№ 100
гр. С., 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Х. Ив. Боровинова
в присъствието на прокурора Х. П. Л.
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно
административно наказателно дело № 20221800600358 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 37/15.03.2022 г., постановено по НАХД № 731/2021 г. по
описа на РС И., състав на този съд е признал обвиняемия М. Й. И. за виновен
в това, че на 15.09.2019 г. около 20.00 часа в гр. И., обл. Софийска, на ул.
„Шипка“, при управление на МПС – товарен автомобил марка „Ф.“, модел
„Т.“ с рег. № СО **** ВТ, е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл. 38, ал. 2 от ЗДвП, като при предприемане на маневра обратен завой
наляво не се е съобразил с разстоянието между неговото МПС и движещият
се по пътното платно велосипедист, както и с посоката и скоростта на
движението му, не е спрял, за да го пропусне да премине, с което и допуснал
настъпването на ПТП, в резултат на което по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на И. В. К. от гр. И. – разстройство на здравето,
временно опасно за живота, изразяващо се в закрита черепно-мозъчна травма:
мозъчна контузия слепоочно-теменно вдясно – средно тежка степен,
1
травматична субарахноидална хеморагия, линейно счупване на дясна
слепоочна кост – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 78 а от НК го освободил от наказателна
отговорност, като му наложил административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 лв.
С решението обвиняемият М. И. е осъден да заплати осъществените
разноски в хода на производството – в полза на ОДМВР – С. сумата от 732 лв.
и в полза на РС И. сумата от 1286.50 лв.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирана жалба срещу решението
от защитника на обвиняемия – адв. И. А. от САК. Сочи се, че обвинението не
е доказано с необходимата за постановяване на осъдително решение
несъмненост, тъй като се гради на предположения, вкл. и от последната
допусната КСМАТЕ. Подчертава се, че непосредствено след случая оглед на
местопроизшествието не е извършен, а протоколът за оглед съдържа
изходната база на експертното изследване в автотехническата експертиза, тъй
като съдържа съществени данни, без които не би могло да се изготви
категорично заключение. Твърди се, че експертизата не може и не следва да
запълва празнотите в доказателствения материал, тъй като не е източник на
доказателства. Сочи се, че обясненията на обвиняемия не са обсъдени в
мотивите, а той е заявил, че преди предприемане на маневрата е спрял,
огледал се е и при потеглянето му колоездачът се е блъснал в автомобила.
Иска се отмяна на първоинстанционното осъдително решение и
постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за невинен по
обвинението, поради наличие на хипотезата на чл. 15 от НК – случайно
деяние.
В съдебно заседание пред С. окръжен съд обвиняемият и неговият
защитник не се явяват, редовно призовани, като ход на делото е даден в
отсъствието им, съгласно направените писмени изявления от тях.
РП С. – ТО И. не е депозирала становище по жалбата.
Представителят на СОП – прокурор Л., пред въззивната инстанция
2
оспорва жалбата като неоснователна и прави искане за потвърждаване на
постановеното решение. Сочи се, че решението е правилно и
законосъобразно, тъй като е основано на становищата на вещите лица по
СМАТЕ; както и че намиращите се в противоречие с останалите гласни
доказателства показания на съпругата на обвиняемия с основание са
отхвърлени от решаващия съд като недостоверни.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Производството пред първостепенния съд е образувано по внесено от
РП С. – ТО И. постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия М. Й.
И., за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК – на 15.09.2019 г. около 20.00 часа в гр. И., обл. Софийска, на ул.
„Шипка“, при управление на МПС – товарен автомобил марка „Ф.“, модел
„Т.“ с рег. № СО **** ВТ, е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл. 38, ал. 2 от ЗДвП, като при предприемане на маневра обратен завой
наляво не се е съобразил с разстоянието между неговото МПС и движещият
се по пътното платно велосипедист, както и с посоката и скоростта на
движението му, не е спрял, за да го пропусне да премине, с което и допуснал
настъпването на ПТП, в резултат на което по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на И. В. К. от гр. И. – разстройство на здравето,
временно опасно за живота, изразяващо се в закрита черепно-мозъчна травма:
мозъчна контузия слепоочно-теменно вдясно – среднотежка степен.
При собствена преценка на събраните в хода на първоинстанционното и
въззивното производство доказателства, настоящата инстанция намери за
установена следната фактическа обстановка:
На 15.09.2019 г. около 20.20 часа обвиняемият М. И., който бил
правоспособен водач, управлявал по ул. „Шипка“ в посока от стадиона в гр.
3
И. към МБАЛ И. (от североизток на югозапад) товарен автомобил марка
„Ф.“, модел „Т.“ с рег. № СО **** ВТ, бял на цвят, тип микробус. Смрачавало
се, но имало добра видимост. В близост до входа на болничното заведение
обвиняемият забелязал съпругата си Цонка И.а и децата си, които се
намирали на уширението на пътното платно до болницата. Обвиняемият
решил да промени посоката си на движение и да спре при семейството си,
като предприел обратен завой – завил наляво, с цел да обърне посоката си на
движение. Обвиняемият не се съобразил с движението по улицата, не подал
светлинен сигнал, не забелязал движещия се в същото време в платното за
насрещно движение по ул. „Шипка“ със скорост от 34 км/ч., в посока към
стадиона велосипедист – св. И. К. и не спрял, за да го пропусне да премине.
Пред входа на болницата свидетелят К. бил ударен с предната част на
микробуса (преден капак, броня и калник) и паднал на земята. Преди
задействане на спирачната система обвиняемият И. управлявал автомобила
със скорост от около 14 км/ч.
При падането на земята свидетелят К. ударил лявата тилна област на
главата си и изпитал силна болка в десния крак. Той се обадил на баща си,
който незабавно пристигнал на мястото и му помогнал да отиде до ФСМП И..
Дежурните медицински лица съобщили в ОДЧ при РУ И., че при тях е
постъпило лице, което е претърпяло ПТП. Във ФСМП били изпратени
полицейските служители – свидетелите Р. С., Д. Л. и Д. Г.. Последните
установили пострадалия К. и обвиняемия И., и тествали обвиняемия за
наличие на алкохол в издишвания въздух, като резултатът бил отрицателен.
Пострадалият К. бил транспортиран в УМБАЛ „С. А.“ в гр. С., с цел
клинично доуточняване и наблюдение.
Местопроизшествието не било запазено, оглед на същото не бил
извършен.
Видно от заключението на изготвената КСМАТЕ и приложените
медицински документи, изготвена от вещите лица д-р Д. Н. и автоексперт В.
И., свидетелят К. вследствие на ПТП е претърпял закрита черепно-мозъчна
травма: мозъчна контузия слепоочно-теменно вдясно – среднотежка степен,
травматична субарахноидална хеморагия, линейно счупване на дясна
слепоочна кост, която представлява разстройство на здравето, временно
опасно за живота – средна телесна повреда.
4
От заключението на втората КСМАТЕ, изготвена от вещите лица инж.
С. М. и д-р В. Т. се установява, че опасната зона за спиране на микробуса при
скорост от 14 км/ч при конкретните пътни условия е била 8.10 метра; а
отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента, в който
обвиняемият е могъл да възприеме пострадалия при тази скорост е било от
9.64 метра. При посочените условия, скорост на движение на автомобила, при
своевременно възприемане на намиращия се на пътното платно велосипедист
обвиняемият М. И. е имал техническата възможност да спре преди мястото на
удара и да пропусне велосипедиста, респ. да предотврати произшествието,
доколкото разстоянието до велосипеда от момента, в който обвиняемият е
могъл да го възприеме (9.64 метра), е по-голямо от опасната зона за спиране
(8.10 метра) и пострадалият е бил видим за обвиняемия достатъчно рано, за
да е в състояние той да спре.
Фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен състав,
съвпада изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд,
почиващи на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени
доказателства. Те са надлежно и подробно обсъдени от страна на съда, който
не е подценил или надценил някое от тях.
Въззивният съд също не намери основание да лиши от доверието си
показанията на свидетеля И. К., каквато претенция се заявява във въззивната
жалба срещу решението на РС И.. При депозиране на показанията си във
времето, пострадалият е последователен по отношение съобщените данни за
състоянието му след произшествието, времето и мястото на пътно-
транспортното произшествие, атмосферните условия и условията на
видимост, както и че обвиняемият не е спирал преди предприемане на
маневрата обратен завой.
Следва да се даде вяра и на показанията на свидетелката И.а, в частта, в
която твърди, че съпругът й преди предприемане на маневрата не е спирал
товарния автомобил. Показанията на И.а в тази им част са в противоречие с
обясненията на обвиняемия, че първо спрял и се огледал, поради което
законосъобразно първоинстанционният съд не се е доверил на И..
От друга страна, показанията на същата свидетелка в частта, в която
твърди, че К. не се е движил по пътното платно, а е излязъл с велосипеда си от
5
пространството между тротоара и контейнерите за боклук и се ударил в
спрелия до тях автомобил на съпруга й, противоречат на заявеното от
пострадалия. Съобщената от свидетелката И.а версия за излизане на
велосипедиста между тротоара и контейнерите, според вещите лица инж. М. и
д-р Т. не е реалистична и не кореспондира с данните от извършените от съда
оглед на местопроизшествие и следствен експеримент, при който именно
обвиняемият И. е посочил мястото на настъпване на удара. Тъй като сигналът
до ОДЧ на РУ И. за настъпилото ПТП е бил подаден от дежурен медик и
след първоначалния преглед К. е бил откаран в УМБАЛ „С. А.“ в гр. С. за
клинично доуточняване и наблюдение, недостоверни са показанията на
свидетелката И.а и за това, че във ФСМП И. било установено, че К. изобщо
не е пострадал от пътно-транспортното произшествие.
Доколкото СМАТЕ, изготвена от вещите лица И.ов и Н., в
автотехническата си част е изцяло хипотетична и направените в нея
експертни изводи са неубедителни (напр. по въпросите за начина за
определяне скоростта на движение на двамата участници в ПТП и кога
обвиняемият обективно е имал възможност да възприеме движещия се
велосипедист), с основание първоинстанционният съд не се е доверил при
изграждането на изводите си на тази част от експертизата. От друга страна,
заключението на СМАТЕ, изготвено от вещите лица Т. и М., в тази му част е
подробно мотивирано и убедително защитено пред съда, поради което и
въззивната инстанция се доверява на тези експертни изводи.
При данните от показанията на пострадалия и полицейските служители,
и тези от извършените от съда с участието на обвиняемия и неговия защитник
оглед и следствен експеримент, липсата на извършен непосредствено след
ПТП оглед на местопроизшествие в конкретния случай няма значението,
придадено му от защитника. Фактическата обстановка по делото е изяснена в
необходимата степен от обсъдените по-горе доказателствени източници,
посредством които е преодолян създаденият от липсата на извършен оглед
след местопроизшествието дефицит на изходни данни.
Въз основа на така изложените правилно установени от
първоинстанционния съд фактически положения, подкрепящи се изцяло от
доказателствата по делото и възприети от настоящата инстанция, се налага
правният извод, че обвиняемият М. И. е осъществил от обективна и
6
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1 б. Б, пр. 2,
вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод
на първостепенния съд. Действайки по описания по-горе начин, той е
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 38, ал. 2 от
ЗДвП. От доказателствата, събрани по делото, по безспорен и несъмнен начин
е установено, че при управление на МПС обвиняемият И. е допуснал
нарушение на посоченото правило, тъй като при предприемане на маневра
обратен завой наляво е пренебрегнал задължението си да се съобрази с
разстоянието между неговото МПС и движещият се по пътното платно
велосипедист, както и с посоката и скоростта на движението му, не е спрял, за
да го пропусне да премине. С тези си действия обвиняемият И. е допуснал
настъпването на ПТП, а свидетелят И. К. е получил средна телесна повреда,
която е в пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП.
В конкретния случай, доколкото нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗДвП е
специална по отношение установеното в 25, ал. 1 от ЗДвП правило,
законосъобразно първоинстанционният съд е оправдал обвиняемия И. по
обвинението в нарушение на последната разпоредба от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост - небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК –
обвиняемият И. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причинно-следствената връзка между описаното поведение на
обвиняемия и причинения вредоносен резултат (средна телесна повреда на И.
К.) е безспорна.
Не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 15 от НК
(случайно деяние), в каквато насока са исканията на защитника. Тази
разпоредба е приложима при наличието на две кумулативно предвидени в
закона условия - деецът да се е съобразил с нормативните предписания на
правно регламентираната дейност по управление на МПС и да са налице
условия, при които той е бил поставен в обективна невъзможност да изпълни
задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици -
какъвто не е настоящият случай.
В заключение, въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на
7
първоинстанционния съд не се основава на произволно възприети фактически
положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата, събрани
посредством способите, визирани в НПК. Показанията на свидетелите и
обясненията на обвиняемия са били обсъдени съобразно предписанията на чл.
305, ал. 3 от НПК, а действителното съдържание на нито едно доказателство
не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата на
вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си.
Първоинстанционният съд се е занимал в необходимата степен с
противоречията в доказателствените материали и е изложил убедителни и
напълно споделени от настоящата инстанция съображения защо приема едни
от тях и отхвърля други. При така установените факти и обстоятелства от
първоинстанционния съд, относими към предмета на доказване, изводите за
извършено от обв. И. престъпление, са законосъобразни и правилни.
Тъй като са налице предпоставките на чл. 78 а от НК, законосъобразно
и правилно първостепенният съд е освободил обвиняемия И. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а от
НК.
При определяне размера на административното наказание
първостепенният съд, при правилна преценка на деянието и дееца, е отчел
наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства (каквито
са добрите характеристични данни за обвиняемия, трудовата му ангажираност
и сравнително ниският интензитет на засягане здравето на пострадалия), и е
наложил същото в минимално предвидения от закона размер от 1000 лв.
Районният съд е счел, че с оглед спецификата на конкретното деяние, за
поправяне и превъзпитание на обвиняемия И. и за нуждите на генералната
превенция не е необходимо да бъде прилагана разпоредбата на чл. 78 а, ал. 4
от НК, а и лишаването от препитание на обвиняемия И., който работи като
професионален шофьор, би било несъразмерно тежко с оглед обществената
опасност на деянието и дееца, и би затруднило значително изпълнението на
наложеното наказание. Настоящата инстанция се солидаризира с тези изводи
на районния съд.
С оглед изхода на делото правилно и законосъобразно районният съд е
възложил на обвиняемия И. осъществените разноски в хода на
8
производството.
По изложените съображения, С. ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/15.03.2022 г., постановено по НАХД
№ 731/2021 г. по описа на РС И..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9