Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 07.02.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на деветнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                      

                                                                   Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2276/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от А.Л.Н.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 19-1085-003024/22.10.2019г. на Началник-група при Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП ѝ били наложени наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Жалбоподателката моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява упълномощен процесуален представител, който моли съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и за липса на елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушението.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 19.08.2019 г., около 18.27 ч. жалб. А.Н. управлявала лек автомобил „Мерцедес А150“ с рег. № Р 28 90 РВ, собственост на „Сребърна“ООД, като се движел по бул. “Липник“ в гр. Русе, в посока от „Кръговото кръстовище“ към кръстовището с ул.“Дебър“. По същото време, по същата улица и в същата посока се движел обозначен полицейски автомобил на Сектор ПП-Русе, с който изпълнявали служебните си задължения свид.П.П. и Д.Г.– младши автоконтрольори в Сектора. По това време, във връзка с извършване ремонти на платното за движение, със заповеди на кмета на Община Русе била въведена временна организация за безопасност на движението, съобразно която напълно били затворени за преминаване северното и южното платно на бул.“Липник“ в участъка между кръстовищата с ул.“Дебър“ и ул.“Мъглиж“. В изпълнение на тази организация на движението, пред южното платно на бул. “Липник“, непосредствено след кръстовището с ул. “Дебър“ били поставени оградни пана, частично ограничаващи достъпа до южното платно, на които били поставени пътни знаци В2"Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки", А23"Участък от пътя в ремонт", В26"Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" и Г8"Движение само наляво пред знака".

          Независимо от наличието на пътният знак В2"Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки", веднага след кръстовището, жалб.Н. навлязла с управляваният от нея автомобил в южното платно на бул.“Липник“. Това било забелязано от полицейските служители, които я последвали и я спрели за проверка.

След като преценил установените факти, свид.П. приел, че жалб.А.Н. е извършила нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, за това, че не съобразила поведението си с предписанието на пътният знак В2"Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки", при въведена временна организация на движението, за  което съставил против нея АУАН.

          Срещу така съставеният АУАН жалб.Н. подала възражение в срок. Проверката на обстоятелствата по това възражение била възложена на М.Д. – инспектор в Сектор ПП-Русе, който извършил оглед на процесното кръстовище и установил поставените непосредствено след кръстовището с ул.“Дебър“ пътни знаци върху оградни пана. Констатирал също така, че преди кръстовището липсват пътни знаци и указателни табели, каквито се изисквали по Приложение № 73 от Наредба №3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. За така установеното, Димитров изготвил справка до Началника на Сектор ПП-Русе, с която предложил да бъде издадено НП за извършено от жалб.Н. нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, за което да бъде санкционирана по реда на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП /имайки предвид вероятно 183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП/.

          Независимо от това, Началника-група в Сектор ПП-Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП, на жалбоподателката А.Н. били наложени наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

В същото време, Съдът намира, че отговорността на жалб.А.Н. е ангажирана за нарушението, в неговия квалифициран състав, което тя не е осъществила от субективна страна.

Административнонаказателното обвинение, което било предявено на жалб.Н. било за това, че не съобразила поведението си с предписанието на пътният знак В2"Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки", при въведена временна организация на движението, за което била санкционирана по чл.183, ал.7 от ЗДвП.

Безспорно, от доказателствата по делото се установява, че на инкриминираната дата, жалб.Н. навлязла в южното платно на бул. “Липник“, след кръстовището с ул. “Дебър“, независимо от факта, че влизането в тази част на улицата, в двете й посоки, било забранено с пътен знак В2. Пътният знак бил поставен на видно място и на достатъчно разстояние, от мястото, от което приближавала жалб.Н. и тя е имала обективна възможност да го види и съобрази поведението си като водач на МПС с него. Като не го сторила, с деянието си А.Н. осъществила от обективна и субективна страна състава нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като не съобразила поведението си с предписанието на пътният знак В2"Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки".

От друга страна обаче, за да е налице квалификация по чл.183, ал.7 от ЗДвП, а именно нарушение да е извършено при въведена временна забрана за движение, каквато е приета от административните органи, следва да бъде установено по безспорен начин, че временната забрана е въведена при спазване условията и реда за създаване на временна организация и безопасност на движението по Наредба №3 от 16.08.2010г. Едни от съществените изисквания в тази насока са въведени с разпоредбата на чл.3 от Наредбата, според който сигнализацията за въвеждане на ВОБД в пътен или уличен участък, в който се извършват СМР, има за цел: 1. да информира участниците в пътното движение за особеностите и опасностите, възникнали в пътния (уличния) участък, и за изменените пътни условия; 2. да указва границите на пътния (уличния) участък с изменени пътни условия и 3. да въвежда режим на движение, който осигурява безопасно преминаване през пътния (уличния) участък; с разпоредбата на чл.30, изр.1 който указва, че сигнализацията на СМР в обхвата на пътя или улицата трябва да е ясно видима и разбираема от участниците в движението по всяко време на денонощието и при всякакви метеорологични условия и да дава навременна и достатъчна информация за изменените пътни условия и чл.31, съгласно който временната сигнализация се поставя преди участъка, в който се извършват СМР, на разстояние, осигуряващо достатъчно време на участниците в движението да се съобразят с изменените пътни условия и да извършат предписаните маневри за безопасно преминаване.

В изпълнение на тези предписания, в Приложение 73, към чл.75, т.1 от Наредбата е указан задължителният начин за сигнализиране при временна организация и безопасност на движението при дълготрайни СМР с отбиване на движението, какъвто несъмнено е и настоящият случай. При тази организация на движението е следвало по всички улици, от които се приближава към затвореният за движение пътен участък да бъдат поставени пътни знаци от категорията Ж3 "Предварителен указател за отклоняване на движението", дублиращи се през определено разстояние, както и пътен знак А23 "Участък от пътя в ремонт".

В настоящият случай, по делото не се представиха и не бяха събрани от Съда доказателства, че тези изисквания за въвеждане на временна организация на движението са били изпълнени. Напротив, установява се от показанията на свид.Делян Кирилов, че такива пътни знаци, като посочените по-горе, са отсъствали на инкриминираната дата в участъка на бул.“Липник“ от „Кръговото кръстовище“, до кръстовището с ул.“Дебър“. В подкрепа на тези показания е установеното от инспектора в Сектор ПП-Русе М.Д. обстоятелство, че и при извършеният от него оглед на мястото, пътни знаци, съобразно Приложение № 73 от Наредба №3 от 16.08.2010г. не били установени. Именно в тази връзка същият предложил жалб.Н. да бъде санкционирана не по чл.183, ал.7 от ЗДвП, а по реда на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП /имайки предвид вероятно чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП, доколкото посочената от Димитров правна норма, е неотносима към случая/.

При това положение става ясно, че макар в процесния участък да била въведена временна организация на движението за дълготрайни СМР с отбиване на движението, то не били спазени изискванията на наредбата, тъй като не била сигнализирана по начин, осигуряващ достатъчно време на участниците в движението да се съобразят с изменените пътни условия и да извършат предписаните маневри за безопасно преминаване.

При тази фактическа и правна рамка се налага извода, че преди да навлезе по южното платно на бул. “Липник“, безспорно нарушавайки пътният знак В2"Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки", жалб.А.Н. не е разполагала с обективна възможност да узнае или да е била длъжна да предполага, че е въведена временна организация на движението в този пътен участък.

С оглед на това става ясно, че по отношение съществен елемент от нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП – неговият квалифициращ белег по чл.183, ал.7 от ЗДвП, а именно то да е извършено при въведена временна забрана за движение, липсват каквито й да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателката Н. виновно.

От друга страна, Съдът намира, че доколкото по делото безспорно бе доказано, че жалб.Н. е извършила нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като не съобразила поведението си с предписанието на пътен знак В2 и  съобразно възможностите по чл.63, ал.1 от ЗАНН, при еднородност на фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на обвинение за такова нарушение, НП следва да се измени, като се преквалифицира нарушението, като извършено без квалифициращият му признак „при въведена временна забрана за движение“, като в съответствие с това се приложи и закон за по-леко наказуемото нарушение – санкционната норма на чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП. По мнение на Съда, разпоредбата на чл. 337, ал.1, т.2 НПК е приложима, тъй като при разглеждане на въззивни жалби по административнонаказателни дела действа правилото на чл.84 от ЗАНН, според който доколкото в ЗАНН няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. Обратното би означавало съдът да премира нарушителя като го освободи изцяло от административнонаказателна отговорност при доказаност на извършено административно нарушение от фактическа страна, което противоречи на целите на административното наказание - чл. 12 от ЗАНН, доколкото, за да бъде отменено НП се изисква не само санкционираното лице да не е извършило нарушение според квалификацията на основанието за ангажиране на административнонаказателната му отговорност в НП, а и според фактите на обвинението.

Обсъжданата по-горе преквалификация, очевидно е форма на изменение на обвинението, което е предявено на жалб.Н. с обжалваното НП, но то не води до ограничаване на процесуалните й права, тъй като същата се е защитавала срещу предявените й с НП идентични факти, още повече, че новото обвинение не обуславя по-тежка наказателна отговорност, а напротив.

В този смисъл е и трайната практика на административните съдилища в Р.България /напр. Решение № 67 от 6.07.2017 г. на АдмС - Силистра по к. а. н. д. № 66/2017 г.; Решение № 1852 от 17.03.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 11772/2015 г.; Решение № 230 от 5.10.2015 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 196/2015 г. и др./

Предвид изложеното Съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като се преквалифицира нарушението, за което била ангажирана отговорността на жалб.А.Н. от : „Водач на МПС навлиза след знак забраняващ навлизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение“ във „Водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство“, в съответствие с което вместо санкционната норма на чл.183, ал.7 от ЗДвП, се приложи относимата санкционна норма на чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1085-003024/22.10.2019г. на Началник-група в Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението извършено от А.Л.Н.,***, ЕГН-**********, от : „Водач на МПС навлиза след знак забраняващ навлизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение“ във: „Водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство“, за което нарушение, на осн. чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП й се НАЛАГА наказание „Глоба“ в размер на 30.00 лв., вместо по чл.183, ал.7 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 300.00лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

         

Районен съдия: