№. 260232 / 3.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
г. М. 03.06.2021 година
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. М. Първи граждански състав,. в открито съдебно заседание на двадесет и. първи април през две хиляди двадесет и. първа година,. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева,. като разгледа докладваното от съдия Михайлова гражданско дело №. 844 по описа за 2020 година,. за да се произнесе,. взе предвид следното:
Ищецът И..К.Д.,. чрез процесуалния си представител адвокат С.Д. xxx,. предявяват иск срещу О. М. с. с. г. М. у. №. 1. представлявана от К. З. Ж.,. с правно основание чл. 124,. ал. 1 от ГПК – положителен установителен иск за собственост.
В исковата си молба твърди,. че е собственик на ГАРАЖ,. с отразено предназначение по скица селскостопанска сграда,. представляващ СГРАДА с идентификатор №. 48489.13.323.4 по кадастралната карта и. кадастралните регистри на г. М. О. М. област М. одобрени с. Заповед №. РД-18-29/05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК,. с адрес гр. М. у. С. К. О. №. 8.. разположен в поземлен имот с идентификатор №. 48489.13.323,. с брой етажи 1 /един/ и. с площ от 27.00 кв. м.
Заявява,. че също така е собственик и. на 12.591 % идеални части от придобитото на основание чл.15,. ал. 3 от ЗС право на ползване върху 1/3 ид. част от незастроения терен,. представляващ поземлен имот с идентификатор 48489.13.323 целият на площ по скица от 2712 кв. м,. които 12.591 % идеални части съответстват на реална площ от 113.82 кв. м.
Поддържа,. че собствеността върху гаража и. правото на ползване е придобил като член-кооператор на Ж. „..
Относно правото на ползване върху терена заявява,. че с типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 18.10.1971г. на ГНС на М. на Ж. „. е отстъпено правото на строеж върху държавна земя -парцел ІІІ в квартал 223 по плана на гр. М.,. действал към 1971г.
Към настоящия момент по кадастралната карта и. кадастралните регистри на гр. Монтана парцелът представлява поземлен имот с идентификатор №. 48489.13.323.
Правото на строеж на Ж. „. е отстъпено при условията на чл. 15 от ЗС /отм. / в редакцията му към 1958г. /ДВ бр. 12 от 1958г./. През 1974г. разпоредбата на чл. 15 от ЗС/отм. / е изменена с ДВ бр. 87 от 08.11.1974г. и. съгласно новата редакция на чл. 15,. ал. 3 от ЗС /отм.: „Правото на строеж включва ползуването и. на незастроената част от земята.”
В трайната практика на ВКС и. ВС се поддържа,. че нормата на чл. 15,. ал. 3 ЗС /отм. / е приложима и. за случаите,. когато правото на строеж е придобито преди изменението на чл. 15 от ЗС с ДВ бр. 87/1974 г.
Въз основа на гореизложеното следва,. че нормата на чл. 15 ал. 3 от ЗС/отм./ е приложима и. по отношение на Ж. „. ,. а от тук - че тя е придобила правото на ползване върху незастроената част от терена.
Затова,. че отстъпеното право на строеж включва и. правото на ползване на западната третина на същия парцел личи и. от съдържанието на Решение на ИК на ГНС- М.,. обективирано в протокол №. 17 от 28.09.1971г.
Завява,. че решението от 28.09.1971г. на ИК на ГНС- М. е намерило отражение и. в т. 8 от Типовия договор от 18.10.1971г. на ГНС на М.,. съгласно която строителят се задължава да запише парцела на свое име и. да плаща за него всички данъци,. каквото задължение има и. ползвателя на един имот,. съгласно сега действащите разпоредби – чл. 11. ал. 2 от ЗМДТ.
Съгласно трайната практика на ВКС за разлика от вещното право на ползване по чл. 56 от ЗС и. правото на ползване по чл.64 от ЗС,. правото на ползване по чл. 15,. ал. 3 от ЗС/отм. / може да бъде наследявано и. да бъде прехвърлено в полза на трети лица,. ведно с правото на строеж,. съответно с правото на собственост върху построената сграда,. както и. ползувателят не е ограничен в ползването на незастроената част от терена.
Ж. „. е осъществила строежа на сградата и. през 1976г. е приета с Акт обр. 16.
В последствие след снабдяване на всички член-кооператори с констативни актове за обектите,. които са им разпределени като тяхна собственост,. Ж. „. е била прекратена като правото на ползване на Ж. върху 1/3 от целия незастроен терен е преминала върху член-кооператорите в обем,. съответен на идеалните им части от правото на строеж.
Твърди,. че той като един от член-кооператорите на Ж. ,.,.Л. през 1976 година е придобил жилище,. построено чрез Ж. „. - апартамент №. 6,. заемащ югозападната част от ІІІ етаж на сградата,. който факт е отразен в Нотариален акт за собственост на жилище върху държавна земя,. построено от Ж. „. №. 8.. том ІІІ,. дело №. 442/1976г.
С придобиване на жилището върху него е преминало по правоприемство и. идеална част от правото на ползване върху незастроената част от терена съответна на придобитото от него право на строеж върху терена - 12,.591 % върху 1/3 ид.част от площта на целия терен,. като правата му към настоящия момент са съответстващи на 113.82 кв.м.
Относно собствеността им върху гаража:
Съгласно нормата на чл. 131. ал.1 от ЗТСУ /отм./ в редакцията му от ДВ,. бр. 45 от 1984 г. „Правото на строеж,. отстъпено върху отделен държавен парцел извън системата на комплекси,. включва право да се построят при спазване на действащите разпоредби и. застроителните планове и. необходими второстепенни постройки,. както и. гаражи и. паркинги за леки моторни коли. Това се отнася и. за заварени случай.”
Следователно,. при действието на посочената норма,. той е имал правото да построи процесния гараж в държавния парцел.
Заявява,. че построил гаража през 1995 година,. като след завършване на строежа е станал негов собственик на основание осъщественото право на строеж.
Твърди,. че О. Монтана оспорва правото му на ползване върху незастроения терен,. като е заявила намерение да събори всички гаражи построени в него и. след това да построи нови такива върху незастроената част от терена. По този начин О. Монтана ще ограничи правото му на ползване върху незастроената част от терена,. а също така ще унищожи и. гаража,. който е негова собственост и. който не подлежи на събаряне,. тъй като е построен на законно основание.
Освен това гаражът представлява и. търпим строеж по следните причини:
Строежът на гаража попада под действието на § 127,. ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ,. съгласно който: ,.,.Строежи,. изградени до 31 март 2001 г.,. за които няма строителни книжа,. но са били допустими разпоредбите,. които са действали по времето,. когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон,. са търпими строежи и. не подлежат на премахване или забрана за ползване.”
Налице е нотариално заверена декларация от всички собственици на етажната собственост и. ползватели на терена,. с която взаимно са си дали съгласие да си построят гаражи в процесния терен.
При това положение следва изводът,. че строежът на гаража отговаря на изискванията за търпимост,. а оттук - не подлежи на събаряне.
За събаряне на гаража били уведомени чрез залепено съобщение от името на общинската администрация гр.М. съгласно,. което след 15.03.2020г. предстои премахване на гаражите,. изградени без необходимите строителна книжа.
С оглед гореизложеното,. за ищеца е налице интерес да защити правото си на ползване върху незастроената част от терена,. както и. правото си на собственост върху гаража,. включително и. да предотврати събарянето му,. като предяви установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК,. с който да установи,. че е титуляр на правото на ползване на незастроената част от парцела,. върху който е построена сградата от „.,. както и. че е собственик на процесния гараж,. а също и. иск по чл.109 от ЗС,. с който да преустанови неоснователните действия на О. Монтана по събарянето на гаража,. с оглед неговата законност и. търпимост.
Моли съда да постанови решение,. с което:
На основание чл.124,. ал. 1 от ГПК да ПРИЗНАЕ за установено по отношение на О. М. представлявана от З. Ж.,. Кмет на О. М. че ищеца е собственик на правото ползване върху незастроената част от поземлен имот с идентификатор 48489.13.323 по кадастралната карта и. кадастралните регистри на г. М. О. М. област М. одобрени с. Заповед №. РД-18- 29/05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК,. с адрес на имота: гр. М. у. ,.,.С.К. О.” №. 8.. с площ от 2712 кв. м.,. при права съответни на правото на строеж върху терена,. а именно: 12,.591 % идеални части от правото на ползване върху 1/3 ид.част от незастроения терен;
На основание чл.124,. ал.1 от ГПК да ПРИЗНАЕ за установено по отношение на О. М. представлявана от З. Ж.,. Кмет на О. М. че е собственик на ГАРАЖ,. с отразено предназначение по скица: селскостопанска сграда,. представляващ СГРАДА с идентификатор №. 48489.13.323.4 по кадастралната карта и. кадастралните регистри на г. М. О. М. област М. одобрени с. Заповед №. РД-18-29/05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК,. с адрес: гр. М. у. ,.,.С.К. О. №. 8.. разположен в поземлен имот с идентификатор №. 48489.13.323,. с брой етажи: 1/един/ и. площ от 27.00 кв.м;
На основание чл.109 от ЗС да бъде задължена О. М. представлявана от З. Ж.,. Кмет на О. М. да преустанови действията по събаряне на ГАРАЖ,. с отразено предназначение по скица: селскостопанска сграда,. представляващ СГРАДА с идентификатор №. 48489.13.323.4 по кадастралната карта и. кадастралните регистри на г. М. О. М. област М. одобрени с. Заповед №. РД-18-29/05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК,. с адрес: гр. М. у. ,.,.С.К. О.” №. 8.. разположен в поземлен имот с идентификатор №. 48489.13.323,. с брой етажи: 1/един/ и. площ от 27.00 кв.м.,. негова собственост.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства,. заявени са доказателствени искания.
Ответникът,. О. М. представлявана от К. З. С. Ж.,. чрез процесуалния си представител адвокат В.Д.,.xxx,. в срока,. предвиден за отговор взема становище по иска.
Заявява,. че оспорва исковете,. по които е образувано горното дело.
По отношение на установителните искове заявява,. че са недопустими.
Както е известно,. абсолютна процесуална предпоставка за надлежното предявяване на установителния иск е наличието на правен интерес.
В конкретния случай не е налице правен интерес от тези искове.
Не е налице спорно материално право.
Съобщението от името на Общинска администрация Монтана е приложено като доказателство към исковата молба. От съдържанието му е видно,. че то е адресирано до неопределен кръг от лица,. а не лично до ищците. Тези лица са наречени ,.,.собственици“. О. – Монтана не отрича с горното съобщение правата на съответните лица,. нито предявява някакви свои права по отношение съответните недвижими имоти. Напротив,. обръща се към собствениците на тези имоти с призив,. ако не разполагат с необходимите строителни книжа,. да премахнат незаконно изградените строежи доброволно,. именно като техни собственици. В случая няма спорно право на ползване или на собственост.
Твърди,. в случай,. че бъде установено строителство без необходимите строителни книжа за съответните сгради,. е предстоящо образуването на административно производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване на незаконните строежи,. независимо дали са стопански постройки или гаражи. С това административно производство обаче не се оспорват правата на ползване или на собственост на автора на строежа,. а се упражняват правомощията на К. по чл. 223,. ал. 1. т. 8 от ЗУТ за установяване и. премахване на незаконните строежи,. независимо от тяхната собственост,. т.е. собствеността не е определяща за започване на производството по чл. 225а от ЗУТ,. а липсата на строителни книжа или на търпимост.
Ето защо,. предявените установителни искове са лишени от правен интерес,. а производството по тях е недопустимо,. като моли съда да го прекрати.
По отношение на негаторния иск по чл. 109 от ЗС:
Искът също е недопустим,. респ. неоснователен.
Търсената защита се изразява в преустановяване неоснователните действия на О.-Монтана по събарянето на сграда с идентификатор 48489.13.323.4 по кадастралната карта на гр. М. с оглед нейната законност и. търпимост.
Най-напред,. не са налице никакви действия,. които да накърняват правата на молителя - залепено е едно съобщение до неопределен кръг от адресати с призив за доброволно премахване на постройки,. ако същите са незаконно изградени. Подобен призив с нищо не пречи за спокойното упражняване правото на собственост на ищеца,. щом според твърденията му построената от него сграда е търпим строеж по смисъла на закона.
Искът по чл. 109 от ЗС е неоснователен,. ако към момента на приключване на съдебното дирене,. действията,. препядстващи упражняването на правото на собственост на ищеца или резултатът от тези действия не съществуват. Към датата на иска и. към днешна дата не са извършени никакви действия по установяване или премахване на незаконни строежи в процесния поземлен имот,. вкл. и. по отношение на ищеца. От това следва,. че търсената от ищеца защита е безпредметна и. безсмислена.
Евентуалните действия ще се изразяват в образуването на административно производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване на незаконни строежи,. т.е. това е правно действие,. а не фактическо.
Това евентуално действие няма да е неоснователно. Ако се стигне до издаването на заповед за премахване,. то това ще е в изпълнение на вмененото от Закона на К. правомощие по чл. 223,. ал. 1. т. 8 от ЗУТ,. т.е. налице е съответното правно основание.
Наличието на уредено от закона административно производство за премахване на незаконни строежи прави иска по чл. 109 от ЗС с формулирания от ищеца петитум недопустим.
Производството съдържа правила относно предпоставките и. реда за установяване и. премахване на строежите. Законът обаче урежда и. защитата на правата на заинтересованите лица от незаконосъобразното протичане на производството.
Ето защо,. предвиденият в чл.109 ЗС осъдителен иск е лишен от правен интерес,. щом като търсената защита от страна на собствениците следва да бъде реализирана по друг ред.
Моли съда да отхвърли иска по чл. 109 от ЗС като недопустим,. респ. неоснователен.
Възразява относно допускане и. назначаване на съдебно-техническа експертиза относно въпросът по т. 3 от поисканата съдебно-техническа експертиза,. който счита за неотносим в настоящото производство. Дали строежът отговаря на строителните правила и. норми,. и. дали е търпим,. е без значение по това дело. Този въпрос има значение в евентуално административно производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване на незаконен строеж.
Претендира разноски. Към отговора не са представени писмени доказателства,. не са заявени доказателствени искания.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни.
Допусната е и. назначена съдебно-техническа експертиза,. изпълнена от вещото лице М.Д.,. приета от съда и. не оспорена от страните.
Съдът,. след като прецени доводите на страните,. доказателствата по делото,. съобрази констатациите на вещото лице и. на основание чл.235 ГПК,. приема за установени следните обстоятелства:
По предявения иск с правно основание чл.109 ЗС съдът е прекратил производството с определение №. 260374/30.11.2020г.,. като е приел,. че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на този иск,. тъй като търсената от него защита не може да бъде постигната по исков ред,. а по реда на обжалване действията на административните органи. Определението е влязло в сила.
В настоящето производство се дължи произнасяне по предявените установителни искове.
Установено е безспорно по делото,. че с Типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 18.10.1971г. на ГНС на М. на Ж. „. е отстъпено правото на строеж върху държавна земя -парцел VІІІ в квартал 223 по плана на гр. М.,. действал към 1971г.
Към настоящия момент по кадастралната карта и. кадастралните регистри на гр. Монтана парцелът представлява поземлен имот с идентификатор №. 48489.13.323,. потвърдено и. от констатациите на вещото лице М.Д. за идентичност на имотите.
Правото на строеж на Ж. „. е отстъпено при условията на чл. 15 от ЗС /отм. / в редакцията му към 1958г. /ДВ бр. 12 от 1958г./.
Ж. „. е осъществила строежа на сградата и. през 1976г. е приета с Акт обр. 16.
Ищецът И..К.Д.,. като един от член-кооператорите на Ж. ,.,.Л. през 1976 година е придобил жилище,. построено чрез Ж. „.,. представляващо апартамент №. 6,. заемащ югозападната част от третия етаж на сградата,. който факт е отразен в Нотариален акт за собственост на жилище върху държавна земя,. построено от Ж. „. №. 8.. том ІІІ,. дело №. 442/1976г.
На лист 9 от делото е приложена Декларация от собствениците- на Ж. ,.,.Лилия” за построяване на гаражи в парцел VІІІ в кв. 223,. с нотариална заверка на подписите от 30.03.1994 г.
Установено е,. че гаражите са построени през 1995 година.
В хода на процеса се установи,. че вече е образувано административно производство за установяването на незаконен строеж срещу неизвестни собственици. В това производство административният орган е отказал да конституира като заинтересовани страни лицата,. които притежават гаражи в процесния имот. По този начин ответникът оспорва правото им на собственост,. т.е. вече са предприети действия по чл.225 ЗУТ.
В приложените Молба и. Възражение до К. на О. Монтана от Лена Г.Д. против Констативен акт №. 18 от 24.08.2020 година на Мариана Петрова Михайлова,. гл.експерт „Контрол по строителство” към О. Монтана е направено искане на основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК за спиране на административното производство поради наличие на съдебно производство по гр.д.№. 844/2020 година на МРС.
Спорен е въпросът,. основателен ли е положителния установителен иск за собственост на 12,.591 % ид.части от право на ползване върху 1/3 ид.части от незастроен терен на поземлен имот с идентификатор №. 48489.13.323 по КК и. КР на г. М. одобрени с. Заповед №. РД- 18-29 от 05 .04.2006 г. и. на гараж с отразено предназначение на скица №. 15-428558 от 27.05.2020 г. постройка на допълващото застрояване с идентификатор №. 48489.13.323.4 по КК и. КР на г. М. одобрени с. Заповед №. РД-18-29 от 05.04.2006 г. на ИД на АК,. с адрес: г. М. у. ,.,.С.К. О.” №. 8..
Предявяването на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК предпоставя нарушение на право или установяване наличието или липсата на конкретно правоотношение. Законът само по изключение допуска установяване на факти,. чрез предявяване на установителен иск и. то в конкретно,. изчерпателно изброени случаи. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на положителен установителен иск е наличието на правен интерес от провеждането на производството. Този правен интерес се обуславя от въведените фактически твърдения в исковата молба. От посочените фактически обстоятелства се налага извода,. че интереса на ищеца би бил защитен с предявяването на такива искове.
Установителният иск цели да внесе яснота и. безспорност в гражданските отношения. С правото на установителен иск се ползват и. лица,. които не са субекти на правоотношението,. предмет на установителния иск,. без да имат при това качеството процесуални субституенти. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение,. тъй като всеки,. който претендира,. че е носител на право,. засегнато от правен спор,. може да упражни правото си на иск.
Ищецът сам преценява наличието,. респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено с. сила на присъдено нещо.
Съобразявайки представените към исковата молба писмени доказателства,. съда намира,. че предявеният иск е допустим,. като подаден от надлежна страна,. имаща правен интерес от водене на настоящото производство,. а ответника е пасивно легитимиран по иска,. тъй като се касае за недвижим имот,. за който ищеца трябва при пълно и. главно доказване да установи правото си на ползване и. на собственост и. с допустимите от ГПК доказателства.
В разпоредбите на чл. 124,. ал. 1 ГПК изрично е предвидено наличието на интерес от установяването,. като процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове - положителни или отрицателни.
От показанията на разпитаните свидетели Й. К. К. А. Й. А. и. К. Н. Б.,. които съда кредитира изцяло,. които са и. безпротиворечиви,. се установява,. че след изграждането на Ж. „. собствениците през 1994 година са предприели действия по изграждането на гаражи в собствения си парцел и. са се снабдявали с необходимата документация. Гаражите са закупени от тогавашното ДК. Не може без разрешение от общината да е извършено каквото и. да било строителство и. в последствие закупуването на гаражите.
От показанията им се установи също,. че първоначално служители на общината са заявили,. че гаражите ще бъдат узаконени,. но в последствие са се отметнали.
Вещото лице в заключението си,. което съда възприема изцяло,. като дадено обективно,. компетентно и. без да е заинтересовано от изхода на делото и. го приобщава като доказателство е посочено,. че отразената на скица на лист 31 към делото,. постройка на допълващото застрояване,. с идентификатор №. 48489.13.323.4,. представлява гараж за леки моторни превозни средства с. застроена площ - 27 кв.м. и. височина от прилежащия терен до горния ръб на покрива е 2.95 м. Гаражът е свободно разположен в дворното място на отстояние от вътрешната регулационна линия откъм съседи 10.25 м.
Функционалното предназначение на сграда с идентификатор №. 48489.13.323.4 по КК и. КР на г. Монтана е гараж за леки моторни превозни средства,. отразена на приложената скица към делото на лист 31 с предназначение постройка на допълващото застрояване.
Чл.112 от Наредба №. 5 за ПНТСУ гласи: Паркингите и. гаражите от всякакъв вид се оразмеряват съобразно нуждите,. които ще задоволяват. Изграждането им се осъществява въз основа на одобрен архитектурен проект.
В случая,. гаража отговаря на нуждите,. но няма приложен към делото одобрен архитектурен проект.
Към годината на построяване на гараж - 1995 г. са действали следните нормативни актове: Закон за териториално и. селищно устройство (ЗТСУ),. Правилник за прилагане на Закон за териториално и. селищно устройство (ППЗТСУ) и. Наредба №. 5 за Правила и. норми по териториално и. селищно устройство (ПНТСУ).
Чл. 92,. т. 3 от Наредба №. 5 от ПНТСУ гласи: паркингите и. гаражите се предвиждат и. изграждат самостоятелно разположени в дворната част на парцели,. застроени с жилищни и. обществени сгради.
Процесният гараж е самостоятелно разположен в дворната част на парцел VІІІ и. отговаря на изискването на чл. 92,. т.3.
Съгласно чл. 93,. т.1 от Наредба №. 5 от ПНТСУ съобразно разположението им спрямо нивото на терена паркингите и. гаражите са: надземни,. когато нивото на техния под е на равно или над нивото на проектния прилежат терен.
Процесният гараж е на ниво терен,. т.е. - отговаря на изискването на чл. 93,. т. 1.
Чл. 96 от Наредба №. 5 от ПНТСУ гласи: паркингите и. гаражите се изграждат въз основа на квартално - застроителен и. силуетен план или квартално - застроителна разработка,. придружени при необходимост от вертикални разрези. Те се съставят в съгласие с действащите застроителни и. силуетни планове,. с които е решена жилищната застройка.
Съгласно чл. 97,. т. 1 от Наредба №. 5 от ПНТСУ надземните гаражи свързани с жилищните сгради или самостоятелно разположени в дворната част на застроените с жилищни сгради парцели в частите за малоетажно застрояване,. могат да се разполагат най-малко на 3 м. от регулационните линии към съседите.
В констатациите на вещото лице е отразено,. че изискващото се отстояние от 3 м. от регулационната линия към съседите е спазено - гаража отстои на 10.25 м. от тази линия.
Правилата и. нормите по действащия към момента Закон за устройство на територията (ЗУТ):
Гаражите са допълващо застрояване,. съгласно Седми раздел на ЗУТ.
Разпоредбата на чл. 41. ал.1 от ЗУТ гласи: допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни,. обслужващи,. стопански и. второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и. се разрешава в съответствие с предвижданията на подробни устройствени планове (ПУП).
Съгласно чл. 41. ал.2 от ЗУТ,. когато допълващото застрояване не се предвижда с ПУП,. то се допуска от гл.архитект на Общината с Виза за проучване и. проектиране по чл. 140.
При направената проверка от вещото лице в О. Монтана се установило,. че ПУП на съответния микрорайон не се предвиждат второстепенни застроявания и. съгласно чл. 41. ал. 2 е необходима Виза за проучване и. проектиране,. каквато не е приложена към делото.
Съгласно чл. 42,. ал.2 от ЗУТ,. при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,.60 м. и. на разстояние от вътрешната граница на УПИ най-малко 3 м.
Процесният гараж е разположен в дворното място,. на уличната регулационна линия. Той отговаря на изискванията на чл. 42,. ал.2 ЗУТ,. тъй като максималната височина от прилежащия терен до горния ръб на покрива е 2.95 м.,. а отстоянието от регулационната линия на съседния имот е 10.25 м.
От анализа на действащите към момента норми при изграждането на Ж. и. съгласно представените писмени доказателства по делото: Типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 18.10.1971 година правото на строеж на Ж. „. е отстъпено при условията на чл.15 от ЗС /отм./ в редакцията му от 1958 година,. ДВ бр.12 от 1958 г./ - от съответния орган по чл.13,. тогава Градски Народен съвет гр.М. и. това е направено. През 1974 година разпоредбата на чл.15 ал.3 от ЗС /отм./ е изменена с ДВ бр.87 от 08.11.1974 година и. е отразено,. че „Правото на строеж включва ползуването и. на незастроената част от земята.”
Съгласно Решение №. 946 от 11.04.1979 година по гражданско дело №. 946/78 г. на І г.о. на ВС,. отстъпеното върху държавна земя право на строеж включва правото на ползване на незастроената част от имота. Такова право има и. приобретателят на право на строеж,. на който е отстъпено това право от държавата преди изменението на чл.15 ал.3 от ЗС /ДВ бр.87 от 1974 година/. Именно защото с акта за учредяване на правото на строеж същото не е ограничено само за част от имота,. следва да се приеме,. че то се разпростира върху целия държавен имот. Това налага и. извода,. че Ж. „. е придобила правото на ползване върху незастроената част от терена.
В Решение №. 159 от 21.02.1992 година по гр.д.№. 1658/91 г. на ІV г.о,. гаражът,. построен в реализация на отстъпено право на строеж върху държавен парцел,. представлява самостоятелен обект на собственост и. на прехвърляне на вещни права отделно от собствеността на жилищната сграда в същия имот.
При прехвърляне на обект или част от него,. изграден като суперфициарна собственост върху държавна /общинска/ земя,. върху приобретателя преминава и. правото на ползване на незастроената част от терена,. притежавана от прехвърлителя. Немислимо е в такава хипотеза прехвърлителят,. лишавайки се от обекта на собственост,. да запази за себе си правото на ползване върху терена по смисъла на чл.15 ал.3 от ЗС /отм./ /Решение №. 59 от 18.06.2018 г. по гр.д.№. 2609/2017 г. на ІІ г.о. на ВКС./
От изложеното се налага извода,. че ищецът като един от член-кооператорите на Ж. ,.,.Л. през 1976 година е придобил собствеността върху жилище,. построено по стопански начин чрез изграждане на Ж. „.,. а именно апартамент №. 6,. заемащ югозападната част на третия етаж на сградата,. за което е издаден и. Констативния нотариален акт за собственост на жилище върху държавна земя №. 8.. том ІІІ,. дело №. 442/1976г. С придобиване на жилището върху него е преминало по правоприемство и. идеална част от правото на ползване върху незастроената част от терена съответна на придобитото от него право на строеж върху терена - 12,.591 % върху 1/3 ид.част от площта на целия терен.
От тук и. извода,. че ищецът е титуляр на правото на ползване върху незастроената част от имота и. неговите права са от 12.591 % ид.части върху 1/3 от поземлен имот с идентификатор 48489.13.323 по кадастралната карта и. кадастралните регистри на г. М. идентичен с парцел VІІІ в квартал 223 по плана на г. М. действал към 1971 г.
От друга страна,. след като ищецът И..К.Д. е имал правото да построи процесния гараж на основание отстъпеното право на строеж в държавен парцел,. което строителство е извършено през 1995 година,. след завършването му е станал и. негов собственик,. на база отстъпеното му право на строеж.
Освен това,. функционалното предназначение на сграда с идентификатор №. 48489.13.323.4 по КК и. КР на г. Монтана е гараж за леки моторни превозни средства,. с предназначение постройка на допълващото застрояване и. съгласно § 127,. ал. 1 от ПР на ЗИДЗУТ - строежи,. изградени до 31.03.2001 г.,. за които няма строителни книжа,. но са били допустими по разпоредбите,. които са действали по времето,. когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон,. са тьрпими строежи и. не подлежат на премахване или забрана за ползване,. т.е. гаражът е търпим строеж.
Това обуславя и. извода,. че двата положителни установителни иска са основателни и. доказани и. следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото,. в тежест на страните са и. разноските,. съобразно уважената част от иска,. предвид и. представените списъци по чл.80 ГПК.
Водим от горното,. съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124,. ал. 1 от ГПК по отношение на О. М. с. с. и. адрес на управление: г. М. у. И. №. 1. Б. 0.,. представлявана от З. Ж.,. Кмет на О. М. че И..К.Д.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,.,.С.К. О.” xxxx е собственик на правото ползване върху незастроената част от поземлен имот с идентификатор 48489.13.323 по кадастралната карта и. кадастралните регистри на г. М. О. М. област М. одобрени с. Заповед №. РД-18- 29/05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК,. с адрес на имота: гр. М. у. ,.,.С.К. О.” №. 8.. с площ от 2712 кв. м.,. при права съответни на правото му на строеж върху терена,. а именно: 12,.591 % върху 1/3 от поземлен имот с идентификатор 48489.13.323 по кадастралната карта и. кадастралните регистри на г. Монтана;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,. на основание чл.,. 124,. ал. 1 от ГПК по отношение на О. МОНТАНА с. с. и. адрес на управление: г. М. у. №. 1. Б. 0.,. представлявана от З. Ж.,. Кмет на О. М. че И..К.Д.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,.,.С.К. О.” xxxx е собственик на ГАРАЖ,. с отразено предназначение по скица: селскостопанска сграда,. представляващ СГРАДА с идентификатор №. 48489.13.323.4 по кадастралната карта и. кадастралните регистри на г. М. О. М. област М. одобрени с. Заповед №. РД-18-29/05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК,. с адрес: гр. М. у. ,.,.С.К. О. №. 8.. разположен в поземлен имот с идентификатор №. 48489.13.323,. с брой етажи: 1/един/ и. площ от 27.00 кв.м.
ОСЪЖДА О. МОНТАНА с. с. и. адрес на управление: г. М. у. №. 1. Б. 0.,. представлявана от З. Ж.,. Кмет на О. М. ДА ЗАПЛАТИ на И..К.Д.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,.,.С.К. О.” xxxx сумата от 1 106.94 лв.,. представляващи направените в хода на производството разноски,. съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И..К.Д.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,.,.С.К. О.” xxxx ДА ЗАПЛАТИ на О. МОНТАНА с. с. и. адрес на управление: г. М. у. №. 1. Б. 0.,. представлявана от З. Ж.,. Кмет на О. М. сумата от 400.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар,. съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: