№ 199
гр. Варна, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Мария Кр. Маринова
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20253000500369 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294, вр. чл.258 и сл. от ГПК.Образувано
след отменяването с решение №376/25.06.2025г., постановено по гр.д.
№891/23г. по описа на ВКС, ІІ гр.о., на решение №189/05.12.2022г.,
постановено по в.гр.д.№353/22г. по описа на ВАпС, гр.о., и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Б.
Д. Л., чрез процесуалния му представител адв.Д.Д., против решение
№260017/03.06.2022г., постановено по гр.д.№605/20г. по описа на ВОС, гр.о.,
в частите му, с които: 1/ е унищожено саморъчно завещание от 12.08.2016г.
на В. И. А., б.ж. на гр.Варна, поч. на *г., обявено с протокол за обявяване на
саморъчно завещание от 06.01.2020г. на нотариус В. П., рег.№205 на НК, с
район на действие ВРС, с което В. И. А. е завещала на Б. Д. Л. собствеността
върху цялото й движимо и недвижимо имущество, което ще остане след
смъртта й, тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била
способна да завещава, по иска на И. Г. В. - К. против Б. Д. Л., на осн. чл.43,
ал.1, б.“а“ от ЗН; 2/ е осъден Б. Д. Л. да заплати на И. Г. В. - К. сумата в размер
на 7 762 лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
1
постановено друго, с което предявеният иск с пр.осн. чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН
бъде отхвърлен.Претендират се разноски.
Въззиваемата И. Г. В. - К. в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.С.Л.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС
да бъде потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищцата И. Г. В. - К. излага, че е наследник по закон на
В. И. А., б.ж. на гр.Варна, поч. на *г.Ответникът Б. Д. Л. е обявил саморъчно
универсално завещание с дата 12.08.2016г. на В. И. А. в негова
полза.Завещанието е нищожно на осн. чл.42, б.“б“ от ЗН, вр. чл.25, ал.1 от ЗН,
защото не е написано и подписано от завещателката, евентуално на осн. чл.42,
б.“в“ от ЗН, защото мотивът, поради който единствено е направено - за
получаване на грижи и издръжка, е противен на закона/противоречи на
безвъзмездния характер на едностранната сделка/, на обществения ред и на
добрите нрави/лишава от собственост наследника по закон/.Ако евентуално
завещанието не е нищожно, то същото е унищожаемо на осн. чл.43, б.“а“ от
ЗН, защото по време на съставянето му завещателката не е била способна да
завещава.Към 12.08.2016г. същата е страдала от смесена корова и подкорова
деменция, изразяваща се в проблеми с паметта и уменията за мислене,
прогресивно намаляване на паметта и други функции, поради заболяването на
мозъка.Психичното й състояние е започнало да се влошава още от *г., когато
починал съпругът й.Същата изпаднала в депресия, спряла да работи през
2009г., постепенно променила поведенческите си прояви, спряла да се грижи
за личната си хигиена и хигиената на дома си, слагала предмети на
необичайни места, изтеглила заем, който не можела да върне, започнала да
употребява алкохол.Чувствително влошаване на състоянието й настъпило през
2013г., когато е лекувана в УМБАЛ „Св. М.“ЕАД, гр.Варна, Психиатрична
клиника, с поставена диагноза „органично разстройство на
настроението/афективни разстройства/, в епикризата е отразено и, че има
разстройство в кратковременната памет.Лекувана е в същата клиника и през
2014г., когато й е добавена диагноза „смесена корова и подкорова деменция“,
като е установено, че нарушенията на паметта се увеличават.Лекувана е и през
2015г. с поставена диагноза „депресивно разстройство, умерено тежък епизод,
смесена корова и подкорова деменция“.Извън престоя в болничното заведение
е посещавала многократно личния си лекар, психиатър и други
специалисти.При тези прегледи са констатирани и други заболявания - захарен
диабет и хипертонично сърце, които оказват допълнително влияние върху
съществуващата деменция.В периода 2015г.-2016г. В.Ат. се променила
съществено.Отказвала да подрежда дрехите си, да почиства дома си,
забравяла да си взема лекарствата, забравяла неща, които са се случили преди
минути, искала да й купуват алкохол, повтаряла едни и същи неща, изпадала в
странни състояния, доверявала се на непознати хора, не можела да борави с
пари.Състоянието й е наблюдавано от лицата, които са се грижили за нея -
2
близко семейство, на чиято дъщеря/Д. Ем. Н./ през 2011г., докато все още е
била в добро здравословно състояние, В.Ат. е прехвърлила жилището си
срещу задължение за издръжка и гледане, които са осъществявали грижи за
нея до лятото на 2016г., когато внезапно изчезнала.След като я обявили за
издирване, от полицията я открили в дом за стари хора „Б. в.“, гр.София,
където тя била преместена от ответника на 14.08.2016г., без да се уведоми
сем.Н., и престояла там до смъртта си на *г. във влошено състояние-на
инвалидна количка.Също м.08.2016г. бил предявен иск с пр.осн. чл.87, ал.3 от
ЗЗД и договорът, сключен с Д.Н., бил развален с неприсъствено решение от
28.12.2016г., постановено по гр.д.№1880/16г. по описа на ВОС.
Предвид изложеното, претендира да бъде прогласена на осн. чл.42, б.“б“ от
ЗН, вр. чл.25, ал.1 от ЗН, нищожността на саморъчно завещание от
12.08.2016г. на В. И. А., б.ж. на гр.Варна, поч. на *г., с което В. И. А. е
завещала на Б. Д. Л. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще
остане след смъртта й, евентуално да бъде прогласена нищожността му на осн.
чл.42, б.“в“ от ЗН, евентуално завещанието да се унищожи на осн. чл.43, б.“а“
от ЗН, тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била
способна да завещава.
Ответникът Б. Д. Л. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в
хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени.Твърди, че се е запознал с В. Ат. и нейния съпруг през 1989г., като
от тогава отношенията им станали приятелски и поддържали контакти.През
2014г.-2015г. В.Ат. престанала да му се обажда и да отговаря на обажданията
му.През лятото на 2016г., минавайки през гр.Варна, със съпругата му решили
да я посетят.Открили я в дома й в много лошо състояние, мръсна, гладна, без
лични документи и телефон.Тя ги помолила да направят нещо и да я отърват
от „гледачите“ й, както наричала родителите на Д., на която била прехвърлила
апартамента си в гр.Варна.Споделила им, че й носели храна веднъж седмично,
която закупували с пенсията й, а останалата част от нея прибирали и не й
давали никакви пари.Непрекъснато я водели по болници, за да я поставят под
запрещение, взели й тефтера с телефонни номера, за да не може да се обажда
на роднини и близки.Тогава ответникът й предложил да я настани в дом в
гр.София, където ще може да я посещава често и където за нея ще се полагат
постоянни грижи.В.Ат. се съгласила, още повече, че двете й най-добри
приятелки живеели в гр.София.Съседите на В.Ат. също се обърнали към
ответника с молба да й помогне, защото живеела в страшна
мизерия.Поведението на Н. и неполагането на грижи от тях я подтикнали да
потърси правна помощ и да заведе дело за разваляне на договора, сключен с
Д. Н., и оттегляне на пълномощното, предоставено на баща й.Ищцата от своя
страна, нейна племенница, също не я е посещавала, обаждала по телефона или
интересувала от състоянието й.Отношенията на В.Ат. с родителите на ищцата
били обтегнати още от 80-те години на миналия век по повод недвижими
имоти в гр.Добрич, като от тогава, повече от 30 години, родителите на ищцата
и ищцата не са контактували с В.Ат..Оспорва твърденията, че завещателката е
3
била неспособна да завещава към 12.08.2016г.Поддържа, че поставената й
диагноза „смесена корова и подкорова деменция“ не предполага автоматично
невъзможност същата да може да ръководи действията си и да разбира
свойството и значението на извършеното.В сочения период тя е съставяла и
подписвала множество документи пред държавни органи, пред нотариуси,
банки и други юридически лица, вкл. сама е написала и подписала процесното
завещание.Поведението й е било последователно насочено към това да се
освободи от лицата, които не са полагали адекватни грижи за нея и да си върне
имота, който е прехвърлила, да получи подкрепа от близки хора, които да й
помогнат да облекчи начина си на съществуване в сложната житейска
ситуация, в която се е намирала.Действията й в годините, а именно
сключеният през 2011г. договор за прехвърляне на недвижимия й имот срещу
издръжка и гледане, а впоследствие процесното завещание, а след това и
направено през 2017г. за нейно успокоение пълномощно за упълномощаване
на адвокат да дари имота на ответника/от последното той не се е възползвал,
защото не е имал намерение да злоупотребява с доверието й/, свидетелстват,
че същата не е искала да остави наследство на ищцата, неин единствен
наследник по закон, а е предпочитала да го остави на някого, от когото ще
получи уважение и закрила, за да води спокоен и пълноценен живот.В
подкрепа на горното и е обстоятелството, че след като през есента на 2016г.
сем.Н. са разбрали, че В.Ат. не живее в апартамента и са подали сигнал, че е
изчезнала и искали съдействие от органите на МВР да бъде издирена, при
разпита си по образуваната преписка В.Ат. е заявила категорично, че желае да
остане да живее в гр.София, защото там се чувства на сигурно място.
С влязлата в сила част от първоинстанционното решение искът с пр.осн.
чл.42, б.“б“ и искът с пр.осн. чл.43, б.“в“ от ЗН са отхвърлени.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е евентуален иск с пр.осн. чл.43, б.“а“ от ЗЗД.Налице е
вътрешното процесуално условие за разглеждането му поради отхвърляне на
предявените искове за прогласяване нищожността на процесното завещание.
Със саморъчно универсално завещание от 12.08.2016г., обявено на
06.01.2020г., В. И. А., б.ж. на гр.Варна, поч. на *г., е завещала на Б. Д. Л.
цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след нейната
смърт.Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН, завещателното
разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава.Способно да завещава,
съгласно чл.13 от ЗН, е всяко лице, което е навършило 18 години, не е
поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа
разумно.Неспособно да действа разумно е лице, което не е поставено под
запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина е в
състояние на невъзможност да разсъждава нормално, липсва му здрав разум,
не може разбира смисъла и значението на действията си и/или да ги ръководи,
4
като е без значение дали това състояние е трайно или
кратковременно.Завещателната дееспособност трябва да съществува към
момента на изразяване на волята на завещателя - в случая към момента на
изготвяне на саморъчното завещание от 12.08.2016г., който е и релевантният
момент за преценката относно възможността на завещателката да действа
разумно.
Съгласно показанията на св. Е. Н., семейството му познава В. Ат. и съпруга
й от повече от 30 години, живеят в съседни блокове, били семейни
приятели.Последно е виждал В. през 2016г., малко преди да я отведе
ответникът Б. Л. в София.Л. й обещал да се грижи по-добре за нея, обадил му
се й казал, че е сменил патрона на входната врата и свидетелят няма право да
влиза повече там.Познава Б. Л. от години преди това, той и семейството му
идвали обикновено през лятото и стояли по около 10 дни в дома на В. и тогава
са се виждали.След смъртта на съпруга си, В. посетила Н. и казала, че иска те
да я гледат.Споделила, че има брат, който живее в гр.Добрич, с когото в
началото се разбирали, но после са се скарали, поради което и не иска след
време, това, което има, да остане за него.Затова потърсила адвокат и
направила завещание в полза на свидетеля, съпругата му и дъщеря им.През
2011г. дошла при тях и споделила, че е научила, че това завещание може да се
оспори, а тя не иска брат й да получи нещо.Затова и отишли заедно при
нотариус и тя прехвърлила апартамента си с договор за издръжка и гледане на
дъщеря му.Решили, че свидетелят и съпругата му ще я гледат, защото дъщеря
им работила в Германия.Не са я посещавали всеки ден, съпругата му ходела
всеки петък, чистила коридора, измивала чиниите, хвърляла боклука.Тогава В.
била здрава и адекватна.В. по принцип не била добра домакиня, не обичала
много да чисти и готви, казвала, че не се е омъжила, за да слугува на съпруга
си.Свидетелят често питал съпругата си как е възможно В. да е жена, а да
държи толкова мръсно в дома си.Колкото пъти и да е посещавал дома й,
умивалникът винаги бил пълен с мръсни чинии, по пода се въргаляли трохи.В.
била от хората, които много обичат да следят и да се грижат за здравословното
си състояние, непрекъснато ходела по лекари.Посещавала редовно личния си
лекар и други специалисти, стриктно спазвала предписанията им.Посещавала
и д-р М., която е психиатър.Около 2013г.-2014г., когато д-р М. им се обадила
за първи път, им казала, че В. има депресия.Издавала й 3-4 пъти медицинско
направление, за да постъпи на лечение в Психиатрията.Доколкото му е
известно, В. сама е отивала там да се лекува.Не е казвала, че не иска да ходи,
напротив казвала, че иска да отиде, за да се излекува.Накрая д-р М. им казала,
че В. има деменция.Отначало В. се обличала добре и спретнато, имала много
хубави дрехи, но, когато към края на 2015г.-2016г. състоянието й се влошило, е
имало случаи съседи да им се обадят, за да отидат да я приберат от улицата,
защото се разхождала по пижама.Случвало се да не помни определени неща и
хора, разпознавала хората по физиономия, но не знаела от къде ги познава,
забравяла къде е сложила разни неща, почнала да ги губи.Веднъж му казала,
че си е загубила личната карта и тефтерчето с телефонни номера.След този
5
случай, когато си подменила лична карта, му казала, че иска свидетелят да
вземе картата в дома си, за да не я изгуби отново.Започнала са спира
непознати хора, да си говори с тях, да ги кани в дома си.Стояла при съседки и
отказвала да си тръгне по няколко часа.През 2015г.-2016г. се запознала с
някаква жена, която продавала зеленчуци на пазара, и й споделила, че
семейството на свидетеля се грижи за нея и затова е решила да им препише
апартамента, а тази жена започнала да я увещава, че тя ще се грижи по-добре
за нея от тях.След това имало случай, при който пуснала една жена в
апартамента като наемател, но след един или два месеца му се обадила и
казала, че иска свидетелят да я изгони, защото жената не искала да си плаща
наема.В. винаги е обичала да си пийва, но накрая, към 2015г.-2016г., започнала
са пие много, започнала да лежи по пейките, обаждали му се да отиде да я
прибере.Той не й е купувал алкохол, но е виждал малки празни шишенца от
алкохол в дома й.Виждал е хора, които нарочно й купували алкохол и после й
гледали сеира какво ще направи.Мисли, че от 2016г. той й получавал пенсията
и после и я давал.Към 10-я ден обаче парите й свършвали, свидетелят и
съпругата му я викали в дома им да си хапне.
Съгласно показанията на св.М. Н., същата познава В. Ат., тя била близка
приятелка на родителите й, живеели са в съседни блокове.В.Ат. била много
честен и интелигентен човек, свидетелката я харесвала, дори и в кратките
периоди, в които се виждали.Външният й вид се променил драстично, когато
се разболяла, имало промяна в облеклото и косата, станала неугледна,
неадекватна, не можела да води нормален разговор.Домът й бил мръсен,
имало трохи по пода, мръсни чинии в мивката, разхвърляни дрехи.Накрая,
когато се виждали, макар и за кратко, била разсеяна и хаотична, съгласявала
се, в следващия момент си променяла мнението, веднъж я разпознавала по
улиците, друг път я подминавала, сякаш не се познава.Родителите й се
грижили до последно за нея.В началото В. ходела сама да си пазарува, а след
това за нея се грижили майка й, която се занимавала с приготвянето на храна,
чистене, и баща й, които я водел по лекари, купувал лекарства, снабдявал с
хранителни продукти.Знае, че В. е постъпила на лечение в Психиатрията, два
или три пъти, но не знае дали сама или по принуда.В. употребявала доста
алкохол.Обаждали се на баща й, за да му кажат, че лежи на улицата, да отиде
да я прибере.Родителите й се притеснили, дори не можели да спят, когато В.
изчезнала лятото на 2016г., подали сигнал в полицията, тогава разбрали, че
Б.Л. я е отвел.Родителите й били много обидени, имало някакви обяснения от
ответника, баща й знае по-добре какви.
Съгласно показанията на св.Р. М., същата познава В. Ат. от над 30 години,
живеели в един вход, тя на * ет., а В. на * ет.Последно я е видяла лятото на
2016г. преди да замине за София, когато В. я извикала, за да й помогне да си
стегне багажа, понеже Б. бил дошъл да я вземе.В. й казала, че Б. й осигурил
хоспис, искала да си вземат довиждане, защото сутринта ще тръгват рано на
път и няма да могат да се видят.От В. знае, че когато Б. дошъл последния път
да я посети/свидетелката се запознала тогава с него/ се притеснил от това,
6
което заварил и решил да й помогне.Купил й протеза, завел я да й издадат
нова лична карта, защото си я загубила, купил й очила.След като В. отишла в
София се чували по телефона, до последно до преди да почине, разговорите
им не са били кратки, даже я карала да й отиде на гости да се видят.Казвала,
че в дома, където е настанена, има хубава гледка и й харесва.Според
свидетелката, В. била адекватна, понякога забравяла, но това било от
старостта.Не е забелязала да се държи странно, да има странни постъпки,
уважавали се като съседки, ходила е много пъти на гости у тях.Не е виждала
да употребява алкохол.Не е забелязала промяна в състоянието й в
годините.Знае, че е постъпвала на лечение в болница, но когато попитала Е. в
коя болница е постъпила, той й отговорил, че там, където е тя, не допускат
свиждане.Виждала е от време на време Е. и жена му да идват, но те не се
грижили добре за В., в дома й било постоянно мръсно.В. била малко мърлява,
придумвали я да се изкъпе, ходили с една съседка два, три пъти седмично да й
помагат с чистенето, помагали й и да се изкъпе.Не знае дали е страдала от
болести, вкл. деменция, виждала е наредени лекарства на масата, но не знае за
какво били.Не е виждала съпругата на Е. да чисти у В., виждала е два, три
пъти през годините да й носят храна.В. й казала, че Е. й взема пенсията,
плаща й сметките и носи храна, но много пъти й споделяла, че е гладна,
защото няма пари да си купи храна.Казвала й, че е преписала апартамента на
Е. и дъщеря му.След това й казвала, че иска да развали договора, т.к. те не я
гледали както трябва.Когато тръгвала към София й казала, че тези хора Господ
й ги е изпратил, всичко което има ще препише на Б..
Съгласно показанията на св.Д. Н., същата се запознала с В. Ат. около
средата на м.08.2016г., когато тя или Б. й се обадили по телефона и казали, че
търсят адвокат Н..След като разбрали, че разговарят с нея си уговорили
среща.Когато се видели, В. я попитала дали може да й помогне.Обяснила й, че
е прехвърлила апартамента си в гр.Варна с договор за издръжка и гледане,
който иска да развали, т.к. приобретателката не полагала грижи за нея.На
свидетелката не й е направило впечатление В. да е неадекватна, не знае да е
страдала от деменция, подобно нещо не личало от външния й вид и от
разговорите, не е лъхала на алкохол.Случвало се е да повтаря понякога едно и
също нещо по няколко пъти, но не й е направило впечатление на нещо
нередно, отдала го на възрастта й.Била възрастна жена, над 70г., определено
интелигентна и много емоционална, изразявала се добре, знаела имената на
приобретателката и нейните родители, обяснявала с подробности случвалото
се във времето, казала, че й взели протезата, личната карта, че не се грижат за
нея, а съседки й помагат.Попитала какъв е редът за издаване на нова лична
карта.Идвали при нея няколко пъти, разговаряли за час, два, друг път по-
малко.Определено доброволно дошла за изготвяне на саморъчното
завещание.В. искала да прехвърли на Б. имуществото си.Написала в кантората
на свидетелката пред нея завещанието си.Свидетелката е посещавала
апартамента на В. няколко пъти.Бил много мръсен, навсякъде натрупано с
мръсотия, вехтории, мухлясала храна, неподдържано.Отвратили я условията,
7
при които живеела В..Тя й споделила, че се страхува от Е., доколкото знае, той
не се е държал добре с нея, викал й, заплашвал я, страхувала се да не я
удари.Това и било причината да не иска да остане във Варна.При една от
срещите им трябвало да решат какво да правят, т.к. Б. и семейството му
живеели в гр.София и нямало как да се грижи за нея във Варна.Той не можел
да я настани при себе си в София и затова й предложил да я настани в дом за
стари хора, за което тя се съгласила.В началото свидетелката имала
притеснения как В. ще се адаптира към новото си ежедневие и промяната на
дома си.Два пъти я посетила в гр.София в дома за стари хора, заедно с
Б..Тогава се срещнала и с управителя на дома и разговаряла с него, поискала
да разгледа договора за настаняване.Направило й впечатление, че В. бързо е
осъществила контакт с новите познати от дома.Изглеждала добре облечена и
поддържана.Още веднъж я посетила, когато наближавало заседанието по
делото, за да й обясни как се движат нещата.Състоянието й не изглеждало
притеснително, впоследствие разбрала, че има някаква епикриза, но никога не
са говорил за това, че В. е болна.Разговаряла по телефона и по повод даряване
на апартамента, дори подготвила документите, изготвила пълномощно и го
изпратила на Б., но се оказало, че трябва да се плати голяма сума по сделката и
в крайна сметка се отказали.Знае, че има племенница, с която не са се виждали
повече от 30 години, развалили са отношенията си и В. не е срещала подкрепа
от роднините си.
Съгласно показанията на св.В. Х., същият е лекар и управител на дома,
където преди около 5 години била настанена В. от гр.Варна.При тях тя
престояла около 3-4 години.Довел я Б., той и я посещавал, вземал, развеждал,
държал се с нея почти като с майка, лично не е виждал други лица да я
посещават.Не е присъствал на приемането й, но впоследствие има
впечатление от визитациите си, два, три пъти всяка седмица.В. общувала
нормално, била ориентирана за време и място, какво се случва, отговаряла на
въпросите, разговорите били кратки, но не му е направило впечатление като
лекар да е неадекватна и да не може да му отговори сравнително адекватно,
може да не е била в перфектна форма, но не се е усъмнявал да има
прогресираща деменция или нещо, което я прави категорично
неадекватна.Няма спомени да е изразявала несъгласие с настаняването.Домът
е социално заведение, а не здравно.Има лекар, който минава и следи
състоянието на хората.Не си спомня В. да е имала психични оплаквания, за
нея не са определяли специални грижи или личен асистент.Като социално
заведение, те нямат право да обслужват лица със специфични психиатрични
заболявания, като шизофрения, Алцхаймер в остра форма, изразена
деменция.При прием гледат състоянието на човека, хигиената, други фактори,
като не е забелязал някаква нейна проява през целия й престой, от която да се
направи извод, че тя не разбира какво се случва.
Съгласно показанията на св.Б. Х.а, същата познава В. от 1997г., когато
била ученичка и си закупила книги от книжарницата й.Заговорили се, после
започнала да посещава книжарницата от един до четири пъти месечно.Ходила
8
й и на гости в дома й в кв.Ч..През 2008г. свидетелката се преместила да живее
в гр.София, но при всяко свое посещение в гр.Варна я посещавала.След като
починал съпругът й, В. затворила книжарницата.Била тъжна, изживяла
загубата му много тежко.Помни Е. Н. от последната им среща през 2016г., но е
чувала за него отпреди.В. й е казвала, че са били дълги години приятели и
затова им се е доверила и направила за апартамента договор за издръжка и
гледане с някого от семейството на Е., но свидетелката не знае дали с него или
с дъщеря му.Когато се видели през 2016г., той се държал доста враждебно към
нея и към В., тя изглеждала притеснена и разстроена.Когато тогава била в
дома на В. в него липсвали доста от вещите, които преди това имало, вкл.
картини.Хладилникът бил празен, гардеробите и шкафовете също, било много
мръсно и неподдържано.В. била отслабнала, на крака, но физически недобре,
занемарена, казала й, че трябва, но не се грижат за нея, психически била
адекватна.На бюрото имало лекарства, подредени върху лист, разграфен с
химикал по дни.Казала, че лекарствата той й ги дава, от лекар, при когото Е. я
води, някакъв психиатър.Обяснила, че иска да отиде при друг лекар, но няма
лична карта, защото Е. Н. я съхранявал, за да не я загуби, казала, че се
страхува от нея.Хладилникът бил празен, но имало ракия, след едно от
посещенията на Е. на масата в дневната, обяснила, че той й я купува, че храна
носи рядко, но ракия редовно.В. казвала, че пие ракия, защото я боли стомаха,
а я боли, защото я е страх от Е..Свидетелката й предложила да отидат до
полицията и В. да обясни ситуацията.Отишли до полицейското управление и в
приемната им дали бланки за попълване, попитали я къде си е изгубила
картата и тя казала, че я е изтървала в автобуса.После й казала, че я е страх от
Е. и не иска и свидетелката да си навлича неприятности, свидетелката й
предложила да се смени ключалката на входната врата, но тя отказала,
прибрали се в дома й.След няколко седмици отново искала да я посети, но от
съседка разбрала, че малко след като свидетелката се прибрала в София
минали други познати на В., също от София, които успели да й
помогнат.Когато я видяла в София/съседките на В. й дали телефона на Б.,
свързала се с него и съпругата му и те завели свидетелката в дома/ за първи
път, няколко седмици, след като била настанена, В. изглеждала с много по-
добра хигиена, била спретнато облечена, вече имала зъбни протези,
изглеждала спокойна, адекватна, разговаряли нормално, започнала да наддава
на килограми.Казвала, че нищо от Варна не й липсва, че тук се чувства много
по-добре, че е щастлива, че не трябва да се занимава с Е..Можела да води
тогава нормален разговор, не е имало случай да не я познае.После също
ходили по заведения с В., празнували са и рождените й дни, вкл. 80
годишнина.Малко преди смъртта й вече имало моменти, когато не винаги била
наясно къде се намира, имало периоди, в които знае и в които не знае.
Съгласно показанията на св.П. А., той познава В. от 1980г., съседи са, от
един вход, но повече съпругата му и една съседка - Р. М. общували с нея.Била
изключително ерудирана личност, библиотекарка във ВМУ, имали със
съпруга й и книжарница.След като мъжът й починал, тя тъгувала за него, но
9
продължавала да бъде общителна.Впоследствие апартаментът й бил много
занемарен, съпругата му и М. й помагали да почисти, съпругата му й носела
понякога и храна.Със свидетеля се виждали в периода 2015г.-2016г. поне
веднъж месечно, засичали се пред входа.Знае, че В. и Е. имали споразумение,
че той е поел ангажимент да я гледат, но не е следял какво правят.Преди през
лятото на 2016г. В. да замине за София, тя му разказала/седели на пейката
пред блока/, че се е свързала с едни много хубави приятели от София и ще
отиде там да живее по-хубаво, че те ще я уредят.До последно, когато я е
виждал, тя се държала нормално, адекватно, не му е правила впечатление да
забравя, имала леко разочарование от живота.Тогава външният й вид бил
занемарен, с дрехи, които не са сменяни, но не е била неадекватна.В. не е
употребявала алкохол в големи количества.Искала е от него 3 пъти за 10 дена
малка чашка ракия, тъй като имала афти в устата да ги маже, лично той не я е
виждал пияна по улиците, да си купува алкохол, да мирише на алкохол.След
като отишла в София, В. се чувала със съпругата му и с М., два, три
пъти.Казвала, че е много доволна, че в събота, неделя, тези хора отиват, вземат
я, водят на разходки из околностите на София.
Съгласно показанията на св.Н. Ф., същата е адвокат, работили в една
кантора с адвокат Д. Н., в две преходни стаи с плъзгаща се врата между
тях.Познава В. Ат. от лятото на 2016г., когато тя и Б. дошли в кантората, за да
се консултират с адвокат Д. Н..После идвали още няколко пъти, все през
лятото на 2016г.Свидетелката чувала разговорите им, защото преходната врата
била отворена.На първата среща В. изглеждала неугледна, като лице, за което
не се полагат грижи, но й направило впечатление, че е много интелигентна
жена, говорила бавно, отчетливо, употребявала сложни изречения, говорила
много смислено като за човек на възраст, нямало повторяемост на ситуации,
или да спира и да се замисля.Оплакала се, че живее при много лоши условия,
че тези, които се грижат за нея й вземат пенсията, споменала лицето Е. като
баща на момичето, на което си прехвърлила апартамента, споделила, че той й
се кара постоянно, че се страхува от него.Казала, че иска този договор да
отпадне.Б. не се намесвал в това, което В. разказвала, разговорът се водел
между В. и Д. Н..Последната я консултирала за възможността да се заведе
дело за разваляне на договора и завели такова.В. казала и, че иска това, което
има, да го остави на Б..Н. й предложила различни варианти, обяснила й
нещата и се спрели на завещание.Свидетелката присъствала в деня на
написване на завещанието в кантората им.Тогава В. била видимо по-
спокойна.Написала си сама завещанието, свидетелката е виждала при
написването В., на масата/елипсовидна/ стоели също адвокат Д. Н. и Б..След
като В. отишла в София, адвокат Д. Н., която пътувала често до София, т.к.
детето й учило тогава там, се свързала с Б. и я е посетила.Видели се няколко
пъти в сладкарница, близо до дома, където живеела.Н. разказала, че В.
изглежда видимо добре, щастлива и доволна от това, което й се е случило в
живота.
Съгласно показанията на св.М. К., същата е била личен лекар на В.
10
Ат..Познава я, спомня си я добре, т.к. идвала редовно в кабинета да й изписва
на три месеца рецепти за лекарства за хипертония и диабет.В. идвала сама в
датите, които са определени за поредните тримесечни рецепти, била
адекватна, разговаряла, имала рецептурни книжки, документи, носела си
всичко, може и да била леко объркана и суетяща се, но знаела къде е и за
какво идва, не я е виждала да идва алкохолно повлияна.Идвала редовно сама и
едва последните няколко/един или два/ пъти с нея били един мъж и една жена,
нейни приятели или съседи, но няма спомен нещо да е изострило вниманието
й.В. е посещавала и психиатър по повод депресивно състояние, имала такива
консулти.Не си спомня В. да е лежала в психиатрична болница, този факт
научила впоследствие, когато била викана по повод разпит от дознатели.
Съгласно заключението на комплексната СППЕ на в.л. д-р Т.А.-психиатър
и в.л. К.К.-психолог от 15.10.2020г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на
22.10.2020г., изготвена след разпита на първите четирима от разпитаните по
делото свидетели, и въз основа на приложената по делото медицинска
документация, В. Ат. е страдала от смесена корова и подкорова
деменция.Първите данни за установен дементен синдром са от
хоспитализацията й през 2014г.Заболяването е прогресирало и към дата
12.08.2016г. при нея са били изразени симптомите на смесена корова и
подкорова деменция с лек към умерено тежък дементен синдром.Употребата
на алкохол е повлиявала върху влошаване на състоянието й, заедно с
лекарства от групата на бензодиазепините, като Лексотан, което води до
пристрастяване и засилване на когнитивните нарушения и симптоми на
деменция.Към посочената дата тя не е можела да разбира свойството и
значението на извършваните действия, да се грижи за своите
работи.Заболяванията й са я направили зависима от други хора,
предразположили към внушения и манипулации.Данните от психологичните
изследвания и динамичното проследяване показват прогресивен спад на
когницията на лицето, като при последното изследване тя е била на ниво лек
дементен синдром, с данни за снижаване на интелекта до ниво на патологични
стойности.Направените й изследвания в рамките на година показват, че
същата страда от различни степен на когнитивна увреда, като мозъкът на
човек може да компенсира тази увреда в по-голяма или по-малка степен, но не
може да се каже, че В. Ат. е достигнала до нивото на здрав човек.По данни на
близките й, при нея е имало занемаряване както на битовата, така и на
външната хигиена, свидетелските показания описват употреба на
алкохол.Така наречените „светли периоди“ са флуктуации в състоянието, но
не могат да достигнат до нивото на здрав човек.Същественото е дали е била
съхранена личността.Дори и в някакъв момент да е възвърнала способността
си да се ориентира правилно във време и пространство, впоследствие
заболяването е прогресирало.Много често болните комуникират адекватно,
но, когато после им се направи изследване, се оказва, че не знаят къде са, на
колко са години, как се казват, къде живеят.Това, че В. е казала датата при
изследването, не означава, че например не я е видяла от календара в
11
отделението и затова я е запомнила.В заключението си биха могли да
хипотезират, но не могат в никакъв случай да бъдат прецизни.При разговор с
нея можело и да има „фасадна интелигентност“, но това е било нещо
заучено.Тя е имала висок интелект, четяла е книги, имала е след пенсия
книжарница, имала е много други умения, като така дълго време се е опитвала
да компенсира дефицита си и дори да го прикрива, като, ако не е било
извършено задълбочено изследване, е нямало да се предполага и разкрие
подобен дефицит.На въпроса дали е знаела кое е добро или зло за нея могат да
отговарят само хипотетично.По принцип болните като нея подлежат на
внушения и лесно могат да бъдат контролирани.За възможността да обработят
факти и състояния, те повтарят заученото и привидно изглеждат, че разбират
какво им се говори, но всъщност не могат да разберат последствията от
съгласието си с нещо.
Съгласно заключението на комплексната КППЕ от 09.12.2020г. на в.л. д-р
С.В.-психиатър, д-р К.Кр.-психиатър, д-р Р.Б.-психиатър, Р.Г.-психолог, Н.Ст.-
психолог и Н.М.-психолог и обясненията на в.л. в о.с.з. на 17.12.2020г.,
изготвена след разпита на първите четирима от разпитаните по делото
свидетели, и въз основа на приложената по делото медицинска документация,
В. Ат. е страдала от смесена корова и подкорова деменция.Данни за органични
нарушения на главния мозък/корова атрофия, разширени вентрикули,
хроничен лунарен инфаркт/ се откриват в изследване от 03.10.2012г.При
хоспитализация през 2013г. е отчетен когнитивен дефицит.Диагноза смесена
корова и подкорова деменция е поставена при хоспитализации 2014г. и
2015г.Заболяването е прогресирало и към дата 12.08.2016г. дементният
синдром е бил лек към умерено тежък.Въпреки, че не може да се прецени
категорично степента на алкохолна консумация, евентуалната злоупотреба би
влошила допълнително психосоматичното й състояние, комбинацията на
алкохол с Лексотан, води до седация, паметови нарушения, нарушена
преценка.Към 12.08.2016г. тя не е можела да разбира свойството и значението
на извършваните действия, да се грижи за своите работи.Прогресиращото
психично заболяване я е лишило от възможността да функционира
самостоятелно и да се грижи сама за себе си, направило я е зависима от
грижите на други хора.Нарушената когниция и съпътстващата безпомощност
предопределят улеснено поддаване на внушения и манипулации.Деменцията
при Ат. е била лаконарна, т.е. засягаща частично мозъка, а не цялостно, както
е при глобарната деменция.Заболяването е необратимо, но е възможно в
определени периоди влошаването да се забави или болният да изглежда
видимо по-добре, но това не означава, че деменцията е претърпяла обратен
ход.Можело е и да разбира като пише завещание, че подарява нещо на някого,
но вече е нямала абстрактно логично мислене, така, че да осмисли
последиците.При направения й тест за изследване на когнитивните
възможности по методиката „MMSЕ“, която често се прилага за изследване на
дементни състояния, тя е дала резултат от 24 точки/т.е. 24 верни отговори/,
което като резултат означава, че съществува малък риск от деменция, или
12
преддементно състояние, впоследствие са регистрирани 20 точки, от които
може да се съди за лека деменция.На база теста „Benton visual retenzion“ не
може да се приеме, че има подобрение в състоянието й, при деменцията няма
подобрение.
Заключенията на вещите лица са базирани основно на представената по
делото медицинска документация, вкл. изисканите от РЗОК-Варна пълни
справки за изписаните лекарства, извършените прегледи, извършените
медико-диагностични дейности на В.Ат. в периода 01.01.2010г.-*г., с
представени всички издадени амбулаторни листи, както и пълни справки от
документацията от пролежаванията й/общо три/ в УМБАЛ „Св. М.“, гр.Варна,
Психиатрична клиника.Видно от болничната документация, В.Ат. е била
хоспитализирана за първи път за периода 31.01.2013г.-15.02.2013г., когато й е
поставена диагноза „органично разстройство на настроението“.Според
посоченото в епикризата, по анамнеза, снета от нея и близките й/посочен
близък Е.Н./ същата от дълги години е провеждала лечение със Сероксат, две
седмици преди хоспитализацията е преустановила приема на медикаменти, в
последните години започнала да забравя, станала объркана, повтаряла едни и
същи неща многократно, насочена е от амбулаторен психиатър за лечение.При
престоя й е установено, че същата има нормален по темп, правилен по
структура и съдържание мисловен процес, леко редуциран лексикален
потенциал, съхранена аналитико-синтетична дейност, намалена концентрация
и устойчивост на вниманието, съхранено спонтанно писане, под диктовка и
четене, фиксационна памет-60%/долна граница/ и ретиционна памет-
16%/тежко нарушение/, смушения в кратковременна зрително-пространствена
памет, липсва критичност към възникнали когнитивни смущения, съхранени
инициативност, комуникационни умения и социална адаптация.Ниво на
интелигентност-61, MMSE/кратка скала за оценка на когнитивни
функции/психичен статус/ Mini-Mental State Examination/-24т./преддементно
когнитивно нарушение/ от общо възможни 30т.
Следващият й престой е в периода 29.10.2014г.-10.11.2014г.В епикризата е
посочено, че анамнезата е снета по данни на пациентката, която от 10 години
се чувствала тъжна, напрегната, получавала кризи със стягане и прималяване,
насочена към амбулаторен психиатър, започнала лечение със Сероксат и
Лексотан, понастоящем от 2 месеца се появила болка и стягане в областта на
сърцето, чувствала се напрегната, загубила апетит, започнала да забравя,
посетила кардиолог, невролог, интернист, след поредица изследвания не е
открита причина за появата на болката и стягането, които я притеснявали най-
много, постъпва по собствено желание.При престоя й е установено, че същата
има правилен по структура, обстоятелствен мисловен процес, редуциран е
лексикалният запас, намалени са устойчивостта и превключваемостта,
ориентацията за собствената личност и пространствено ориентация са
запазени, относително съхранена е времевата ориентация, ниво на
интелигентност-57, MMSE-20т./леко изразен дементен синдром/.Поставената
диагноза е рекурентно депресивно разстройство, сегашен епизод-умерено
13
тежък.Смесена корова и подкорова деменция.Според направената краниална
КТ има данни за корова атрофия.
Последният престой е за периода 25.05.2015г.-15.06.2016г.Поставената
диагноза е рекурентно депресивно разстройство, сегашен епизод-умерено
тежък.Смесена корова и подкорова съдова деменция.В епикризата е посочено,
че анамнезата е снета по данни на пациентката, която на фона на редовно
приемане на поддържащото й лечение с изписаните й Венлафаксин и
Лексотан станала напрегната, тревожна в сутрешните часове, имала потиснато
настроение, но чувствала разведряване в следобедните часове, справяла се с
ежедневието, но забравяла скорошни събития, не можела да борави с пари,
доведена е от близки/Н./.При престоя й е установено, че мисловният процес е
обстоятелствен с чести времеви обърквания и персеверации, редуциран е
лексикалният запас, аналитико-синтетична дейност е затруднена, смутен е
процесът на сравнение, намалени са устойчивостта и превключваемостта,
ориентацията за собствената личност и пространствено ориентация са
запазени, относително съхранена е времевата ориентация, ниво на
интелигентност-58, налице е флуктуация на когнитивните умения,
емоционално-волева неустойчивост, намалена социална адаптация.MMSE-
24т./приложен на л.330-л.331 от делото на ВОС/.
Въз основа на цитираната медицинска документация и заключенията на
вещите лица следва да се приеме, че при завещателката е била установена,
начиная от 2014г. смесена корова и подкорова съдова/атеросклеротична/
деменция, представляваща придобито заболяване, при което се наблюдава
упадък на когнитивните функции на индивида и личностови промени, в
резултат на остри или хронични нарушения в мозъчния кръвоток, причинени
от увреждания на кръвоносните съдове.Заболяването е прогресирало и към
дата 12.08.2016г., когато е била на * години, при нея са били изразени
симптомите на смесена корова и подкорова деменция с лек към умерено тежък
дементен синдром.Фактът, обаче, че едно лице е възрастно, има отслабена
памет, забавен мисловен процес, трудно се изразява, има лабилна психика,
подава се на моментни настроения и внушения, не означава автоматично, че то
е неспособно да завещава.Дори и да има данни за нарушена умствена и
психична дейност, завещанието би било действително, ако тези разстройства
не са довели до неразбиране и невъзможност за ръководене на
постъпките.Съществено е психичното състояние на лицето по време на
извършване на акта и тъй като лицето е формално юридически дееспособно,
ако завещанието е извършено в светъл момент, то би било
действително.Видно от представената медицинска документация, а и от
показанията на св.Е.Н. и св.М.К., завещателката е била лице, което, според
наличните начиная от 2010г. данни, е посещавала изключително редовно
личния си лекар/ежемесечно или тримесечно, според периода на издаване на
рецепти, реимбурсирани от НЗОК/ и други специалисти/кардиолози,
невролози, ендокринолози/ по повод лечение на хипертонична болест на
сърцето и неинсулинозависим захарен диабет, провеждала е множество
14
прегледи и лабораторни изследвания по издадени й от личния лекар
направления.Видно от амбулаторните листи, тя е посещавала регулярно/по
няколко пъти в годината/ и психиатър с диагноза от 2010г. рецидивиращо
депресивно разстройство, сегашен лек епизод, а към 2016г. с диагноза
рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен умерено тежък
епизод.Предписвано й е регулярно с издавани съответни рецепти лечение със
Сероксат, Велаксин, Ксанакс, Лексотан/бензодиазепини и други
антидепресанти/.Според последния издаден от психиатъра й д-р П.М. амб.
лист на 19.04.2016г. обективното състояние на пациента е: ситуативно
смутена, задоволително ориентирана, критична към споделеното, леко
забавени говор и движения, забавен мисловен процес, в съдържанието-
церебарстенни оплаквания, емоционално-тревожна, лабилна, хипобулична,
памет и интелект възрастово снижени.Депресивното състояние, започнало
след смъртта на съпруга й/поч. на *г./, е констатирано от всички свидетели, но
същевременно, видно от поведението й, тя е провеждала активно лечение на
същото, приемала е редовно предписаните й медикаменти, по собствено
желание е постъпвала за всеки от трите си престоя в психиатрично отделение
с желание да облекчи състоянието си.От своя страна, съгласно заключенията и
обясненията на в.л., притежаваният висок интелект и други умения са й
помогнали дълго време да се опитва да компенсира когнитивния дефицит,
започващ да се проявява следствие от заболяването смесена корова и
подкорова съдова деменция.Обратно, до задълбочаване на този дефицит във
времето е водело обстоятелството, че същата е живеела сама, за нея не са били
полагани грижи от приобретателката по сключения договор през 2011г. за
прехвърляне на жилището й срещу задължение за издръжка и гледане,
живуща в чужбина, съответно не са полагани регулярни такива и от
семейството на последната, въпреки поетото от тях обещание.Спорадичните
грижи от семейството на приобретателката/те самите на възрастта на В.Ат./ са
били крайно недостатъчни и като резултат се е достигнало до влошаване на
състоянието й.Бидейки обаче и в това състояние, завещателката е съзнавала
достатъчно ясно, че лицата, които трябва, според сключения договор за
прехвърляне на недвижим имот, да се грижат за нея, не го правят, че тя
мизерства и гладува, не може да чете, защото няма очила, не може да се храни,
защото няма протези, че домът й е ужасно мръсен и занемарен, че няма пари,
като е търсела спасение от това си състояние.Така и е възприела поведението
на ответника/когото е познавала от години, вкл. приятелски отношения още
докато е бил жив съпруга й/, който й е предложил да я настани в дом за стари
хора в гр.София, където той живее и ще може да посещава редовно/което и е
правил видно от показанията на управителя на дома и показанията на св.Б.Х.а/
и където за нея ще се полагат адекватни грижи.Същевременно, видно от
показанията и на св.Е.Н., В.Ат. категорично не е желаела, предвид влошените
от преди повече от 30 години отношения с нейния брат и семейството му, да
остави своето имущество в тяхно наследство.Поведението й от лятото на
2016г., когато, заедно с ответника е потърсила квалифицирана правна помощ,
15
за да се развали договорът от 2011г., е логично обосновано.Впрочем, нагласата
й за ползване на квалифицирана правна помощ за уреждане на въпросите
относно имуществото й и разпореждането с него е видно от установеното от
показанията на св.Н. относно направеното завещание първоначално на
неговото семейство и после сключения договор през 2011г./развален на
28.12.2016г. с постановено неприсъствено решение по гр.д.№1880/16г. по
описа на ВОС, на осн. чл.239, ал.1, вр. чл.238, ал.1 от ГПК - непредставяне на
отговор, неявяване в първото по делото о.с.з., без направено искане за
разглеждане в отсъствие на ответника/.Съдът кредитира показанията на
св.Д.Н. и св.Н.Ф., имащи непосредствени впечатления от състоянието и
поведението на завещателката към датата 12.08.2016г., вкл. при написване на
завещанието пред тях, от които се установява, че В.Ат. е изразявала своята
съзнателна воля, като е разбирала значението на тези си постъпки и е можела
да ги ръководи.Същевременно от показанията на свидетелите Р.М. и П.А. е
видно, че непосредствено преди да замине за София, тя е била с ясното
съзнание, че заминава, за да живее по-добре там, където приятели ще се
погрижат за нея.Тази й нагласа и желанието й имуществото й да не остане
нито за лицата, които не са изпълнили задължението си да я гледат и издържат
и от чието поведение тя се чувствала все по-зле, нито за племенницата й/към
2016г. брат й е починал/, обосновават логически желанието й имуществото да
бъде придобито след смъртта й от приятел, когото познава, и който й е
помогнал и ще й помогне да живее по-добре.В тази връзка и не може да се
приеме, че при изготвяне на завещанието волеизявяващият не е съзнавал
съдържанието на своята дейност, в т.ч. средствата, които използва и целта,
която преследва, т.к. е изключена нормалната оценъчна способност да се
разбере значението на извършеното и да се предвиждат неговите правни и
морални последици.
Предявеният евентуален иск за унищожаване на завещанието е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Решението на ВОС в частта му, с
която същият е уважен, следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго за отхвърлянето му.Предвид направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски за първа,
въззивна и касационна инстанция/чл.294, ал.2 от ГПК/.
Представил е доказателства за следните направени разноски: по гр.д.
№605/20г. по описа на ВОС - 1 200лв./възнаграждения за в.л./ и 2
500лв./възнаграждение за един адвокат/, общо 3 700лв.; по в.гр.д.№512/21г. по
описа на ВАпС - 346, 97лв./д.т./ и 3 500лв./адв.възнаграждение/, общо 3 846,
97лв.; по в.гр.д.№353/22г. по описа на ВАпС - 346, 97лв./д.т./ и 1
650лв./адв.възнаграждение/, общо 1 996, 97лв.; по гр.д.№891/23г. по описа на
ВКС - 376, 97лв./д.т./ и 6 200 лв./адв.възнаграждение/, общо 6 576, 97лв.; по
гр.д.№369/25г. по описа на ВАпС - 300лв./за призоваване на свидетели/ и 6
200лв./адв.възнаграждение/, общо 6 500лв.За всички посочени
адв.възнаграждения по представените договори за правна защита и
съдействие/внесени по банков път, с представени доказателства за
16
заплащане/извлечения от банкови сметки/ от ищцата е направено
своевременно възражение за прекомерност.Сборът от данъчните оценки на
имотите, притежавани от завещателката към момента на откриване на
наследството, възлиза на 69 394, 60лв.С оглед задължителния характер на
даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело
С-438/22 на СЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. на ВАдвС размери
на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на
хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за
заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му
по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната
на чл.101, пар. 1 ДФЕС.Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от
съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са:
видът на спора, интересът, видът и броят на предявените искови претенции и
тяхното съединяване, видът и количеството на извършената работа, и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото.Производството, започнало
2020г., се отличава с фактическа и правна сложност, проведени са множество
заседания, събирани са множество писмени и гласни доказателства, както и
експертизи, процесуалните представители на ответника са присъствали във
всички проведени заседания/възнаграждението за първа инстанция е за един
адвокат, доколкото първоначално ответникът е бил с един адвокат, а
впоследствие с друг/, изготвяни са въззивни жалби и касационна жалба, имало
е явяване в о.с.з. по делото пред ВКС, както и по делото за съдебна
поръчка.Съобразявайки тези обстоятелства, материалният интерес по делото
и само като ориентир размерите по Наредба №1/09.01.2004г. на ВАдвС /6 201,
57лв. по сега действащата редакция на чл.7, ал.2, т.4-ДВ, бр.88/22г. за
възнагражденията, уговаряни и заплащани след изменението, а за тези
уговаряни и заплащани 2020г.-2021г. 2 611, 84лв./, съдът приема, че
възнагражденията не са прекомерни, съответстват на количеството на
извършената работа и пазарните условия.Сборът на разноските възлиза на
22 620, 91лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260017/03.06.2022г., постановено по гр.д.№605/20г.
по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е унищожено саморъчно
завещание от 12.08.2016г. на В. И. А., б.ж. на гр.Варна, поч. на *г., обявено с
протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020г. на нотариус В.
П., рег. № 205 на НК, с район на действие ВРС, с което В. И. А. е завещала на
Б. Д. Л. собствеността върху цялото й движимо и недвижимо имущество,
което ще остане след смъртта й, тъй като завещателката към момента на
17
съставянето му не е била способна да завещава, по иска на И. Г. В. - К. против
Б. Д. Л., на осн. чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН; 2/ е осъден Б. Д. Л. да заплати на И. Г.
В. - К. сумата в размер на 7 762 лв., представляваща разноски по делото, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Г. В. - К., ЕГН **********, против Б. Д. Л.,
ЕГН **********, евентуален иск с пр. осн. чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН за
унищожаване на саморъчно завещание от 12.08.2016г. на В. И. А., б.ж. на
гр.Варна, поч. на *г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание
от 06.01.2020г. на нотариус В. П., рег. №205 на НК, с район на действие ВРС, с
което В. И. А. е завещала на Б. Д. Л. собствеността върху цялото си движимо и
недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й, тъй като
завещателката към момента на съставянето му не е била способна да
завещава.
ОСЪЖДА И. Г. В. - К., ЕГН **********, да заплати на Б. Д. Л., ЕГН
**********, сумата от 22 620, 91лв., представляващи съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първа, въззивни и касационна инстанция, на осн.
чл.78, ал.3, вр.чл.294, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18