№ 465
гр. Сливен, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от М. Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230105399 по описа за 2024 година
В исковата молба депозирана на 06.02.2025 г. се твърди, че между ищцата и
ответника Макроадванс АД е бил сключен договор за потребителски кредит. Сочи се, че на
13.03.2023 г. ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от 1677,02 лв., която се
твърди че е платена без основание на ответното дружество и подлежи на връщане.
Поискано е, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от
177,02 лв., представляваща част от сумата 1677,02 лв., платени без основание на ответното
дружество.
Съдът е квалифицирал така предявения главен осъдителен иск, като такъв с правно
основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД.
Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й за
сключен договор за потребителски кредит, клаузите на договора за потребителски кредит,
предоставената на ищеца сума, заплатената сума по ДПК, заплащането на сумите по ДПК
от ищцата, е нейна.
Указано е на ищцата, че не сочи доказателства по отношение на твърденията й за
сключен договор за потребителски кредит, клаузите на договора за потребителски кредит,
предоставената на ищеца сума, заплатената сума по ДПК, заплащането на сумите по ДПК
от ищцата, е нейна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Макроадванс АД, е постъпил.
В отговора са направени възражения, че не са предоставени доказателства за
наличието на сключен договор за потребителски кредит, кога е бил сключен, при какви
условия и на какво основание ищеца претендира връщане на сумата от 177,02 лв. Посочено
е, че между ищеца и ответното дружество са били налице договорни отношения, извършени
1
са плащания към ответното дружество в изпълнение на договорно задължение.
Поискано е, да бъде отхвърлен предявеният иск, като неоснователен и недоказан и да
бъдат присъдени на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 360
лв. за юриск. възнаграждение.
Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията
му, че между страните е имало договорно отношение и плащанията на ищцата са в
изпълнение на договорно задължение, е негова.
Указано е на ответника, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му,
че между страните е имало договорно отношение и плащанията на ищцата са в изпълнение
на договорно задължение.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище,
подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъдат уважени предявения иск и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество Макроадванс АД, редовно призовано,
представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъде отхвърлен
предявения иск и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.02.2023г. е попълнен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити от Кредитор Макроадванс АД за сумата от 1500лв,
със срок за плащане по договора за кредит 3 месеца, при представяне на обезпечение е
предвидено връщане на сумата от 2032,80лв, а при непредставяне на обезпечение, посочено
на т.8 е предвидено връщане на сумата от 1996,66 лв.Посочен е фиксиран лихвен процент в
размер на 41%, ГПР в размер на 49.65%.
С договор за потребителски кредит №197364 от 13.02.2023г., сключен между
Макроадванс АД , като кредитор, и Ж. Д. С., като кредитополучател е уговорено
отпускането на кредит в размер на 1500лв, три месечни погасителни вноски. Като срок на
договора е посочено 13.05.2023г., обща сума за плащане 1996,66лв, дата на последно
плащане 13.05.2023г., ГПР 49.65%. В договора е посочено, че ГПР е изчислен съгласно
Закона за потребителския кредит. В чл.20 от договора е предвидено, че страните се
съгласяват ДПК да бъде обезпечен с поръчителство за пълния размер на кредита , като
кредитополучателя се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на ДПК, да
обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице.В чл.10, ал.1 от договора за
потребителски кредит е посочено, че кредитополучателя дължи неустойка с обезщетителен
характер, в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в
чл.10 от договора и неустойката е в размер на 13,28лв плюс 0.295% от усвоения размер на
кредита за първия ден на забава и 0.295% от усвоения размер на кредита за всеки следващ
ден, за който кредита не е обезпечен.
Към договора за потребителски кредит е представен погасителен план, в който е
посочена погасителна вноска без неустойка по чл.10 от договора в размер на 532,80лв, и
2
общ размер на погасителната вноска с включена неустойка по чл.10 от договора в размер на
665,55 лв.
На 13.02.2023 г. Макроадванс АД са превели, чрез изипей на Ж. Д. С. сумата от 1500
лв.
В раздел V от Общите условия към договорът за потребителски кредит е
предвидено, че за обезпечаване на вземанията на кредитора, кредитополучателя учредява в
полза на кредитора обезпечения, конкретизирани в ДПК.
Не се спори между страните, че договора за потребителски кредит е сключен, че
сумата от 1500 лв. е преведена на ищцата и че ищцата е заплатила по договора сумата от
1677,02 лв.
На 13.03.2023 г. Ж. Д. С. е превела по сметка на Макроадванс АД сумата от 1677,02
лв.
С платежно нареждане от 23.05.2025 г. Макроадванс АД са превели по изрично
посочена сметка на Ж. Д. С. сумата от 190,89 лв.
Исковата молба по делото е депозирана на 29.10.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр.
чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил
договор за потребителски кредит с ответното дружество на 13.02.2023 г., по силата, на който
ответното дружество му е предоставило сумата от 1500 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от
разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен
годишен процент на разходите в размер на 49.65%.Този годишен процент на разходите е
неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора за обезпечаване на
договора за заем и предвидената в чл.8 от договора за заем неустойка. Реалния ГПР при
съобразяване на неустойката възлиза на 250%. Факта, че не е отчетена неустойката в ДПК,
както и размера на ГПР, води до това, че реално в настоящото производство има драстична
разлика между посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното дружество. По
този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като
не е посочено реално ГПР.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството се
установи, че ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество сумата 1677,02лв.
Главницата по договора за кредит е в размер на 1500 лв., т.е., платено е без правно
основание сумата от 177,02лв. Същевременно е представено платежно нареждане, с което
ответното дружество изрично е заплатило по банковата сметка на ищцата в Уникредит
3
Булбанк, сумата от 190,87 лв. Плащането е направено непосредствено преди първото
открито съдебно заседание по делото, поради което искът ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен, поради извършеното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА, ще следва да бъдат
присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
480лв. с ДДС, както и държавна такса в размер на 50лв и да бъде осъдено Макроадванс АД
да му заплати сумата.
По направените възражения от страна на ответното дружество, че не е станало
причина с поведението си за завеждане на делото, съдът приема възраженията за
неоснователни, тъй като се установи в производството, че плащането на сумата от ищцата е
станало месец след сключването на договора. В последствие е заведено делото, предмет на
разглеждане на настоящото производство и едва преди първото открито съдебно заседание
по делото, ответното дружество е заплатило сумата по банковата сметка на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск от Ж. Д. С., ЕГН **********, от
гр.Сливен, кв. Българка № 18, ет. 3, ап. 11 за осъждане на Макроадванс АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Г.С.Раковски №147,ет.4 ДА Й ЗАПЛАТИ
на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК
сумата от 177,02 лв., представляваща, получена, без основание от Макроадванс АД, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 29.10.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен, поради извършено плащане в хода
на процеса на 23.05.2025 г.
ОСЪЖДА Макроадванс АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Г.С.Раковски №147,ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р. на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480лв.
с ДДС, както и държавна такса в размер на 50 лв.
УКАЗВА на Макроадванс АД, че могат да заплатят сумите за държавни такси и
адвокатско възнаграждение по следната банкова сметка: IBAN BG 82 BUIN 9561 1000 4873
94, ТИТУЛЯР адвокат Р. Н. Р..
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4