Решение по дело №1398/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 216
Дата: 28 март 2022 г.
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20217150701398
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 216/28.3.2022г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА

 

при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1398 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 45, ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

 Делото е образувано по жалба на И. Д. В., в качеството му на Областен управител на Област Пазарджик срещу Решение № 695/30.11.2021г., на Общински съвет Септември, с което е потвърдено Решение № 655/29.10.2021г. на Общински съвет Септември. С последното е променен характера на собствеността на ПИ 10820.27.205 с площ от 2368 кв.м. в м. “Каменлив път“ по КК на гр. Ветрен, общ. Септември от публична в частна общинска собственост е възложено на За кмет на Община Септември да организира изпълнението на решението. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби – основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, по които се претендира отмяната на акта. Посочено е, че повторно приетото решение е издадено при липса на мотиви, като изложените не обосновават наличието на законовите предпоставки за промяна характера н собствеността, предвидени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и правилникът за неговото прилагане (ППЗСПЗЗ). Изложени са подробни мотиви във връзка с липсата на каквито и да са мотиви относно промяната характера на собствеността - от публична в частна общинска собственост. Изложени са съображения, че не са спазени изискванията на чл.78а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Твърди се, че не се прави разграничение между промяна НПТ и предназначение на имота, както и че с двете решения, Общински съвет Септември се опитва заобикаляйки закона да включи процесния имот в гражданско правния оборот с цел да се разпореди с него.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт А., която поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност на решението на общинския съвет. В представено писмено становище посочва, че в обжалвания акт не се съдържат правни и фактически основания за приемането му, като изложените мотиви са несъстоятелни и не кореспондират с предмета на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер за един адвокат.

Ответникът – Общински съвет – гр. Септември, чрез процесуален представител адвокат П.И., излага становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Посочва, че оспореното решение на Общински съвет – гр. Септември не представлява административен акт – индивидуален, общ или подзаконов, тъй като с него не се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси. Претендира присъждане на разноски по приложен списък, както и прави възражение на поисканото юрисконсултско възнаграждение в минималния размер за един адвокат.

Административен съд - Пазарджик, I-ви състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:

По предложение на кмета на Община Септември е прието решение № 655, взето с протокол № 34/29.10.2021 г. на Общински съвет - Септември, с което на посочено правно основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 6,ал.1 и ал. 3 от Закона за общинската собственост е променен характера на собствеността на ПИ 10820.27.205 с площ 2368 кв.м. в м.“Каменлив път“ по КК на гр. Ветрен, община Септември от публична общинска собственост, за имот Частна общинска собственост. При поименно гласуване за приемане на решението „за“ са гласували 17 от присъствалите 18 общински съветници, при общ брой на общинските съветници – 21 и 1 „въздържали се“. В предложението на кмета на общината се сочи, че с Решение № 555/16.06.2021г. на Общински съвет Септември се дава съгласие да се промени начина на трайно ползване на ПИ 18020.27.205 в м. “каменлив път“ по КК на гр. Ветрен, община Септември от пасище в изоставена нива. С Констативен протокол, комисия при Общинска служба по земеделие от 12.07.2021г. на място констатирала, че имота представлявал – изоставена нива. Било посочено, че предвид изменението на НТП, било налице обстоятелството, че имотът бил загубил публичния си характер още при преобразуването му от пасище в изоставена нива. Мотивите от предложението на кмета са изцяло възпроизведени в решението на Общинския съвет.

Със Заповед № ПО-250/10.11.2021 г. и на основание чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, областният управител на област Пазарджик е върнал за ново обсъждане решение № 655, взето с протокол № 34/29.10.2021 г. на Общински съвет – гр. Септември като незаконосъобразно, изразяващо се в липса на мотиви и противоречие с материалноправни разпоредби. 

С Решение № 695, взето с протокол 35/30.11.2021 г., Общински съвет -Септември е приел повторно решение № 655, взето с Протокол № 34/29.10.2021 г. на посочено основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 6, ал.1 и ал. 3 от Закона за общинската собственост във вр. чл. 45, ал. 9 и ал. 10 ЗМСМА. Като мотив за повторното приемане е посочено, че подобни решения са приемани и преди, и същите не били връщани за ново обсъждане като незаконосъобразни. Общинският съвет счел, че са изложени мотиви и е потвърдил взетото от него решение с гласували „за“ 14, от присъствалите 20 общински съветници и 6 „въздържали се“.  

При така установеното от фактическа страна, Административен съд -Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Обжалваното решение е изпратено на областния управител на 03.12.2021 г., а жалбата срещу него е подадена чрез органа до съда на 17.12.2021 г., т.е. в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответника, че обжалването е недопустимо, тъй като решението на Общински съвет – гр. Септември не представлява административен акт. Съгласно Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по ТД № 20/2007 г. на ОСС на ВАС областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА във вр. чл. 32, ал. 2 ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Обжалваното решение на общинския съвет е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, според който ОбС приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината. В чл. 8, ал. 11 ЗОбС е предвидено, че актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 ЗМСМА, освен в случаите по Закона концесиите. В случая ОбС е обявил имот с идентификатор 10820.27.205 в м. “Каменлив път“ с НПТ изоставена нива, с площ 2 368 кв.м. по КК на гр. Ветрен, община Септември, за имот Частна общинска собственост. Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА кметът на общината организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно. Иначе казано, кметът на общината е обвързан с решението на ОбС и е длъжен да изпълни разпореденото в него. Противно на изложеното от ответника, кметът не действа при оперативна самостоятелност да прецени дали да изпълни вмененото му с решението на ОбС задължение или не, а е обвързан с решението на ОбС съобразно задължението му произтичащо от чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА. Неотносима към настоящия спор е цитираната от процесуалния представител на ответника практика на ВАС и на Административен съд -Пловдив, доколкото решението/определенията са постановени при друга фактическа обстановка и различни правни основания.

Във връзка с допустимостта на съдебния контрол следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията, областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА, а според чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Той може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен съд. Цитираните законови разпоредби регламентират правомощие на областния управител да оспорва пред съответния административен съд всички актове на общинския съвет, когато прецени, че те са незаконосъобразни.

Съгласно чл. 45, ал.11 от ЗМСМА измененият или повторно приетият акт /т.е. Решение № 695/30.11.2021г./ може да бъде оспорен пред административния съд по реда на АПК, а според ал. 12 на чл. 45 за неуредените въпроси по издаването, оспорването и изпълнението на актовете на общинските съвети и кметовете се прилагат правилата за административното производство, установени със закон.

Разгледана по същество жалбата е основателна

Обжалваното решение е прието в изискуемите съгласно чл. 45, ал. 10 ЗМСМА кворум и мнозинство. Броят на общинските съветници е 21, на заседанието са присъствали и гласували 20 общински съветници - „за“ – 14 и 6 „въздържали се“, т.е. актът е приет с мнозинството на повече от половината от общия брой на общинските съветници.

Съдът намира, че процесното решение изхожда от компетентен орган, доколкото именно съответният ОбС има принципното правомощие да взема решение за промяна характера на определени имоти общинска собственост- чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, в необходимата писмена форма. Следователно, а и предвид факта, че имота индивидуализиран в решението се намира на територията на Община Септември, оспореният индивидуален административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. По делото не е спорно, а и се установява от представения протокол № 35 от 30.11.2021 г. на Общински съвет – гр.Септември и от приложения към него списък, че при гласуването му е имало изискуемия се кворум от 2/3 от общия брой на общинските съветници, "за" са гласували 14 от общо 20 присъствали общински съветници в Общински съвет – гр. Септември, като решението е прието с явно, поименно гласуване.

 Установено е по делото, че по предложение на кмета на община Септември общинският съвет е приел решение за промяна характера на имот, публична общинска собственост, в имот частна общинска собственост,  както и да възложи изпълнението на това решение на кмета на Община Септември. Предложението е обосновано с настъпила промяна в начина на трайно ползване на имота – имот с идентификатор 10820.27.205 в м. “Каменлив път“, с площ 2 368 кв.м., по КК на гр. Ветрен, община Септември. Имота вече не бил с начин на трайно ползване - "пасище", а съответно  "изоставена нива". Представено е Решение № 555 взето с протокол № 27 от извънредно заседание на Общински съвет – гр. Септември, проведено на 16.06.2021г., с което Общински съвет – гр. Септември дава предварително съгласие за промяна начина на трайно ползване а имот с идентификатор № 10820.27.205 в м.“Каменлив път „ с НТП – пасище,с площ от 2368 кв.м. по КК на гр. Ветрен, общ. Септември от „пасище“ в“ изоставена нива“. Делегира правата на кмета да предприеме действия по чл.78а от ППЗСПЗЗ. Представен е и протокол № 20 от 12.07.2021г. на Общинска служба по земеделие гр.Септември, която е взела решение, за промяна на НТП на имот №№10820.27.204 с площ 2 183 и 10820.27.205 с площ 2 368 дка в м.“Каменлив път“, в землището на гр. Ветрен, общ. Септември от „пасище мера“ на „изоставена нива“.

Процедурата по промяна начина на трайно ползване на имота е описана в чл. 78 а от ППЗСПЗЗ, а именно, че собственикът на земеделска земя или упълномощено от него писмено с нотариална заверка на подписа лице може да подаде заявление до общинската служба по земеделие за промяна на начина на трайно ползване на имота или на части от него за други земеделски нужди. За имоти с начин на трайно ползване – пасища, мери и ливади, към заявлението се прилага документ от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), в който е посочено, че за имота няма въведени забрани или ограничения за промяна на начина на трайно ползване, произтичащи от заповеди за защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие и за защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, или от планове за управление на защитени зони или защитени територии. Промяна на начина на трайно ползване на имоти, включени в обхвата на специализиран слой "Постоянно затревени площи", може да се извършва само след тяхното изключване от слоя със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по чл. 33 б, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Началникът на общинската служба по земеделие назначава комисия в състав: двама представители на общинската служба по земеделие и представител на изпълнителя на технически дейности за поддържане на картата на възстановената собственост - в случаите по ал. 3, която съвместно със собственика или упълномощеното от него лице извършва проверка на място и установява начина на трайно ползване на имота. В случай че граничните точки на имота не са означени, проверката на място се извършва след трасиране на границите. Комисията съставя протокол, в който отразява констатирания начин на трайно ползване на имота. Протоколът на комисията се одобрява от началника на общинската служба по земеделие и се съобщава на лицата.

 Подаването на заявлението по ал. 1 и отразяването на промените на начина на трайно ползване се извършва при условията и по реда на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, установяването на начина на трайно ползване на имота се извършва по реда на ал. 1 - 4. Промяната на начина на трайно ползване се отразява по реда на Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на Закона за общинската собственост /ЗОС/ в определените в ал. 3 случаи. В разпоредбата на чл. 25 ЗСПЗЗ законодателят изрично е направил разграничение между предназначение и начин на трайно ползване на имотите.

Посоченото законово ограничение е залегнало и в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗОС, съгласно която имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОС, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост.

Законодателят свързва възможността за промяна на характера на общинската собственост от публична в частна единствено с промяна на нейното предназначение, очертано в чл. 3, ал. 2 ЗОС.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи, предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и за паша на добитък. Следователно предназначението на земеделските земи е очертано в две насоки: едната е производство на растителна продукция, а другата е за паша на добитък. Промяната на начина на трайно ползване на земеделската земя от това за паша на добитък /мера и пасище/ в "изоставена нива", означава, че земята ще се ползва отново в очертаното в чл. 2, ал. 2 ЗОЗЗ предназначение на земеделските земи. В този смисъл промяната на трайното ползване на земеделската земя е в рамките на едно и също нейно предназначение, дефинирано от закона.

Този извод е в съответствие с целта на закона, очертана в разпоредбите на чл. 6, ал. 1 ЗОС, чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и прогласена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОЗЗ, съгласно която земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Целта на закона е да ограничи хипотезите, в които се допуска промяна на характера на общинската собственост, за да се запази тя за задоволяване на нуждите на населението. Промяната на начина на трайно ползване на земеделската земя позволява за известен период от време отредените за мери и пасище земи да се ползват като земеделска земя за производство на растителна продукция. Но това не е пречка впоследствие тази земя отново да бъде ползвана като мера и пасище. Приемането на становището, че промененият начин на ползване на земеделската земя води до възможност за промяна на характера на нейната собственост, дава възможност чрез заобикаляне на закона, общинските земеделски земи да бъдат отчуждавани, което категорично е в нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОЗЗ.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗОС урежда правомощие на Общинския съвет да извършва промяна на собствеността на общински имот от публична в частна единствено при промяна на предназначението на имота. Видно от данните по делото, в настоящият случай е извършена само промяна в начина на трайно ползване на земеделските земи, и то процедурата не е завършена до край.

Правилно областният управител на област Пазарджик е върнал Решение № 655/29.10.2021 г. за отстраняване на допуснати закононарушения – липса на мотиви и противоречие с материалния закон.

Интересно звучат мотивите за потвърждаване на Решение № 655/29.10.2021г. – „подобни решения са приемани досега и същите не са връщани за ново обсъждане като незаконосъобразни“. Едва ли това може да са мотиви, въз основа на които да може да се разбере действителната воля на административния орган.

С оглед на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че  Решение № 695 взето с протокол № 35 от редовно заседание на Общински съвет – гр.Септември, проведено на 30.11.021г. е издадено при неспазване на установената форма, поради липса на мотиви, с оглед на което процесното решение следва да бъде отменено.

  С оглед изхода на спора се явява основателно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правната и фактическа сложност, същото следва да бъде в размер на 150 лв., като се осъди Община Септември да заплати на Областен управител на област Пазарджик сторените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 695 взето с протокол № 35 от редовно заседание на Общински съвет – гр.Септември, проведено на 30.11.021 г., с което е потвърдено Решение № 655 взето с протокол № 34 от редовно заседание на Общински съвет - гр.Септември, проведено на 29.10.2021 г.

ОСЪЖДА Община Септември да заплати на Областен управител на област Пазарджик сторените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                     

 

                                            СЪДИЯ: /п/