Р Е Ш Е Н И Е
Номер 200, 24.02.2023г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2023г.,
в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2162 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се по процесуалния ред на чл.145
и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДП. Образувано е по жалба на Ж.П.Л. срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 22-0769-001245/31.10.2022г.
на В.С.– Полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Бургас, с
която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП било временно отнето свидетелството
за управление на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, с искане за отмяна на атакуваната заповед.
Твърдят се следните отменителни основания :
Било допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила : липсвало описание както на фактически, така и на правни основания за
издаване на акта; не било посочено пред кой орган и в какъв срок заповедта може
да се обжалва; никъде не било посочено, че заповедта подлежала на предварително
изпълнение; не бил прочел съдържанието на съставения в момента акт за
установяване на административно нарушение (АУАН); тъй като бил трудоустроен,
употребявал много лекарства, в част от които било възможно да се съдържат
наркотични вещества, което го мотивирало да откаже проба с техническо средство.
Моли за отмяна на обжалваната заповед.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването
не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателят Ж.Л. се явява лично и
се представлява по пълномощие от адвокат А.А. ***, който поддържа жалбата и
наведените в нея отменителни основания.
Ответникът оспорването – В.С.–Полицейски инспектор в
сектор Пътна полиция при ОД на МВР Бургас, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 28.10.2022г. жалбоподателят управлявал лек автомобил
Мерцедес с рег. № СМ1444ВА по път І-9 в посока от КПП Пода към град Бургас. Бил
спрян за проверка от служители при сектор Пътна полиция при ОД на МВР Бургас,
които предприели извършване на проверка дали водачът е употребил наркотични
вещества. Жалбоподателят отказал да бъде тестван.
Същият полицейски служител съставил и талон за изследване
фабричен № 136866, в който разяснил на жалбоподателя възможността да отиде до
УМБАЛ Бургас до 45 мин, за да даде кръв за извършване на медицинско изследване.
Опцията „медицинско и химическо изследване“ е избрана от жалбоподателя, който
получил препис от талона в 18:40 часа.
Жалбоподателят отишъл до указаното в талона медицинско
заведение в 19:10 часа, но отказал да даде кръв за изследване. Отказът му е
удостоверен в протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество серия А, фабр. № 0010963, съставен от лекар в
Отделението по спешна медицина в УМБАЛ Бургас.
Същия ден срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за
следното : На 28.10.2022г. около 18:00 часа по път І-9 от КПП Пода в посока към
град Бургас управлява собствения си лек автомобил Мерцедес МП320 с рег. № СМ1444ВА, като при проверката
отказва да бъде извършена проверка с техническо средство за наркотични вещества
или техни аналози с техническо средство Dreger Drag Test 5000 с фабр. № ARLB 0021. В 18:10 часа водачът категорично отказа теста с техническо
средство и му беше връчен талон за медицинско изследване с № 136866 и 7 броя стикери с № А061276.
Извършеното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДП. Отнети са както свидетелството за управление на МПС, така и двете
регистрационни табели на лекия автомобил.
Процесната ЗНПАМ № 22-0769-001245 била издадена на
31.10.2022г. от В.С.– Полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Бургас, в която са преповторени фактите, описани в АУАН. Прието е, че
жалбоподателят виновно бил нарушил чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДП. На
жалбоподателя на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП била наложена ПАМ временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта била съобщена на жалбоподателя на 08.12.2022г.
и жалбата срещу нея е подадена на 13.12.2022г.
Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи са определени структурите от МВР, които да осъществяват контрол
по ЗДП. В т.1.3 са посочени областните дирекции на МВР в рамките на
обслужваната територия. С издадена въз основа на нея заповед №
251з-1821/26.04.2022г. Директорът на ОД на МВР Бургас оправомощил да издават
ЗНПАМ длъжностни лица от ОД на МВР Бургас, вкл. и полицейските инспектори в сектор Пътна
полиция.
Горните факти съдът установи след анализ и преценка на
събраните по делото доказателствени източници. Писмените доказателства съдът
кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Оспорването
е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания
административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151
от АПК. Липсват очертаните в
чл.159
от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл.
да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
При извършената служебна проверка,
съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не
установи оспореният акт да е нищожен. Издаден е от оправомощено за това лице –
съгласно описаните по-горе заповеди, при спазване на чл.172, ал.1 от ЗДП,
според който ПАМ по чл.172, т.1 от ЗДП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите по контрол, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповедта от 01.12.2021г. Министърът
на вътрешните работи е определил областните дирекции на МВР, в рамките на
обслужваната територия, за служби по контрол по смисъла на чл.165 от ЗДП, а
Директорът на ОД на МВР Бургас е оправомощил полицейските инспектори в сектор
Пътна полиция да издават ЗНПАМ – т.1.8 от заповедта.
ЗНПАМ е издадена в писмена форма и съдържа
изложение на фактически и правни основания за постановяването ù, с което
са спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и чл.172, ал.1 от ЗДП. Съдържа се
словесно описание на приетите за установени от административния орган факти –
посочено е за какво точно нарушение е наложена ПАМ, а именно затова че
жалбоподателят управлявал лек автомобил и при извършена проверка отказал да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Посочено е и правното
основание за налагането на мярката, а именно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП, затова
са несподелими наведените в жалбата отменителни доводи, че не бил посочен
нормативният акт, на основание на който се налагала ПАМ. Макар и лаконично, са
изложени фактическите обстоятелства, квалифицирани като нарушение, даващо
правомощие за прилагане на мярка като оспорената. В конкретният случай е
разпореден правен резултат, който е следствие на посочените в ПАМ факти и
обстоятелства и който, според ответника, се вписва в една от алтернативните
хипотези на нормата на чл.171,
т.1, б."б" от ЗДП, като това изпълнява
изискването на закона за мотивиране на административния
акт.
Относно другите наведени в жалбата отменителни
основания :
Дори беглият прочит на заповедта сочи, че в
нея ясно е записано, че може да бъде обжалвана в 14-дневен срок по
административен ред през непосредствено по – горестоящия административен орган
и по съдебен ред пред АдмС Бургас. Жалбоподателят се е възползвал от правото си
да оспори заповедта пред съда, което е сторил на петия ден от получаването
ù.
За изцяло декларативни съдът преценява
другите доводи – че при издаване на акта (вероятно АУАН) бил с белезници и само
му подали един бял лист, на който той се разписал; че не се бил запознал със
съдържанието му и не можал да напише, че има възражения; бил трудоустроен и
употребявал много лекарства, в голяма част от които било възможно да се
съдържат наркотични вещества, поради което отказал кръвна проба; страхувал се
от инжекции и припадал от страх. Тези доводи не са подкрепени с каквито и да
било доказателства – нито писмени, нито гласни, поради което съдът ги намира за
недоказани. В тази връзка е необходимо да се каже, че един час след приключване
на съдебното заседание, проведено на 20.02.2022г., жалбоподателят е подал в
регистратурата на АдмС Бургас молба с приложени към нея документи : снимки от
входа на Спешно отделение при УМБАЛ Бургас, от различни указателни табели,
сложени на вратата на отделението (че носенето на маски е задължително, че
храна, консумативи и помощни материали се доставят само в определено време, че
епикризи и болнични листи се издават в определено време). Представя експертно
решение, издадено от 14.11.2022г. от ТЕЛК при УМБАЛ Бургас, според което
водещата диагноза е увреждане на междупрешленните дискове в резултат на падане.
Представя и кутия, съдържаща скатула с таблетки на лекарството Хюмексгрип,
както и документ, съдържащ описание на функциониране на CBD – конопена паста 50%. Част от
посочените материални носители не са писмени доказателства, а тези, които имат
характер на такива, не са представени до приключване на устните състезания. Не
са изложени някакви уважителни причини, поради което тези документи са
представени един час след това. Принципно, съдът разполага с процесуалната
възможност да отмени определението си, с което даде ход на устните състезания и
да върне делото във фазата по събиране на доказателства, но прегледът на
представените от жалбоподателя не сочи на такава необходимост.
Относно другия отменителен довод – че било
допуснато предварително изпъление, без в заповедта да е посочено защо и на
какво основание : Както съдът вече указа в определение № 101/16.01.2023г., с
което отхвърли искането за спиране на изпълнението на ЗНПАМ, предварителното
изпълнение произтича от закона, който изрично сочи, че подадената жалба не
спира изпълнението на приложената ПАМ. Следователно административният орган не
е имал задължение да разяснява на жалбоподателя какво разпорежда ЗДП.
От изложеното дотук съдът приема, че ЗНПАМ
е издадена при спазване на процесуалните правила. При проверката по реда на
чл.146, т.4 от АПК съдът установи, че при издаването ù стриктно са
съблюдавани материалноправните разпоредби на закона.
Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от
ЗДП, послужила като основание за налагане на ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат редица ПАМ, между които временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца, като при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174,
ал.4
установените стойности са определящи. Правният
разбор на цитираната разпоредба сочи, че тя съдържа няколко фактически състава,
които са предвидени алтернативно и
осъществяването на който и да е от тях е достатъчно, за да се реализира предвиденото в
нея властническо правомощие и то в условията на обвързана администрация. Не се изисква нарушаване на някаква конкретна
законова разпоредба, а единствено определено констатирано поведение от лице, което управлява МПС и което да е правоспобен водач.
В изследвания по настоящото дело случай
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил и при предприетата
проверка е отказал да бъде изследван с техническа средство за употреба на
наркотични на наркотични вещества. Прилагането на ПАМ не предполага изследване
на вината (за разлика от административното нарушение и престъплението), тъй
като става въпрос за индивидуален административен акт, който не изисква във
фактическият си състав виновно поведение, а само проявата на обективни факти и
обстоятелства. Разпоредбата на чл.171
от ЗДП е императивна и при наличието на предпоставките
на чл.171,
т.1, б."б" от ЗДП административният орган
е длъжен да наложи ПАМ отнемане на свидетелство за управление на МПС. ПАМ е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения и се прилага превантивно.
Оспорената ЗНПАМ е съобразена и с целта на
закона. Отнемането на свидетелството за управление на МПС на лице, отказало
изследване за наркотици, до голяма степен гарантира безопасността на останалите
участници в движението по пътищата, тъй като отказът за изследване води за
подозрение за употреба на такива. Законът цели чрез тази мярка ограничаването
на проявата на бъдещи вредни последици, предвид възможността съответният водач
на МПС да застраши живота, здравето и/или имуществото на останалите участници в
движението по пътищата. ПАМ не цели да санкционира, респ. да накаже нарушителя,
а да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка
в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия,
на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението.
При определяне на продължителността на
мярката административният орган стриктно е приложил закона, а именно до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Така
предвидената продължителност изключва правото на преценка от страна на органа,
а след това и от проверяващия съд.
С оглед дотук изложеното, жалбата срещу
ЗНПАМ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като заповедта е
законосъобразна.
Съобразно разпоредбата на чл.172, ал.5 от
ЗДП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Ръководен от гореизложените съображения,
Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Ж.П.Л., ЕГН **********,***,
ж.к.Славейков 14, вх.8, ет.8, срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 22-0769-001245/31.10.2022г.
на В.С.– Полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
С Ъ Д И Я :