№ 2370
гр. София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20211100112613 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу
П.НА Р.Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
40 000лева, настъпили в резултат от водено срещу ищеца наказателно
производство по НОХД №22971/2011г. на СРС, 102-ри състав, по което е
постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на присъдата до окончателното им плащане.
Ищецът Ф. И.А. излага в исковата молба, че образуваното срещу него
наказателно производство продължило повече от десет години по обвинение
за престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание от 15
години лишаване от свобода. По време на досъдебното производство е
подложен на постоянно напрежение и страх от развитието на съдебния
процес. Претърпял негативни емоции по повод контактуването си с органите
на досъдебното производство, а впоследствие от явяването на открити
съдебни заседания и необходимостта да се защитава и доказва невинността
си, което довело до негативни последици върху психическото и здравословно
му състояние. Продължителният период на наказателното производство го
лишил от възможността за социални контакти и възможност за личностно и
професионално развитие. Налагането на мярка за неотклонение „задържане
под стража“ довело до срив в осъществяването на търговска дейност от
1
дружество „КФ7 Груп“ООД, в което участвал като съдружник. Търговските
партньори се дистанцирали и било загубено доверието на другия съдружник
, което го принудило да напусне дружеството. При повдигане на обвинение
бил на 49 години, когато е активната възраст за професионално развитие.
Наложена му е мярка за неотклонение за период от 9 месеца, която е
изтърпяна от него до изменението й в „парична гаранция“. С тази мярка е
нарушена личната му сфера, отнета е свободата му, накърнени са личната му
чест и достойнство.
Продължилото повече от 10 години наказателно производство
влошило значително здравословното му състояние. В този период се
проявили симптоми на захарен диабет, придружено с диабетна
полиневропатия, хронична исхемична болест на сърцето и хипертония,
непрекъснато главоболие, стомашни проблеми, депресивно състояние,
породени от психически стрес и засилващ се душевен дискомфорт.
Ответникът П.НА Р.Б. е представил писмен отговор, в който са
изложени съображения за неоснователност на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните, и
прецени събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
От доказателствата, намиращи се в НОХД №22972/2011г. на СРС, 102-
ри състав, към което е приложено ЗМ 5189/2008г., се установява следното:
Досъдебното производство е образувано на 26.02.2008г. с
постановление на прокурор при СРП срещу неизвестен извършител за това,
че на 02.10.2007г. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у С.А., че е оправомощен да се разпорежда с недвижим имот и
че ще й прехвърли правото на собственост върху него, като й причинил
имотна вреда в размер на 26120,50лева. Установява се, че със заповед за
полицейско задържане на лице от 07.12.2009г. ищецът е задържан за 24 часа
по досъдебното производство и на 08.12.2009г. е разпитан като свидетел. На
19.09.2011г. е привлечен като обвиняем чрез назначен служебен защитник,
поради изчерпване на способите за лично връчване на книжа. На 01.12.2011г.
е образувано НОХД№ 22972/2011г. на СРС, 102-ри състав, въз основа на
внесен обвинителен акт. С разпореждане на съда от 23.12.2011г. е изменена
взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на
2
1000лева“ в „Задържане под стража“, като е разпоредено подсъдимият да бъде
обявен за общонационално издирване, като при установяване на лицето,
същото да бъде приведено в затвора в гр.София. Установява се, че по делото
са извършвани процесуални действия за установяване местонахождението на
подсъдимия, като три съдебни заседания не са проведени поради
невъзможност да бъде призован ищеца и свидетелите. На 18.09.2012г. е даден
ход на делото, като съдът е приел, че са положени достатъчни усилия за
установяване местонахождението и призоваване на ищеца, след което е даден
ход на делото в присъствието на служебния защитник, назначен от съда.
Разпитани са свидетели и делото е отложено за принудително довеждане на
друг свидетел.
На 31.01.2013г. делото е отложено и са продължили процесуалните
действия по издирване на подсъдимия. На 23.04.2013г. е приета СГЕ и делото
е отложено за събиране на писмени доказателства. На 02.07.2013г. делото е
отложено поради нередовно призоваване на подсъдимия и един свидетел.
Заседанието от 22.10.2013г. е отложено по същите причини, от 30.01.2014г.
поради не призоваване на подсъдим, свидетел и вещо лице. В открито
заседание от 15.05.2014г. е приета експертиза, приет е протокол за разпит по
делегация на свидетеля, който многократно е призоваван.
В заседание от 05.03.2015г. с определение на съда са заличени
извършените до момента процесуално-следствени действия поради смърт на
един от съдебните заседатели и с оглед спазване изискването за неизменност
в състава на съда, след което е започнало ново разглеждане на делото при нов
съдебен състав. На 19.05.2015г. е извършен нов разпит на свидетели и са
повторени останалите процесуално-следствени действия. Постановен е
допълнителен разпит по делегация на свидетеля Ц.М. в РС Русе. Заседанието
от 17.03.2016г. е отложено поради непризоваване на частен обвинител.
На 16.10.2016г. в открито съдебно заседание се е явил упълномощен от
подсъдимия защитник адв. Попов, поради което служебно назначения е
освободен. В протокола е посочено, че в резултат от извършените оперативно
–издирвателни дейности е установено, че подсъдимият пребивава в САЩ,
поради което е прието, че следва да бъде обявен за общодържавно издирване.
От протокола за проведеното заседание се установява, че упълномощения
адвокат е поискал отлагане на делото, тъй като не е запознат с материалите по
3
него. Уведомил е съда, че доверителят му е разбрал случайно за воденото
срещу него наказателно производство при подаване на заявление за смяна на
документ за самоличност. Направено е искане за изменение на мярката за
неотклонение „задържане под стража“, по което съдът не се е произнесъл
поради неявяване на подсъдимия, което е задължително при разглеждане на
този въпрос. Делото е отложено, за да се даде възможност на подсъдимия и
защитника да се запознаят с доказателствата по делото.
В заседание от 09.12.2016г. делото е отложено поради неявяване на
упълномощения адвокат и нередовно призоваване и неявяване на
подсъдимия. След проведени процесуални действия за установяване
местонахождението на последния в поредното открито заседание на
11.04.2017г. подсъдимият отново е нередовно призован, като се явява
упълномощения защитник. Не е даден ход на делото поради неявяване на
свидетелите. Следващото заседание от 05.10.2017г. е отложено поради
нередовно призоваване на свидетелите и частен обвинител. На 13.11.2017г. е
отложено по същите причини. В заседание от 17.04.2018г. е даден ход на
делото и са извършени процесуално-следствени действия по разпит на
свидетели и е обявен за общодържавно издирване един от свидетелите.
В заседание от 03.07.2018г. подсъдимият се е явил лично, доведен от
затвора, представляван от упълномощения адвокат. Съдът е приел, че от
доказателствата по делото следва да се направи извод, че има опасност от
укриване на подсъдимия, който е издирван многократно в досъдебното и
съдебното производство без резултат, като е оставил без уважение искането
за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Следователно данни за задържане на ищеца под стража в изпълнение на по-
рано наложената мярка за неотклонение са налице към 03.07.2018г.
Определени са две дати за провеждане на следващи заседания, на които да
бъде доведен подсъдимия от затвора в гр. София.
В заседание от 28.08.2019г. е отложено делото поради неявяване на
съдебен заседател и други и е назначена СМЕ за преценка здравословното
състояние на ищеца. Заседанието от 02.10.2019г. е отложено поради
невъзможност на подсъдимия да се яви поради влошаване на здравословното
му състояние. На 29.10.2019г. подсъдимият се явява, доведен от затвора.
Постановено е определение от съда за отказ за изменение на мярката за
4
неотклонение. По жалба на подсъдимия е образувано ВНЧД №482/2019г. на
СГС, по което е постановено определение на 12.02.2019г., с което е отменено
определението на СРС от 29.10.2019г. за отказ да бъде изменена мярката за
неотклонение, като същата е изменена в „гаранция“ в размер на 1500лева.
Заседанието от 20.11.2018г. е отложено поради не произнасяне на
въззиваемата инстанция по жалбата. На 30.11.2018г. е отложено
произнасянето по ново искане за изменение на мярката за неотклонение, като
е изискана медицинската документация от затвора.
На 10.12.2018г. е предоставена наличната документация по отношение
на ищеца, намираща се в МЦ при затвора в София. На 13.12.2018г. е приета
съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице е направило
заключение, че от направените кръвни изследвания и консултация с
ендокринолог може да се направи извод за заболяване при подсъдимия от
захарен диабет, неинсулинозависим тип, за което е назначена терапия от
ендокринолог. Направено е заключение, че липсват заболявания които да
правят невъзможен престоя на подсъдимия в условията на следствен арест. В
същото заседание е оставено без уважение искането за изменение на мярката
за неотклонение , като е констатирано, че до този момент задържането е с
продължителност 8 месеца. На 24.01.2019г. отново е оставено без уважение
искането за изменение на мярката за неотклонение. В следващите пет
заседания делото е отлагано поради нередовно призоваване на частния
обвинител. На 03.12.2019г. е даден ход на делото и са разпитани свидетели,
независимо че не е редовно призован частния обвинител. Проведени са
поредни три заседания на които не е даден ход на делото поради нередовно
призоваване на частния обвинител. Проведени са процесуални действия по
издирване на същия.
На 17.12.2020г. частният обвинител е редовно призован, приключено е
съдебното следствие, потвърдена е взетата мярка за неотклонение парична
гаранция в размер на 1500лева и съдът е постановил оправдателна присъда,
която е влязла в сила на 05.01.2021г. От мотивите към присъдата се
установява, че съдът е приел за неустановени всички елементи от
фактическия състав на престъплението по чл.212, ал4 , вр ал.1, вр. чл.26 , ал.1
от НК.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на С.Й. Д., който познава
5
ищеца от 80-те години и знае за повдигнатите обвинения към 1990 г. Имало
3-4 обвинения към него, но после го оправдали. По това дело обвинението е
повдигнато някъде през 2008г. И доколкото знае имал мярка за неотклонение
и бил задържан за около 8-10 месеца. Преди да го задържат идвал при
свидетеля, който му давал пари, хранел го. Не бил добре, хванал диабет от
притеснение, зъбите му изпопадали, със сърцето не бил добре, с краката също
имал проблеми. В този период изпитвал непрекъснато притеснения, с
адвокати се занимавал. Имал бизнес, който прекратил след като станали тези
работи. Свидетелят в последните години му намерил работа, но като
разбрали, че има незавършени дела го изгонили от „Кока Кола” - Костинброд.
Бил обвиняем по това дело около 10-12 години. През това време се нуждаел
от финансова помощ. В повечето случаи свидетелят му давал пари за ядене.
Имал заведение и той идвал при него. Давал му пари за ядене, за да
преживява. Пуснал го да живее в гаража си за малко, но доста време останал
там. Живеел в гаража, тъй като нямал къде да живее. Задържането под стража
и продължилото десетгодишно наказателно преследване много зле му се
отразили. Бил емоционално сринат, не можел да си намери работа,
здравословното му състояние се влошило, тъй като има диабет. Свидетелят
му дал пари да си оправи зъбите, защото му падали, краката му се подували.
Наказателното преследване се отразило и на доброто му име в обществото,
бил много потиснат и почти никъде не излизал, седял долу в гаража или при
свидетеля в кафето, четял нещо и пишел. Нямало къде да излиза, а преди това
си имал някакъв живот. Преди това живеел в Костинброд.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
6
амнистирано.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил подсъдим
по НОХД№22972/2011г. на СРС, НО, 102-ри състав, по което е постановена
оправдателна присъда. Следователно е налице една от кумулативните
предпоставки, обуславящи ангажиране отговорността на държавата в лицето
на съответния орган, с който длъжностното лице, пряк причинител на
вредата, е в служебни отношения. Съдът приема, че ответникът е пасивно
легитимиран по предявения иск, тъй като негови длъжностни лица с актовете
си образуват наказателно производство срещу лицата, за които има
достатъчно данни за извършено престъпление, извършват необходимите
действия по разследването и повдигат обвинение, като представителят на
прокуратурата поддържа обвинението пред съда.
Отговорността за обезщетение съгласно българското гражданско право
е ограничена до преките и непосредствени вреди съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Уважаването на предявеният иск, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от същия
закон, е обусловено от провеждането на пълно главно доказване по
отношение на две обстоятелства – че са причинени твърдените вреди и че
тези вреди са възникнали в резултат от необосновано въздействие върху
правната сфера на ищеца.
По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди съдът
приема следното:
Следва да се вземат предвид, че на 19.09.2011г. ищецът е привлечен
като обвиняем чрез назначен служебен защитник, поради изчерпване на
способите за лично призоваване. На 01.12.2011г. е образувано НОХД№
22972/2011г. на СРС, 102-ри състав, въз основа на внесен обвинителен акт. С
разпореждане на съда от 23.12.2011г. е изменена взетата спрямо ищеца мярка
за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000лева“ в „Задържане под
стража“, като е разпоредено подсъдимият да бъде обявен за общонационално
издирване. В открито съдебно заседание от 03.07.2018г. подсъдимият се е
явил лично, доведен от затвора, представляван от упълномощения адвокат, от
което следва да се направи извод, че към този момент мярката за
неотклонение задържане под стража е изпълнена, като задържането на ищеца
е продължило 9 месец. С определение на СГС по ВНЧД №482/2019г. на СГС
от 12.02.2019г. мярката за неотклонение е изменена в „гаранция“ в размер на
7
1500лева, която е потвърдена при постановяване на присъдата. От
доказателствата по делото се установява, че в периода на задържане под
стража ищецът е заявил влошаване на здравословното си състояние, във
връзка с което са направени кръвни изследвания в медицинския център на
затвора в гр. София и консултация с ендокринолог, който е предписал
терапия за констатиран неинсулинозависим диабет. Вещото лице по приетата
съдебно-медицинска експертиза е направило заключение, че от направените
кръвни изследвания и консултация с ендокринолог може да се направи извод
за заболяване при подсъдимия от захарен диабет, неинсулинозависим тип, за
което е назначена терапия от ендокринолог, но е направено е заключение, че
липсват заболявания, които да правят невъзможен престоя на подсъдимия в
условията на следствен арест.
От протокола за проведеното на 16.10.2016г. открито съдебно
заседание се установява, че явилият се упълномощен от ищеца защитник
адв.Попов, е заявил, че не е запознат с материалите по него, както и че
доверителят му е разбрал случайно за воденото срещу него наказателно
производство при подаване на заявление за смяна на документ за
самоличност.
От изложеното следва, че наказателното производство е с
продължителност над десет години, но следва да се вземе предвид, че ищецът
е привлечен задочно като обвиняем на 19.09.2011г., а с оглед изявлението на
упълномощения защитник в открито съдебно заседание от 06.10.2016г.
следва да се направи извод, че ищецът не е знаел за повдигнатото му
обвинение по процесното наказателно дело, за което разбрал случайно,
когато подал заявление за издаване на документ за самоличност. Съдът
приема за доказано, че ищецът не е знаел за наказателното производство,
водено срещу него, тъй като след връчването на заповед за задържане на
ищеца лично на 07.12.2009г. по отношение на него са извършвани
многократни процесуални действия по установяване на местонахождението и
изпращане на съобщения до установените адреси, при извършване на всяко
едно процесуално действие изискващо неговото участие. Обстоятелството,
че е било невъзможно намирането на подсъдимия на известните адреси е дало
основание на съдебния състав, след образуване на НОХД 22972/2011г. на
СРС, 102-ри състав, да определели мярка за неотклонение задържане под
стража и да обяви подсъдимия за общодържавно издирване, като същият е
8
издирван до явяването на упълномощен от него адвокат на 06.10.2016г.
Невъзможността да се гарантира явяването на подсъдимия по делото, с оглед
поведението му в хода на наказателното производство, е дало основание на
съда да остави без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение до постановяване определението на СГС по ВНЧД №482/2019г.
на СГС от 12.02.2019г., с което е определена мярка за неотклонение
„гаранция“ в размер на 1500лева, която е потвърдена при постановяване на
присъдата на 17.12.2020г. Определената мярка за неотклонение при
образуване на делото съдебната му фаза е изпълнявана в продължение на 9
месеца.
Съдът приема, че воденото срещу едно лице наказателно производство,
явяването му в съдебни заседания, за разпити и обяснения в досъдебното
производство, би могло да му причини неудобства, притеснение и страх, че
може да бъде осъден. Обстоятелството, че ищецът е изпитвал притеснения и
страх от воденото срещу него наказателно производство се потвърждава от
показанията на разпитания свидетел. При преценка на периода, в който
ищецът е търпял посочените притеснения следва се приеме, че основания за
това са били налице към 06.10.2016г. когато упълномощения му защитник е
заявил, че доверителят му случайно разбрал за воденото срещу него дело.
Следователно основателни притеснения ищецът би могъл да изпитва в
периода от около 06.10.2016г. до приключване на делото на 17.12.2020г. или
за период около четири години. През останалото време, през което е водено
наказателното производство ищецът не е знаел, че е привлечен като обвиняем
по него и не е имал никакво основание да изпитва притеснения. Установява
се, че през този период по отношения на ищеца са извършвани
издриравателни мероприятия и е било невъзможно за органите на
досъдебното прозводство и съда да му връчат съответни книжа лично, поради
което му е назначен служебен защитник и делото е водено в негово отсъствие
до 06.10.2016г., когато в открито съдебно заседание се е явил неговия
упълномощен защитник.
Установява се, че по отношение на ищеца е прилагана мярка за
неотклонение задържане под стража в затвора в гр.София в продължение на
девет месеца, но същата мярка е обусловена от досегашното му поведение,
което е дало основание да бъде обявен за общо държавно издирване и след
9
първото му явяване в съда да бъде задържан, за да се обезпечи бъдещото му
явяване по делото и да се гарантира приключването му в разумен срок.
Независимо от причините за вземане на тази мярка за неотклонение, при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
вземе предвид задържането му под стража за период от 9 месеца, през които
той е бил лишен от правото си на свободно придвижване и нормален начин
на живот, свързан със социални контакти, упражняване на труд и други.
Възможно е да е бил унизен от задържането му в затвора и без съмнение е
изпитвал негативни емоции от положението, в което се намира. Установява
се, че по време на задържането му е осигурена лекарска помощ, направени
са необходимите изследвания и консултации във връзка с неговите
оплаквания за влошаване на здравословното му състояние. Взето е предвид
мнението на вещо лице по СМЕ за това дали установените здравословни
проблеми биха възпрепятствали оставането му в следствения арест и биха
влошили здравословното му състояние.
Съдът приема за доказано от събраните писмени доказателства, че
заболяването неинсулинозависим захарен дибет ищецът е придобил в
причинно-следствена връзка с престоя му в ареста в продължение на 9
месеца. За установяване здравословното състояние на ищеца е представена
етапна епикриза от 12.09.2019г., изготвена от личния му лекар, в която е
посочено, че от години е с установена артериална хипертония, че провежда
редовно лечение, поддържа високи стойности на фона на терапия, че е с
новооткрит захарен диабет и диабетна полиневропатия. Описани са неговите
заболявания, като му е поставена основна диагноза инсулинозависим захарен
диабет с неврологични изменения.
От епикриза от клиниката по ендокринология се установява, че в
периода от 15.-19.04.2022г. ищецът е бил на лечение в клиниката, в която е
постъпил за първи път по повод декомпенсиран захарен диабет. В
обсъждането е посочено, че пациентът е без терапия до момента. Поради
отказ на пациента от лечение с инсулин е започната комбинирана терапия. В
друга епикриза от УМБАЛ»Александровкса» ЕАД е посочено, че ищецът е
бил на лечение в болницата в периода 11-14.04.2022г. , където постъпва за
първи път с оплаквания за мравучкане и изтръпване на дланите и стъпалата с
давност около 3 години и други. В обсъждането към епикризата е посочено,
че става дума за пациент с неконтролиран захарен диабет, на чиито фон се
10
развива диабетна полинеропатия. От съдържанието на двете представени
епикризи следва да се направи извод, че към датата на постъпване на ищеца в
болница същият страда от посочените в тях заболявания, като основната му
диагноза е захарен диабет. Такъв е констатиран при него и по време на
престоя му в затвора. В медицинска справка, изпратена по искане на адвокат
Я. от МП, затвора в гр.София, се съдържа информация за това, че при ищеца
по време на задържането му са проведени изследвания във връзка с негови
оплаквания и е установено, че се касае за усложнена диабетна
полиневропатия.
От посочените писмени доказателства се установява, че по време на
задържането в изпълнение на мярката за неотклонение е установеното в МЦ
на затвора в гр.София усложнение от захарен диабет-диабетна
полиневропатия. Според етапната епикриза, изготвена от личния лекар към
12.09.2019г. при ищеца е установен новооткрит захарен диабет, поради
което следва да се направи извод, че същият е открит и възникнал по време
на продължителното задържане на ищеца в ареста. Дори и да не е получено
това заболяване по време на ареста, то без съмнение продължителното
задържане се е отразило на състоянието му, дори и захарният диабет да е
възникнал по-рано.
Установява се, че заболяването артериална хипертония е налице от
няколко години, преди издаване на етапната епикриза на 12.09.2019г., като
ищецът е разбрал за наказателното призводство към 06.10.2016г., поради
което може да се направи извод за получаване на това заболяване във връзка
с притесненията поради воденото срещу ищеца наказателно дело, както и
задържането за срок от 9 месеца.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът взема предвид определение № 1095 от 02.09.2009 г. по гр. д. №
396/2009г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, в което са изложени съображения относно
„определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в
производството по иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ/след изм. и доп. ДВ. бр.98
от 11 декември 2012г. Т.3/, и свързания с това въпрос дали този размер е
обусловен от необходимост претендиращият ищец да представи надлежни
доказателства по твърденията за претърпени болки и страдания или са
достатъчни само материалите по проведеното наказателно производство.
11
Следва да се отбележи, че размера на обезщетението за вреди, определян по
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ се влияе от конкретната фактическа обстановка, която
е различна за всеки отделен случай. Когато се обезщетяват блага накърнени
от задържане под стража и престой в арест и/или затвор, съдът може да
определи обезщетение за неимуществени вреди и без да са представени други
доказателства, извън съдържащите се по следственото, респ. наказателно
дело, но тогава размерът на обезщетението ще бъде минимален, съответен на
обичайните негативни преживявания на всеки поставен в подобна ситуация“.
Вземайки предвид посоченото разяснение за определяне размера на
обезщетението за вреди в резултат от задържането на ищеца въз основа
доказателствата от наказателното производство и документите, отразяващи
здравословното състояние на ищеца, следва да се направи извод, че в
резултат от воденото срещу него наказателно производство и задържането за
9 месеца е настъпило влошаване на неговото здравословно състояние.
Неоснователни са претенциите на ищеца за присъждане на
обезщетение за оставането му без работа за целия период на наказателното
производство, тъй като същият е бил задържан в период от 9 месеца, през
останалото време не е ограничавано правото му на свободно придвижване.
През целия период, в който е водено наказателното дело не е
разпространявана по никакъв начин информация чрез средства за масово
осведомяване, поради което не може да се приеме за доказано твърдението за
уронване доброто име на ищеца.
Не са ангажирани доказателства налагането на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ да е довело до срив в осъществяването на търговска
дейност от дружество „КФ7 Груп“ООД, в което участвал като съдружник,
търговските му партньори да са се дистанцирали и да е загубено доверието
на другия съдружник , което го принудило да напусне дружеството.
Установява се, че органите на досъдебното производство са
извършвали процесуални действия за установяване на обективната истина
във връзка с конкретен сигнал за извършено престъпление. Същите са имали
законен повод и достатъчно данни за образуване на наказателно
производство по отношение на ответника, поради което същите са действали
законосъобразно и не са излезли от рамките на своите правомощия.
Следва да се кредитират показанията на свидетеля за това, че ищецът е
12
бил стресиран и се е притеснявал от възможността да бъде осъден по
повдигнатото му обвинение, че се е променил, станал затворен и изнервен.
Дори и да се кредитират показанията на разпитания свидетел по отношение
на това, че ищецът е останал без работа, пари и жилище, поради което е
настанен в гаража на свидетеля, няма никакви доказателства от които да се
установи, че същите са резултат от процесното наказателно производство.
За установените неимуществени вреди, изразяващи се притеснения и
страх от осъждане за период от четири години и изпълнение на мярка за
неотклонение задържане под стража за девет месеца, следва да се присъди
обезщетение в размер на 20 000лева, за която сума искът да бъде уважен и да
се отхвърли до пълния предявен размер от 40 000лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете.
Представени са доказателства за направени разноски в размер на 10,00лева за
държавна такса, от които следва да се присъдят 5,00лева.
Предвид изхода на спора и съгласно чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ не следва да
бъде осъждан ищеца да заплати разноските по производството, тъй като искът
не е отхвърлен изцяло, а частично.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на Ф. И.А. с ЕГН********** на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20 000,00лева, настъпили в резултат от воденото срещу ищеца
наказателно производство по по НОХД №22971/2011г. на СРС, 102-ри състав,
по което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на присъдата-05.01.2021г. до окончателното им
плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски,
съобразно с уважената част от иска, в размер на 5,00лева,
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф. И.А. с ЕГН********** срещу П.НА
Р.Б., искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на
13
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно
производство по по НОХД №22971/2011г. на СРС, 102-ри състав ,
приключило с влязла в сила на 05.01.2021г. оправдателна присъда, до пълния
предявен размер от 20 000лева до 40 000лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14