РЕШЕНИЕ
№ 705
гр. Бургас, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120103966 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с която моли съда да
осъди ответниците П. А. П. и В.А. С. солидарно да заплатят дължими суми по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот, № HL 25543/20.08.2007г., ведно с прилежащите му
Приложение № 1 от 31.08.2007г., Допълнително споразумение от 31.08.2007г.,
Допълнително споразумение от 20.05.2009г., Допълнително споразумение от 30.06.2010г.;
Допълнително споразумение от 27.05.2011г.; Допълнително споразумение от 30.06.2011г.;
Допълнително споразумение от 20.12.2011г.; Допълнително споразумение от 12.10.2012г.;
Допълнително споразумение от 10.11.2012г.; Допълнително споразумение от 13.11.2012г.;
Допълнително споразумение от 27..2013г.; Допълнително споразумение от 20.02.2015г.;
Анекс от 07.07.2015г.; Допълнително споразумение от 28.04.2016г., а именно сумите: 7
016,93 евро - главница за периода от 05.01.2021г. до 01.06.2021г.; 6,17 евро - договорна
възнаградителна лихва за периода от 05.01.2021г. до 05.01.2021г.; 528.6евро - наказателна
лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от
12.05.2021г. до 01.06.2021г.,ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че 20.08.2007г. между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД
(сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) - кредитодател и кредитополучателите/ солидарни
длъжници П. А. П., ЕГН ********** и В. А. С., ЕГН **********, е сключен Договор за
кредит за покупка на недвижим имот, № HL 25543/20.08.2007г., по силата на който банката
е предостаила на кредитополучателите кредит в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди
евро), както следва 24 125 евро за покупка на недвижим имот и 875 евро за други
разплащания, а кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Сочи се, че съгласно чл. 3, ал. 1,
1
от договора за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката през първата
година от срока за издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 1.5%
(едно цяло и петдесети) процента. За всяка следваща година до крайния срок на
издължаване на кредита кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в евро /БЛП/, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0.65 (нула цяло и
шестдесет и пет стотни пункта) пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на БПБ
АД за жилищни кредити в евро е бил в размер на 6% (шест) процента. Съгласно ал. 4, При
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна
надбавка от 10 пункта (десет пункта). Твърди се, че е уговорен краен срок за погасяване на
кредита, в т.ч.и за дължимите лихви- 180 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка по кредита. Кредитополучателят погасява кредита на равни (анюитетни)
месечни вноски, включващи лихва и главница. Погасяването се извършва ежемесечно във
валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен - евро. Падежът на всяка погасителна вноска
е всяко 31-во число на месеца, след датата на откриване на заемната сметка. Сочи се, че
съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при непогасяване, на която и да е вноска по кредита, както
и при неизпълнение от страна на кредитополучателите, на което и да е задължение по
договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. По
силата на чл. 18, ал. 2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в
предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Сочи се,
че с Приложение № 1 от 31.08.2007г. към Договор за кредит №HL 25543/2007г., страните
удостоверяват датата на откриване на заемната сметка - 31.08.2007г, а с Допълнително
споразумение от 31.08.2007г. към Договор за кредит №HL 25543/2007г., страните се
съгласяват, че крайният срок за погасяване (издължаване на кредита, включително
дължимите лихви) е 180 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка.
Изложени са твърдения, че страните няколкократно предоговорят съществуващите към
датата на сключването на договора задължения на кредитополучателите към кредитора и
крайния срок за погасяване: с Допълнително споразумение от 20.05.2009г., с Допълнително
споразумение от 30.06.2010г., с Допълнително споразумение от 27.05.2011г., с
Допълнително споразумение от 30.05.2011г., с Допълнително споразумение от 20.12.2011г.,
с Допълнително споразумение от 12.10.2012г., с Допълнително споразумение от
10.11.2012г., с Допълнително споразумение от 23.11.2012г., с Допълнително споразумение
от 27.06.2013г. и с Допълнително споразумение от 20.02.2015г. Поддържа се, че с Анекс от
07.07.2015г. към Договор за кредит № HL 25543/2007г., на основание договора за кредит и
молба от кредитополучателят за частично предсрочно погасяване на кредита, страните се
споразумяват за следното: кредитополучателят осигурява сумата от 14 890 евро, с която се
извършва частично предсрочно погасяване на кредита. Твърди се, че последно между
страните е подписано Допълнително споразумение от 28.04.2016г. към Договор за кредит
№HL 25543/2007г., с което те се съгласяват да предоговорят съществуващите към датата на
сключването му задължения на кредитополучателите към кредитора, като констатират, че те
са в размер, както следва: 326,50 евро - просрочена главница; 243,25 евро - просрочена
лихва; 43,96 евро - просрочени такси; 11 133,77 евро - редовна главница. Освен тези
задължения кредитополучателят дължи и редовна лихва, която е/ще бъде начислена за
периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на падежа,
следващ датата на споразумението, но към датата на допълнителното споразумение все още
не е изискуема. Страните се съгласяват всички плащания във връзка с просрочията по
кредита да се преоформят служебно от кредитора на датата на споразумението чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит. Страните постигат съгласие, кредитополучателите да ползват
единадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж.
През този период върху дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора от
2
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,773% като
през периода на облекчено погасяване, кредитополучателят погасява дълга на равни
месечни погасителни вноски в размер на 143 евро. За референтен лихвен процент ще се
ползва лихвения индекс 6-месечен EURIBOR приложим за съответния период на
начисляване на лихвата по методика, определена съгласно чл.5. След изтичане на периода
на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата, се
начислява годишна лихва в размер, равен на сбор от референтен лихвен процент плюс
фиксирана договрна надбавка в размер на 8,773%. За референтен лихвен процент ще се
ползва лихвения индекс 6-месечен EURIBOR приложим за съответния период на
начисляване на лихвата по методика, определена съгласно чл.5. Твърди се, че с покани,
връчени чрез ЧСИ И. Б. , с per. № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие
Окръжен съд - гр. Бургас, връчени при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, на 05.01.2021г.,
длъжниците са уведомени, че поради непогасяване на формираните просрочия и
неизпълнение на условията по договора за кредита банката обявява същия за изцяло и
предсрочно изискуем. С поканите „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е поканил длъжниците в
седемдневен срок от получаването им да погаси изцяло задълженията си към банката и ги
уведоми, както и че в противен случай банката ще предприеме действия и ще упражни
правата си по договора.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с която се
оспорва исковата претенция по основание и размер.
Твърди се, че в исковата молба не е посочено в какъв размер е просроченото задължение и
от какво е формирано, не е посочена и датата, на която ответниците са изпаднали в забава.
Твърди се, че за банката - ищец не е имало основание да обявява предсрочната
изискуемост на кредита, тъй като ответниците не са изпаднали в забава и не са допуснали
просрочие на дължими плащания. Твърди се, че в резултат на недействително договорни
клаузи банката едностранно е увеличавала лихвения процент, начислявала е лихви в
условията на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД, събирала е такси, които не са били предвидени в договора
и е отнасяла плащания по кредита за погасяване на задължения, които не са свързани с
него. Твърди се, че става въпрос за потребителски кредит и са приложими разпоредбите на
ЗЗП. Излагат се твърдения, че договорните клаузи на : чл. 3, ал. 2; чл. 3, ал. 6, чл. 6 ал. 3, и
чл. 12 от Договора за банков кредит, чл. 7 и чл. 11 от допълнителното споразумение от
30.06.2010 г., чл. 3 от допълнителното споразумение от 27.05.2011г., чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от
допълнителното споразумение от 30.05.2011г., чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от допълнителното
споразумение от 20.12.2011г.,чл. 5 от допълнителното споразумение от 23.11.2012г., чл. 5
от допълнителното споразумение от 27.06.2013г.предвиждат възможност за кредитора
едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателя, да променя
размера на базовия лихвен процент, с оглед на което да измени и размера на дължимата от
ищеца възнаградителна лихва и съответно на месечната анюитетна вноска, както и да
променя приложимите такси и комисионни. Сочи се, че поради неравноправния им
характер, тези клаузи се явяват нищожни на основание чл. 143 от ЗЗП, респ.
начисляваните и събирани на основание прилагането на тези клаузи лихви се явяват
недължимо събрани от банката, неправилно отнесени към погашенията по кредита и
формирали неправилно забава на длъжниците. Оспорват се като нищожни поради
противоречието им със закона допълнителните споразумения към договора за банков
кредит и в частта им, в която просрочените задължения за лихви са добавени към
неплатената част от главницата и на кредитора е дадена възможността за „служебно
преоформяне“ на нов размер на главницата, който от своя страна подлежи на олихвяване.
Твърди се, че кредиторът е събирал такси по кредита, за които не е имало основание и е
начислявал наказателни лихви в нарушение на чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
3
2020 г. Оспорва се твърдението, че в полза на кредитора не са постъпвали никакви
плащания след връчването на поканите, с които кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем. Сочи се, че представеното извлечение от счетоводните книги на ищеца показва,
че ответниците продължават да извършват плащания както през цялата 2020г., така и през
2021г. Твърди се, че ищецът не е имал основание за прекратяване на договора, тъй като
ако има неизпълнение от страна на ответниците, то не е съществено с оглед интереса на
кредитора.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за кредит за
покупка на недвижим имот, № HL 25543/20.08.2007г., сключен между страните по делото. С
този договор страните са договорили отпускането на паричен кредит в размер 25000 лева,
който трябва да бъде погасен на 180 месечни вноски, с фиксирана годишна лихва през
първата година на договора в размер на 1,5 %, а за всяка последваща година годишната
лихва се формира като сбор на БЛП на „БПБ“ АД /6% към момента на сключването/ за
жилищни кредити в евро плюс договорна надбавка 0,65 пункта – чл. 3 ал. 1 и ал. 2 от
договора. Съгласно чл. 3 ал. 3 от договора при забава на месечна вноска кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс
наказателна надбавка от 10 пункта. По делото са представени и Приложение № 1 от
31.08.2007г. към договора, Допълнително споразумение от 31.08.2007г., Допълнително
споразумение от 20.05.2009г., Допълнително споразумение от 30.06.2010г.; Допълнително
споразумение от 27.05.2011г.; Допълнително споразумение от 30.06.2011г.; Допълнително
споразумение от 20.12.2011г.; Допълнително споразумение от 12.10.2012г.; Допълнително
споразумение от 10.11.2012г.; Допълнително споразумение от 13.11.2012г.; Допълнително
споразумение от 27..2013г.; Допълнително споразумение от 20.02.2015г.; Анекс от
07.07.2015г., Допълнително споразумение от 28.04.2016г. Според последното споразумение
страните се съгласяват, че към момента на сключването му задълженията на
кредитополучателите са – просрочена главница в размер от 326,50 евро, просрочена лихва в
размер от 243,25 евро, просрочени такси в размер от 43,96 евро и редовна главница в размер
от 11133,77 евро. Уговаря се, че кредитополучателят дължи и редовна лихва, която е/ще
бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до
датата на падежа, следващ датата на споразумението, но към датата на допълнителното
споразумение все още не е изискуема. Страните се съгласяват всички плащания във връзка с
просрочията по кредита да се преоформят служебно от кредитора на датата на
споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит. Страните постигат съгласие, кредитополучателите да
ползват единадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия
падеж. През този период върху дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора
от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,773% като
през периода на облекчено погасяване, кредитополучателят погасява дълга на равни
месечни погасителни вноски в размер на 143 евро. За референтен лихвен процент ще се
ползва лихвения индекс 6-месечен EURIBOR приложим за съответния период на
начисляване на лихвата по методика, определена съгласно чл.5. След изтичане на периода
на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата, се
4
начислява годишна лихва в размер, равен на сбор от референтен лихвен процент плюс
фиксирана договрна надбавка в размер на 8,773%. За референтен лихвен процент ще се
ползва лихвения индекс 6-месечен EURIBOR приложим за съответния период на
начисляване на лихвата по методика, определена съгласно чл. 5. Представени са
погасителни планове към анексите, освен към допълнително споразумение от 2016 г.
Представени по делото са адресирани до ответниците уведомления за обявяване на
вземанията по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми. Представени са
разписки за извършено чрез ЧСИ връчване на уведомленията, от които е видно, че на
17.12.2020 г. е връчено уведомление на П.П., а на 05.01.2021 г. – на В. С., след установяване,
че постоянният и на настоящият адрес на длъжниците съвпадат с този, на който са
осъществени три посещения, едно от които в непсисъствен ден, са залепени уведомления по
чл. 47 от ГПК.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза и
допълнителна такса се установява, че към датата, за която ищецът твърди, че е обявена
предсрочна изискуемост – 05.01.2021 г., при неотчитане на извършените капитализации не е
налице просрочие за вноски от ответниците. Установява се, че без да се взема предвид
извършената капитализация и при условие, че не е настъпила предсрочна изискуемост към
момента на изготвяне на заключението внесената от ответниците сума надвишава
задълженията по договора за кредит. Вещото лице уточнява, че при опити за свръзка с
ищеца за предоставяне на необходима информация не е получило съдействие и че без тази
информация и представяне на погасителен план към допълнителното споразумение от 2016
г. не може да отговори на поставените към него въпроси във вариянтите „с отчитане на
извършените капитализации“.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за банков кредит, по който е
изпълнил задълженията си точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца
изискуемо вземане/в т.ч. и предсрочно изискуемо чрез надлежно обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита/ срещу ответниците за заплащане на претендираните парични суми
на соченото основание. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задълженията си да заплати процесните суми, или направените правоизключващи
възражения.
По делото не е спорно, а и от представения от ищеца договор за потребителки кредит
се установява възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото именно с твърдените от ищеца параметри. Не е спорно и че сумата по кредита е
усвоена от ответниците.
С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен
ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и
уговорената договорна лихва на падежните дати. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора в частта за срока на
изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като той се
преобразува от срочен в безсрочен и е обусловена от наличието на две кумулативни
предпоставки - обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който
волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по
време сезирането на заповедния съд.
5
Установи се от заключението на вещото лице и допълнителното такова, че при опити
за свръзка с ищеца за предоставяне на необходима информация не е получило съдействие и
че без тази информация и представяне на погасителен план към допълнителното
споразумение от 2016 г. не може да отговори на поставените към него въпроси във
вариянтите „с отчитане на извършените капитализации“. Същият е задължен в заседанието
от 09.12.2022 г. да представи процесния погасителен план като е предупреден за
последиците по чл. 161 от ГПК. Независимо от това погасителния план не е представен,
поради което съдът кредитира заключението във варианта на отговори „без отчитане на
извършените капитализации“. В този вариант се установи, че към датата на твърдяната от
ищеца предсрочна изискуемост – 05.01.2021 г., при неотчитане на извършените
капитализации не е налице просрочие за вноски от ответниците. Следователно липсва
обективната предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост, поради което съдът
приема, че такава не е настъпила.
Установява се, че без да се взема предвид извършената капитализация и при условие,
че не е настъпила предсрочна изискуемост към момента на изготвяне на заключението
внесената от ответниците сума надвишава задълженията по договора за кредит, тоест налице
е надвнасяне.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените искове са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
В съдебното заседание от 23.03.2022 г. ищецът е задължен да довнесе сумата от 300
лева, представляваща депозит за вещо лице, съобразно представената от последното
справка-декларация, като е предупредено, че при неизпълнение на указанията в срок ще
бъде осъдено за сумата по реда на чл. 77 от ГПК. В предоставения срок ищецът не е
представил доказателства за внесен депозит. По тези съображения, същият следва да бъде
осъден да внесе депозита по реда на чл. 77 от ГПК.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на ответниците следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски. Така ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците разноски в общ размер от 1200 лева, от които за заплатена депозит за вещо лице
- 300 лева и адвокатско възнаграждение – 900 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., ***, срещу П. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., *** и В.А. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., *** искове за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на
ищеца дължими суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот, № HL
25543/20.08.2007г., ведно с прилежащите му Приложение № 1 от 31.08.2007г., Допълнително
споразумение от 31.08.2007г., Допълнително споразумение от 20.05.2009г., Допълнително
споразумение от 30.06.2010г.; Допълнително споразумение от 27.05.2011г.; Допълнително
споразумение от 30.06.2011г.; Допълнително споразумение от 20.12.2011г.; Допълнително
споразумение от 12.10.2012г.; Допълнително споразумение от 10.11.2012г.; Допълнително
споразумение от 13.11.2012г.; Допълнително споразумение от 27..2013г.; Допълнително
споразумение от 20.02.2015г.; Анекс от 07.07.2015г.; Допълнително споразумение от
28.04.2016г., както следва: сумата от 7 016,93 евро (седем хиляди и шестнадесет евро и
деветдесет и три евроцента) - главница за периода от 05.01.2021г. до 01.06.2021г., сумата от
6,17 евро (шест евро и седемнадесет евроцента) - договорна възнаградителна лихва за
периода от 05.01.2021г. до 05.01.2021г. и сумата от 528.06 евро(петстотин и двадесет и осем
евро и шест евроцента) - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за
просрочени плащания) за периода от 12.05.2021г. до 01.06.2021г., ведно с дължимата
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2021 г. до окончателното
6
изплащане на сумата, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., *** да заплати по сметка на РС Бургас, сумата от 300 лева /триста лева/,
представляваща депозит за вещо лице, на основание чл. 77 от ГПК
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., ***, да заплати на П. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***и В.А. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ***, сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща
сторени в производството съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7