№ 6
гр. Разград, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330100991 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка със Закона за
потребителския кредит.
Депозирана е искова молба от “БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. срещу СТ. С. Т., с
която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 864,56 лв.
главница по договор за потребителски кредит, сумата 100,06 лв. възнаградителна лихва за
периода 15.03.2020 г. – 16.11.2020 , сумата 43,88 лв.мораторна лихва за периода 15.04.2020 г.
– 16.11.2020 г. както и законна лихва върху главницата, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати
направените в това и в заповедното производство разноски. Твърди, че ответникът е
сключил договор за потребителски паричен кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД
на 16.01.2020 г. за сумата 864,56 лв. за срок от 9 месеца, при месечна погасителна вноска от
107,18 лв. Също така сочи, че ответникът се съгласил да заплати и такса ангажимент, срещу
която кредиторът фиксирал лихвения процент, условията и сроковете на договора, че тази
сума се плащала при сключването на кредита, а кредиторът я удържал като такса
ангажимент. Също така сочи, че ответникът е изпаднал в забава при погасяване на кредита
от 15.03.2020 г. /първа вноска/, за което е начислено обезщетение за забава в съответствие с
условията в договора в размер на 43,88 лв. в размер на основния лихвен процент плюс 10%.
Претендира и за заплащане на разноските по делото и по заповедното производство.
Допустимостта на установителните искове аргументира с издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№1952/2020 г. по описа на РС Разград.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от
ГПК. Назначеният при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител счита исковете
за редовни и допустими, но неоснователни. Сочи, че ответникът не е бил уведомен за
1
предсрочна изискуемост на задължението, че по делото не са представени доказателства
ответникът да е получил сумата по кредита, че не е спазена разпоредбата на чл.10, ал.1 от
ЗПК, като всички елементи от договора не са с еднакъв шрифт, че в договора не е посочен
постоянния адрес на потребителя, срокът на договора, разбивки на отделните погасителни
вноски, както и правото на потребителя да се откаже на договора. Счита, че тези пороци
водят до недействителност на целия договор, поради което ответникът следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не и останалите претендирани суми.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното: Между „Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника е
сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17620258 на 16.01.2020 г. Размерът на
отпуснатия кредит е 800 лв., като в следващ ред е посочено общ размер на кредита 864,56
лв. /вероятно с включена застрахователна премия от 64,56 лв./ Общата дължима сума е
964,62 лв. при годишен процент на разходите от 33,69% и 22,46 % лихвен процент.
Уговорено е изплащане на кредита на 9 месечни вноски всяка по 107,18 лв. Последната
погасителна вноска е с падеж 15.11.2020 г. В договора изрично е записано, че с подписа си
кредитополучателят удостоверява, че е получил сумата, посочена в чл.1 от договора по
посочената в договора банкова сметка..
В този договор е посочен адрес на ответника – гр.Разград,ж.к.*** Ответникът е подписал и
съгласие за обработка на лични данни във връзка с искане за отпускане на кредит.
Според представеното извлечение от сметка по кредита не са постъпили плащания. По
делото не са представени доказателства за платени суми по договора.
Със заявление от 27.11.2020 г. /след изтичането на срока за внасяне и на последната вноска
по договора/ “БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д.№1952/2020 г. състав на РС –Разград е издал
заповед за изпълнение срещу СТ. С. Т., ЕГН********** Адрес гр.Разград, ж.к.*** да
заплати на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България ЕАД, ЕИК
********* Адрес гр.София, ЖК”Младост”4 Бизнес парк София, сгр.14 законен представител
Д. Д. – Заместник управител представлявано по пълномощие от юрисконсулт Ц. Х. С.,
телефон:02/4035193 по сметка IBAN BG12BNPA94401008008111, BIC/SWIFT BNPABGSX
БНП Париба С.А. клон България сумата 864,56лв./осемстотин шестдесет и четири лева и
петдесет и шест стотинки/ главница, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2020г. до
окончателното изплащане, сумата 100,06лв./сто лева и шест стотинки/ възнаградителна
лихва от 15.03.2020г. до 15.11.2020г. сумата 43,88лв./четиридесет и три лева и осемдесет и
осем стотинки/ мораторна лихва от 15.04.2020г. до 16.11.2020г. , сумата 25лв./двадесет и пет
лева/ за държавна такса сумата 50лв/петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, като е
посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за
потребителски кредит PLUS-17620258 от 16.01.2020г.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
2
Предявеният иск за главница в размер на 864,56 е частично основателен ши доказан до
размера на 800 лв. Между страните по делото е подписан документ, който следва да
отговаря на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В случая и без специални
знания е видно, че представения договор не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК -
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12.
По образуваното по повод питане на ОС – Разград по идентичен казус дело С-535/2020 г.
Съдът на ЕС е постановил определение от 14.04.2021 г., с което е дал отговор на
поставените от съдебния състав въпроси. Посочил е, че целта на Директива 2008/48 е да
хармонизира някои аспекти на правната уредба на държавите членки, отнасящи се до
договорите за потребителски кредит. Чл.22, пар.1 от същата директива уточнява, че
доколкото тя съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки не могат да запазят
или въвеждат национални разпоредби, различни от предвидените в посочената директива.
Макар Директива 2008/48 да хармонизира само някои аспекти на правилата на държавите
членки за потребителските кредити, от съображение 44 от нея следва, че с оглед на
гарантиране на прозрачност и стабилност на пазара и в очакване на по-нататъшна
хармонизация, държавите членки следва да гарантират наличието на подходящи мерки за
регулиране или контрол на кредиторите, като същевременно се уверят, че посочените мерки
не влизат в противоречие с хармонизираните от тази директива области.
По-нататък Съдът на ЕС пояснява, че предоставената преди или по време на сключването на
договора информация относно условията на договора и последиците от сключването му е от
основно значение за потребителите. Що се отнася до условията, на които трябва да отговаря
информацията, която трябва да бъде предоставена на потребителя в договора за кредит,
чл.10, пар.1 Директива 2008/48 от предвижда единствено договорите за кредит да се
изготвят на хартиен или друг траен носител и всяка от страните по договора да получава
екземпляр от тях. Член 10 параграф 2 от Директивата изброява информацията, която трябва
да се съдържа в договора за кредит по ясен и кратък начин, така че, както се уточнява в
съображение 31 от посочената директива, потребителят да може да се запознае с правата и
задълженията си по съответния договор. Доколкото в Директива 2008/48 не се определят
подробно форматът и размерът на шрифта, с които тази информация трябва да бъде
предоставена на длъжника при сключването на договор за потребителски кредит, държавите
членки остават по принцип компетентни да установят правила както относно конкретната
форма на представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването й
от страна на търговците, при условие че тези правила допринасят за представянето на
посочената в член 10 параграф 2 от Директивата информация по ясен и кратък начин.
В заключение Съдът на ЕС приема, че чл.10, ал.1 от ЗПК гарантира, че информацията ще
бъде представена прозрачно и четливо, както и ще възпрепятства използването на дребен
шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към момента на сключване
на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния
потребител. Националната правна уредба се ограничава да предвиди правила относно
3
формата, в която трябва да се представи информацията, и не налага задължения за
предоставяне на допълнителна информация извън хармонизирано установената в чл.10,
пар.2 от Директива 2008/48. Поради това чл.10, пар.2 и чл.22, ал.1 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага
всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12.
Горното тълкуване е задължително, съгласно чл.633 от ГПК поради което следва да се
приложи и в настоящия случай.
Елементите на договора за потребителски кредит не са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, с което е нарушено изискването на
изискването на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит. При това положение
приложение намира чл.22 от ЗПК, съобразно който следва да се приеме, че договорът,
сключен между страните, е недействителен. Паричното вземане на ищеца от ответника
съществува само за чистата стойност на непогасения кредит в размер на 800 лв.,
представляваща сумата, получена от ответника.
Претенцията за възнаградителна лихва в размер 100,06 лв. за периода 15.03.2020 г. -
15.11.2020 г. и за мораторна лихва в размер 43,88 лв. за периода 15.04.2020 г. -16.11.2020 г. е
неоснователна, съгл. чл.23 от ЗПК и следва да бъде отхвърлена.
Законната лихва върху главницата се дължи като последица от уважаване на предявения иск
за главницата. Тя не попада в приложното поле на чл.23 от ЗПК , което обхваща само
лихвите и разходите, уговорени в договора за потребителски кредит. Ето защо такава в
случая е дължима от 27.11.2020 г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски
съразмерно на уважената част от иска, а именно в заповедното производство разноски в
размер на 25 лв. и сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК и в размерите, регламентирани в чл.26 от Наредба за заплащане на
правната помощ., както и разноските по настоящото дело в размер на 277,64 лв. /от
направените 350 лв./, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено в
размерите на чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение СТ. С. Т., ЕГН********** Адрес гр.Разград,
ж.к.***, че същият дължи на БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.
№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* със
седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 сумата
сумата 800 лв. /осемстотин лева/ , ведно със законната лихва, считано от 27.11.2020г. до
окончателното изплащане, и отхвърля иска за главницата в останалата част до
4
първоначално предявения размер от 864,56лв., както и исковете за установяване на
задължение за заплащане на сумите 100,06лв./сто лева и шест стотинки/ възнаградителна
лихва от 15.03.2020г. до 15.11.2020г. и 43,88лв./четиридесет и три лева и осемдесет и осем
стотинки/ мораторна лихва от 15.04.2020г. до 16.11.2020г. , за които вземания е издадена
заповед за изпълнение №3221/30.11.2022 г. по ч.гр.д.№1952/2020 г. по описа на РС -
Разград.
ОСЪЖДА СТ. С. Т., ЕГН********** Адрес гр.Разград, ж.к.*** ДА ЗАПЛАТИ на БНП
“Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* със седалище гр.София, общ.”Младост”,
ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 сумата 25 лв. / двадесет и пет лева / разноски
и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 1952/2020 г. по описа
на РС Разград и сумата 277,64 лв. /двеста седемдесет и седем лева и шестдесет и четири
стотинки/ разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.
№1952/2020 г. . по описа на РС Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5