№ 5895
гр. С., 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110152094 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца ЗК „ДО. З.” АД срещу С. осъдителен иск с правна
квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 343,50 лева (с вкл. 15 лева ликвидационни разходи), представляваща
регресно вземане за изплатено обезщетение по щета № .... по автомобилна застраховка
„Каско” за застрахователно събитие, настъпило на 24.10.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба - 03.09.2024 г. до
окончателното изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски
Ищецът твърди, че на 24.10.2022 г. в гр. С., квартал „В.“, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско+” е
настъпило събитие - ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил марка „J.“ с .. .... Поддържа, че щетите са на стойност 328,50
лева и са сторени ликвидационни разходи в размер на 15 лева. Твърди, че причина за
ПТП е попадането на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно в кв. В., поради което сочи за виновен за настъпването на щетите ответника,
чието задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища.
Поддържа, че ответникът не е заплатил дължимата сума, въпреки получената от него
регресна покана. С писмо ответникът отказал да извърши плащане, поради което
претендира изплащането и в пълен размер. Претендира сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва
предявените искове. Изразява се становище, че по делото не става ясно по безспорен и
категоричен начин, че причина за процесното ПТП е именно несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, като местонахождението на последната също
е неясно. Оспорва се настъпването на описаното в исковата молба настъпване на ПТП,
както и наличието на причинно-следствена връзка между същото и настъпилите
вреди. Сочи се, че от местопроизшествието няма протокол за ПТП. Изразява се и
становище, че вина има водачът на автомобила, който не е съобразил поведението си
на пътя с конкретната пътна обстановка. В тази насока се твърди, че водачът е
1
допринесъл за настъпване на процесното ПТП. По изложените съображения се иска
отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност - намаляване размера на
претендираното обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на водача на
процесното МПС. Претендират се разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и са отделени като безспорни по делото следните
факти и обстоятелства: че ищецът е изплатил сумата в размер на 343,50 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпил на 24.10.2022 г.
застрахователен риск, а именно - увреждане на застрахованото МПС - автомобил
марка „J.“ с .. ... в резултат на попадане в необезопасена дупка. Не е спорно и че
уличната мрежа в кв. В., представлява част от общинската пътна мрежа. Не е спорно
по делото и че към датата на ПТП е съществувало валидно правоотношение по
застраховка „Каско” между ищеца и водача на увредения автомобил, което
обстоятелство се доказва и от представения по делото договор за застраховка (л. 12).
От уведомление за щета (л.11) се установява, че на 28.10.2022 г. е подадено
заявление от до ищеца за завеждане на претенция за настъпило на 24.0.2022 г. в гр. С.,
кв. В., ПТП, при което автомобилът при движение попада в необезопасена дупка и
уврежда автомобила- предна дясна гума и джанта. Същата е заведена при ищеца под
щета № № .....
От регресна покана (л. 39) се установява, че ищецът е отправил до ответника
покана за заплащане на сумата от 328,50 лева и 15 лева ликвидационни разходи в
петнадесет дневен срок от получаването й. Поканата е получена на 14.11.2023 г., което
се доказва от приложеното към делото известие за доставяне. С писмо (л. 41)
ответникът е отказал изплащането на обезщетение.
По делото е приетото заключение на вещо лице инж. Й. Д. Й. по допусната
САТЕ, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно дадено,
от което се установява, че всички увреждания по лек автомобил марка „J.“ с .. ...,
отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка
с механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за възстановяване на
щетите по лекия автомобил е в размер на 417,18 лева към датата на ПТП.
От показанията на свидетеля Т. И. К. се установява, че същият си спомня за
пътен инцидент с неговият автомобил марка „J.“ с .. ... станал в гр. С., в една от
преките в кв. В.. Разказва, че спукал предна дясна гума и увредил джантата.
Доколокото си спомня улицата се казвала проф. „Ж. А.“. Същият потвърждава, че
именно той е подписал уведомление за щета, находящо се на л. 11 по делото. Обадил
се по телефона ДЗИ, защото имал право на безплатна пътна помощ. Не се наложило да
ползва такава, тъй като имал резервна гума. Сменил спуканата и продължил. Дупката
била доста голяма, в целия квартал нямало здрава улица. Не си спомня други
2
подробности около инцидента, тъй като са изминали над две години от настъпването
му. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и
кореспондиращи си със събрания по делото доказателствен материал като отчита, че
предвид изминалия дълъг период от време е нормално същият да не си спомня по-
конкретни обстоятелства около процесното ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Предпоставките за предвидената суброгация са:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца
по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването
на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане
срещу възложителя на причинителя на вредата.
За събитието не е съставен протокол за ПТП, като ОУ на застрахователя не
поставят такова изискване за този вид произшествие. Въпреки липсата на протокол,
които да констатира събитието, съдът приема настъпването на събитието за доказано
въз основа на събраните по делото писмени доказаталатва и свидетелски показания на
очевидеца К., които съдът изцяло кредитира. Макар свидетеля да не си спомня
конкретика около процесното ПТП, същия потвърждава, че уведомлението за щета е
подадено и подписано от него и че потвърждава отразените в него обстоятелства
относно механизма на настъпването на ПТП-то. Същият макар изминалия период от
време ясно и детайлно описва мястото на инцидента и неравността, в която е попаднал
като посочва, че в резултат на преминаването през дупката е увередна предяна дясна
гума и джантата на автомобила му.
По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът
е дал категорично становище, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е
свързан именно с преминаване на МПС през нервност (дупка) на пътното платно.
Според вещото лице наличните щети по автомобила се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма. Установи се следния механизъм: че на 28.10.2022 г.
автомобил марка „J.“ с .. ...се движи по улица в в гр. С., кв. В., при което автомобилът
при движение попада в необезопасена дупка и уврежда автомобила- предна дясна гума
и джанта. Ето защо е налице пълно припокриване на фактите, установени от
3
писмените доказателства, изготвената експертиза и от събраните гласни
доказателствени средства.
С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизма на ПТП за
безспорно установени по делото. Обстоятелството, че не са събрани подробни
доказателства за параметрите и местоположението на дупката/неравността не оборват
категоричния извод на съда.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по
допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на
останалия доказателствен материал по делото. Според заключението на вещото лице
при анализ на механизма на произшествието и съпоставка на щетите от заявлението и
описа на застрахователя от техническа гледна точка следва извод, че щетите
автомобил марка „J.“ с .. ..., са вследствие реализираното ПТП на 24.10.2022 г. По
делото се установи и размерът на причинените от ПТП вреди. Обезщетението трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно
така кредитираното експертно заключение по САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил марка „J.“ с .. ... изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП, е 417,18 лева. При определяне стойността на вредите по
средни пазарни цени е взета предвид възрастта на автомобила към датата на ПТП.
На следващо място по делото е безспорно обстоятелството, че процесният
участък представлява част от общинската пътна мрежа, т.е., представлява част от
уличната мрежа на населеното място съгласно чл. 77 ЗУТ - публична общинска
собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗОС, поради което следва да се приеме, че
задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на улицата е именно
ответникът С.. Според , "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението. В случая, установената дупка представлява
препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за
движението. Според , пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато
водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат
движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, а в тежест на ответника е
да установи това обстоятелство с оглед доказаното съществуване на процесната дупка
на собствения на ответника път. Общината като юридическо лице осъществява
дейностите по чрез своите служители или други лица, на които е възложил
изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане
на пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и
сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на
задължението по и , поради което и на основание ответникът носи отговорност за
4
причинените вреди при процесното ПТП.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е
неоснователно. Принос по смисъла на има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие/. В конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха
каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния
обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника, както му е било
указано с доклада по делото. На следващо място по довода на ответника, че водачът на
автомобила не е съобразил поведението си на пътя с условията на пътното платно,
съдът намира, че именно ответникът е следвало да релевира доказателствени искания,
за да установи сочените от него обстоятелства, като в настоящия случай по делото
няма данни за такова поведение на водача.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в следствие
на необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в населеното място
гр. С., от което ПТП са настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от
застрахователя- ищец, то на основание 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл 45 ЗЗД
застрахователят встъпва в правата застрахования срещу С. за вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото отстраняване. В
настоящата хипотеза доколкото стойността на нанесените вреди по средни пазарни
цени към датата на ПТП надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение,
предявеният иск се явява доказан в пълния му размер.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане в тази
насока, право на разноски възниква за ищеца за посочените в по чл. 80 ГПК реално
заплатени суми. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се
присъдят сторените от ищеца разноски от 50 лева – държавна такса, 60 лева – депозит
на свидетел, 400 лева – депозит за експертизата и 168 лева – реално заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА С. с адрес гр. С., ул. „М.” № 33 ДА ЗАПЛАТИ на „Д.О.З“ ЕАД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № ... на основание чл.
410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 343,50 лева (с вкл. 15 лева
ликвидационни разходи), представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение
по щета № .... по автомобилна застраховка „Каско” за застрахователно събитие,
настъпило на 24.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба - 03.09.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. с адрес гр. С., ул. „М.” № 33 ДА ЗАПЛАТИ на „Д.О.З“ ЕАД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № ... на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 678,00 лева – разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6