РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. Силистра, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20253420100344 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на “Е.” ООД срещу заповед № РД 04-400-10
от 29.08.2023 г. на Директора на ОД „З.“ – С., чрез която е наредено изземването на ПИ с
идентификатор .......... в землището на с. П., общ. С., обл. С., причислен към ДПФ поради
неправомерното му ползване от дружеството – жалбоподател. Жалбоподателят оспорва
заповедта като незаконосъобразна, като възразява срещу възприетата от административния
орган фактическа обстановка и твърди, че дружеството не е ползвало иззетия имот, нито е
обработвало и съседните такива. Счита, че е нарушена процедурата по издаването на
административния акт (чл. 35 АПК), тъй като административният орган не провел
разследване за установяване на фактите по случая, не назначил комисия за извършване на
проверки на място и не изискал становища и обяснения от заинтересуваните страни,
включително и от самия жалбоподател. Счита също така, че заповедта за изземване не
отговаря на изискването за форма на административния акт, тъй като липсвали точни данни
за адресата (липсвал ЕИК и представляващ на дружеството, поради което не можело да се
установи, че заповедта касае именно него), както и фактическите основания за нейното
издаване, тъй като не съдържала данни за констатациите на административния орган и за
документите и доказателствата, въз основа на които приел, че са налице предпоставките за
нейното издаване. Отделно от това заповедта била издадена три месеца след съставянето на
констативния протокол, на който тя се позовавала, поради което липсвали доказателства, че
дружеството е обработвало имота и към момента на издаването на административния акт.
Счита, че по делото нямало доказателства, че иззетият имот е собственост на държавата,
нито бил ясен механизма, по който е образувано средното рентно плащане, въз основа на
което жалбоподателят следвало да заплати обезщетение за неправомерното ползване на
1
имота в неговия троен размер, още повече че иззетият имот бил с начин на трайно ползване
„пасище“, за каквито имоти липсвали критерии за средно рентно плащане. Поради
изложените причини моли атакуваният административен акт като незаконосъобразен да
бъде отменен.
Ответникът по жалбата Директорът на ОД „З.” – С. изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваният административен акт – правилен и законосъобразен. Твърди,
че в изпълнение на изискването на чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ била извършена проверка на
земите от ДПФ, за резултатите от която бил съставен констативен протокол № 1 от
22.05.2023 г., установяващ неправомерното ползване на имота. Твърди, че при теренната
проверка било установено, че имотът се намира в голям земеделски масив, стопанисван от
жалбоподателя, както и че той и съседните му имоти, са с една и съща обработка на почвата
и са засети с една и съща култура, а освен това до него нямало осигурен пътен достъп, а се
достигало единствено през другите ползвани от жалбоподателя имоти. Счита, че размерът на
обезщетението за неправомерното ползване е правилно определен въз основа на средното
рентно плащане за съответното землище за имоти с начин на трайно ползване „нива“
съобразно начина на реално ползване на конкретния имот.
Постъпилата жалба е разгледана и отхвърлена с решение № 548 от 29.08.2024 г. по
адм.д. № 1521 по описа на СРС за 2023 г.; решението на първата инстанция е отменено с
решение № 291 от 25.02.2025 г. по адм.д. № 411 по описа на АС – С. 2024 г. поради липсата
на фактически и правни изводи относно направените пред първоинстанционния съд
оспорвания на констатациите на административния орган, поради което делото е върнато за
разглеждане от друг състав на РС – С..
СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ
във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока
по чл. 149, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Чрез заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. Директорът на ОД „З.“ – С. наредил да се
извърши проверка за състоянието и ползването на земите от ДПФ, като определил състава
на комисиите, които следва да извършат проверката в отделните землища и срок за
осъществяването ; на 22.05.2023 г. комисията, оправомощена да проверява имотите в
землището на с. П., общ. С., съставила констативен протокол № 1, в който отразила, че част
от ПИ с идентификатор .......... в землището на с. П., общ. С., целият с площ 25,999 дка, която
част е с площ от 1 дка, е засята с едногодишни полски култури и се ползва неправомерно от
жалбоподателя. Чрез писмо до “Е.” ООД от 03.07.2023 г., връчено му на 05.07.2023 г.
дружеството било уведомено за резултатите от проверката и за съставянето на констативния
протокол, като му била предоставена възможност за представяне на писмени искания или
2
възражения. На 07.07.2023 г. жалбоподателят в писмен вид възразил срещу констатациите на
комисията; междувременно със заповед № РД 07-25 от 03.07.2023 г. Директорът на ОД „З.“ –
С. назначил комисия, която да разгледа и да се произнесе по основателността на постъпилите
възражения; в изпълнение на правомощията си комисията провела заседание на 28.08.2023
г., на което възражението било прието за неоснователно, тъй като при извършена теренна
проверка било установено, че имотът се обработва от жалбоподателя. В завършек на така
проведената процедура била издадена атакуваната в настоящото производство заповед чрез
която било наредено изземването на посочения по – горе имот, като на основание чл. 34, ал.
6 ЗСПЗЗ на адресата на заповедта била предоставена възможност да спре изпълнението ,
ако в тридневен срок от получаването внесе по сметка на МЗХ сумата от 120 лв.,
представляваща трикратния размер на средното рентно плащане (40 лв./дка) за землището
на с. П., общ. С.. Заповедта за изземване на имота е мотивирана с обстоятелството, че
същият или част от него се обработва без правно основание от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на
ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост
се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата,
които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За
установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от
общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата
по геодезия, картография и кадастър. В случаите на неправомерно ползване на земи от
държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областна дирекция
"З." /чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ/. Такава се явява и разглежданата хипотеза, поради което следва да
се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган,
комуто е предоставено правомощието да нареди изземването на неправомерно ползваните
имоти, принадлежащи към ДПФ.
Чл. 47, ал.8 ППЗСПЗЗ гласи, че общинските служби по земеделие ежегодно
извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния
поземлен фонд и информират областните дирекции "З." за състоянието и ползването им. В
конкретния случай проверката на имотите от ДПФ в землището на общ. С. и извършена по
силата на посочената разпоредба на ППЗСПЗЗ въз основа на издадена заповед на директора
на областна дирекция "З." – С., като след извършването на констатациите на назначената
комисия жалбоподателят е информиран за резултатите от проверката на основание чл. 26, ал.
1 АПК, като му е осигурена възможност да вземе становище и да направи искания и
възражения по реда на чл. 34, ал. 3 АПК. Преди издаването на заповедта възраженията на
засегнатите лица са били разгледани по реда на чл. 35 АПК, поради което съдът приема, че
административният орган е спазил регламентираната в закона процедура по издаването на
атакувания административен акт.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена
форма, той съдържа фактическите и правни основания за своето издаване. Липсата на
изложение на тези основания се явява порок във формата на акта, изразяващ се в липса на
3
определен реквизит, който по силата на цитираната законова разпоредба задължително
следва да бъде включен в неговото съдържание. В конкретния случай мотивите за
издаването на заповедта се заключават в констатацията за неправомерното ползване на
имота от страна на нейния адресат, като съдът приема, че същите по ясен и изчерпателен
начин разкриват причините за решението на административния орган, макар да не съдържат
уточнения за начина, по който той е достигнал до фактическия извод кой е действителният
ползвател на този имот В този смисъл съдът приема, че атакуваната заповед е издадена в
предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът не
намира, че оспорената заповед страда от допълнителен порок във формата поради липсата на
ЕИК на нейния адресат и поради непосочването на законния му представител, понеже като
адресат тя сочи именно жалбоподателя, чиято индивидуализация не би могла да се постави
под съмнение, тъй като осъществяването й чрез изписване на неговата фирма в достатъчна
степен го отграничава от останалите правни субекти и фактически не го е затруднила в
разпознаването му като засегнато от разпорежданията на акта лице.
Чл. 170, ал. 1 АПК гласи, че административният орган и лицата, за които оспореният
административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите
основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
По силата на тази разпоредба установяването на факта на ползването на процесния имот от
жалбоподателя е в тежест на административния орган и същото съгласно чл. 39, ал. 1 АПК
следва да се осъществи чрез допустимите доказателствани средства - обяснения, декларации
на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени
средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. В
конкретния случай по делото е представено извлечение от кадастралната карта на масива,
както и ортофотокарта, от които е видно, че предмет на заповедта за изземване е малка площ
от североизточната част на имот с идентификатор ..........., а останалата част от него (освен
северозападния ъгъл на имота) представлява самозалесил се терен; на север от процесната
част, предмет на заповедта за изземване, се намират имоти с идентификатори ........... ,
..............., ............. и ................, а на изток – път с идентификатор ................ От представено по
делото споразумение на масиви за ползване на земеделските земи в землището на с. П.,
изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ за стопанската 2022/2023 г., е видно, че
горепосочените имоти са разпределени за ползване на “Е.” ООД, което сочи, че иззетият
имот попада в земеделски масив, предоставен на жалбоподателя, както и че е обработван по
еднакъв начин със съседните имоти, засят е със същата земеделска култура, а достъпът до
него е възможен единствено през съседните му имоти, разпределени за ползване на
жалбоподателя съгласно цитираното по – горе споразумение. В този смисъл са и
показанията на свидетеля П. П., началник на ОСЗ К., който потвърждава, че при теренната
проверка било установено, че иззетата част от ПИ с идентификатор ........... е със същата
земеделска обработка като ползваните от жалбоподателя имоти и достъпът до него се
осъществява единствено през тях.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в
4
кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за
формираните от длъжностното лице изводи, поради което съдът намира, че в конкретния
случай протоколът от 22.05.2023 г. установява единствено обработването на имота
(засяването му с едногодишни полски култури), но не и лицето, което е осъществило
обработките. Съдът също така приема, че констативният протокол по недвусмислен начин
удостоверява принадлежността на процесния имот към ДПФ, доколкото изготвилите го
длъжностни лица са имали достъп до съответната база данни за държавните имоти, въз
основа на която са направили констатациите си в протокола. По делото стана ясно, че
процесният имот попада в масивите за ползване на дружеството – жалбоподател и както по
– горе се посочи се обработва по еднакъв начин със съседните имоти и достъпът до него е
възможен именно през тях. Тези факти налагат извода, че фактическото ползване на имота
действително се осъществява от жалбоподателя, тъй като става ясно, че той се обработва
като част от неговия земеделски масив и достъпът до него е възможен единствено през
неговите имоти; самостоятелното обработване на имота от трето лице при всички случаи би
го отграничило от съседните имоти, а отделно от това би било фактически затруднено и
икономически нецелесъобразно. Казаното сочи, че констатираното от комисията, назначена
със заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. на Директора на ОД „З.“ – С., ползване на имота
през стопанската 2022/2023 г. от жалбоподателя действително се е реализирало, поради
което предпоставките за изземване му по чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ са налице, при положение че
ползването се осъществява без правно основание. Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателя, че фактическата ситуация, установена чрез констативния протокол от
22.05.2023 г., не била меродавна към момента на издаване на заповедта; земеделските
дейности се извършват на база стопанска година съобразно цикъла на обработка на
земеделските култури, поради което няколкото месеца от съставянето на протокола до
издаването на заповедта за изземване в рамките на същата стопанска година не променят
актуалността на съдържащите се в него констатации.
§2е, ал. 1 ЗСПЗЗ гласи, че размерът на средното годишно рентно плащане за
съответното землище от общината за предходната година се определя в левове за декар от
комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция "З.", въз основа на
данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие, за средната стойност
на рентните вноски, изчислена на база повече от половината договори, вписани в службата
по вписванията и регистрирани в общинската служба по земеделие, като съгласно ал. 3 на
същата разпоредба този размер се публикува на интернет страницата на съответната
областна дирекция "З.". Определеното в заповедта обезщетение за неправомерното ползване
на имота в размер на трикратния размер на средното рентно плащане действително се
базира на определеното по реда на §2е, ал. 1 ЗСПЗЗ средно рентно плащане за земеделски
имоти с начин на трайно ползване „ниви“ за 2021 г., публикувано на страницата на ОДЗ – С.,
като освен това съдът намира, че административният орган правилно е изчислил
обезщетението на база средното рентно плащане за нива, а не за пасище, тъй като стана
ясно, че това е действителният начин на ползване на иззетия имот.
5
В тази ситуация съдът приема, че атакуваната в настоящото производство заповед,
чрез която изземването на имота е наредено, представлява законосъобразен
административен акт, поради което депозираната срещу него жалба, като неоснователна,
следва да се остави без уважение. Мотивиран от тези съображения и на основание чл.172 от
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на “Е.” ООД с ЕИК ............. и адрес на
управление: с. П., общ. С., обл. С., представлявано от М. М., срещу заповед № № РД 04-400-
10 от 29.08.2023 г. на Директора на ОД „З.“ – С., чрез която е наредено да се изземе
неправомерно ползван от жалбоподателя ПИ с идентификатор .......... в землището на с. П.,
общ. С., обл. С., включен в ДПФ.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред Административен съд-
С., в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6