РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Свиленград, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200214 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0351-000521 от
14.11.2022 година на Началник РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с
което на О. А. (О.А.), роден на ********** година в град Хаскьой, Република
Турция от град **********************************, със съдебен адрес:
град Пловдив, ул.„Христо Г.Данов” № 24, етаж 3, офис № 312, чрез адвокат
Н. Н., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000
лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за
срок от 24 месеца.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адвокат Н. Н.,
моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и
незаконосъобразен - издаден в нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон. Претендират се разноски по делото.
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За
него се явява адвокат адвокат Н. Н., която пледира пред настоящия Съдебен
състав за отмяна на обжалвания акт, тъй като мястото на нарушението не
било индивидуализирано точно и ясно, било налице разминаване по
отношение на изпълнителното деяние, описано в Акта и в НП и
жалбоподателят бил поставен в невъзможност да даде кръвна проба, тъй като
на Талона за медицинско изследване липсвал поставен холограмен стикер. Не
е представен Списък на разноските.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, редовно призован, не се явява. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 14.11.2022 година на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, на
платното за излизащи товарни автомобили, около 16.30 часа пристига
товарна композиция, състояща се от влекач марка „Волво” с турски
регистрационен номер ************** и прикачено ремарке марка „Тирсан”
с турски регистрационен номер ************* – собственост фирма „Ozerkan
lfgistik”, Република Турция и управлявана от жалбоподателя. По това време е
на работа свидетелят Я. Т. Я. – служител на Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция „Митници”. При митническата проверка е установено в
превозното средство наличие на марихуана, поради което и тъй като водачът
е в неадекватно състояние и е с зачервени очи е уведомен ОДЧ при РУ –
Свиленград и е поискано съдействие на дежурен служител от звено „Пътен
контрол” при РУ – Свиленград.
2
На место пристига свидетелят Б. П. Б.. Последният след като се представя
на жалбоподателя чрез преводач го уведомява, че ще му бъде извършена
проверка за НУВ и му разяснява процедурата във връзка с проверката за
НУВ, както и правата и задълженията на проверяваното лице – в случая
жалбоподателят. Жалбоподателят в 19.00 часа след като разбира за какво иде
реч отказва да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Drug Test 5000”
с фабричен № ARLJ – 0022 за наличие на НУВ, както и отказва да бъде
изследван по друг начин относно НУВ. На жалбоподателя е издаден Талон за
медицинско изследване с № 082104 от същата дата, приложен в кориците на
Административнонаказателната преписка (АНП), в който е посочено, че
следва да се яви до 20.25 часа (до 120 минути съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 година)) в Центъра за спешна
медицинска помощ (ЦСМП) – филиал Свиленград за даване на кръвна проба
и отделно от това сочи, че отказва да даде кръвна проба. Пред полицейския и
митническия служители А. заявява, че е пушил марихуана. До 20.25 часа А.
не се явява в ЦСМП – филиал Свиленград (в този смисъл са Писмо с вх.рег.№
3127 от 17.04.2024 година, ведно с приложената към него извадката от
Дневника на ОДЧ при РУ – Свиленград и Писмо с вх.рег.№ 2757 от
05.04.2024 година, ведно с приложената към него извадката от Амбураторен
журнал на ЦСМП – филиал Свиленград). В съдебно заседание разпитаният
полицейски служител Б. уточнява, че ако А. се беше явил своевременно (в
определеното време) в ЦСМП – филиал Свиленград, за да даде кръвна проба,
дежурните медицински лица са щели да уведомят ОДЧ при РУ – Свиленград
и полицейските служители са щели да идат на место, което в настоящия
случай не е станало – видно от заверения препис на извадката от Дневника за
получени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУ- Свиленград и от
приложеното към него Писмо, както и от Амбулаторния журнал на ЦСМП –
филиал Свиленград и от приложеното към него Писмо.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят
Б. П. Б. – „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”,
Група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково,
идентична с Младши инспектор, съставя против жалбоподателя А. и в негово
присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
3
бланков № 232081, серия AД. Това процесуално действие извършва и с
участието на свидетеля Я. Я.. В изготвения АУАН актосъставителят излага
подробно описание на фактическото нарушение, свързано с отказа на А. да му
бъде извършена проверка с техническо средство, респ. химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на НУВ,
както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, която вписва за нарушена. В констатиращия Акт фигурира
отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е
констатирано нарушението. След съставянето на АУАН, жалбоподателят О.
А. е запознат със съдържанието му чрез извършване на превод на турски език
от страна на свидетеля Ш. А. и е връчен лично, като с подписа си О. А.
удостоверява получаването на екземпляр от него, като не сочи възражения
против констатациите в Акта.
Срещу Акта не постъпва Възражение, нито се представят Писмени
обяснения от страна на нарушителя О. А..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград към ОДМВР –
Хасково, издава процесното НП № 22-0351-000521 на 14.11.2022 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган и налага на жалбоподателя
административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. В съответствие с Молба от
12.12.2022 година, в която е посочен съдебен адрес, където да бъдат
изпращани всички документи, касаещи жалбоподателя, като е посочено, че
това е адресът на адвокат Н. Н., НП е редовно връчено лично на процесуалния
представител на жалбоподателя – адвокат Н. Н. на 16.02.2024 година, видно
от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се
Картона на НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не
се противопоставят в настоящото производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково (към датата на издаване на НП) (Димитър
4
Иванов Янакиев) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се
доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на
Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Б. П. Б. заема длъжността
„Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, Група
„Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и Писмо
с рег.№ 351000-2419 от 10.04.2024 година, видно от което Димитър Иванов
Янакиев е назначен на длъжността „Началник на РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково” към датата на издаване на НП, т.е. последният се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП –
Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка от НБД „Население”, видно от която
нарушителят няма постоянен адрес в Република България.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 23.04.2024
година свидетели – Б. П. Б., Я. Т. Я. и Ш. А.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на тримата свидетели, които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Б. П. Б. и Я.
Т. Я. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги
провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на
свидетелските показания на първия от посочените двама свидетели не се
намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвежда в показанията си. Съдът възприе показанията
на тримата посочени свидетели предвид липсата на противоречия – вътрешни
и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
5
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства,
ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските
показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
АНП. Ето защо, според Съда показанията на посочените трима свидетели не
са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по
делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени
с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото
му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на отказ на О. А.
да му бъде извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета
кръвна проба за установяване наличие/липса на НУВ. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните
в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът дава вяра и другите налични в кориците на делото писмени документи,
тъй като не са в противоречие с тези доказателства, който се кредитират.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
6
на депозиране в Регистратурата на Софийски Градски съд, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение след изпращане на Жалбата по компетентност на
Районен съд - Свиленград) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 2494 от 27.03.2024 година, ето защо
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
тази част в резултат на плащане на финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до незаконосъобразност.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. По отношение на процесното
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017
година контролният орган отразява в Талона за изследване обстоятелствата
по чл. 3а. В настоящия случай в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 година отказът на лицето да бъдете установено
дали същото, като водач на МПС е употребило НУВ, е удостоверено, ведно с
превод, в наличния по делото Талон за медицинско изследване.
За пълнота следва да се посочи следното: в ЗАНН не се предвижда
задължително участие на преводач в административнонаказателното
7
производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от
лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на Призовки и
Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски
на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както
и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на
Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното
прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване
на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са
приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е,
че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както
българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български
език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с
това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже
преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на
АУАН и НП представлява съществено процесуално нарушение не следва да
се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък
автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за
върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, §2
от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на
свободно движение на чужди граждани. При преценката на нарушението,
описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя,
сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата
по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат
ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес
и права на личността. Следва да се има предвид че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му
на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в
рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на
8
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство е предвидено, че при
налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни такива,
установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за
осигуряване на информация важи единствено за производството по
обжалване пред Съд. Разгледана в своята цялост, цитираната Директива
установява безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в
рамките на наказателното производство, като за извършените
административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе
си, липсата на превод на АУАН и НП, не може да обуслови съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство.
Отделно от това по делото жалбоподателят е представляван от адвокат.
Установява се също така, че жалбоподателят се е запознал с АУАН,
удостоверил е това с подписа си. В нито един момент жалбоподателят не е
заявил, че не разбира случващото се в момента. Правилно НП не е преведено,
тъй като е посочен съдебен адресат за получаването му – българският адвокат
Н. Н..
В конкретния случай с оглед установените по делото факти Съдът
намира, че е бил извършен надлежен превод на АУАН от страна на свидетеля
Ш. А.. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и
дори да не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН, то
от АУАН се установява, че жалбоподателят се е запознал с АУАН, което е
удостоверено с подписа му. По повод на Жалбата на О. А. е образувано
настоящото дело. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си срещу
процесното НП с факта на депозиране на Жалбата. Съществени са само тези
нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат.
Липсата на формален писмен и изричен акт за назначаването на
преводач в конкретното производство, не представлява съществено
процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не задължава административния
орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано, включително
потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че фактически е бил
осигурен на жалбоподателя преводач от български на турски език и обратно и
преводачът реално е участвал, то спазено е изискването на процесуалния
закон. Поради това Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно
предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
9
Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително в
административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет,
преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в
субсидиарно приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е
налице нарушаване правата на О. А., тъй като актосъставителят Б. е разяснил
на жалбоподателя чрез присъстващия преводач –свидетеля Ш. А.,
съдържанието на Акта на говорим от него език, а именно: турски, с което е
изпълнено процесуалното действие по предявяване по смисъла на чл. 43, ал. 1
от ЗАНН. Актът и е прочетен и предявен, като нарушителят О. А. не е
направил изявления за неразбиране на съдържанието му, подписал го е. При
тези данни и след като актосъставителят се е убедил, че жалбоподателят О. А.
е разбрал съдържанието на предявения му Акт и го е подписал, Съдът приема,
че в случая не е нарушено правото и на защита в
административнонаказателния процес. С оглед изложеното, изводът на
настоящият Съдебен състав е че на жалбоподателя О. А. е осигурена
възможност да разбере фактите и обстоятелствата от проверката, правните
последици от нея и правата си. Тези изводи на Съда не се променят и предвид
липсата на Декларация от страна на преводача относно верността на
извършения превод и относно отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК, която се
носи при устен и писмен превод, предвид гореизложеното.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично, като изрично е посочено че на визираните в тези два акта дата и
място, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство,
респ. да даде кръвна проба за изследване за НУВ. Следователно нарушението
е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в
цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на
жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
10
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в
този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година
на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
Фактът, че при посочване на нарушената материалноправна разпоредба не е
посочено конкретното предложение, не води до различни правни изводи, тъй
като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в АУАН,
респ. в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при
какви обстоятелства, какво е извършил), което е напълно достатъчно за
наказаното лице да разбере в какво точно е обвинено. Тези конкретни факти
са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Не е налице неяснота по отношение на мястото на нарушението, тъй като
точно, ясно и конкретно е посочено: ГКПП „Капитан Андреево”.
Действително не е посочено, че попада в териториалния обхват на община
Свиленград и област Хасково, но това не е необходимо, тъй като тези
обстоятелства са ноторно известни. Вярно е също така, че не е посочено при
влизане или излизане в/от България е констатирано нарушението, но това
обстоятелство е ирилевантно и не е част/елемент от състава на процесното
нарушение. Ето защо наведените в тази насока възражения от адвокат Н. са
неоснователни.
Не е налице и другото, посочено от адвокат Н. в плредоарията й пред
настоящия състав, нарушение, свързано с разминаване в описанието на
изпълнителното деяние в АУАН и в НП, тъй като в обстоятелствените части
на двата акта деянието е изписано идентично, а обстоятелството, че при
изписване на нарушената правна разпоредба АНО е изписал, че не е
изпълнено предписание на химико-токсилогично лабораторно изследване, не
променя описанието на нарушението, а само констатира липсата на дадена
кръвна проба за изследване, което няма като обстоятелство как да се впише в
АУАН, тъй като Актът се издава едновременно с Талона за медицинско
изследване, с който е даден срок за даване на кръв. В случай, че лицето се
беше явило за даване на кръв като алтернативен способ за установяване
употребата/липса на наркотични вещества (ново обстоятелство), АНО щеше
да се съобрази с това обстоятелство.
11
Действително налице е неточност при изписване на регистрационните
номера на влекача и на ремаркето и посочване вида на прикаченото пътно
превозно средство (ремарке или полуремарке), но констатираните
несъответствия не представляват съществени процесуални нарушения, тъй
като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено
е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице и тъй като регистрационният номер на влекача и вида на
пътното превозно средство не са част от задължителните реквизити на
състава на нарушението.
Действително АУАН и в НП не е посочен адреса на жалбоподателя
(посочено е само, че живее в Република Турция), но този реквизит следва да е
наличен в Акта и в НП с оглед идентификацията и конкретизацията на
лицето. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно имената
(макар и на латиница), датата на раждане на нарушителя, както и държавата и
номерът и датата на издаване на Свидетелството му за управление, а в АУАН
– и населеното място, където е роден и в Талона за изследване – и номера на
Паспорта му и кога е издаден, е налице пълно индивидуализиране на
последния и не е наличен проблем с неговата индивидуализация.
Действително в АУАН и в НП имената на нарушителя са изписани на
латиница, но предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно дата на
раждане, населено място и държава, номерът и датата на издаване на
Свидетелството му за управление, а в Талона за изследване – и номера на
Паспорта му и кога е издаден, Съдът приема, че е налице пълно
индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност.
НП е издадено на същия ден, в който е съставен АУАН, което не е
нарушение на процесуалните правила. С вече седемнадесетгодишните
изменения на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
направени с ДВ брой 51/2007 година, в сила от 30.06.2007 година е
предвидена законова възможност за нарушители, които нямат постоянен
адрес в Република България, както е в процесния случай, съставеният АУАН
12
да се предоставя незабавно на АНО, който се произнася в деня на получаване
на АНП. В случая е процедирано по указания начин, с което е спазен закона.
В конкретния случая е разяснено правото на възражение срещу АУАН, което
е част от съдържанието на Акта, последният с помощта на преводача е
предявен на нарушителя, като получаването на екземпляр от Акта е
удостоверено по надлежния ред, с което е осигурено на жалбоподателя
правото да направи писмени възражения срещу съставения Акт, но
нарушителят не е вписал такива в Акта. В случая няма нарушение на нормата
на чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН, която предвижда, че към АУАН се
прилагат писмени обяснения или възражения на нарушителя, тъй като в
конкретния случай водачът не е представил Обяснения, които да са
приложени към преписката. От друга страна, даването на обяснения или
възражения срещу съставения АУАН е право на нарушителя в
административнонаказателното производство, поради което липсата на
такива не означава нарушаване на правото на защита на наказаното лице,
които изводи са в съответствие с практиката на Административен съд –
Хасково по аналогични казуси. Неупражненото право на даване на обяснения
или възражения срещу Акта от нарушителя не нарушава никое от
административнопроизводствените правила. Само в случай, че нарушителят
даде писмени обяснения или възражения, същите на основание чл. 44, ал. 4,
изречение второ от ЗАНН следва да се приложат към Акта и незабавно, ведно
с Акта, да се предоставят на АНО. До ограничаване правото на защита на
наказаното лице се стига само, ако в нарушение на предписаната процедура
лицето не може да упражни предвидени в закона права, но в никакъв случай,
ако упражняването на тези права зависи от волята на лицето. В този смисъл е
и Решение № 101 от 05.03.2014 година, постановено по КАНД № 1/2014
година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Василка
Желева и др.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т.
1.3.2. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
14.11.2022 година актосъставителят Б. П. Б. е заемал длъжността „Младши
автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна
13
полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски
орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР.
Предвид изложеното актосъставителят Б. Б. безспорно се явява длъжностно
лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията
по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват
нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП – Димитър Иванов Янакиев, е
заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на
контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая
14
свидетелите са категорични, че именно А. е бил водач на процесната
композиция, тъй като той е бил спрян за проверка и на него е съставен АУАН,
при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно
възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание. Тъй като в случая
жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, Съдът приема, че правилно е
бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, водач на МПС,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се
наказва. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо. В случая със
санкционния акт е прието наличие именно на втората хипотеза, визираща
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да
даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието
на наркотични вещества или техни аналози. В случая на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни
възможности, които контролиращият орган следва да предостави на
проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС
след или без употреба на наркотични вещества или техни аналози. Ако
водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да му
бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил
състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната
хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство, но се съгласи да даде проба за медицинско изследване.
15
По тази причина изброяването на методите, с които се установява от
контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози не
представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се
касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на
МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, независимо по кой метод. От събраните по
делото гласни доказателства (показанията на свидетелите Б., Я. и А.) и
писмени такива, безспорно се установяват обстоятелствата, описани като
фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП – че А. е управлявал
процесната композиция, че при проверка, при надлежна покана, достигнала
до знанието му, от страна на съответните контролни органи, същият изрично
е отказал да бъде тестван за употреба на НУВ с техническо средство, като не е
изпълнил и предписанието за медицинско изследване. Отделно от това
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените Актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая Съдът
намира, че констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства.
За пълнота следва да се посочи, че както вече бе отбелязано текстът на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и
да е от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача по този текст. В този смисъл е и Решение от 24.02.2021
година по КАНД № 990/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Росица Чиркалева-Иванова.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ
качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване
с техническо средство проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози и е отказал да даде проба за медицинско изследване.
С лабораторно изследване се установява употребата на НУВ, когато
водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на
проверка с техническо средство, както и когато не приема показанията на
техническото средство. Т.е. както вече бе посочено по-горе в настоящото
изложение водачът на МПС, отказвайки да бъде изпробван с техническо
16
средство за установяване на НУВ не би извършил нарушение, ако даде
кръвна проба за медицинско изследване. Лабораторното изследване се
извършва въз основа на издаден Талон за медицинско изследване, който се
съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН (чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба). В
процесния случай, Талон за медицинско изследване е издаден. Приложеният
по делото Талон следва да бъде ценен като документ, удостоверяващ отказ на
лицето по смисъла на чл. 6 от Наредбата да даде кръв за медицинско
изследване. С оглед наведеното възражение от адвокат Н. следва да се
посочи, че в Талона към АУАН е залепен в лявата му горна част, единият от
стикерите по чл. 3, ал. 3 от Наредбата в съответствие с изискванията на чл. 6,
ал. 1, изречение второ от цитираната Наредба, но дори и да не беше залепен,
това не би представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като е
налице отказ на лицето да се тества за НУВ и не е налице нужда от
сравняване на номерата на стикерите. В този ред на мисли не е нарушено
правото на жалбоподателя да даде кръвна проба съгласно изложеното от
адвокат Н. в пледоарията й пред настоящия Съдебен състав, тъй като другите
(останалите) стикери се прилагат (, а не залепят) към екземпляра от Талона
за изследване, който се предоставя на водача и в случай, че той ги изгуби,
унищожи, това не нарушава процедурата, предвидена в цитираната Наредба,
тъй като отговорността за правилното им съхраняване е негова, в който
смисъл е и текста най-отдолу на Талона за изследване след думата
„Забележка”, изписана с тъмни букви.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и
санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
За пълнота следва да се посочи, че е неотносимо обстоятелството
относно това дали техническото средство за измерване на НУВ в тялото на
жалбоподателя е одобрено или не по реда на Закона за измерванията,
доколкото нарушението, за което той е санкциониран, е за отказ за
извършване на проба за употреба на НУВ, а не за установено наличие на
17
такова със съответното техническо средство.
Отново за пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
обстоятелството, че актосъставителят е дал 45 минути на водача, за да даде
кръвна проба при желание от негова страна, не е проблем, тъй като когато е
извъннаселено място срокът за това е до 120 минути, и свидетелят Б. е
преценил че 45 минути са достатъчни, тъй като ГКПП е близко до града - на
около 10 км.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър шваното от
него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че при
проверка от надлежните органи е следвало да бъда установена употребата,
респ. липсата на наркотични вещества или техни аналози в тялото му по
някой от начините, предвидени в ЗДвП.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно
нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради
което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както
поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден
и не се изисква настъпване на вредоносен резултат (, а напротив, целта е
предотвратяване на такъв), така и поради наличието не само на смекчаващо
(фактът, че не е осуетил или възпрепятствал проверката по някакъв начин и
липсата на други наложени административни наказания), но и на отегчаващи
(деянието е извършено на ГКПП „Капитан Андреево”, явяващо се външна
18
граница за ЕС и в превозното средство е открито наркотично вещество -
марихуана) обстоятелства. В тази връзка не може да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство възрастта на нарушителя към датата на
деянието, доколкото възрастта от 27 години предполага житейски опит, който
е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин,
позволяващ му да не извършва противоправни такива. Т.е. тази възраст не
може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на
смекчаващо вината обстоятелство. Отделно от това съгласно чл. 189з от
ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН. Поради това
липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно,
респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема
преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на закона.
Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
Приложената от АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3, предложение
второ от ЗДвП съответства на установеното нарушение. Както вече бе
посочено, нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е санкционна, но тя съдържа в
себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на които обуславя
налагането на визираното в същата наказание. Казано по друг начин,
нарушената и санкционната разпоредба в случая съвпадат, поради което не
би могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за какво точно негово
поведение е санкционирано, нито че квалификацията на нарушението е
непълна или неточна. В този смисъл е и Решение № 341 от 10.05.2019 година
по КАНД № 254/2019 година на Административен съд – Хасково, докладчик
съдията Цветомира Димитрова.
Административните наказания са правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
предвидените от закона такива – фиксирани за посочените размери. Правна
възможност за намаляване на наложените административни наказания не
съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк
19
аргумент от закона липсва основание за определянето им под този
минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания за
процесното нарушение, Съдът намира за необходими за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
По разноските:
С оглед изхода на делото такива не се дължат на жалбоподателя, т.е.
искането следва да се остави без уважение, а и такива няма установени по
делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 22-0351-
000521 от 14.11.2022 година на Началник РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, с което на О. А. (О.А.), роден на ********** година в град Хаскьой,
Република Турция от град **********************************, за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя О. А. (О.А.),
роден на ********** година в град Хаскьой, Република Турция от град
**********************************, за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
20