РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000303 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК .
Повод за започването му е изходяща от „О.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
С.З. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 1319/ 2020 г. по описа
на С. окръжен съд решение № 260004 от 12.01. 2022 г., с което „О.“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. С.З., **** е осъдено да заплати на „Л.С.“ ЕООД, ЕИК
*********, ****, сумата от 13 000 евро, ведно със законната лихва от дата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане, представляващи
част от пълната сума в размер на 150 000 евро дължима като предплатена и
подлежаща на връщане цена по развален договор за търговска продажба на
техническо оборудване (машини), представляващо комплексна линия за
производство на пластмасови капачки за пластмасови бутилкисключен между
„О.“ ЕООД и „С.-Т.П.Л.“ П.Л. *********, дружество регистрирано в И., с
адрес: ****, индивидуализиран в издадена от продавача проформа фактура
№ ***** от 10.06.2016 г., както и 4 294,20 лв. направени по делото разноски.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
1
незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на
друго отхвърлящо иска.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
На същото становище и третото лице помагач „С.-Т.П.Л.“ П.Л. **** ,
дружество регистрирано в И., с адрес: ****.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 07.12.2020 г. в С. окръжен съд е постъпила искова молба от „Л.С.“
ЕООД, ЕИК *********, гр. С. чрез пълномощника на това дружество адв. К.
Ш. против „О.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С.З..
В обстоятелствената част на същата първо се споменава за сключен на
10.06.2016 г. неформален договор за търговска продажба между „О.“ ЕООД и
„С.-Т.П.Л.“ П.Л. ****, дружество регистрирано в И., с адрес: ****.
С него „О.“ ЕООД се задължило да продаде на „С.-Т.П.Л.“ П.Л.
техническо оборудване (машини), представляващо комплексна линия за
производство на пластмасови капачки за пластмасови бутилки.
По повод на същия и. дружество заплатило авансово на „О.“ ЕООД
възоснова на издадена проформа фактура № ***** от 10.06.2016 г. общата
сума от 155 000 евро. От нея на 29.06.2016 г. била преведена по банков път
сумата от 124 000 евро, а на 14.07.2017 г. сумата от 31 000 евро.
Въпреки извършените плащания изпълнение на поетите от продавача
задължения в определения в договора срок - 29.10.2016 г. не последвало.
Неизпълнението принудило представители на „С.-Т.П.Л.“ П.Л. де се
свързват многократно с управителя на ответника, за да изискат изпълнение на
договора. При проведените разговори той или им отговарял уклончиво или
давал обещания за предстоящо изпълнение. Такова обаче не било
извършвано.
Това му поведение принудило и. дружество да изиска възстановяване на
авансово заплатените суми. По повод на това искане в изпратено до купувача
електронно писмо, управителят на ответника признал задължението си и
потвърдил, че ще възстанови паричните суми с оглед невъзможността да бъде
извършено изпълнение най-късно до 26.09.2017 г. Това отново не било
сторено.
2
Липсата на възстановяване довела до провеждане на нови разговори с
насрещната страна и до среща в посолството на Република И. в гр. С.. На
същата, управителят на „О.“ ЕООД дал обещание да върне сумата във
възможно най-кратък срок. Плащане пак не последвало.
Всичко изложено във връзка с поведението на органния представител на
ответника станало причина представителите на „С.-Т.П.Л.“ П.Л. да подадат
на 28.11.2017 г. жалба до ГД „Н.П.”, гр. С.. Била образувана преписка №
****-***** от 2017 г. Във връзка със същата била възложена и проверка от
ОД на МВР, гр. С.З. по нейна преписка № ******-****/2018 г. В рамките на
проведеното разследване управителят на ответника Г. дал обяснения, в които
признал за задължението на представляваното от него дружество към „С.-
Т.П.Л.“ П.Л. и е заявил, че ще възстанови получените суми.
На 09.03.2018 г. били възстановени само 5 000 евро и отново имало
обещание за скорошно плащане на остатъка от 150 000 евро. Такова обаче не
последвало.
Всичко изложено до тук станало причина „С.-Т.П.Л.“ П.Л. да отправи
до ответника писмено изявление за разваляне на договора и да предприеме
действия по връчване на същото на 11.12.2019 г. чрез ЧСИ Г.И., peг. №***,
район на действие този на Сз ОС. В същото бил даден и 14-дневен срок от
получаването му за доброволно връщане на сумата. Плащане отново нямало.
Това и обстоятелството, че „С.-Т.П.Л.“ П.Л. е дружество, регистрирано
в Република И., което значително го затруднявало в събирането на вземането
станало причина то на 31.12.2019 г. да сключи договор за прехвърляне на
вземането си с ищеца по настоящето дело „Л.С.“ ЕООД. С него и. дружество
в качеството си на цедент прехвърлило на „Л.С.“ ЕООД, в качеството му на
цесионер, вземането си, произтичащо от развалянето на описания по-горе
договор с „О.“ ЕООД.
Тази цесия била съобщена от първоначалния кредитор „С.-Т.П.Л.“ П.Л.
на длъжника в изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на 21.10.2020
г., чрез ЧСИ Г.И..
На база изложеното е направен извод, че от този момент единственият
кредитор, на който ответното дружество дължи връщане на даденото по
разваления договор е „Л.С.“ ЕООД. Отправено е искане за осъждането на
ответника да заплати на ищеца цесионер сумата от 13 000 евро, ведно със
3
законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане, представляващи част от пълната сума в размер на 150 000 евро
дължима като предплатена и подлежаща на връщане цена по развален
договор за търговска продажба на техническо оборудване (машини),
представляващо комплексна линия за производство на пластмасови капачки
за пластмасови бутилкисключен между „О.“ ЕООД и „С.-Т.П.Л.“ П.Л. *****,
дружество регистрирано в И., с адрес: ****, индивидуализиран в издадена от
продавача проформа фактура № ***** от 10.06.2016 г.
При условията на евентуалност е посочено, че ако се приеме от страна
на съда, че между „О.“ ЕООД и „С.-Т.П.Л.“ П.Л. ***** не е съществувало
договорно правоотношение и главният иск се отхвърли то „О.“ ЕООД, ЕИК
********* дължи на ищеца сумата от 13 000 евро, представляващи част от
пълната сума в размер на 150 000 евро като дадена без основание или с оглед
неосъществило се основание и е поискано осъждане на дружеството за
връщането й.
При отхвърляне и на този иск е посочено, че ищецът претендира
осъждането на ответника да му заплати на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от
13 000 евро, представляващи част от пълната сума в размер на 150 000 евро,
която била получена без основание.
Ответникът в срок е подал отговор на описаната по- горе искова молба.
В него на първо место са изложени доводи за нередовност на същата. Те
се извеждат от направено от ответното дружество оспорване на авторството
на исковата молба, а и на авторството на пълномощното, с което органния
представител на ищеца е упълномощил адв. Шойлев да подаде същата.
На второ место е изразено становище за недопустимост, респ.
неоснователност на предявените искове.
Доводите за недопустимост се извеждат от становището, че ищецът не е
носител на претендираното с исковете вземане към ответника поради
нищожност на договора за цесия, с което същото му е прехвърлено.
По повод на това твърдение, се сочи, че е налице липса на съгласие с
оглед на факта, че представения с исковата молба договор не съдържа подпис
от цесионера. Нищожността на договора поради липса на съгласие се извежда
и от това, че лицето подписало договора от името на индийскто дружество
4
цеденет С.Д.Б. (***) не се явявало законен представител на същото и нямал
представителна власт за сключване на сделката. Наред с това е изразено
становище, че подписът под самия договор за цесия не е на С., като в тази
връзка е направено оспорване на същия.
По същество на спора е изразено становище за неоснователност на
исковете. В подкрепа на същото е направено проследяване на възникналата
според ответника фактическа обстановка.
По този повод е отбелязано, че е той имал делови отношения с търговци
от И., вкл. и със „С.-Т.П.Л.“ П.Л.. В тази връзка конкретизира, че в периода
2016 г. - 2019 г., управителят на дружеството ответник е поддържал
интензивни делови отношения и с индийския гражданин С.Д.Б., който се
представял за служител на „С.-Т.П.Л.“ . По тази причина се твърди, че на
представляващия ответника не било известно дали той е законен
представител на и. дружество.
В хода на тези делови отношения между ответното дружество и „С.-
Т.П.Л.“, чрез служителя му С.Д.Б. били постигнати договорености за
окомплектоване на комплексна линия за производство на пластмасови
капачки за пластмасови бутилки. Линията трябвало да включва няколко
машини, втора употреба, които ответникът се ангажирал да закупи, рециклира
и продаде на и. дружество. Тези първоначални договорености претърпели
някои промени, като от първоначалната оферта за покупко-продажба на
машините се стигнало до такава за съвместна реализация на договорените за
реновиране и окомплектоване машини като производствена линия. Самото
закупуване и рециклиране в отговора съответно се твърди да е било
извършено.
Твърди се също, че в последствие „С.-Т.П.Л.“ загубило интерес от
съвместната им работа, отказвало да съдейства, вкл. и да инспектира
изработените от ответника машини. Това според ответника налагало извод, че
и. дружество възложител изпаднало в забава. Независимо от същата
ответникът останал коректен към своя съконтрахент и дори предлагал да се
ангажира да върне платените му суми за изработката на линията, въпреки че
последващите им уговорките за съвместното реализиране на проекта
останали.
С оглед на това са оспорени твърденията в исковата молба за:
5
сключването на дата 10.06.2016 г. на неформален договор за търговска
продажба,
авансовото плащане от купувача на посочените в исковата молба суми,
недоставянето на договореното техническо оборудване, нито на
уговорената от страните дата - 29.10.2016 г., нито след това.
Оспорени са и твърденията, че с оглед на неизпълнението
представители на „С.-Т.П.Л.“ са се свързвали многократно с управителя на
ответника, за да изискат изпълнение на договора, но отговорите на
управителя на „О.“ ЕООД били или уклончиви, или с обещания за
изпълнение, което впоследствие не се е състояло.
Оспорено е и твърдението за извършена размяна на електронна
кореспонденция и поет в ел. писмо ангажимент за връщане на авансово
платената сума до 26.09.2017 г.
Сочи се, че при контактите между С.Д.Б. и управителя на ответното
дружество същите винаги са имали добри отношения. Действително първият
му е споделял, че е притеснен от появата на затруднения, довели до забавяне
на производството на машините, за които се били договорили, но не и че се
чувства измамен. На тази база е направено заключение, че влошаването на
отношенията им настъпило от момента, в който трети лица се намесили в
същите и фактически ги прекъснали, като попречили на осъществяване на
планираната и договорена съвместна работа.
Намесата на тези трети лица според ответника е и причината за жалбата
до органите на МВР, с която бил направен опит да бъде принуден да заплати
определени суми пари въпреки липсата на неправомерно поведение.
По повод проверката във връзка с жалбата се заявява, че в хода на
същата управителят на ответното дружество е признал за получени суми от
контрагентите от И.. Заявил е също, че връщане на част от същите или на
всички е възможно, но ако не се реализира започнатия съвместен проект,
който в действителност бил изпълнен почти в цялост.
В тази връзка е оспорено и твърдението за наличието на пълно
неизпълнение на договореностите с контрагента „С.-Т.П.Л.“, което пък било
пречка да се развали договора поради същото.
Наред с това е оспорено и извършеното на 11.12.2019 г., чрез ЧСИ Г.И.
6
връчване на изявление от страна на, „С.-Т.П.Л.“ за разваляне на договора за
търговска продажба.
На база изложеното се твърди, че ответното дружество никога не е
уведомявано от страна на „С.-Т.П.Л.“, че следва да му върне каквито и да е
суми във връзка с отношенията между тях.
Твърди се и че липсва уведомление от страна на и. дружество, че то е
цедирало вземането си на ищеца по настоящето дело. Така се прави извод, че
няма как считано от 31.12.2019 г., „Л.С.“ ЕООД, като частен правоприемник
на „С.-Т.П.Л.“ да е нов и единствен кредитор за вземането от 150 000 евро
произтичащо от развалянето на договора за търговска продажба между и.
дружество и „О.“ ЕООД.
В ДИМ е изразено становище за неоснователност на направените в
отговора защитни възражения.
На първо место е посочено, че тези касаещи редовността и
допустимостта на исковата молба при условие, че са свързани оспорване
подписите на всички лица, действащи за ищеца и неговия праводатели
единствено и релано целят да се бави бързото развитие на процеса и по тази
причина са в нарушение на чл. 3 от ГПК.
Във връзка със същите е посочено, че действително представеното с ИМ
копие от договор за цесия не съдържа подпис на цесионера. Посочени са
причините за този пропуск и е представено нотариално заверено копие на
договора за цесия, с подпис и на двете страни.
Във връзка с твърденията, че С.Д.Б. не е законен представител на „С.-
Т.П.Л.“ с ДИМ са представени документи, от които можело да се направи
заключение както за правосубектността на цедента, така и за неговите
законните представители.
По отношение възраженията на ответното дружество по същество на
спора е изразено становище, че цялата защитна теза в отговора е изпълнена с
противоречия касателно действителната фактическа обстановка. В тази връзка
се сочи, че в едни момент се оспорва сключването на договор, а в друго не.
На друго място се оспорва получаването на аванса, а на друго се признава
същото. На тази база се изразява становище, че ответникът превратно
интерпретира същата с цел облагодетелстване.
7
Относно дължимостта на паричните суми, точният им размер и
признанията на ответника за съществуването им е посочено, че тези факти са
признати в писмото на управителя на ответника до цедента от 23.06.2017 г.,
така в рамките на проведеното полицейско разследване, което е част от
приложената по делото прокурорска преписка № 357/2018 г. на Районна
Прокуратура, гр. С.З..
В ДИМ са оспорени твърденията в отговора за изпълнение на договора
за неполучаване на изявления за разваляне и на уведомление за цедиране на
вземането породено от същото.
На 08.03.2021 г. е постъпила молба от „С.-Т.П.Л.“ чрез пълномощника
на това дружество, адв. И. С. за встъпването му като трето лице помагач на
страната на ищеца.
С определение от 10.03.2021 г. всътпването е допуснато.
Ответното дружество е подало отговор на ДИМ на 18.03.2021 г.
В него е посочено, че се поддържа възражението за нищожност на
договора за прехвърляне на вземане (цесия) от 31.12.2019 г., поради липса на
съгласие. В тази връзка е преповторено възражението, че С.Д.Б. не се явява
законен представител на дружеството цедент „С.-Т.П.Л.“ и поради това няма
представителна власт за сключване на сделката.
Изразено е становище, че не е доказано и че С.Д.Б. е управител и има
правото да представлява самостоятелно „С.-Т.П.Л.“.
Споменато е също, че от наличието на контакти между ответното
дружество и С.Д.Б. не следва извод, че е първото е възприемало Б. за
надлежен представител на „С.-Т.П.Л.“.
В тази връзка е изразено становище, че са недоказани и неверни
твърденията, че той от името и за сметка на „С.-Т.П.“ е сключил договора с
„О.“ ЕООД, а впоследствие и договор за цесия с „Л.С.“ ЕООД“.
Преповторено е и оспорването на подписа, положен за С.Д.Б. по
договора за цесия.
В процеса на производството по събиране на доказателства от страна на
ищеца са представени в оригинал представенит с исковата молба документи,
след което е дадена възможност на ответника да уточни на характера на
напаревниет от него оспорвания.
8
В тази връзка в съдебно заседание от 26.10. 2021 г. той е уточнил, че не
поддържа оспорването на подписа на исковата молба и този, с което адвоката
подал същата е упълномощен за това.
Съответно с молба на стр. 264 от делото е уточнено, че се оспорва
автентичността на подписите на С.Д.Б. положени върху договора за цесия,
пълномощното от 04.11.2019 г., уведомлението за разваляне на процесния
договор, потвърждението за извършено прехвърляне от 13.01.2020 г.,
уведомлението за цесията адресирано до ответното дружество и
пълномощното от 13.01.2020 г. По отношение на същите се сочи, че според
ответника те не са положени от С.Д.Б..
По отношение на представените от ищеца извлечение от разменена
електронна кореспонденция изходяща от „С.-Т.П.Л.“ до ответника, респ. от
ответника до и. дружество е заявено, че се оспорва съдържанието и
автентичността й. По отношение на тази електронна кореспонденция е
заявено, че се оспорва и автентичността на подписа на С.Д.Б. в частта от
същата, в която е посочено, че е положен такъв.
По повод на така заявеното оспорване на подписа на С.Д.Б. от страна на
ищцовото дружество е представено потвърждение на подписите и на
действията от името на и. дружество. То е подписано от С.Д.Б. и Д.Д.Б. в
качеството им на управители на дружество. Полагането на подписите на тези
две лица под потвърдителното изявление е удостоверено от нотариус.
Истинността на подписа на същия, на качеството, в което е действал и т.н. от
своя страна е удостоверено с апостил с оглед изискванията на Хагската
конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни
публични актове от 05.10.1961 г.
Съдът е отказал да открие производство по оспорване на описаните по-
горе документи. В заседанието, на което е представено потвърждението, за
което стана реч по- горе от страна на пълномощника на ответника е направено
оспорване и на автентичността на апостила, за което също е постановен отказ
за откриване на производство по оспорване.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора според него доказателства е постановил и решението предмет на
обжалване.
В него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е
9
формиран извод за наличие на сключен между „С.-Т.П.Л.“ и ответника
договор за покупко-продажба. За извършено авансово плащане по същия на
сумата от 155 000 евро, наличие на неизпълнение на задълженията на
продавача за предаване на стоката, връщане на част от авансово платената
сума в размер на 5 000 евро и разваляне на договора поради неизпълнение.
Така е достигнат до извод, че за продавача е възникнало задължение за
връщане на полученото по договора на отпаднал основание.
Формиран е и извод, че продавачът от своя страна е цедирал с договор
за цесия вземането си в посочения по- горе размер на ищеца по настоящето
дело и наличието на редовно уведомление от страна на цедента по отношение
на длъжника.
На тази база е прието, че частичната искова претенция за 13 000 евро,
като част от общо дължимите на отпаднало основание 150 000 евро поради
развалянето договор за търговска продажба между „О.“ ЕООД и „С.-Т.П.Л.“ е
основателна.
Недоволен от решението е останал ответникът и е подал жалбата
станала причина за започване на настоящето производство.
В нея се изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, които се базират
на неправилно възприемане на фактическата обстановка по делото, досежно
наличието на договор, неизпълнението на същия, развалянето му, цедирането
на вземането за връщане на даденото по разваления договор на ищеца в
първоинстанционното производство.
В тази връзка от жалбоподателя, се излагат доводи и за неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон и за постановяване на
решението при процесуални нарушения. Последните се свързват с
необсъждане на последиците от направените оспорвания на подписите на
представени от ищеца писмени документи, респективно с текстовете на чл.
164 от ГПК относно това как следва да бъде установено съществуването на
един договор над 5 000 лв.
Във връзка с доводите за процесуално нарушение не се правят искания
за отстраняване на допуснати пропуски от първоинстанционния съд по този
въпрос, нито се правят и искания за събиране на доказателства във връзка.
10
С оглед описаната по- горе жалба и разпоредбата на чл. 269 от ГПК
съдът следва да извърши служебна преценка за валидността и допустимостта
на обжалвания съдебен актове, а досежно правилността му съобразно
посоченото в жалбата.
Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от
надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което
няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н.
Нищожно е и решение, което не подписано или не е постановено в
предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите,
когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск, има произнасяне
по един непредявен иск или по иск предявен след предвидените процесуални
срокове за това.
В случая съдът е сезиран с осъдителна искова претенция за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сума дължима като получена на отпаднало
основание поради развалянето на договора станал причина за плащането й.
Ищецът твърди да е носител на вземането за същата възоснова на договор за
цесия сключен с изправната страна по разваления договор. Възражението на
ответника касае действителността на договора за цесия и преминаване на
вземането в патриомниума на ищеца. Това дали това вземане е там или не
обаче е въпрос по същество, а не по допустимост на иска. По тази причина
възражението за недопустимост на иска, респ. на решението е неоснователно
Това налага да се даде отговор за правилност на същото като при него
ще се извърши и преценката за основателност на защитните възражения за
нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие.
С исковата молба станала причина за започване на настоящето
производство са предявени обективно съединени при условията на
евентуалност искове.
11
Ишец по същите е „Л.С.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С.. Той твърди да
е кредитор на ответника за претендираните с исковете вземания възоснова на
договор за цесия сключен между него в качеството на цесионер и „С.-Т.П.Л.“
П.Л., дружество регистрирано в И. в качеството на цеденет.
Във връзка с предявения с ИМ главен иск появата на вземането в
патримониума на цедента се свързва със сключването между него в
качеството му на купувач и ответника в качеството му на продавач на
индивидуализиран в издадена от продавача проформа фактура № ***** от
10.06.2016 г. неформален договор за продажба на техническо оборудване
представляващо комплексна линия за производство на пластмасови капачки
за пластмасови бутилки, авансово плащане но част от цената по същия,
неизпълнението на задълженията от страна ответника купувач, развалянето на
на договора поради това неизпълнение и възникване на задължението за
връщане на даденото по разваления договор.
Така изложеното води до извод, че основателността на същия първо е
обусловена от:
- наличието на сключен договор за продажба между „С.-Т.П.Л.“ П.Л. в
качеството на купувач и „О.“ ЕООД като продавач,
- извършване на авансово плащане на сумата от 155 000 евро от страна
на купувача,
- неизпълнението на задълженията по договора от страна на продавача,
- развалянето по тази причина на тази сделка от купувача и
- невръщането на авансово платената сума по договора.
Наред с това по делото се дължи и отговор за това дали така
възникналото вземане в патирмониума на „С.-Т.П.Л.“ е прехвърлено на
„Л.С.“ ЕООД и дали цесията е породила действие по отношение на длъжника.
Първото, което се набива на очи във връзка с твърдяната в исковата
молба фактическа обстановка е, че договорът за продажба станала причина за
извършване на плащането, неизпълнението, развалянето и т.н. е сключен
между дружество със седалище и адрес на управление в Република Б. и
дружество със седалище и адрес на управление в Република И.. Това води до
извод, че съгласно чл. 1, ал.2 от КМЧП сме изправени пред частноправно
отношение с международен елемент.
12
Това налага да се даде отговор на въпроса за приложимото по
отношение на това правоотношение право.
Той се получава от разпоредбите на чл. 93 от КМЧП, а при при липса на
данни за избрано от страните приложимо право от тези на чл. 94 от КМЧП.
По делото не се твърди, а и няма доказателства да е направен избор на
приложимо право. Самият договор, който се твърди да е бил сключен е
свързан с поемане на задължение за продажба на техническо оборудване,
което продавачът е следвало да комплектова и достави на купувача.
Това навежда ПАС да извод, че приложимото право се определя при
условията на чл. 94, ал. 2 от КМЧП и това е българското с оглед на факта, че
дружеството, което е поело задължение за комплектуване и продажба на
техническото оборудване е с местопребиваване в Б..
По този повод следва да се посочи, че страни по процесната сделка са
търговци, т.е. тя е търговска е по характер. Това съобразено и с чл. 318, ал.1
от ТЗ сочи, че отношенията между страните по повод на същата се уреждат от
ТЗ, а за неуредените в него въпроси според чл. 288 от ТЗ са приложим
разпоредбите на гражданското законодателство/ЗЗД/ или търговския обичай.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗД д оговорът е съглашение между две или
повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между
тях.
В чл. 183 от ЗЗД пък е казано, че с договора за продажба продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго
право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.
От това следва, че извод за сключен между страните договор за
продажба на техническо оборудване на машина е обусловено от наличието на
доказателства за съвпадение на изходящи от продавач и купувач насрещни
изявление за прехвърляне на собственост на съответната вещ срещу
заплащането на определена цена, респ. за придобиване на собствеността
върху тази стока за определена цена.
За установяване сключването на твърдения с исковата молба договор от
страна на ищеца са представени две на брой оферти с №№ 27 и 28 от
29.02.2016 г., проформа фактура № ***** от 10.06.2016 г., два броя банкови
платежни нареждания и разпечатки от електронна кореспонденция, за които
13
се твърди, че са между дружеството продавач и дружеството купувач.
Изискана е за прилагане и е приложена преписката във връзка със жалбата на
и. дружество до ГД на Н. п.
Ответникът от своя страна не е оспорил представените и приети два на
брой оферти, проформа фактурата и платежни нареждания. Не е оспорил и
констатациите на назначената по делото счетоводна експертиза.
Офертите от 29.02.2016 г. съдържат информация за *****линия за
производство на еднокомпонетни капачки. Тази под № 27 е за линия
2001/2002 г., а под № 28 за линия 2006 г. В тях е посочено оборудваното,
което включва линията, цената на същата, срокът за доставка, условията за
плащане.
В същите е споменато, че срок на валидност на офертата е 04.03.2016 г.
Това от своя страна изключва възможността тези оферти да се свържат с
процесния договор за покупко-продажба още повече, че никъде в тях не се
сочи, че са отправени до „С.-Т.П.Л.“.
Не така стоят нещата с представената на стр. 13 от делото на Сз ОС на
чужд език, а на стр. 12 в превод от заклет преводач, проформа фактура №
***** от 10.06.2016 г.
В нея е посочено кой е издателят й / „О.“ ЕООД/, посочено е също, че е
адресирана до „С.-Т.П.Л.“ П.Л.. Тя съдържа информация за вида и характера
на стоките с посочване на стойността им, срокът за тяхното доставяне- пет
месеца след авансовото плащане, вида на опаковката, условията за плащане-
124 000 евро авансово, 31 000 евро след изпитване на капачките, 124 000 евро
след инспекция на цялата линия преди експедиция и 31 000 евро след
монтажа й .
Посочено е, че срокът на валидност на тази оферта е 10.07.2016 г.
От тока описаното съдържание следва извод, че този документ има
характер на предложение по смисъла на чл. 13 от ЗЗД. Същото е прието от
насрещната страна в споменатия срок с оглед на факта, че е наредила превода
на сумата от 124 000 евро по банков път по сметка на предложителя „О.“
ЕООД на 29.06.2016 г., а в самото преводно нареждане е посочено и че
свързано с офертата по проформа фактура № ***** от 10.06.2016 г. До извод
за приемане на предложението, т.е. за сключване на договор за продажба на
14
описаната в проформа фактурата стока и при посочените в същата условия
може да се достигне и от факта, че видно от приетата по делото счетоводна
експертиза във връзка с това плащане на 30.06.2016 г., ответникът е издал
данъчна фактура № 248 от 30.06.2016 г., отразил е същата в счетоводството
си, в дневника за продажби и т.н.
Извод за приемане на направеното предложение следва и от
извършеното плащане на сумата от 31 000 евро на 14.07.2016 г. с основание
посочената проформа фактура, издавеното на данъчна фактура на 15.07.2017
г. от ответното дружество и отразяване на същото в счетоводството му.
От така описаното и разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗЗД следва, че
договорът за продажба между страните е сключен на 30.06.2016 г. Това на
пръв поглед би следвало да доведе до извод, че на 10.06.2016 г. между„О.“
ЕООД и „С.-Т.П.Л.“ П.Л. договор за продажба не е сключван. Това за ПАС
обаче не е основание за формиране на извод за неоснователност на исковата
молба с оглед на това, че в нея се претендира връщане на дадено по договор
сключен на тази дата. Причината за това становище на настоящия състав е
обстоятелството, че водещото за индивидуализация на договора породил
правоотношението между страните станало причина за възникване на
процесния спор не е датата, на която се твърди той да е сключен, а предмета
му. В случая в исковата молба се говори за сключен между ищеца и ответника
договор за продажба на техническо оборудване представляващо комплексна
линия за пластмасови капачки за пластмасови бутилки. Твърди се също, че
правата и задълженията на страните са индивидуализирани в издадена от
продавача проформа фактура № ***** от 10.06.2016 г.
От изложеното по- горе стана ясно, че именно в този писмен документ е
материализирано предложението на продавача, което е прието с извършеното
на 29.06.2016 г. авансово плащане от страна на купувача. Това води до извод,
че в случая се търси връщане на даденото именно възоснова на договора
сключен по споменатия по- горе начин и е без значение, че ищецът свързва
момента на сключването му с датата посочена в проформа фактурата
/10.06.2016 г./, а не с тази на достигане на приемането на предложението до
предложителя - 30.06.2016 г.
До извод за сключване на договор със споменатия по- горе предмет
може да се достигне и след запознаване с дадените от управителя на
15
ответното дружество обяснения в хода на извършената проверка от
полицията, а и от тези направени в рамките на настоящето производство.
По отношение на представената кореспонденция по ел. поща между
страните ПАС намира за нужно да посочи, че същата не следва да се
кредитира при формиране на извода за наличие на договор и отношенията
между страните във връзка със същия по простата причина, че автор или
адресат на същата е не „С.-Т.П.Л.“, а друго индийско дружество.
Единственото изключение е писмото на стр. 36 от делото. То е от 23.06.2017
г., изхожда от ответното дружество и е адресирано именно до „С.-Т.П.Л.“
П.Л.. В хода на производството по настоящето дело, както се спомена от
страна на ответника е направено неконкретизирано оспорване на
представената ел. кореспонденция. Същото логично не е прието от
първоинстанционния съд. Независимо от това ПАС намира за нужно да
спомене, че копие от това ел. писмо е представено и от самия ответник в
рамките на споменаваната до тук проверка с оглед жалбата до полицията.
Това от своя страна сочи, че информацията в него следва да бъде кредитирана
при преценката за развитието на отношенията между продавача и купувача по
обсъждания до тук договор. В него от страна на дружеството ответник се
говори за невъзможност да се изпълни доставката на линията с оглед
постигната между страните договореност съгласно оферта *****. Споменава
се за отпаднал интерес от страна на купувача за придобиване на линията и се
поема ангажимент за възстановяване на авансово платеното в срок до
26.09.2017 г. Посочено е и че причина за продължителността на периода за
възстановване е желанието на продавача да продаде линията на друг клиент и
така да си възстанови направените разходи по неизпълнения от него договор.
От така изложеното следва извод, че „С.-Т.П.Л.“ П.Л. и „О.“ ЕООД е
сключен договор за продажба индивидуализиран в проформа фактура №
***** от 10.06.2016 г. Предмет на продажбата е техническо оборудване
представляващо комплексна линия за пластмасови капачки за пластмасови
бутилки, цената на същото е 310 000 евро, а срокът за доставяне на стоката 5
месеца от авансовото плащане.
Последното, както бе споменато по- горе е станало факт на 30.06.2016 г.
и продавачът е следвало да предаде на купувача стоката предмет при
посочените в офертата /проформа фактурата/ условия до 30.11.2016 г.
16
По делото доказателства за предаване на вещта предмет на договора по
начина уговорен в него не са ангажирани. В отговора на исковата молба от
ответното дружеството са излагат доводи за изменение на договореностите
посочени по- горе, но доказателства за същите не бяха представени. Тук за
пълнота следва да се посочи, че не се представиха и доказателства с оглед
твърденията в отговора, че договореното оборудване е било доставено и
монтирано с малки изключения. В тази връзка е нужно да се спомене, че по
делото доказателства в тази насока не са ангажирани. Ответникът дори не
счел за нужно да представи превод на документите намиращи се по
приложената полицейска преписка и съответно да установи, че машините
придобити възоснова на същите съставляват съществена част от
изпълнението на поетите по процесния договор задължения.
Това води до извод, че от 30. 11.2016 г., ответникът продавач е изпаднал
в състояние на забава по отношение на и. дружество, т.е. налице е
неизпълнение.
Възможностите пред изправната страна в такъв случая са визирани в
разпоредбите на чл. 79 и сл. от ЗЗД.
В чл. 79, ал.1 от ЗЗД е казано, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
От тази разпоредба на ЗЗД е ясно, че при виновна неизпълнение на едно
договорно задължение изправната страна може да иска от неизправната
изпълнение ведно с обезщетение за забава. В случаите, при които обаче
изпълнението на задължението е невъзможно за изправната страна е налице
възможност да търси обезщетение вместо изпълнение, т.н. компенсаторно
обезщетение, което представлява пълната стойност на неизпълнената от
длъжника престация плюс обезщетение и на другите вреди причинени му от
факта, че не е получил реално изпълнение на дължимото. В този случай
изправна страна не се освобождава от своята насрещна престация и дължи
същата.
Другата възможност за изправната страна при невъзможност за
изпълнение на дължимата му се по договора престация от насрещната страна
е да се позове на погасяване на своето задължение към същата и да не го
изпълни.
17
Изправната страна при неизпълнение може да избере и да развали
договора и да претендира обезщетение за евентуалните вреди от
неосъщественото реално изпълнение, както и да иска връщане на даденото по
вече разваления договор.
Във връзка с развалянето следва да се посочи, че според чл. 87, ал.1 от
ЗЗД при неизпълнение в патримониума на кредитора се поражда правото да
развали договора, като при упражняването му тай следва даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален.
Според чл. 87, ал. 2 от ЗЗД кредиторът може да заяви на длъжника, че
разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно
изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно,
или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното
време.
При анализ на изложеното следва извод, че водещо за законодателя е
запазване на породената между страните облигационна връзка, като
възможността за отпадане на същата ще е налице при отказ да изпълнени в
дадения срок, респ. при невъзможност за такова или при отпадане интереса
от получаване на същото от страна на длъжника.
В случая е видно, че периодът на забава /неизпъление/ от страна на
дружеството продавач е близо три години. В същия видно от дадените от
управителя му обяснения са правени компромиси от страна на купувача с
оглед неизпълнението, което за ПАС е основание да се приеме, че при
разваляне на този договор е приложима разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД.
До извод в тази насока следва да се достигне и от цитираното по по- горе ел.
писмо от дата 23.06.2017 г. В него от страна на ответното дружество е
изразено съгласие с това, че е отпаднал интересът на купувача за
придобиване собствеността върху стоката предмет на продажба и поет
ангажимент за връщане на авансово платената сума до определен момент.
Това е индиция за постигнато между страните съгласие за отпадане
действието на договора поради неизпълнението му, т.е. за развалянето му.
Независимо от това от изправното дружество купувач на 10.10.2019 г. е
направено и изявление за разваляне. То е материализирано в представеното с
исковата молба писмено доказателство наименувано Уведомление за
18
разваляне. Същото е връчено лично на управителя на ответното дружество
чрез ЧСИ Г.И. на 10.12.2019 г.
Така изложеното би следвало да доведе до логичния извод, че
сключеният между „С.-Т.П.Л.“ и „О.“ ЕООД договор за продажба на
техническо оборудване представляващо комплексна линия за пластмасови
капачки за пластмасови бутилки подробно индивидуализиран в проформа
фактура № ***** от 10.06.2016 г. е развален.
В случая ПАС се изразява условно по причина, че от страна на
ответника пред Сз ОС е направено оспорване на автентичността на подписа на
С.Б., който е подписал уведомлението от името на и. дружество. Възразено е
и че той има качеството на представляващ на това дружество.
По повод на това първоинстанционният съд е отказал да открие
производство по оспорване истинността на документа. Във въззивната жалба
дружеството жалбоподател не е преповторило искането си. Независимо от
това ПАС намира за нужно да посочи, че по повод на оспорването в рамките
на първоинстанционното производство е представено нотариално заверено
потвърждаване на подписите на С.Б. положени по договора за прехвърляне на
вземането породено от развалянето на процесния договор, под уведомлението
до длъжника за цедиране на това вземане и т.н. Нотариалната заверка е
удостоверена с апостил съобразно изискванията на Конвенцията за
премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.
Това за ПАС е достатъчно, за да се приеме, че с това е извършено и
потвърждаване на действията по разваляне на договора, т.е. че този документ
е истински. Тук за пълнота е нужно да се спомене, че от страна на ответното
дружество при представяне на това потвърждаване не е било направено
оспорване на подписите на потвърждаващите лица от името на и. дружество,
нито на истинността на изявлението за полагането им от Нотариуса и
качеството на последния. Заявено е обаче, че се оспорва автентичността на
положения щемпел за апостил. По повод на това съдът отново е отказал да
открие производство по оспорване.
В случая с жалбата дори не се прави позоваване на оспорването на този
щемпел и ПАС не би следвало да обсъжда същото. Независимо от това следва
да се посочи, че оспорването на това удостоверително по смисъла на
Конвенцията изявление е твърде общо, липсва конкретизацията, която би
19
могла да се изведе от чл. 3 и чл. 6 на същата. Това и съобразяване на щемпела
с образеца посочен в самата Конвенция е основание за извод, че тези действия
на ответника не целят защита на конкретни негови права, а по скоро
представляват злоупотреба с такива и са продиктувани от желанието за
забавяне на процесуалните действия по настоящето производство. Това обаче
е недопустимо с оглед чл. 57, ал.2 от КРБ и чл. 3 от ГПК.
От така изложеното следва извод, че автор на уведомлението за
разваляне е С.Б.. По делото са представени и документи удостоверяващи, че
той е един от управителите на ищцовото дружество. В тях липсва
конкретизация, че същото се представлява заедно от всички управители,
което сочи, че той самостоятелно може да извършва действия от името и за
сметка на същото.
От ответника отново е направено оспорване на така представените
документи, като то по- скоро е свързано с удостоверителната функция на
същите. Причина за това е, че те са издадени не от органа натоварен с
действията по регистрация на търговските дружества в И., а съставлява
удостоверително изявление на едно трето лице извършило проверка за
актуалното състояние на „С.-Т.П.Л.“ П.Л. в МСА портала на М.Т.. Това
изявление е скрепено с печат на Търговската камара в Н.Д., а и с
удостоверителен апостил по Конвенцията за премахване на изискването за
легализация на чуждестранни публични актове. Последното за ПАС с оглед
чл. 1 от Конвенцията е основание да се приеме, че същото според и.
законодателство има характер на публичен акт и нужната доказателствена
сила относно фактите и обстоятелства удостоверени в същото.
Така от всичко казано изводът за разваляне на договора за продажба
между „С.-Т.П.Л.“ и „О.“ ЕООД вече следва да е категоричен с оглед
наличието на данни в тази насока в писмото от 23.06.2017 г. и изходящото от
изправната страна и получено от неизправната изрично изявление за
разваляне на тази сделка.
Това от своя страна води до извод, че платената от купувача авансово
сума като част от цената по договора се явява получена на отпаднало
основание и подлежи на връщане.
По делото е представен договор, с който това вземане на „С.-Т.П.Л.“ е
прехвърлено на ищеца по настоящето дело „Л.С.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
20
С..
Във връзка това прехвърляне е нужно да се спомене, че според чл. 99,
ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В ал. 3 на
този член от страна на законодателя е предвидено, че първоначалният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В ал. 4 пък е предвидено, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В случая по делото е представен сключен между С.-Т.П.Л.“ и „Л.С.“
ЕООД, ЕИК *********, гр. С. договор за прехвърляне на вземането за
връщане на даденото по разваления договор за покупко-продажба.
По повод на този договор за цесия първоначално е направено
възражение, че същият не е факт поради липсата на волеизявление за
сключването му от страна на цесионера. В тази връзка с ДИМ е представен
надлежно подписан от него договор, което изключва твърдението за липса на
такъв. От друга страна за прехвърляне на вземане от процесния тип не се
изисква писмена форма за действителност на договора за цесия. Писмено
следва да бъде потвърждението за същия изходящо от първоначалния
кредитор. По делото е представен такъв документ от дата 13.01.2020 г., което
е достатъчно за достигане до извод, че договорът за цесия е факт.
По отношение на него от страна на длъжника е направено възражение
за нищожност поради липса на съгласие с оглед на това, че е подписано от
лице без представителна власт по отношение на С.-Т.П.Л.“. По повод та
същото е нужно да се спомене, че съгласно ТР № 5/ 2016 г. постановено по т.
дело № 5/2014 г., на ОСГТК на ВКС в тези случаи не може да се говори за
нищожност поради липса на съгласие.
От друга страна видно от изложеното по- горе по делото са представени
доказателства за това, че подписалото договора за цесия лице е един от
органните представители на цедента. Това от своя страна пък изключва
приложимостта на чл. 42, ал.2 от ЗЗД.
Наред с горното ответникът извежда доводите за липса на съгласие и от
твърдението си, че подписът под този договор не е положен от лицето С.Б..
21
Във връзка с това оспорване важи всичко споменато с оглед оспорването на
подписа на същото лице по повод на уведомлението за разваляне, респ. за
представеното потвърждение на подписа под договора за цесия и
уведомлението за същата.
Това изключва възможността да се направи извод за липса на валиден
договор за цесия, респ. този, че ищецът не е носител на процесното вземане.
На тази база следва и заключение, че исковата претенция за заплащане
на сумата от 13 000 евро, като част от дължимите 150 000 евро е основателна
и следва да бъде уважена.
В този смисъл е и обжалваното решение на Сз ОС и то ще се потвърди,
а „О.“ ЕООД ще бъде осъдена да заплати на „Л.С.“ ЕООД сумата от 1572 лв.
направени разноски за адвокат за производството пред ПАС.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 1319/ 2020 г. по описа на
С. окръжен съд решение № 260004 от 12.01. 2022 г., с което „О.“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. С.З., **** е осъдено да заплати на „Л.С.“ ЕООД, ЕИК
*********, **** сумата от 13 000 евро, ведно със законната лихва от дата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане, представляващи
част от пълната сума в размер на 150 000 евро дължима като предплатена и
подлежаща на връщане цена по развален договор за търговска продажба на
техническо оборудване (машини), представляващо комплексна линия за
производство на пластмасови капачки за пластмасови бутилкисключен между
„О.“ ЕООД и „С.-Т.П.Л.“ П.Л. ( *****), дружество регистрирано в И., с
адрес: ****, индивидуализиран в издадена от продавача проформа фактура
№ ***** от 10.06.2016 г., както и 4 294,20 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С.З., **** да заплати на
„Л.С.“ ЕООД, ЕИК *********, **** сумата от 1572 лв. направени разноски за
адвокат за производството пред ПАС.
Решението е поставено при участието на „С.-Т.П.Л.“ П.Л. ( *****),
дружество регистрирано в И., с адрес: ***** като трето лице помагач на
страната на „Л.С.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С..
22
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23