№ 33865
гр. София, 27.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110115168 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Е. Л. срещу Национална
агенция по приходите.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК,
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че със Заповед №
116/19.02.2014 г. на изпълнителния директор на НАП била назначена на длъжност
„инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, дирекция „Фискален контрол“, отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново, с ранг на държавен служител „V - младши“. Със Заповед № I –
120/08.03.2018 г. на изпълнителния директор на НАП била преназначена на същата
длъжност в Главна дирекция „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново, сектор „ГКПП – Велико Търново“, а със Заповед
№ ЗЦУ – 409/23.03.2018 г. й бил определен ранг на държавен служител „IV – младши“.
Съгласно Заповед № I – 147/01.03.2022 г. на изпълнителния директор на НАП била
преназначена на същата длъжност в сектор „ГКПП и мобилни групи“ – Велико Търново.
Твърди, че от 2014 г. изпълнявала служебните си задължения на ГКПП „Дунав мост 2“
/Видин - Калафат/ - пътен/шосеен преход, находящ се на територията на Република
Румъния. Отбелязва, че този пътен ГКПП се явявал единствен такъв, където функционирали
1
служители и на двете държави, а не били два броя - по един от двете страни на държавната
граница, както били устроени на останалите места за регулирано преминаване на
държавната граница на Република България. Сочи, че с т. 9 от Глава III от Споразумението
за засилване на сътрудничеството в областта на данъка върху добавената стойност,
сключено между НАП и НАДА /Националната агенция за данъчна администрация на
Румъния/, одобрено с РМС № 654 от 13.09.2010 г., издадено от директора на НАП, било
уредено присъствието на служители на администрацията на едната държава в
административните помещения и участието в административните разследвания на другата
държава. Сочи, че преките й служебни задължения се изразявали в осъществяването на
фискален контрол чрез спиране на транспортни средства и извършване на действия по
проверка на документите, придружаващи стоките, събирането на данни за изпращач и
получател, съставяне на протоколи и прочее. Твърди, че полагала труд при сумирано
изчисляване на работното време, като на всяко едно дневно и едно нощно 12 – часово
дежурство, ползвала два почивни дни. Посочва, че въпреки че изпълнявала служебните си
задължения в чужбина – от румънска страна на „Дунав мост 2“, ответникът не бил издавал
заповеди за командироването й в Република Румъния, съответно не й изплащал дневни
командировъчни пари за престоя й в чужбина по време на дежурство, като поддържа че
същите й се полагали съгласно чл. 86, ал. 3 ЗДСл, чл. 18, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 Наредба за
служебните командировки и специализации в чужбина. Навежда доводи за извършвани от
нея ежедневни разходи, които следвало да бъдат покрити от дължимите от ответника дневни
командировъчни парични средства. Сочи, че съгласно т. 76 от Приложение № 2 от
Наредбата, дневните пари за командироване в Република Румъния възлизали на 35 евро на
денонощие. Твърди, че съгласно чл. 21 от Наредбата, лицата които в изпълнение на
служебните си задължения престояват по - малко от едно денонощие на територията на
съседна на Република България държава, се полагат дневни пари в размер 35 на сто от
дневните пари за съответната държава, ако престоят на лицата е повече от 4 часа. Поддържа,
че доколкото е полага труд по 12 - часови дневни и нощни дежурства й се полагали 35 на сто
от определените за командироване в Република Румъния 35 евро дневно, възлизащи на 12,25
евро на дежурство, или 23,96 лева. Твърди, че за периода 23.03.2020 г. - 23.03.2023 г.
отработвала по средно 14 дежурства месечно, или 504 дежурства за процесния период, за
който й се полагали по 12,25 евро/23,96 лева/ дневни командировъчни пари на дежурство
или общо 12 078.84 лв. Претендира неизплатените дневни командировъчни пари за периода
23.03.2020 г. - 23.03.2023 г. Моли съда да осъди ответника да й заплати сума в размер на 10
350,72 лева, представляваща дължимите командировъчни плащания за процесния период,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Навежда доводи за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Сочи, че съгласно чл. 37, ал. 1
НСКСЧ, дневните пари се отчитали съобразно фактическия престой в страните и времето на
пътуването по данни от печатите и отметките в задграничния паспорт за влизане и излизане,
като при липса на печати се приемали данните от транспортния документ. Поддържа, че
2
командироване в чужбина е налице само в случаите на излизане извън зоната на граничен
контрол. Сочи, че зоните на ГКПП са със специален режим на пропускане и охрана, като във
връзка с режима на ползване на сградите и съоръженията на ГКПП, в това число и „Дунав
мост 2“, били подписани и ратифицирани редица споразумения, в които бил възприет
подход, че движението на служители от съответните контролни органи в прилежащата на
ГКПП зона във връзка с осъществяване на правомощията им не се считало за преминаване
на държавна граница. Поддържа, че не са налице основания за изплащане на
командировъчни пари, доколкото обхватът на териториалната дирекция попадал в мястото
на работа, определено съгласно заповедта за назначаване на ищцата. Твърди, че в настоящия
случай не е налице командироване по смисъла на ЗДСл, като съгласно заповедта за
преназначаване на ищцата от 01.03.2023 г., изпълнението на длъжностните й функции било
свързано с мобилност, като било посочено, че работното й място е в рамките на
териториалния обхват на ТД на НАП – Велико Търново. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 86, ал. 3 ЗДсл вр. чл. 15, ал. 1
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина за осъждане на ответника
за сумата от 10 350,72 лева, представляваща сбор от дължимите, но неизплатени в полза на
ищцата дневни командировъчни пари за периода 23.03.2020 г. – 23.03.2023 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
ІІІ. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Безспорни в отношенията между страните са обстоятелства свързани с наличието на
валидно служебно правоотношение, възникнало въз основа на посочените от ищцата
заповеди, издадени от изпълнителния директор на НАП, по силата на които ищцата
изпълнявала служебните си задължения в качеството й на „инспектор по приходите“.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото, че в
рамките на процесния период е била командирована от ответника за изпълнение на
служебните й задължения в чужбина, както и размера на дължимите, но незаплатени от
ответника командировъчни пари.
При доказване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяването на дълга.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение да представи всички графици и отчетни форми, съставени на края
на всеки месец, за положения труд от служителите на ФКП „ГКПП Дунав мост 2“ – сектор
„ГКПП Велико Търново“ за периода от месец март 2020 г. до месец март 2023 г., като
УКАЗВА на ответника, че непредставянето на посочените документи може да бъде
3
преценявано от съда по реда на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза по задачите, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 400 лева, вносим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.С..
ДОПУСКА изготвянето на съдебно – техническа експертиза по задачите, посочени в
исковата молба и в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 400 лева, от които
300 лв., вносими от бюджета на съда и 100 лв. от ответника в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице З.Б.П. – ************** .
ДОПУСКА един свидетел на ищеца при режим на довеждане за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства, като й указва, че в случай, че не доведе същия
за провеждането на разпита му в първото открито съдебно заседание или не представи
доказателства, обосноваващи обективни пречки за неговото явяване, съдът ще отмени
определението си, с което е уважил това доказателствено искане.
ДОПУСКА един свидетел на ответника при режим на довеждане за установяване на
посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, като й указва, че в случай, че не
доведе същия за провеждането на разпита му в първото открито съдебно заседание или не
представи доказателства, обосноваващи обективни пречки за неговото явяване, съдът ще
отмени определението си, с което е уважил това доказателствено искане.НА ОСНОВАНИЕ
чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9
ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили,
ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да изрази становище
и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2023 г. от
11.30ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5