№ 95
гр. Попово, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Поля П. Иванова
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №
20223520100351 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Е. А. Г. от гр. П., против Ю.
М. Г. от гр. Варна, иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор ответницата, не
е изразено становище по предявения иск.
В първото по делото съдебно заседание, след представено от страните писмено
споразумение по чл. 51 от СК и изразено становище в посочения смисъл, производството е
трансформирано в такова по реда на чл. 330 от ГПК, с правна квалификация на молбата – по
чл. 50 от СК – РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи от 20.09.1987 г., когато в гр. П., обл. Т., са сключили граждански
брак, за което е съставен акт за граждански брак № 124/20.09.1987 г. (видно от приложеното
по делото заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак – дубликат).
Предбрачното фамилно име на съпругата е А., като при сключването на гражданския брак
същата е приела да носи фамилното име на съпруга си – Г..
Няма спор между страните, че от брака си имат родени две деца: А. Е. Х., родена на
31.07.1988 г. и Е. Е. А..а, родена на 03.10.1994 г. И двете деца понастоящем са пълнолетни.
В съдебно заседание ищецът лично, а ответницата – чрез адв. Б. К. от ТАК –
пълномощник с изрично пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощител,
категорично заявяват пред съда желанието си за развод. Заявяват, че желаят производството
да бъде трансформирано в развод по взаимно съгласие и молят съда да утвърди подписаното
споразумение, в което са уредени предвидените в закона лични и имуществени отношения
1
помежду им.
Съдът, като се запозна с представеното от страните споразумение, като взе предвид,
че същото урежда предвидените в чл. 51 от СК въпроси и като изслуша становищата на
страните, прецени, че са налице основанията на чл. 321, ал. 5 от ГПК и трансформира
производството по делото от развод по исков ред, в развод по взаимно съгласие – по чл. 50
от СК.
По силата на споразумението:
Семейното жилище, придобито по време на брака в режим СИО, находящо се в гр.
******, се предоставя за ползване на двамата съпрузи.
Придобитият през време на брака в режим СИО недвижим имот, находящ се в гр.
******, ще остане в обикновена съсобственост между съпрузите, при равни квоти.
Издръжка между съпрузите след прекратяване на брака не се претендира и такава
няма да се дължи.
След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име: А..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че предвид постигнатото в хода на делото споразумение между съпрузите,
трансформацията на производството по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК, както и предвид
обстоятелството, че съгласието на съпрузите да се разведат, е сериозно и непоколебимо, са
налице основанията на закона за допускане на развод по взаимно съгласие, без съдът да
издирва мотивите на съпрузите за прекратяване на брака.
След преценка на представеното споразумение, съдът намира, че същото урежда
предвидените в закона въпроси относно личните и имуществените отношения между
съпрузите, не противоречи на закона и добрите нрави, поради което и съдът го утвърждава
изцяло така, както е постигнато.
Съдът счита, че държавната такса за допускането на развода следва да бъде
определена в размер на 40.00 лв. (четиридесет лева 00 ст.), вносими поравно от страните, на
основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Водим от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Е. А. Г., ЕГН **********, от гр. ***** и Ю. М. Г.,
ЕГН **********, от гр. ******, СКЛЮЧЕН с акт за граждански брак № 124/20.09.1987 г.,
съставен в гр. П., обл. Т., ЧРЕЗ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, на основание чл.
50 от СК.
УТВЪРЖДАВА споразумението по чл. 51 СК, както следва:
Семейното жилище, придобито по време на брака в режим СИО, находящо се в гр.
2
******, се предоставя за ползване на двамата съпрузи.
Придобитият през време на брака в режим съпружеска имуществена общност
недвижим имот, находящ се в гр. ******, ще остане в обикновена съсобственост между
съпрузите, при равни квоти.
Издръжка между съпрузите след прекратяване на брака не се претендира и такава
няма да се дължи.
След прекратяване на брака жената Ю. М. Г. ще носи предбрачното си фамилно име:
А..
ОСЪЖДА Е. А. Г., ЕГН **********, от гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Поповския районен съд, сумата 20.00 лв. (двадесет лева 00
ст.) – държавна такса за допускане на развода, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ю. М. Г., ЕГН **********, от гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Поповския районен съд, сумата 20.00 лв.
(двадесет лева 00 ст.) – държавна такса за допускане на развода, на основание чл. 6, т. 3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3