РЕШЕНИЕ
№ 829
гр. Пловдив, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500944 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Община Родопи,
ЕИК *********, представлявана от кмета на общината П. М., чрез АД “Т.**“,
Булстат *********, представлявано от адв.Г. Т., чрез преупълномощения
адв.Г. Б. против Решение № 4240/ 15.12.2022г. постановено гр.д.№11893/
2021г.на ПРС – ХІІІ гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на
ОБЩИНА Пловдив, ЕИК ********* сумата от общо 1 000 лева, предявена
като частичен иск от 500,00 лв. такъв с общ размер на главниците: 381 768, 58
лв. за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО, представляващи част от
уговорената, но незаплатена от ответника цена за извършени услуги по №14
ДГ 47/20.01.2014 г. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и сумата от
500,00 лв., предявена като частичен иск от лихвите върху тях за периода
01.03.2014 г. - 09.09.2019 г. в общ размер на 76 353, 71 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 19.07.2021 г. до окончателното й изплащане. Иска се
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове по
съображенията на първо място, свързани с характера на предявените главни
1
искове, за които се оспорва приетото от районния съд, че същите са с
публичен характер с оглед приетото на второ място от същия съд, че същите
имат договорен характер, последното което се поддържа и от жалбоподателя
въз основа на доводите, че претендираните вземания са по договор като
гражданскоправна сделка, а всяка от страните действа в качеството си на
частноправен субект, а не като субект на властнически правомощия,
упражняващ държавни функции. В подкрепа се изтъква и обстоятелството, че
исковата молба се основава на Договор №14 ДГ47/ 20.01.2014г. с предмет
извършване на услуги по депониране от Община Родопи на битови отпадъци
на депото на Община Пловдив, което е независимо от обстоятелството, че
Община Пловдив е собственик на депото и отношенията с РИОСВ във връзка
с отчисленията по чл.64 ЗУО и обезпеченията по чл.60 ЗУО, имат
публичноправен характер. В насока на поддържаната теза от жалбоподателя е
посочена налична съдебна практика на ПОС, каквато е била представена и в
първоинстанционното производство, като с въззивната жалба е представено и
постановено решение на настоящия състав на въззивния съд / по в.гр.д.
№2224/ 2022г/. На второ място с оглед довода за наличие на
гражданскоправни отношение между страните като две равнопоставени
такива, се поддържа и доводът за настъпила погасителна давност по
правилата на давностните срокове, уредени в чл.110 и сл. ЗЗД като
периодични платежи по смисъла на ТР№3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС и
алтернативно ако се приеме 5-годишната погасителна давност, се излагат
съображения също за нейното изтичане , вкл. ако се приеме приетото от
районния съд относно приложението на давността по чл.171-174 ДОПК.
Оспорва се като неправилно приетото в обжалваното решение във връзка с
представени Протоколи от Общо събрание на РСУО-Пловдив, че е
потвърдена дължимостта на процесните суми и е прекъсната давността по
смисъла на чл.116, б.“А“ ЗЗД по смисъла на ТР №4/2019г на ВКС, ОСГТК.
Изтъква се доводът във връзка с приетото от РС, че по ДОПК не е предвидено
прекъсване на давността с признание на вземането, поради което към датата
на подаване на ИМ също би се явил изтекъл 5-годишния срок по чл.171
ДОПК. Поддържа се оспорването относно приетото, че с представеното
писмо вх.№ 20ОБ-162/ 30.03.2020г на Кмета на Община Родопи е призната
дължимостта на задълженията, поради което да е прекъсната погасителната
давност, в каквато насока е направен анализ на текста на цитираното писмо, с
2
позоваване на съдебна практика на ВКС. Мотивирани са съображения и за
липса на валиден отказ от изтекла давност , като се извършва позоваване и на
постановеното от настоящия въззивен състав решение, приложено към ВЖ
като съдебна практика. Изложени са съображения и по отношение на
предявените евентуални искове.
Приложеното по делото съдебно решение по в.гр.д.№2224/ 2022г на ПОС е
поискано за приемане като доказателство по чл.266 ГПК, по което искане
следва произнасяне в о.с.з.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от Община Пловдив,
представлявана от З. Д., чрез юриск. И. Д., в който се оспорва ВЖ като
неоснователна, по изложени съображения в отговора, в които се изразява
съгласие с мотивираното от районния съд и оспорване на поддържаните от
жалбоподателя доводи във ВЖ относно характера на правоотношението
между страните като такива с частноправен характер, както и тези за наличие
на изтекла в полза на жалбоподателя погасителна давност. Иска се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
юриск.възнаграждение в размер на 300 лева.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства и на основание чл.269 ГПК, въззивният съд намира:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с предявени обективно съединени искове по чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 ЗЗД от Община Пловдив против Община Родопи в качеството на
оператор /собственик/ на Регионално депо за неопасни отпадъци,
разположено в землището на с. Ц., общ. Родопи против Община Родопи, в
качеството й на възложител, сключен между страните Договор № 14 ДГ
47/20.01.2014 г с предмет извършване на услуги по депониране от община
Родопи на битови отпадъци на депото на община Пловдив в землището на с.
Ц. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.. Задължение на Община Пловдив е
било да осигурява приемането на отпадъците срещу заплащане при условията
по чл. 3 от Договора Община Родопи да извършва плащане до пет работни
дни след представяне от страна на община Пловдив на фактура и писмена
справка за количеството битов отпадък, депонирано от община Родопи на
депото в с. Ц. за предходния месец. По чл. 5, ал. 1 от договора и с Решение по
3
т. 3 от дневния ред, взето от Общо събрание на Регионално сдружение – Ц. с
протокол от 05.12.2013 г., възложителят община Родопи се задължил да
заплаща по 22 лв. /без ДДС/ за отчисленията по чл. 64 за всеки тон депониран
отпадък и 4,77 лв./тон за отчисления по чл. 60 от Закона за управление на
отпадъците /ЗУО/. По чл. 4 от договора възложителят имал право да достави
на депото битови отпадъци, равняващи се на 12 000 тона, което количество
обаче не било окончателно и не лимитирало отношенията между страните.
По чл. 6 е било уредено, че „в случай, когато предвиденото в чл. 4 количество
отпадък бъде депонирано преди изтичане срока на договора, то да важат
разпоредбите на чл. 1 и чл. 3 от настоящия договор, касаещи начина на
депониране, отчитане и заплащане на дължимите месечни суми при
условията на чл. 3“, т. е. на изплащане по договора до изтичане на срока му
подлежат и последващи количества депонирани отпадъци след изчерпване на
количеството по чл. 4.
Заявено е, че от Община Родопи като ползвател на цитираното депо не е заплатила по
бюджетната сметка на община Пловдив – собственик на депото месечните вноски –
обезпечения под формата на отчисления по чл. 60, aл. 1 и по чл. 64, ал. 1 от ЗУО, дължими
за постъпилите количества депонирани отпадъци за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., в
размерите: За отчисленията по чл. 60 от ЗУО, главници в общ размер на 68 025, 26 лв. За
отчисления по чл. 64 от ЗУО, сума в общ размер на 313 743, 32 лв. Общо главници в размер
на 381 768, 58 лв. Върху дължимите и неплатени средства за отчисления по чл. 60 и чл. 64
от ЗУО е претендирана, считано от 01.03.2014 г. и закъснителна лихва, нормативно
определена, като законна лихва, в настоящия случай представляваща 20% от дължимите
суми, в съответствие с разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и
начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани
при депониране на отпадъци, издадено от министъра на околната среда и водите /наричана
за краткост „Наредба №7“/ и респективно чл. 23, ал. 2 от Наредбата. Начислените към
09.09.2019 г. /датата на издаване на Покана за доброволно изпълнение №0- 2546, адресирана
до кмета на община Пловдив по повод неразплащането на сумите по банковата сметка за
чужди средства на РИОСВ Пловдив/ лихви върху главниците за отчисления по чл. 60 от
ЗУО били в годишен размер на 13 605, 05 лв., а тези върху главниците за отчисления по чл.
64 от ЗУО – в годишен размер на 62 748, 66 лв. Лихвите били в общ размер на 76 353, 71 лв.
Издаден бил от Директора на РИОСВ – Пловдив срещу община Пловдив Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 4/27.12.2019 г., който влязъл в
сила на 18.03.2021 г., с постановяването на решение № 3580 по адм. д. № 9918/2021 г. на
Върховен административен съд. След влизането в сила на акта, община Пловдив заплатила
задълженията, ведно с лихвите към тях, с което изпълнила задълженията на община Родопи
за 2014 г. с общ размер - 458 122, 29 лева.
4
На следващо място, на събранията на Регионално сдружение - Ц. през годините били
приемани за сведение отчетите за дължимите отчисления от страна на задължените общини,
в това число ответната, като се очаквало доброволното им изпълнение, за което
впоследствие и самият кмет на община Родопи заявил готовност на общото събрание на
Регионално сдружение за управление на отпадъците - Пловдив, провело се на 15.07.2019 г., с
предложението за изготвяне на писмено уведомление за начина на погасяването им.
На 30.03.2020 г. в община Пловдив с вх. № 20ОБ-162/30.03.2020 г. било получено писмо, с
което от Кмета на община Родопи се признава дължимостта на задължения в размер на 1
543 890, 50 лв. за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за периода 2012 г. – 2015 г., но
отново нищо не било предприето за изпълнението им. Поради липса на плащане и към
настоящия момент дължимите плащания по договор № 14 ДГ 47/20.01.2014 г. в общ размер
от 458 122,29 лева Община Родопи била поканена отново с Покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 22.06.2021 г., получена в деловодството на община Родопи на
23.06.2021 г., уведомявана и преди това за задълженията с писмо от 19.10.2018 г. и ПДИ от
30.11.2020 г. Ищецът мотивира наличието на изпълнение в пълнота уговорените договорни
задължения по валидно сключения договор с ответника , от който е налице неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимите суми по този договор. Неизпълнението от
страна на община Родопи довело до възникване на имуществени вреди за
ищеца на 18.03.2021 г., с влизането в сила на решението, с което бил
разрешен окончателно въпросът за законосъобразността на акта и възникнало
задължение за заплащане от община Пловдив на сумите, обективирани в
АУПДВ № 4/27.12.2020 г. на Директора на РИОСВ Пловдив и били са в
причинно следствена връзка с недобросъвестното поведение на ответника.
При тези фактически обстоятелства и правни доводи е поискано ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1000 лева предявена като
частичен иск от 500 лв. такъв с общ размер на главниците: 381 768, 58 лв. за
отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО, представляващи част от уговорената, но
незаплатена от ответника цена за извършени услуги по №14 ДГ 47/20.01.2014
г. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и сумата от 500 лв., предявена
като частичен иск от лихвите върху тях за периода 01.03.2014 г.- 09.09.2019 г.
в общ размер на 76 353, 71 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане. При условията на евентуалност е поискано на основание чл. 82
ЗЗД ответната община Родопи да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
общо 1000 лв., като частични искове от такива с общ размер: 458 122, 29 лева
- 500 лв. от главници в размер на 381 768, 58 лв. и 500 лв. от лихви в размер
на 76 353, 71 лв., представляващи обезщетение за претърпени загуби,
5
вследствие наложителното погасяване, предприето от община Пловдив към
РИОСВ Пловдив, на задълженията на община Родопи, във връзка с АУПДВ
№ 4/27.12.2019 г.
Ответникът е заявил оспорване на претендираните вземания,
характеризирайки ги като периодични плащания, за която да се прилага
кратката тригодишна погасителна давност по чл.110 б. „в“ ЗЗД, в която
насока е направил правопогасително възражение за изтекла погасителна
давност в полза на ответника Община Родопи, с доводите: Дължимостта на
отчисленията по чл.64 ЗУО е под формата на месечни вноски платими до 5-то
число на месеца, следващ месеца за който се отнася плащането, а тези по чл.
60 от ЗУО са дължими също – до 5-то число на месеца, следващ месеца за
който се отнася плащането, а за останалите компоненти цената е дължима —
до 15-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася плащането.
Договорът бил сключен със срок от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., което
означавало, че падежът за всяка вноска е съответният следващ месец на 2014
г., а за последния месец м. Декември 2014 г., падежът бил на 5-ти Януари
2015 г., респ. – 15-ти Януари 2015 г., поради което тригодишната давност се е
явила изтекла най-късно /за последната вноска, а за другите вноски -
съответно по-рано/ на 10-ти Януари 2018 год., респ. - 15-ти Януари 2018 г.
Искът е предявен с искова молба, постъпила в Районен съд Пловдив на
датата 19.07.2021 год., съответно след изтичане на 3 /три/ годишния
давностен срок, претендираните вземания /главница и лихви/ са погасени по
давност, което води до неоснователност на предявените искове като погасени
по давност и като такива е поискано да бъдат отхвърлени. От друга страна,
дори и да се приеме, че давността за погасяване на претендираните от ищеца
вземания е 5 /пет/ годишна, то счита, че същата отново е изтекла в полза на
Община Родопи и община Родопи изрично се позовава на изтеклата давност с
отговора на исковата молба. Счита, че и при петгодишната давност следва да
се приеме, че същата е изтекла най-късно /за последната вноска, а за другите
вноски съответно и по-рано/ на 5-ти Януари 2020 г., респ. – 15-ти Януари
2020 г, а ИМ постъпила на 19.07.2021 год., при изтекла петгодишната
погасителна давност, за която се твърди, че не е давността не е била
прекъсвана. След изтичане на давността на посочените дати, няма и валиден
отказ от погасителната давност.
6
По предявения евентуален иск, е застъпено становището, че отговорността
по чл. 82 ЗЗД може да бъде ангажирана само доколкото загубата
представлява пряка и непосредствена последица от неизпълнението. След
като обаче няма неизпълнение, тъй като договорното задължение е погасено
по давност не подлежи на изпълнение по съдебен и принудителен ред, няма
как да има пряка и непосредствена последица от съществуващото
неизпълнение. Прави възражение и се позовава на изтекла погасителна
давност и по отношение на претендираните суми по евентуалния иск.
Поддържа се тезата относно характера на отговорността по чл. 82 ЗЗД също
като договорна отговорност и възможността за нейната реализация е
обвързана от сроковете за изпълнение на задълженията по договора.
От така заявените становища на двете страни по делото, се налага извод, че
спор по размера на претенциите не е налице, отделно от което е ангажирана
ССчЕ по делото за размера на претендираните от ищеца главни и акцесорни
вземания.
При отхвърляне на предявените искове районният съд е мотивирал характера
на задълженията по чл.60 и чл.64 ЗУО като публични държавни вземания,
които принципно като вземания не се оспорват от ответника, а само като
погасени по давност. Направеното възражение на ответника, че задълженията
нямат характер на частноправни вземания, не е възприето за основателно от
районния съд , поради което и приложимостта на правилата на погасителната
давност по ЗЗД, а приложимостта на разпоредбите на чл.171 – 174 ДОПК, вкл.
по отношение на отчисленията по ЗУО като публични държавни вземания по
смисъла на чл.162, ал.2, т.2 ДОПК като събираеми винаги в полза на
републиканския бюджет.
В тази насока е анализирано от районния съд в контекста на текста на
разпоредбите на чл.60 и чл.64 ЗУО , че същите представляват разходи за
таксата битови отпадъци, които са пряко свързани с разпоредбата на чл.66,
ал.1, т.2 ЗМДТ, според която дейностите по предоставяне на услуги по чл.62
ЗМДТ включват третиране на битовите отпадъци, както и проучване,
проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депата за битови отпадъци и/ или други инсталации или
съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битовите отпадъци –
за услугата по чл.62, т.2 ЗМДТ се заплаща такса битови отпадъци, която
7
представлява публично общинско вземане. Обосновано е ,че тази принципно
дължима такса от гражданите формира приходната част от съответния
общински бюджет, от която следва да се извършват разплащания и на тези
обезпечения и отчисления по чл.60 и чл.64 ЗУО като формиращи се на база
предадените за депониране битови отпадъци на съответната община.
Направен е и анализ на характера на процесните задължения като единно
такова, свързано с общото количество битови отпадъци за календарната
2014г. , които ответникът като възложител е предоставил за депониране от
Община Пловдив, като за всяка календарна година изрично са били
определяни цените за третиране на отпадъците от ползването на депото,
уговаряни за цялото количество отпадъци, подлежащо на предоставяне за
депониране през съответната календарна година, в случая 2014г. С оглед на
това е прието, че вземането не се погасява с кратката тригодишна давност, а с
общата – петгодишна, а дължимите суми са изчислени на база
предоставените битови отпадъци от ответника за цялата 2014г.
Въззивният съд не споделя крайния правен резултат, постановен от районния
съд, вкл. като несъответен на част от изложените съображения в мотивната
част на решението. В тази насока въззивният съд споделя доводът, че в
настоящия случай се касае за аналогична фактическа и правна обстановка на
решения от този въззивен състав правен спор по в.гр.д.№ 2224/ 2022г. на ПОС
– ІХ гр.с., касаещ предишен едногодишен период на действие на процесня
договор за 2013г, вкл. правопогасяващите юридически факти, черпени от
ответника във връзка изискуемостта на процесните задължения, техният
характер и настъпилата погасителна давност, както и последвалата
кореспонденция между страните след изтеклата кратка погасителна давност,
предмет на интерпретацията от страна на ищеца като съставляваща отказ от
изтекла погасителна давност от страна на длъжника.
Така именно ищецът Община Пловдив е заявил, че е собственик за неопасни
отпадъци, разположено в землището на с. Ц., общ. Родопи, като по Договор №
14ДГ №47/20.01.2014г. между страните , както и по силата на решение на ОС
на Регионално сдружение Цалапица от 05.12.2013 г., на основание чл. 9 ЗЗД
било постигнато съгласие, че Община Пловдив ще осигурява приемането на
неопасни отпадъци от Община Родопи срещу заплащане на цена за всеки тон
отпадък, включваща компонент за експлоатация, инвеститорски контрол,
8
мониторинг и и изпълнение на условията на комплексното разрешително,
както и поддържане на пътя/охраната на обекта, както суми по чл. 60 от ЗУО
и отчисления по чл. 64 от ЗУО, изчислени на съответен тон отпадък. Твърди,
че ответникът Община Родопи, като ползвател на депото, не била заплатила
дължимите суми за обезпечения по чл.60 ЗУО и за отчисления по чл. 64 ЗУО,
в общия исков размер, ведно с начислена от ищеца закъснителна лихва. Била
е изразена готовност от кмета на Община Родопи на тези задължения през
2016 г. и 15.02.2019 г., на събрания на Регионално сдружение –
Цалапица,,вкл. на 15.07.2019г., като и с писмо с вх. № 20ОБ162/30.03.2020 г
е била призната дължимостта на тези исковите претенции / общо наречени за
отчисления/ по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода 2012 г. – 2015 г., поради което
моли да бъде осъден ответникът да заплати претендираните суми.
Ответникът Община Родопи в подадения писмен отговор на исковата молба е
признал, че задълженията са възникнали като уговорено между страните
възнаграждение за ползвани услуги по третиране на битови отпадъци, но е
възразил, че задълженията са погасени по давност, като периодични платежи
с изтичане на три годишен давностен срок от датата на възникване на
задължението. Оспорва да има волеизявление за изрично признаване на
дълга, което да прекъсне погасителната давност, на осн. чл. 116, б. „а“ ЗЗД,
както и изричен отказ от изтекла погасителна давност.
Районен съд Пловдив е приел за установено и безспорно между страните, въз
основа на представените по делото писмени доказателства, че са обвързани от
постигнато споразумение, обективирано в посочения Протокол от заседание
на ОС на Регионално сдружение Ц., по силата на което на Община Пловдив,
като собственик на Регионалното депо в с. Ц., се дължат цени за третиране на
един тон битови отпадъци, които включват и отчисления по чл. 60 и чл. 64
ЗУО. По отношение на така установената от съда фактическа обстановка и
възникването на това основание на процесното задължение за заплащане на
отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.
от страна на Община Родопи, страните не навеждат възражения, поради което
и въззивния съд е обвързан с така установеното. Не е налице спор и относно
размера на задължението, съгласно приетата без възражение на страните ССЕ
на в.л. М.М.. Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали вземането е
погасено по давност, в частност дали е налице отказ от изтекла погасителна
9
давност от страна на ответника, направен с писмо, приложено на л. 32 от
делото на ПРС. Пред въззивната инстанция е представено от жалбоподателя и
прието Решение № 260058 от 21.04.2022 г., постановено по гр.дело № 509 по
описа на ПОС за 2021 г., с оглед твърденията на жалбоподателя, че със
същото се разрешава със сила на пресъдено нещо спор, основан на същите
правопораждащи юридически факти, поради което и е задължително за
настоящата инстанция, като обосновава и преклузия за обсъждане на сочения
отказ от погасителна давност, обективиран в писмо от 2020 г.. Възражението
се прави доколкото същото не е било представено като доказателство по
посоченото гр.дело 509/21 г. на ПОС, по което е налице влязло в сила
решение. С представеното решение, влязло в сила на 06.07.2022 г., исковете,
предявени от Община Пловдив против Община Родопи, за заплащане на
незаплатени месечни отчисления по чл. 60 от ЗУО и месечни отчисления по
чл. 64 от ЗУО за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. са отхвърлени, като
погасени по давност. Действително, решението е задължително за настоящия
състав, но само по отношение на общите правопораждащи факти за
възникване на задълженията, за които обаче спор между страните няма, като
районният съд е приел за установено възникване на задължението, въз основа
на същите правопораждащи факти, които са приети за осъществени и в
представеното пред настоящата инстанция съдебно решение. Доколкото се
касае до спор за съществуване на задължения за различен период, то не може
да се сподели възражението, че е налице преклузия за представяне на
доказателството, въз основа на което районният съд е направил извод за
наличие на отказ от изтекла погасителна давност. Горното писмо не се и
отнася до общите правопораждащи задължението факти, а касае възражения
на страните относно погасяване на задължението. Съдът споделя извода, че
претендираните вземания са за периодични платежи, по смисъла на ТР № 3 от
18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГКТ на ВКС, доколкото са повтарящи
се задължения за заплащане на цена на ползвани услуги, имащи единен
правопораждащ факт – сключено споразумение, чиито падеж настъпва
ежемесечно, а размерите на плащанията са определени на тон депонирани
битови отпадъци, поради което се погасяват с изтичане на три годишен
давностен срок, на осн. чл. 111, б. „В“ ЗЗД, който тече от настъпването на
падежа, а именно всяко пето число на месеца, следващ този, за който се
отнася отчислението. Така падежът на последното месечно задължение за
10
заплащане на отчисление по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г., а именно за месец декември 2014 г. е прието за възникнало до
15 число на м.януари 2015г. / чл.3, ал.4 от договора/, който факт също не е
оспорен от страните и се приема за установен. Кратката тригодишна
погасителна давност касае и претендираните закъснителни лихви, на
основание чл.111, б.“в“ ЗЗД, доколкото искът не е бил предявен до
19.07.2021г., и тази давност е била изтекла далеч преди това, считано от
настъпване на падежа на последното изискуемо претендирано месечно
вземане до 15.01.2015г.
Настоящия състав напълно споделя и извода за липса на представени
доказателства, от които да се направи извод за извършено признание на
задължението, което да е прекъснало погасителната давност. Съгласно
дадените указания с Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. по тълк. д. №
4 / 2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, признаването на вземането
по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД следва да се отнася до съществуването на
самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда,
следва да бъде направено, след като е започнала да тече погасителната
давност и преди нейното изтичане, да бъде ясно и недвусмислено изявление
на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му,
да е насочено към кредитора или негов представител. Изявлението може да
бъде обективирано изрично (макар и без изискване за форма) или чрез
конклудентни действия. В представените протоколи от общо събрание на
регионалното сдружение липсва ясно и недвусмислено изявление на
представител на Община Родопи за съществуване на задължение,
индивидуализирано не само с правопораждащите факти, но и с конкретен
размер и за период, съответен на процесния. Горното е относимо както за
протокола от ОС на Регионално сдружение – Цалапица от 05.12.2013 г., така
и последващите протоколи от 13.12.2016г. и 15.07.2016 на ОС на Регионално
сдружение – Цалапица от 15.07.2016 г.
Погасителната давност за възникналите задължения към Община Пловдив, за
договорените задължения за заплащане на отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., е изтекла за последното месечно
задължение до 15.01.2015 г. С изтичане на тригодишна давност са се погасили
вземанията за тези периодични плащания, както и произтичащите от тях
11
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, на осн. чл.
119 ЗЗД. След изтичане на давностния срок, с писмо, подписано от
представителя на Община Родопи, адресирано до Община Пловдив, е
направено волеизявление, че, към датата на изпращане на писмото -
26.03.2020 г., Община Родопи дължи на Община Пловдив задължения в общ
размер на 1 543 890,50 лв., без посочен период, което по своята същност е
признание на дълг. В първия абзац на писмото е посочено, че касае вземания
за обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода от 2012 г. до
2015г, както и тези, посочени като експлоатационни разходи, формирани за
периода 2008 – 2019 г., за които общината е изразила явно несъгласие за
дължимите средства от невнесени обезпечения и отчисления на проведено
общо събрание на Регионално сдружение за управление на отпадъците
„Пловдив“. Сочат се конкретни суми за отписани задължения за 2008-2009 г.,
както и платени за 2019 г., като се прави волеизявление за дължимост на
посочената по-горе сума. Погасителната давност по съществото си
представлява последица от бездействието на кредитора да упражни правото
си в определен период от време. След като този период вече е изтекъл,
направеното признание не може да го възстанови. Признанието може да бъде
направено и след изтичане на погасителната давност, но не може да доведе до
прекъсването й. За да представлява отказ от изтекла погасителна давност, по
аргумент на чл. 113 от ЗЗД, аналогично на признанието, волеизявлението
следва да съдържа изричен отказ от настъпване на последиците на
погасителната давност, както и пълна индивидуализация на вземането, както
по отношение на правопораждащите факти, така и по отношение на неговия
размер. Така е отговорено и на правния въпрос възможно ли е отказът от
погасителна давност да не е изричен и в изявлението за отказ да не бъде
индивидуализирано паричното вземане чрез посочване на неговия размер, с
цитираното и от първоинстанционния съд Решение № 186 от 19.06.2013 г. по
гр. д. № 927/2012 г. на Върховен касационен съд. Изявлението в
представеното по делото писмо не съдържа изричен отказ от изтекла
погасителна давност за процесните задължения, от него не може да се
направи категоричен извод, по несъмнен начин, че длъжникът не желае да се
ползва от правните последици на погасяване на задължението му по давност,
за процесния период и в претендирания размер, поради което и не е налице
мълчалив отказ от погасителна давност за цялото вземане, част от което се
12
претендира по настоящото дело, както е прието в обжалваното решение. Вън
от горното, признание, направено след изтичане на погасителната давност,
което представлява отказ от позоваване на вече изтекла давност, не води до
прекъсване на теченето й, както и до възстановяване на давностния срок, в
какъвто смисъл са дадените разрешения в постановеното по реда на чл. 290 от
ГПК Решение № 65 от 03.06.2011 г. по търг. д. № 600/2010 г. на Върховен
касационен съд. Ето защо, като е приел, че с изпратеното на 26.03.2020 г.
писмо от Община Родопи е направен отказ от изтекла погасителна давност за
процесните задължения, от когато е започнал да тече нов срок на погасителна
давност за цялото вземане, който не е изтекъл до предявяването на настоящия
иск на 29.07.2021 г. и е уважил предявените претенции за заплащане на част
от цената, договорена за депониране на отпадъци за процесния период 2013
г., е постановил неправилно решение в тази му част, което следва да бъде
отменено и постановено друго по същество на правния спор, с което искът да
бъде отхвърлен, като погасен по давност.
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски в двете
инстанции, съответно на представените доказателства за реалното им
извършване. Следва да бъде отменено и решението в частта, в която са
присъдени разноски, съответно на уважената част от иска, в полза на ищеца
Община Пловдив. Пред първа инстанция от жалбоподателя е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Във въззивното производство
се претендира от жалбоподателя заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение в размер на 3 014, 84 лв с ДДС , както и заплатена ДТ в
размер на 25 лева, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед уважаване на жалбата
изцяло, или в общ размер от 3 029, 84 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване. Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 4240/ 15.12.2022г. постановено гр.д.№11893/
2021г.на ПРС – ХІІІ гр.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА
13
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, срещу Община Родопи, ЕИК
*********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1А, иск за
заплащане на сумата от 1000 лв. (хиляда лева), предявена като частичен иск
от 500 лева, такъв с общ размер на главниците 381 768, 58 лева. за отчисления
по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, част от уговорената,
но незаплатена цена за извършени услуги по Договор №14 ДГ 47/
20.02.2014г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, до окончателното изплащане на вземането, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 19.07.2021 г., , както и за сумата
500 лева, предявена като частичен иск за лихвите върху тях за периода от
01.03.2014г. – 09.09.2019г. в общ размер от 76 353, 71 лв. , като погасени по
давност.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на Община Родопи, ЕИК *********, с
адрес гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1А, сумата от 3 389,84 лв
/три хиляди триста осемдесет и девет лева и 84 ст) представляваща направени
в производството по делото разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14