РЕШЕНИЕ
№ 6059
гр. София, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110156822 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. Д. К. против (АДРЕС) с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 931,05 лева, представляваща начислена и претендирана от ответника
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от месец януари 2010 г. до месец
януари 2012 г. за имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. (АДРЕС)
инсталация № **** Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответното дружество.
В исковата молба са изложени твърдения, че при извършена справка в деловодството
на ответното дружество ищцата установила, че за процесния топлоснабден имот била
открита партида на нейно име, по която фигурирали непогасени вземания за доставена
топлинна енергия. Процесуалният представител на страната поддържа, че служители на
(ФИРМА) извънсъдебно претендирали заплащане на погасените по давност суми, като
предупредили ищцата, че при липса на доброволно изпълнение щели да пристъпят към
принудително събиране на вземанията. В исковата молба са изложени съображения, че
между страните не е налице валидно облигационно правоотношение по договор за продажба
на топлинна енергия, ответното дружество не е доставило енергия на посочена в
счетоводните записвания стойност, а в условията на евентуалност, че вземането е погасено
по давност.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва навените в исковата молба твърдения и правни изводи. В подадения
отговор са развити доводи за недопустимост на производството, тъй като ищецът не е
обосновал конкретен правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
Изложени са твърдения, че между страните по спора съществува облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по който (ФИРМА) е
изправна страна. Процесуалният представител на страната поддържа, че ответникът не
оспорва, че към датата на подаване на исковата молба процесното вземане е погасено по
давност, като дружеството не е претендирало заплащане на сумите извънсъдебно, поради
1
което с поведението си не е дало повод за завеждане на делото. В подадения отговор са
изложени съображения, че (ФИРМА) прилага института на погасителната давност, като при
желание на клиента дружеството сключва споразумение съобразно Решение № 331 на
Столичен общински съвет, прието на заседание на 27.06.2013 г. съгласно протокол № 42, с
което е прието да не се претендират погасени по давност суми, като ищецът не е подал
молба за сключване на подобно споразумение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че по партида открита на името на
ищцата за процесния недвижим имот ответникът за периода от месец януари 2010 г. до
месец януари 2012 г. е начислил процесната сума за доставена топлинна енергия за
процесния имот, както и че с поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане
на делото.
При отрицателните установителни искове основанието на иска не е
индивидуализиращ белег на спорното право. Самото естество на иска освобождава ищеца от
задължението да посочи в исковата молба „обстоятелствата, на които се основава искът” -
чл.127,ал.1,т.4 ГПК. При този иск ищецът отрича съществуването на спорното право.
Ищецът може да твърди, че оспорваното право никога не е възниквало и поради това няма
задължение да посочва юридическия факт, от който спорното право се поражда. При
предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да удостовери съществуването
на претендираното от него право. Тъй като ищецът изобщо отрича претендираното от
ответника право ответникът трябва да изчерпи в заведения процес всички основания, въз
основа на които то е могло да се породи, респ. да съществува до постановяване на
решението. Като последица от това силата на пресъдено нещо при отрицателния
установителен иск има по-широки обективни предели от силата на пресъдено нещо по
положителен установителен иск. Когато е уважен отрицателен установителен иск, правото,
което е било негов предмет се отрича, без оглед на някакво конкретно определено
правопораждащо го основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните
състезания негови основания. Като последица от това, докато отхвърленият положителен
установителен, осъдителен или конститутивен иск може да бъде предявен със същия
петитум въз основа на едно ново основание, без да има значение кога то е възникнало,
ответникът по уважен отрицателен установителен иск може да предяви нов иск за правото,
което е било съдебно отречено, само ако го основе на факт, възникнал след приключване на
устните състезания, възоснова на които е било постановено влязлото в сила решение. В
настоящият случай независимо от множеството поддържани от ищеца основания за
недължимост на вземането предявеният отрицателен установителен иск е един.
При съобразяване на становището на ответника, а именно, че процесните вземания са
погасени по давност, предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:
Ответникът поддържа, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките
по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не
е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая исковата претенция по
същество е призната с отговора на исковата молба доколкото ответникът не оспорва, че
вземанията са погасени по давност и с оглед обстоятелството, че отрицателният
установителен иск е един независимо от основанията за недължимост на вземането, които са
поддържани от ищеца.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни
мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради
изтекла погасителна давност. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако е
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или е дал
друг повод за предявяването на иска. Например бездействието по повод на поискано и
2
дължимо изпълнение /искане за отписване на погасените по давност задължения/ обуславя
защитим от правния ред интерес за длъжника да потърси защита пред съда, а следователно и
ангажира отговорността на ответника за наложените от това и поведение разноски – в този
смисъл Определение от 17.07.2019 г. по ч. гр. д. № 7902/2019 г. на СГС, Определение №
11225 от 25.04.2017 г. по гр. д. № 2920/2017 г. на СГС, Определение № 794/13.01.2017 г. по ч.
гр. д. № 15839/2016 г. на СГС, Определение № 3081/06.02.2017 г. по ч. гр. д. № 606/2017 г. на
СГС. В случая и от твърденията на ищеца и от представените доказателства по делото се
установява, че ответникът единствено е издавал фактури за дължими суми на ищеца.
Липсват твърдения и доказателства ищецът да е поискал извънсъдебно уреждане на спора,
включително и да се е възползвал от механизъм за отписване на погасени по давност суми.
Кредиторът има право да претендира вземането си от длъжника и, ако го получи то ще е
надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на давността за вземането /чл.
118 от ЗЗД/. Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в полза на длъжника
погасителна давност и сам да намалява размера на претенцията си с евентуално погасената
по давност част от задължението. Затова отправената до длъжника извънсъдебна покана да
плати, дори и за съдържа изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното
установяване на вземането и принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за
предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признаването на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Доколкото
кредиторът има право да иска плащане на задължението си, при това без да е задължен да
съобразява същото с изтеклата в полза на длъжника погасителна давност, тези негови
действия сами по себе си не могат да обосноват отговорността му за разноски по предявен
от длъжника иск за недължимост на вземането - така Определение № 474 от 07.11.2019 г. по
ч. гр. д .№ 3063/2019 г. на IV г. о. на ВКС, Определение № 338 от 18.07.2018 по ч. гр. д. №
209/2018 г. на IV г. о. на ВКС, Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на
IV г. о. на ВКС.
Изрично в Определение № 4077/09.05.2022 г. по ч. гр. д. 2360/2022 г. по описа на
СГС, ЧЖ – I – A състав, разглеждащо идентичен казус на предявен отрицателен
установителен иск срещу (ФИРМА), е прието, че отразяването във фактури или в съобщения
към фактури за суми за топлинна енергия, част от които са за задължения с изтекла
погасителна давност, както и изявление на служител при ответника за тяхното събиране по
принудителен път, не обективира поведение на ответника, даващо повод за завеждане на
делото. Погасените по давност вземания са естествени и кредиторът продължава да е техен
носител, поради което извънсъдебното поддържане да са дължими не може да се възприеме
като повод за образуване на делото.
Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на Д. К. не се следват разноски,
като в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника съдебни
разноски за юрисконсулско възнаграждение на процесуалния представител на страната в
размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д. Д. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес в гр. (АДРЕС) офис-партер, против (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС), отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 931,05 лева, представляваща начислена и
претендирана от ответника незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от
месец януари 2010 г. до месец януари 2012 г. за имот, представляващ апартамент № 6,
находящ се в гр. (АДРЕС) инсталация № ****
ОСЪЖДА от Д. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. (АДРЕС), офис-
3
партер, да заплати на (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ПОСТЪПВАНЕ в срока за обжалване на съдебното решение на молба по чл.
248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт в частта относно разноските препис от
същата без да се докладва на съдията-докладчик да се изпрати за отговор на насрещната
страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото
да се докладва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4