Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 26.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи
за разглеждане гр. дело № 14712 по описа за 2019 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявените в условията на кумулативност субективно съединени искове от Т.М.Р., ЕГН:********** с адрес за призоваване и
съобщения в гр.******, против
"Р." ЕООД, ЕИК: ******, със седалище ***, представлявано
от управителя Д.Д.Д.и Н. М. С., ЕГН:********** с адрес ***, с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на сключения
на 03.08.2018г. договор за прехвърляне
на вземания (цесия), по силата на който "Р." ЕООД, ЕИК: ******
със седалище ***, представлявано от управителя Д.Д.Д.прехвърлило на Н. М. С.,
ЕГН:********** с адрес *** вземането си по изпълнителен лист, издаден на
16.12.2013г. по т.д.№ 4728/2013г. по описа на Софийски градски съд за сумата от
15000лв., ведно със законната лихва, дължима от 31.01.2013г. до окончателното
изплащане, поради противоречие със
закона.
Претендират
се и разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди че произтича претендираното право:
В
исковата молба ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително
дело № 20148010400023 по описа на ЧСИ Т.Д.рег.№ *** КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд гр.*** въз основа на изпълнителен лист, издаден му по т.д.№
4728/2013г. по описа на Софийски градски съд.
По молба на "Р." ЕООД – взискател,
изпълнителното дело било изпратено на ЧСИ И.Х.рег.№ ***
КЧСИ с район
на действие Окръжен съд гр.***, като ЧСИ И.Х.е образувал изпълнителното дело
под № 20188320400147 по свой опис.
И по двете изпълнителни дела първият
ответник "Р." ЕООД е бил представляван от втория ответник - Н. М. С.,
в качеството му на адвокат вписан в Адвокатска колегия гр.***.
На 03.08.2018г. ответниците сключили договор
за цесия, по силата на който "Р. ЕООД прехвърлило на Н. М. С. вземането си
по изпълнителен лист, издаден на 16.12.2013г. по т.д.№ 4728/2013г. по описа на
Софийски градски съд за сумата от 15 000лв., ведно със законната лихва, дължима
от 31.01.2013г. до окончателното изплащане, което било предмет на изпълнително
дело № 20148010400023 по описа на ЧСИ Т.Д.и на изпълнително дело №
20188320400147 по описа на ЧСИ И.Х..
В следствие на извършената цесия, на
29.01.2019г. вторият ответник и цесионер е конституиран като взискател по
изпълнително дело № 20188320400147 по описа на ЧСИ И.Х..
На 19.02.2019г. на ищецът било връчено
уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което първият ответник "Р." ЕООД го
уведомил, че е прехвърлил на втория ответник вземанията по ИЛ.
Ищецът счита договора за цесия от
03.08.2018г. за нищожен, на основание чл.26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, поради
противоречие със закона – противоречие в разпоредбата на чл.46 ЗА, съгласно
която адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може лично, чрез
подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със
своя доверител относно предмета на делото.
Твърди наличие на правен интерес, доколкото
сочи, че договорът за цесия е довела до промяна на взискателя по изпълнителното
дело, а това има значение при преценката на давността за вземанията.
По делото е постъпил отговор от
ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В него ответникът сочи, че исковете са
недопустими, поради липса на правен интерес, в условията на евентуалност -
неоснователни.
По допустимостта:
Твърди, че липсва правен интерес, тъй като
неправилно ищецът се е позовал на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС по отношение на прекъсването
на давността – счита, че такова действие е присъединяването на нов взискател,
но не и замяната на страната на взискателя при частно правоприемство (какъвто е
настоящия случай). Отделно сочи, че въпросът за погасяването на вземането по
давност е решен с влязло в сила решение, като е отхвърлен иска на ищеца по чл.
439 от ГПК с Решение № 9 от 04.01.2019, постановено по гр. дело № 2292/18 по
описа на ***нския районен съд, потвърдено с въззивно решение № 163 от
02.05.2019г. по в.гр.дело № 223/2019г. на ***нския окръжен съд, не допуснато до
касацационно обжалване с Определение № 805/21.11.2019г. по ГД № 3033/2019г.,
III ГО на Върховен касационен съд.
Счита, че доколкото съобщението за
прехвърляне на вземането е връчено на длъжника и ищец в настоящото производство
на 19.02.2019 г., т.е. в хода на производството пред ***нски окръжен съд по
предявения отрицателен установителен иск по в.гр.д. № 223/2019 г. / ход по
същество е даден на 23.04.2019 г./, то е
следвало възраженията за нищожност на цесията да бъдат направени в това
производство.
По основателността:
Счита, че сключеният между страните договор
за цесия е действителен и не страда от пороци, които да водят до неговата
нищожност, тъй като същия замества изпълнението на друго облигационно
правоотношение между страните - даване вместо изпълнение. Видно от приложеното
настоящия писмен отговор споразумение от 01.08.2018 г. първоначалният взискател
в лицето на "Р." ООД, от една страна, и Н.С., от друга страна, е било
подписано споразумение, по силата на което (т. 1, 2 и 3 от разпоредителната му
част), Н.С. се е съгласил да получи по реда на чл. 99 и сл. от ЗЗД, вместо
дължимото изпълнение за плащане на предоставени юридически услуги по Договор за
абонаментно юридическо обслужване от 01.01.2015 г., а именно правни услуги за периода от
01.02.2017 г. до 01.08.2018 г., пълният размер на вземането на „Р." ООД,
заедно с всички привилегии по издаден на 16.12.2013г. изпълнителен лист по ТД №
4728/2013г. на СГС, VI-12 състав.
Твърди, че изрично уредената в чл. 65 ЗЗД
възможност, като самостоятелен вид договор между кредитор и длъжник, чиято цел
е погасяването на едно облигационно задължение, то същата е допустима от
закона.
Сочи, че забраната по чл.46 от ЗА се отнася
само за сделки с предмета на делото, като твърди, че в настоящият случай не е
сключена сделка с предмета на делото. С разпоредбата на чл. 15 от Етичния
кодекс на адвоката, предвиждаща че адвокатът няма право преди приключване на
делото да сключва с клиента си споразумение, касаещо адвокатското
възнаграждение, а в конкретния случай делото е приключило. Счита, че съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода на договаряне, а съгласно чл. 20 от ЗЗД следва да се
вземе предвид, че целта, с която е сключен договора за цесия е свързана с
удовлетворяване на допустим от закона интерес на страните и не се преследва
забранена от закона цел. Счита, че договорка би противоречала на чл. 46 от
ЗА само в случай, че е налице конфликт на интереси между адвокат и клиент
(както при прехвърляне на вещни права, предмет на делото).
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и моли за
уважаването му, а ответникът Н. М. С. моли за отхвърляне на иска. Ответникът "Р."
ЕООД не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са предявени искове за нищожност на договор за прехвърляне на
вземания (цесия), с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД - поради
противоречие на договора за цесия със закона.
Съгласно нормата на чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите,
които противоречат на закона.
Нормата на чл.
46 от Закона за адвокатурата е пределно ясна и гласи: “Адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник
да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото“.
От непротиворечивите твърдения на страните и представените по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че:
На 16.12.2013г. е издаден изпълнителен лист по т.д.№ 4728/2013г. по
описа на Софийски градски съд, с който са осъдени „М.С." АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.М.Р., ЕГН **********
и физическото лице Т.М.Р., ЕГН **********
с адрес ***, ек.*, солидарно да заплатят на „Р."
ООД, ЕИК ******, гр.***, ул."*****, представлявано от Т.К.Г.ЕГН **********,
сумата в размер на 15 000 леоа (петнадесет хиляди лева), представляваща
частично заявена претенция от цялостна претенция в размер на 152 000 лева, за
обезщетение за неизпълнение по Договор за доставка на рекламно оборудване,
сключен на 21.06.2012 г., ведно със законна лихва върху присьдина сума от
31.01.2013 г. до окончателното изплащано, както и сумата в размер на 2 696.00
лева (дпе хиляди шестстотин деветдесет и шест лева), от които 2 000 лева
адвокатски хонорар и направените по делото разноски и размер на 696 леи и сумата
от 450.00 лева (четиристотин и петдесет лева) от които 50 леоа разноски по
издаване на изпълнителен лист и 400 лева -адвокаюки хонорар.
Изпълнителният лист се издава на „Р."
ООД.
С молба до ЧСИ Т.Д.рег.№ *** КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд гр.*** от 23.01.2014г. „Р." ООД, чрез адвокат Н. М. С., моли за
образуване на изпълнително производство въз основа на горепосочения ИЛ. Няма
спор, че по тази молба е образувано изпълнително дело № 20148010400023 по описа на ЧСИ Т.Д.рег.№
*** КЧСИ.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 03.08.2018г., по "Р."
ЕООД, ЕИК: ****** със седалище ***, представлявано от управителя Д.Д.Д.прехвърля
на Н. М. С., ЕГН:********** с адрес ***
вземането си по изпълнителен лист, издаден на 16.12.2013г. по т.д.№ 4728/2013г.
по описа на Софийски градски съд за сумата от 15000лв., ведно със законната лихва,
дължима от 31.01.2013г. до окончателното изплащане.
Безспорни по делото факти са както качеството адвокат
на лицето цесионер - Н. М. С., така и факта, че същият е бил пълномощник на „Р."
ООД, ЕИК ****** по изпълнително дело № 20148010400023 по описа на ЧСИ Т.Д.рег.№
*** КЧСИ. Оттук следва изводът, че между адвокат Н. М. С.
и „Р." ООД, ЕИК ****** са налице правоотношения по мандатен договор, а
именно договор за правна защита и съдействие по изпълнително дело №
20148010400023 по описа на ЧСИ Т.Д.рег.№ *** КЧСИ. Двамата ответници се явяват пълномощник и
доверител по отношение на изпълнителното дело. Поради това за тях е в сила
забраната на чл. 46 от ЗА да сключва каквито и да е сделки относно предмета на
делото.
Предмет на изпълнителното дело е вземането, което
следва да бъде събрано по принудителен ред от съдия изпълнителя по изпълнително дело № 20148010400023 по описа на ЧСИ Т.Д.рег.№
*** КЧСИ. Именно с част от процесното вземане - сумата от
15 000 лв., присъдена в полза на „Р." ООД и инкорпорирана в издадения
на 16.12.2013г. изпълнителен лист по т.д.№ 4728/2013г. по описа на Софийски
градски съд, се е разпоредил кредиторът „Р." ООД и взискател по и.д. 20148010400023
по описа на ЧСИ Т.Д., в полза на своя процесуален представител – адвокат Н. М. С.. Предметът на договора за цесия се явява и предмет
на изпълнителното дело. Поради това доверителят до договора за правна защита и
съдействие „Р." ООД и адвокатът Н. М. С. са сключили забранена от чл. 46
от ЗА сделка.
По възраженията на ответника съдът намира, че
свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД е общ принцип, който обаче е валиден
само доколкото не се нарушават правилата на чл. 26 от ЗЗД. От своя страна чл.
46 от ЗА е законова разпоредба от императивен порядък, която предвижда законово
ограничение на свободата на договаряне. Между „Р." ООД и адвокат Н. М. С.
е налице обвързаност по сключения между тях мандатен договор, която обвързаност
изключва свободата на договаряне, що се отнася до разпореждане с предмета на
делото. Разпоредбата на чл. 46 от ЗА
изрично забранява всякакви сделки на разпореждане с предмета на делото, а не
забранява само разпореждане с недвижим имот – предмет на делото вместо плащане
на адвокатското възнаграждение, както твърди ответника С..
Твърди се още от ответната страна, че договорът за
цесия е сключен с цел да бъде погасено едно предходно възникнало парично задължение
на „Р." ООД към адвокат С. и по съществото си договорът за цесия
представлява даване вместо изпълнение по другия договор - Договор за абонаментно юридическо обслужване от
01.01.2015г.
Съдът намира, че действително е допустим института на
даването вместо изпълнението, вкл. и чрез сключване на договор за цесия, на
основание чл. 65 ал. 3 от ЗЗД. Съвсем възможно е да е било постигнато съгласие
между „Р." ООД и адвокат Н. М. С. да бъде погасено предходно задължение на
„Р." ООД чрез сключване на договор за цесия между „Р." ООД и Н. М. С..
НО правомерността на института даване вместо изпълнение не означава действителност
на конкретно сключения договор за цесия. Той е нищожен на собствено основание и
то е нарушаване на закона – императивната разпоредба на чл. 46 от ЗА. В случай,
че цесията имаше за предмет вземане, различно от процесното вземане по и.д.
20148010400023 по описа на ЧСИ Т.Д., то цесията
щеше да бъде действителна, като по този начин би се постигнал ефекта на даване
вместо изпълнение. /Следва да се отбележи само още нещо – че погасителния ефект
за първоначалното вземане настъпва съгласно чл. 65 ал. 3 от ЗЗД след като бъде
събрано вземането, което се цедира вместо изпълнение/.
На основание нарушаване на законовата забрана по чл.
46 от ЗА, адвокатът да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно
предмета на делото, искът за нищожност на договора за цесия /с предмет предмета
на делото/, поради противоречие със закона, се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Предвид изхода на производството на ищеца се следват
разноските по делото, които са в размер на 600лв. – заплатена държавна такса. Доколкото
е осъществено процесуално представителство на ищеца при условията на чл. 38 от
ЗА, в полза на адв. В.В. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 846.67лв., изчислено на основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
за нищожен сключения
на 03.08.2018г. договор за прехвърляне
на вземания (цесия), по силата на който "Р." ЕООД, ЕИК: ******
със седалище ****, представлявано от управителя Д.Д.Д., прехвърля на
Н. М. С., ЕГН:********** с адрес ***, вземането си по изпълнителен лист,
издаден на 16.12.2013г. по т.д.№ 4728/2013г. по описа на Софийски градски съд,
за сумата от 15000лв., ведно със законната лихва, дължима от 31.01.2013г. до
окончателното изплащане, поради
противоречие със закона, по иска на Т.М.Р., ЕГН:********** с адрес за призоваване и
съобщения в гр.******, на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Р." ЕООД, ЕИК: ****** със седалище ****, представлявано от
управителя Д.Д.Д., и Н. М. С., ЕГН:**********
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА
Т.М.Р., ЕГН:********** с адрес
за призоваване и съобщения в гр.******, сумата от 600лв. /шестстотин лева/,
представляваща разноски по делото за заплатена д.т., на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА "Р." ЕООД, ЕИК: ****** със седалище ****, представлявано от
управителя Д.Д.Д., и Н. М. С., ЕГН:**********
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА
адв. В.В.,***, сумата от 846.67лв.
/осемстотин четиридесет и шест лева и 67ст./, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно представителство по делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните. Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: