБД“Население“ за А.С.А.,
извлечена на 21.06.22г.(л.35) е, че за произходът ѝ от баща на р.19 е
посочено:„няма данни“,за разлика от предходното извлечение от 13.06. 2022г.,
направено от същата база данни, по повод искането от 13.06.2022г., където е
записано „баща:11.03.1904г.; (починал) М.М.М.“.Практически
ответният орган,с писмените становища по делото,оспорва истинността на
приложеното на л.43 удостоверение за раждане на А.С.М.,в конфликтната му част- относно
произхода ѝ от баща,тъй като същото било издадено от некомпетентен орган -
служител на кметство с.Вокил, където не е настъпилото отразеното събитие, при
това на длъжност „секретар“, в противоречие с регламентацията от чл.46 т.6 и
т.7 ЗМСМА и, при очевидно отсъствие на справки с Регистрите за населението и
тези за гражданско състояние, защото дори не бил посочен пълният единен
граждански номер на А.С.М.,какъвто ЕГН:********** битува в официалните регистри
от въвеждането му (за страната с ПМС№15/11.03.1977г.)
С
оглед на горните фактически установявания настоящият състав намира от правна
страна следното:Съгласно чл.46 ал.1 т.6 и 7 ЗМСМА кметът на кметство води
регистрите на населението и за гражданското състояние и изпраща актуализирани
съобщения до ЕСГРАОН, както и осигурява извършването на административни услуги.
Последните, съгласно дефиницията от §1 т.2 б.“а“ ДР на Закона за
администрацията представляват “издаване на индивидуални административни
актове,с които се удостоверяват факти с правно значение“,какъвто е и настоящият
случай. Съгласно чл.24 ЗГрР общинската администрация
издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, като редът за
издаване и образците на удостоверенията по ал.1 се утвърждават с наредба на
МРРБ съвместно с МП,каквато е посочената по-горе Наредба №РД-02-20-6/2012г.
Видно от чл.2 ал.5 на последната е, че удостоверения за наследници се издават
от кметството по последен постоянен адрес на починалото лице, какъвто за С.М.И.,
не е установен.
Производството
по издаване на удостоверение въз основа на регистъра на на-селението е особено
производство,чиито правила не се припокриват изцяло с предвидените в Глава Пета
на АПК. Административният орган не само не е длъжен, но и не трябва да събира
други доказателства,извън записванията в Регистъра на населението и, при
условията на чл.11 ал.2 от Наредбата,когато е необходимо - в регистрите на
актовете за гражданско състояние.Водещата материалноправна предпоставка за
издаване на процесното удостоверение,е вписване на лицето в регистъра на
населението, където безспорно е установено, че починалият С.М.И. не фигурира. Както
ясно е записано в чл.24 ЗГрР,удостоверенията се
издават въз основа на този регистър, което изключва възможността за събирането
на други,представени от заявителите или събрани в хода на производството, доказателства.(Вж.Решение
№2849/26.02.19г.,адм.д.№12110/17г. на ВАС,IIIО).
Конкретно
за удостоверенията за наследници, разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата
изрично определя обхвата на задълженията на длъжностното лице, което трябва да
направи пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо и в
регистрите на актовете за гражданско състояние. В настоящия случай това
задължение е било изпълнено,видно от депозираните доказателства по делото.След
справка с наличните регистри в кметството, вкл. Семейния регистър (л.58),
какъвто не се води след реформата в гражданската регистрация от периода
1976/78г., с внедряването на ЕСГРАОН (Вж.ПМС №15/11.03.77г.),е установено, че за
С.М.И. липсва каквато и да е информация в който и да е от посочените регистри.
Въпреки горната безспорност на фактите,ответният орган е
издал две решения с напълно идентично съдържание, както следва: Решение
№1/15.06.2022г. намиращо се на л.42 (съответно изпратено на 15.06.2022г.-л.18
и получено от жалбоподателката на 17.06.2022г.,видно от „известие за доставяне“
на л.21) и процесното по делото Решение №2/21.06.2022г. (л.41), което
сочи, че двукратно е бил сезиран с едно и също искане, по които заявления се е
произнесъл по напълно идентичен начин. След служебна справка в деловодната
система на АС-Силистра, настоящият състав установи,че първото (по време)
Решение №1/15.06.2022г. не е обжалвано по съдебен ред, което сочи, че към
настоящия момент, същото е влязло в законна сила. Независимо от това и, в
нарушение на регулацията от чл.27 ал.2 т.2 АПК, ответният орган е постановил
релевираното в настоящия процес второ по ред решение с отказно
съдържание. Съгласно чл.27 ал.2 АПК, след като е сезиран с искане за издаване
на административен акт,вкл. по чл.21 ал.3 АПК,ответният орган е длъжен да
провери предпоставките за допустимостта на същото.Условията за допустимост са
изброени (неизчерпателно) в т.1-т.6 на същата разпоредба,като в т.2 е
посочено:“липса на висящо административно
производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата
страна,независимо дали е във фазата на издаване или оспорване“.
Следователно,за да е изпълнена посочената отрицателна предпоставка е необходимо
да е налице тъждество между страните и предмета на искането,при което и ако са
налице горните условия,административният орган следва да приеме искането за
недопустимо и да откаже произнасянето по същество.В настоящия случай, както подробно
по-горе е обсъдено,в рамките на 7 дни,ответният орган е бил сезиран два пъти с
едно и също искане,като се е произнесъл и по двете по същество, с мотивиран
отказ съгласно регламентацията от чл.8 ал.2 Наредбата.
Към
момента на постановяване на процесното по делото Решение №2/21.06. 2022г. предходното
Решение №1/15.06.22г.,връчено на заявителя на 17.06.2022г., не е било все още
нито обжалвано пред съда; нито влязло в законна сила,което сочи на хипотезата
за наличие на висящо административно производство пред същия орган, със същия
предмет и страни.Следователно, към 21.06.2022г.- датата на издаване на обжалваното
по делото решение (№2/21.06.22г.),са били налице предпоставките на чл.27 ал.2
т.2 АПК за оставяне без разглеждане на подаденото второ искане и за
прекратяване н административното производство. При категорично установеното
наличие на нормативна пречка (Решение №1/15.06.22г) за разглеждане на
повторното искане (от 20.06.2022г.) по същество,предвид неприключилото
административно производство по същото като съдържание искане,подадено от
същата страна до ответния орган, процесният в настоящото производство акт се
явява нищожен като постановен в недопустим административен процес.Съгласно
нормативната регламентация с чл.27 ал.2 АПК административният орган има
задължението служебно да следи за допустимостта на производството,вкл. за
наличието на някоя от изброените предпоставки в чл.27 ал.2 АПК. При евентуално отхвърляне
на настоящата жалба е недопустимо да остане в правния мир последващо (второ по
ред) решение на същия административен орган, с което е постановен отказ за
издаване на удостоверение за наследниците на С.М.И.,още повече,че целеният
правен ефект от ответника - отказът от издаване на акт по чл.5 от Наредбата, е
постигнат с влязлото в сила Решение №1/15.06.2022г. на същия орган (л.20 и
л.42).По така обсъдения процесуален въпрос няма никакви колебания в съдебната
практика.(Вж.Решение №2211 /09.03.22г., адм.д.№ 6092/21г., VIIIО; Опр. №9931/01.10.21г., адм.д.№9300/21г.,
IIО; Решение № 11729 / 17.11.21г.,
адм.д.№7347/21г., IIIО; Опр.№648/19.01.21г.,
адм.д.№ 13124/20г. IIIО; Опр.
№9091/06.08.21г.,адм.д.№12777/20г., VIIО;Решение №4915/27. 04.20г.,адм.д.№7981/19г. VII О и
много други от най- новата практика на ВАС).
Съгласно чл.168 ал.1 АПК,съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени в жалбата, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК,вкл. при условията на
чл.168 ал.2 АПК- да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това. При
този изход на делото и независимо, че целеният със сезирането на съда резултат
е постигнат,доколкото конкретно атакуваният акт на ответния орган е постановен
в недопустимо административно производство, съдът не следва да присъжда
разноски. Това е така, защото причина за завеждане на настоящия съдебен процес
не е релевираното поведение на ответния орган, на което са базирани всички
оплаквания в жалбата, а друг порок, намиращ се извън сезирането на съда и в
периметъра на служебния му контрол.Няма и формулирано искане в смисъла на
изведения резултат, поради което и разноски в процеса (представляващи в общия
смисъл обезщетение за непозволено увреждане от процесната административна
дейност) не следва да бъдат присъждани.
В обобщение на гореизложеното, настоящият състав
приема,че жалбата е основателна, макар и по съображения, които не се намират
във връзка с твърденията в нея, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“първо“ АПК, Административният съд гр.Силистра
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА за НИЩОЖНО Решение
№2/21.06.2022г., издадено от кмета на кметство село Овен, община гр.Дулово,
Силистренска област, с което е отказано издаване
на удостоверение за наследници на С.М.И., роден на ***г., починал на
05.08.1942г., по искане вх.№88/20.06.2022г. подадено от Н.Н.М..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: