Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 08.10.2020                     Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                  Първи  граждански състав

На двадесет и трети септември                                              Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1783 по описа за 2020 година.

 

            Предявени са искове с правно основание чл.8 от ЗАЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата П.С.К. твърди в исковата си молба, че като собственик на земеделски земи в землището на с. ..., община Стара Загора сключила договор за аренда на 12.01.2006 г. с ответника по делото „СММ“ ЕООД, по силата на който му предоставила за ползване притежаваните от нея земеделски земи за срок от 20 години, а именно: с документ за собственост –решение №30397/08.09.97г., кадастрален масив -045010, площ/дка-22,000 категория IV, начин на трайно ползване в ид.ч.-нива, местност – Оршака, с документ за собственост –решение №30397/08.09.97г., кадастрален масив -069002, площ/дка-3,777; категория IV, начин на трайно ползване в ид.ч.-нива, местност – Зад корията. За стопанските 2016-2017г. и 2017/2018г. предоставените за ползване земеделски земи били с обща площ 25.777дка, които арендаторът обработвал. Договорът за аренда бил прекратен по взаимно съгласие на страните и през стопанската 2018-2019г.  земите се обработвали от друг арендатор. За стопанските 2016-2017г. и 2017/2018 г. ответното дружество не й платило договорената арендна вноска. Плащане не получила и до момента въпреки многократните обещания от страна на представляващия ответното дружеството, че ще плати. Съгласно сключения договор арендното плащане се дължало в натура за предоставените ниви по 100 кг. на декар зърнени култури и от 0.5 до 1 литър олио на декар - чл.2, ал.1 от договора за аренда. Арендното плащане можело да се извърши и в стойностно изражение, по взаимно съгласувани цени, но през времетраенето на договора ответното дружество не съгласувало с нея цена в натура. В устна договорка било постигнато съгласие арендаторът да заплаща по 120 кг./дка, което съгласие било удостоверено писмено в насрещния иск, подаден от управителя по гр.д.№ 2746/2017г. по описа на РС-Стара Загора между същите страни. За предоставените за ползване 25.777 дка ответникът й дължал възнаграждение в натура 3093,24 кг. зърнени култури годишно. При средна цена на зърнените култури по 310 лв. на тон, или 0.31 лв. на кг. - задължението в зърно възлизало на 958.90 лв. годишно. Ответникът й дължал и 25.77 литра олио, което оценено в пари, по 2.34 лв. за литър, било в размер на 60,30 лв.годишно. Срокът за плащане бил след приключване прибирането на съответната култура чл.2, ал.2 от договора. Приема, че царевицата е зърнената култура, която се прибира последна - през месец септември, следователно краен срок за плащане на арендната вноска за стопанската 2016-2017г. бил 30.09.2017г. Считано от 01.10.2017г., арендаторът бил в забава., а за стопанската 210 7-2018г. забавата била от   01.10.2018г. Общо задължението за зърно и олио на ответника за стопанската 2016-2017г. било в размер на 1019,20 лв. Считано от 01.10.2017г., арендаторът бил в забава и до датата на подаване на исковата молба претендира лихва за забава в размер на 277,16 лева. Общо задължението за зърно и олио на ответника за стопанската 2017-2018г. било размер на 1019,20 лв. Считано от 01.10.2018г., арендаторът бил в забава и до датата та подаване на исковата молба претендира лихва за забава в размер на 173.83лв. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.8 от ЗАЗ, да осъди на ответника „СММ“ ЕООД, с ЕИК ********* да й заплати арендната вноска, в общ размер на 2489,39лв., представляващи парично вземане, главница в размер на 2038,40 лв. за стопанската 2016-2017г. и 2017-2018г. за олио и зърнени култури и 450,99лв., представляващи лихва за забава от датата на изпадане в забава до 05.06.2020г., за ползваната от арендатора по Договор за аренда от 12.01.2006г. земеделски земи - нейна собственост, представляващи ниви, в землището на с. ..., община Стара Загора: Нива с площ 22.000 дка, имот кад. № в местността „Зад корията“, VI -та категория, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Моли съда да осъди ответника да й заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски. С определение в с.з. на 23.09.2020 г. е допуснато изменение в размера на предявените искове както следва: за арендно плащане за стопанската 2016г.-2017г. от претендираните 958,90 лв. на 788,77 лв., за арендно плащане за стопанската 2017г.-2018г. от претендираните 1019,20 лв. на 788,77 лв., както и за претендираната лихва както следва: за арендно плащане за стопанската 2016г.-2017г. от 277,16 лв. на 234,22 лв. и за арендно плащане за стопанската 2017г.-2018г. от 173,83 лв. на 154,25 лв.

Ответникът „СММ“ ЕООД, гр. Стара Загора, счита така предявените искове за неоснователни по размер. Сочи, че съгласно договора за аренда се дължали арендни вноски, които за всяка стопанска година били в размер на 100 кг зърно на декар и по една бутилка олио на декар. Неправилно било посочено, че по гр.д. № 2746/2017г. по описа на РС- Стара Загора направил признание, че дължимата рента в зърно е по 120 кг на декар. Такова признание не се съдържало нито в отговора му по исковата молба, нито в насрещно предявения иск. Заявил, че с предходните стопански години й изплатил повече от дължимото, поради което било налице предварително плащане за стопанската 2015/2016 г. Производството по същото дело било прекратено поради отказ от иска за разваляне на договора за аренда от 12.01.2006г. поради доброволно, извънсъдебно уреждане между страните по делото. Договорът за аренда от 12.01.2006 г. бил за срок от 20 години, поради което всяка промяна в него се извършвала писмено, с анекс към договора, нотариално заверен и вписан в Службата по вписванията. Такъв не бил подписван за промяна на арендната вноска, така както се твърдяло в исковата молба от 100 кг на 120 кг зърно на декар. За стопанската 2016/2017г. по силата на заповед № 015 от 30.08.2017г. на  управителя на „СММ“ ЕООД гр.Стара Загора във връзка с изплащането на дължимите ренти в паричната им равностойност дължимото зърно в пшеница и ечемик се изплащало по 0.25 лв. на килограм, а дължимото олио се изплащало на цена 1.60лв на бутилка. Тази заповед била доведена до знанието на всички арендодатели, включително и на ищцата, която не била внесла в дружеството възражение по тези цени. С оглед и на това същата била приела така посочените цени съгласно горната заповед и следвало да се приеме наличие на взаимно съгласувани цени. За стопанската 2016/2017г. за предоставените от ищцата земеделски земи с обща площ от 25.777дка. по договора за аренда ответното дружество дължало рента в пари за 2577.70 кг зърно по 0.25лв на килограм, което било равно на 644.42 лева и олио за горните декари изчислено по 1.60 лв. на литър - равно на 41.24лева. Общо за едната стопанска година рентата - зърно и олио – била в размер на 685,66лева. За стопанската 2017/2018 г. по силата на заповед № 012 от 30.08.2018г. на управителя на „СММ“ ЕООД гр.Стара Загора във връзка с изплащането на дължимите ренти в паричната им равностойност дължимото зърно в пшеница и ечемик се изплащало по 0.25 лв на килограм, а дължимото олио се изплащаше на цена 1.60 лв на бутилка. Тази заповед била доведена до знанието на всички арендодатели, включително и на ищцата, която не била внесла в дружеството възражение по тези цени. С оглед и на това същата била приела така посочените цени съгласно горната заповед и следвало да се приеме наличие на взаимно съгласувани цени. За стопанската 2017/2018 г. за предоставените от ищцата земеделски земи с обща площ от 25.777 дка по договора за аренда ответното дружество дължало рента в пари за 2577.70 кг зърно по 0.25лв. на килограм, което било равно на 644,42 лева и олио за горните декари изчислено по 1.60 лв.на литър - равно на 41.24 лева. Общо за едната стопанска година рентата - зърно и олио била в размер на 685,66 лева. За двете стопански години дължимата рента в зърно и олио била общо в размер на 1371,32 лева. Заявява, че до този размер признава иска.

            Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намери за установено следното:

            По делото е представен договор за аренда от 12.01.2006 г. между страните в настоящото производство, по силата на който ищцата е предоставила на ответника под аренда ниви с обща площ 25,777 дка в землището на с..... Съгласно чл.2, ал.1 от договора арендното плащане по договора е в размер на 40 кг/дка ечемик, 40 кг/дка пшеница и 20 кг/дка царевица и от 0,5 до 1 л олио в зависимост от добива. Според чл.2, ал.2 и 3 от договора арендното плащане се извършва в натура в срок от 15 дни от приключване на прибирането на съответната култура, като по взаимно съгласие може да се извърши и в стойностно изражение по взаимно съгласувани цени.  Независимо от тази уговорка следва да се отбележи, че в т. 2 на ТР 114-1963-ОСГК на ВКС е посочено, че по силата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД (приложим по силата на §1 от ДР на ЗАЗ), кредиторът може да се съгласи да получи нещо различно от дължимото, за което не съществува законова забрана. Поради това предявеният от кредитора иск, когато вещта съществува, за паричната й равностойност представлява именно упражняване на това му право по чл. 65 ЗЗД, което той може да упражни било след предложение от длъжника, било преди това, при завеждането на самия иск (в този смисъл т. 2 от мотивите на ТР 114-1963-ОСГК). Поради това и в случая, въпреки че в чл. 2, ал. 1 и 2 от договора за аренда е уговорено арендно плащане в натура, няма законова пречка ищцата да предяви иск за изплащането на паричната му равностойност.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за аренда. Основното задължение на арендатора по този договор съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗАЗ е да извършва арендното плащане, което се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. В разглеждания случай ответникът не е ангажирал доказателства за извършване дължимите арендни плащания за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г., които са изискуеми, тъй като е настъпил срокът по чл.8, ал.5 от ЗАЗ.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото арендно плащане по процесния договор според средната пазара цена на зърното и олиото е в размер на 788,77 лв. за стопанската 2016/2017 г. и в размера на 788,77 лв. за стопанската 2017/2018 г.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че паричната равностойност на натуралното арендно плащане следва да се определи според негова заповед № 005/01.09.2017 г. Посочената заповед представлява изходящ от длъжника частен документ, същата няма достоверна дата и няма данни ищцата да се е съгласила с посочените в нея цени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че исковете за неизвършено арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. и стопанската 2017/2018 г. са основателни и следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.06.2020 г. - до окончателното изплащане на сумите.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съобразно  чл.8, ал.5 от ЗАЗ ответникът е изпаданл в забава от 01.10.2017 г. за арендното  плащане за стопанската 2016/2017 г. и от 01.10.2018 г. за арендното  плащане за стопанската 2017/2018 г. Тъй като исковете са доказани по основание, определянето на размера следва да се извърши по преценка на съда – чл.130 от ГПК. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.единствен, ал.1, т.1 от Постановление № 100 на МС от 29.05.2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута и във валута и чл.единствен, ал.1, т.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, както и размера на основния лихвен процент за периода на забавата намира, че размерът на лихвата за забава за периода от датата на изпадането на ответника в забава до датата на предявяване на иска е както следва: 234,22 лв. за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2016г.-2017г. за периода от 01.10.2017 г. до 04.06.2020 г. и 154,25 лв. за забавено плащане на арендното  плащане за стопанската 2017г.-2018г. за периода от 01.10.2018 г. до 04.06.2020 г. Ето защо исковете за обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 799,58 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

            Водим от горните мотиви, съдът

         

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „СММ“ ЕООД, гр. Стара Загора, ул.”Железни врата” 10, ЕИК *********, представлявано от Славчо Михайлов Михайлов, да заплати на П.С.К. *** сумата 788,77 лева, представляваща неизвършено арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. по договор за аренда от 12.01.2006 г., сумата 788,77 лева, представляваща неизвършено арендно плащане за стопанската 2017/2018 г. по договор за аренда от 12.01.2006 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 05.06.2020 г. до окончателното им изплащане, сумата 234,22 лева, представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2016г.-2017г. за периода от 01.10.2017 г. до 04.06.2020 г. по договор за аренда от 12.01.2006 г., и сумата 154,25 лева,  представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2017г.-2018г. за периода от 01.10.2018 г. до 04.06.2020 г. по договор за аренда от 12.01.2006 г., както и сумата  лева 799,58 лева,  представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :