РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. Пловдив, 08 март 2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2776
по описа за 2012 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 15, ал. 7 от
Правилника за приложение на Закона за
акцизите и данъчните складове /ППЗАДС/.
2. Образувано
е по жалба на “ББП” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Й.А.Б., против Решение № 897/29.06.2012 г. на
Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 413/09.08.2012 г. на
Заместник Директора на Агенция “Митници”.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
административния акт и се иска неговата отмяна, съответно Началника на Митница
Пловдив да бъде задължена искането на
дружеството с вх. № ЗАДС – 1542/23.05.2012 г. да бъде уважено. Претендират се
сторените в производството разноски.
3. Ответникът
по жалбата – Началника на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ.
За допустимостта :
4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това
процесуален срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването,
поради което се явява допустима.
ІІІ.
За фактите :
5. Началото на
административното производство е сложено с Искане за издаване на удостоверение
за освободен от акциз краен потребител, депозирано по реда на чл. 14 ППЗАДС,
подадено от “ББП” ООД, ведно с изискуеми документи, съгласно приложение № 3 от
правилника, отправено до Началника на митницата по местонахождение на обекта –
“Цех за зеленчукови полуфабрикати и консерви” в гр. Първомай, обл. Пловдив,
общ. Първомай, ул. “Братя Миладинови юг” № 80.
В хода на извършената в тази връзка проверка е
установено, че предмет на дейност на дружеството е производство на зеленчукови
и плодови консерви, сокове, замразени плодове и зеленчуци, готови за консумация
храни в консервиран вид и др.
Търговското наименование и код по КН на енергийните
продукти, които ще се използват са природен газ, с кодове по КН 27111100 и КН
27112100 от доставчик “Овергаз-юг” АД, гр. Асеновград.
Извършена е проверка в
производствената база на предприятието на “ББП” ООД, от митнически служители от
отдел “Акцизи” при ТМУ Пловдив, резултатите от която са обективирани в Протокол
№ 911 от 04.06.2012 г. Тук именно следва да бъде констатирано, че независимо
от дадените изрични указания на ответния административен орган с разпореждането
за насрочване на делото от 20.09.2012 г. (лист 82), за представяне на всички
цитирани документи в оспорения акт, посочения протокол не е представен по делото.
От съдържанието на коментирания протокол Началникът
на Митница Пловдив е установил, че дружеството ползва природен газ/газообразно
състояние с код по КН 27112100, доставян от газоразпределителното дружество “Овергаз-юг”
АД, като получените количества енергиен продукт се отчитат от доставчика чрез
разходомер, позициониран извън територията на обекта в газоразпределителен
пункт /ГРП/. Чрез магистрални стоманени тръбопроводи /подземни/ на територията
на завода природният газ се подава към котелно помещение с котел модел ЕМК 12,
в който посредством реверсивна газова горелка, отделяща топлина, водата в
котела се нагрява до агрегатно състояние “пара” /наситена/.
Произведената пара чрез съответните съоръжения по
главния парен тръбопровод се насочва към потребителите на пара, както следва:
- Пасирни колони – два броя тръбни загреватели, в
които пара с температура от 150-170°С се движи в кожух, като загрява продукта
във вътрешността на загревателите и поддържа непрекъснат режим със средна
температура от 100°С;
- Трикорпусна вакуум изпарителна инсталация – по
паропреносни тръби, пара с температура от 150-170°С постъпва към инсталацията
за осъществяване режим на отдаване на топлина, като се поддържа температурен
режим, както следва: І колона - 42°С, ІІ колона - 65°С и ІІІ колона - 85°С.
след влизане в режим (42°С) в инсталацията се произвежда /процес варене/
зеленчуково пюре;
- Асептичен стерилизатор FBR-EЛПО – постъпвайки,
парата с температура 150-170°С отдава топлина и с цел постигане на асептична
стерилност при 121-124°С.
- Автоклавно отделение – наситената пара по
тръбопровод постъпва в автоклавно отделение и се разпределя до всеки един от
4-те броя автоклави, като процесът на стерилизиране на готовите продукти се
осъществява чрез подгряване на водата в автоклавите с директна пара;
- Паро вакуумен белач – процесът на термично белене
на домати се осъществява чрез подгряване на водата и белача с директна пара под
налягане от 2 аtm., при 115-120°С;
- Еднокорпусни вакуум изпарители – пара с
температура от 150-170°С, постъпва в двуслойното дъно на 2-та броя изпарители
/производство на лютеница, айвар, пинджур и др./.
След анализ на представените към искането документи
свързани с производствения цикъл и технологичните процеси, е констатирално, че
предназначението на използвания енергиен продукт – природен газ с код по КН
27112100 е производство на топлинна енергия под формата на пара. Според
решаващият административен орган произведената топлинна енергия не попада в
приложното поле на чл. 24, ал. 2 от ЗАДС, съгласно който енергийните продукти
се освобождават от облагане с акциз при условие, че същите са използвани за
целите, изброени в ал. 2 на същия член, вкл. цели различни от моторно гориво
или гориво за отопление. Според Началника на Митница Пловдив горецитираното гориво
представлява енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС,
т.е. е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се
използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция.
Посочено е още, че така описаният енергиен продукт
е включен в приложното поле на раздел V на комбинираната номенклатура –
“минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация,
битуминозни материали, минерални восъци”. От систематичното му място в
митническата тарифа е формиран извод, че природният газ е типичен енергиен
продукт, притежаващ способност за производство на топлинна енергия. Според
административният орган „От представената
в искането фактическа обосновка е видно, че целите, за които ще се използва
природния газ е производство на пара, необходима в гореописаните технологични
процеси, т.е. енергийния продукт консеквентно попада в хипотезата на чл. 13,
ал. 5 ППЗАДС“.
При тези данни Началникът на Митница Пловдив, на
основание чл. 15, ал. 5 от ППЗАДС, е издал процесния отказ за издаване на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител на „ББП“ ООД.
Този резултат е обжалван от дружеството пред
горестоящия в йерархията на митническата администрация орган, който с Решение №
413/09.08.2012 г. го е потвърдил изцяло.
6. В последното по делото съдебно заседание е изслушана съдебно-техническа
експертиза, приета без заявени резерви от страните.
Вещото лице, след преглед на
приложените по делото писмени доказателства и извършен оглед на място на
производствения обект на жалбоподателя, е дало следното заключение:
ББП ООД използва природен газ
(с метан около 95%) от доставчик "Овергаз-юг" АД. Природният газ се
доставя чрез магистрални тръбопроводи в котелното отделение. Отчитането на
използваното количество газ става чрез разходомер инсталиран извън територията
на фирмата 9 в газоразпределителен пункт. Котелът е ЕКМ 12 рег.0730ПДПК е с
приспособена за работа с газ мазутна горелка Метеор 1000.
Предназначението на котела е
да произвежда наситена водна пара за технологични нужди. Произведената пара
преминава през много добре изолирана тръбна система, с необходимата арматура,
до основните потребители – 2 бр. пасирни колонн, трикорпусна вакуум изпарителна
инсталация ВИИ 400, асептимен стерилизатор FВR-ЕЛПО, автоклавно отделение с 4
броя вертикални автоклави, паровакуумен белач за домати и 2 броя еднокорпусни
вакуум -изпарители за сгъстяване на различни продукти - пюрета, плодови
концентрати и др. При вакуумния белач и автоклавите парата се използва
директно, без да се връща кондензата обратно в котела.
В материалите по делото на три
места има подробно описание на технологичните процеси – в Решение №
897/29.06.2012 г. на Началник Митница Пловдив, Решение № 413/09.08.2012 г. на Директора на
Агенция Митници и в Технологичната схема за постъпване и изразходване на газ в
предприятие за производство на консерви ББП ООД гр. Първомай, изготвена от
главния технолог на фирмата, като и в трите документа информацията се
припокрива на 100%.
При проведения оглед вещото
лице не е установило различия от написаното в Технологичната схема за
постъпване и изразходване на газ в „ББП“ ООД.
При огледа в административните
и производствени помещения не се установило наличие на радиатори за отопление.
В административната сграда отоплението се осъществявало с индивидуални
климатици.
Въз основа на горните
констатации, експертът е дал следните отговори на поставените задачи:
- Природният газ, който се
потребява във фабриката на "ББП" ООД се използва единствено за
технологични нужди при производството на цялата продуктова гама консерви, концентрати
и други продукти.
- За обезпечаване на
технологичните процеси във фабриката е абсолютно необходимо да се повишава
температурата на обработваните суровини и полуфабрикати, с което се
осъществяват различни процеси - варене, концентриране, стерилизиране, белене и
др. Това може да се осъществи по различни начини, като най-ефективно от
финансова, екологична и техническа гледна точка това става с наситена пара
получена от топлообменник (котел) чрез изгаряне на природен газ и изпаряване на
предварително обработена вода. Конкретното производство, осъществявано в „ББП“
ООД, не може да бъде осъществено без отделяне на топлина и топлинна енергия, в
случая чрез наситена водна пара.
- "ББП" ООД не
използва природния газ като моторно гориво, като гориво за отопление на
помещения, или за някакви други цели, освен пряко за обезпечаване на
технологичните процеси при осъществяване на основната си дейност - производство
на консерви и други хранителни продукти.
Крайният извод на вещото лице
е, че „ББП“ ООД използва консумирания от него природен газ само за технологични
нужди - за получаване на наситена водна пара, необходима за обезпечаване на
производствената си програма.
IV. За
правото :
7. В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства,
налага да се приеме, че констатациите на органите на проходна администрация не
са основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз
основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон.
Действително, следва да се констатира, че в хода на развилото се производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган.
Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
Това обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и
направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на
материалния закон. В последващото изложение, ще бъдат конкретизирани
съображенията за тези изводи.
8. С оглед разрешаването на текущия административноправен
спор, необходимо тук на първо място е да се посочи следното:
В
спорното съдебно производство, двете страни – данъчният субект и
административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за
извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на
доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното
право. Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между
данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата?
Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството –
каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта,
обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с
тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение:
Доказателствената тежест
не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да
има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената
тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък
са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената
тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената
тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за не настъпила тази
правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича
от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като
отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част
или отхвърли жалбата. – чл. 160, ал. 1 от ДОПК, независимо от тава, дали в
съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не.
Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да
се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е
осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна
норма свързва с неговото проявление.
Как
изложеното до тук се съотнася с конкретиката на настоящия казус?
9. Противоположните становища,
поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното
приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса – при
положение, че процесните енергийни продукти
се използват от “ББП” ООД за технологични нужди - за получаване на наситена
водна пара, чрез която се обезпечава производството на цялата продуктова гама консерви,
концентрати и други продукти, произвеждани от дружеството и в този производствен процес се получава топлинна
енергия, следва ли да се приеме, че посочените енергийни продукти се използват
от дружеството като гориво за отопление.
10. В
изчерпателно изброени в чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС хипотези, са
регламентирани случаите, при които енергийните продукти се освобождават от
облагане с акциз. Относимата към настоящия административноправен спор хипотеза
е регламентирана в чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия закон. Касае се за
освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти, използвани за цели,
различни от моторно гориво или гориво за отопление, което се прилага само за
освободени от акциз крайни потребители (чл. 24, ал. 3 от ЗАДС, в приложимата
редакция, сега чл. 24а, ал. 1 от закона). В конкретния случай следва да се има
предвид и разпоредбата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, която легално дефинира понятието
„Енергиен продукт за отопление" като продукт,
участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва
непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция.
Редът
за освобождаване и за издаване на удостоверение на крайните потребители се
определя с правилника за прилагане на закона съгласно ал. 4 на чл. 24 ЗАДС, в
приложимата към подаване на искането редакция, сега отменена. Този ред е
регламентиран в Раздел ІІІ на ППЗАДС. За издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се
подава искане по образец до началника на митницата по местонахождението на
обекта, където ще се получават и използват енергийните продукти съгласно чл.
14, ал. 1 от ППЗАДС, което трябва да съдържа данните по ал. 2 от същия член. В
случая не е спорно, че всички тези изисквания са спазени от страна на
жалбоподателя.
11. За изясняване на спора от
фактическа страна, в частност дали процесните енергийни продукти се използват
от дружеството жалбоподател за цели, различни от моторно гориво или гориво за
отопление, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза. Както беше
посочено по-горе, заключението по същата е прието без заявени резерви от
страните. В резултат от извършената проверка във фабриката на “ББП” ООД,
находяща се в гр. Първомай, основавайки се на съображенията и доводите в раздел
“Констативно-съобразителна част”, вещото лице е дало заключение, че „ББП“
ООД използва консумирания от него природен газ само за технологични нужди - за
получаване на наситена водна пара, необходима за обезпечаване на
производствената си програма. Съображенията на експерта, за да достигне до този
извод са възпроизведени подробно в параграф 6 от настоящо решение.
Съдът намери заключението на вещото лице за
компетентно и обосновано изготвено. Обстоятелството, че природният газ се
трансформира в топлинна енергия (пара), която от своя страна се използва за
енергийно обезпечаване на производството на консерви, концентрати и други
продукти, произвеждани от „ББП” ООД, е установено и от самата митническа администрация,
видно от мотивите на решението на Началника на Митница Пловдив.
Съдебно-техническата експертиза дава ясен отговор
на въпроса, свързан с предназначението на отделяната топлина при казания
производствен процес, а именно, че за обезпечаване на технологичните
процеси във фабриката е абсолютно необходимо да се повишава температурата на
обработваните суровини и полуфабрикати, с което се осъществяват различни
процеси - варене, концентриране, стерилизиране, белене и др. Това може да се
осъществи по различни начини, като най-ефективно от финансова, екологична и
техническа гледна точка това става с наситена пара, получена от топлообменник
(котел) чрез изгаряне на природен газ и изпаряване на предварително обработена
вода. Конкретното производство, осъществявано в „ББП“ ООД, не може да бъде
осъществено без отделяне на топлина и топлинна енергия, в случая чрез наситена
водна пара.
Нещо
повече, експертът изрично уточнява, че не е установил отклонения за отопление и
други нужди. Констатациите на вещото лице са в съответствие с Технологичната
схема на производствения процес, представена от дружеството още в хода на
развилото се пред Началника на Митница Пловдив административно производство.
Казано
с други думи, основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето
на енергийните продукти – природен газ, е получаването на водна пара, чрез
която се обезпечава енергийно производството на жалбоподателя, а не отделянето
на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в
основната й функция за отопление. Неизбежното отделяне на топлина при
използването на енергийни продукти в определен производствен процес не може да
квалифицира същите във всички случаи като "енергиен
продукт за отопление” по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, още повече че
производството обичайно е непрекъснат процес, т.е. извършва се през цялата
година, включително и през летния сезон (а процесното производството
най-активно се извършва през летния сезон).
12. Следва да се добави, че въпросът
за използването на природния газ с кодове по КН 27111100 и КН 27112100 от
дружеството за получаване на водна пара, чрез която се обезпечава енергийно
производството на жалбоподателя, предполага наличие на определени познания в
областта на хранителната промишленост, каквито знания митническата
администрация явно не притежава, поради което е подходила към проблема, без да
вникне в неговата същност, тъй като не е назначила експертиза за установяване
на горните обстоятелства. Освен, че подходът на администрацията е твърде
повърхностен, ответният административен орган дори не е подкрепил констатациите
си със събраните в хода на извършената проверка доказателства и доказателствени средства (ако изобщо такива са събрани,
както се твърди в оспореното решение) по арг. на чл. 170, ал. 1 АПК.
Касае е се за Протокол № 911 от 04.06.2012 г., който както вече бе казано не е представен по делото независимо от дадените изрични указания на съда в
тази насока. Ето защо, по отношение на констатациите, които се твърди, че са обективирани в
него следва да намери приложение разпоредбата на чл. 161 ГПК, във връзка
с чл. 144 АПК. Цитираният законов текст гласи, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства. При това положение, след като ответният
административен орган, е създал пречка за приобщаване към доказателствения материал
по делото на коментирания протокол и с оглед приетото по делото заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, без заявени резерви от страните,
настоящият съдебен състав приема за доказано, че процесните енергийни продукти
се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.
13. Ето защо, крайният
извод на съда е, че по отношение на процесните енергийни продукти използвани от
жалбоподателя в производството на зеленчукови и плодови консерви, е налице е
хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС.
Изложените
до тук фактически и правни съображения обосновават извод за изпълнение от
страна на “ББП” ООД на изискванията за издавена на удостоверение за освободен
от акциз краен потребител. Дружеството е подало искане по чл. 14, ал. 1 от
ППЗАДС, което съдържа данните по ал. 2 от същия член. Представени са всички
изискани документи в хода на извършената по реда на чл. 15, ал. 1 от правилника
проверка, при която не са констатирани нередовности, видно от съдържанието на решението
на Началника на Митница Пловдив, възпроизведено в потвърждаващото го решение на
Директора на Агенция Митници. Енергийните продукти, използвани от жалбоподателя
в производството на зеленчукови и плодови консерви, се използват за цели,
различни от моторно гориво или гориво за отопление, т.е. налице е хипотезата на
чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, даваща основание за освобождаване на енергийния
продукт от облагане с акциз.
При
това положение, за жалбоподателя са били налице всички законови изисквания за
уважаване на искането му за издавена на удостоверение за освободен от акциз
краен потребител.
Изложеното
до тук налага извода, че жалбата е основателна. Това има като крайна последица,
незаконосъобразност на постановения от органите на митническата администрация
резултат към датата на издаване на оспорения административен акт. Той ще следва
да бъде отменен, а преписката върната на Началника на Митница Пловдив за предприемане
на необходимите действия по искането на жалбоподателя за издаване на удостоверение
за освободен от акциз краен потребител, при
съблюдаване на указанията по приложение на закона, дадени в настоящото решение.
На административния орган ще следва да бъде определен 30-дневен срок за
издаване на административния акт.
V. За
разноските :
21. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК на жалбоподателя се следва присъждане на сторените
разноски в производството. Те се констатираха в размер на 1050 лв.,
представляващи заплатената държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран
от гореизложеното, на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК и чл. 174 от АПК във
връзка с § 2 от ДР на ДОПК, Пловдивският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 897/29.06.2012 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение №
413/09.08.2012 г. на Заместник Директора на Агенция “Митници”, с което на “ББП”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Й.А.Б., е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз
краен потребител.
ВРЪЩА административната преписката на Началника на Митница Пловдив, за издаване
на законосъобразен административен акт по искане за издаване на удостоверение
за освободен от акциз краен потребител вх. № ЗАДС - 1542/23.05.2012 г., на „ББП”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Й.А.Б., при съблюдаване на указанията по приложение на закона дадени
в настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ
30-дневен срок за издаване на административния акт, считано от съобщаването.
ОСЪЖДА
Митница Пловдив да заплати на „ББП” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Й.А.Б., сумата от 1050 лв.,
представляваща сторените от последното разноски по производството за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: