Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на
двадесет и втори януари 2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело №
3073/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И.Н.Д.,
ЕГН **********,***, против
Заповед № 19-0819-001571/11.08.2019г. на Началник група към ОД на МВР-Варна,
Сектор „Пътна полиция“ за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/:
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че актът не съдържа мотиви – не са
посочени причините за извършената проверка, начина на нейното извършване,
присъствалите лица и др.; Цитираният в заповедта АУАН № 61077 не му е известен.
Връчен му е друг - № 20758, но сочените в него обстоятелства – за причинено ПТП
и настъпили от същото имуществени вреди, не отговарят на истината и са предмет
на друга жалба. Заявява, че след приключване на проверката актосъставителят му
е разрешил да отпътува с автомобила, който е управлявал, което е
най-красноречивото доказателства, че в този момент не е бил повлиян от алкохол
или упойващи вещества и е бил в състояние да шофира – факти изключващи
необходимостта да бъде проверяван за употреба на алкохол. На изложените
основание счита заповедта за незаконосъобразна и моли нейната отмяна. В съдебно заседание и по съществото на
спора, чрез пълномощника си - адв.В.К, поддържа жалбата на изложените основания.
Счита, че ПАМ е постановена при толкова съществени нарушения, че се явява
нищожна. По съществото на спора пледира липса на ПТП, отсъствие на данни за
оглед и установени щети. Сочи, че изобщо не е бил каран да дава проба и това по
никакъв начин не е документирано, като подписа на приложения с преписката
талон, не е негов. Счита, че последния не доказва нищо, предвид отсъствието на
други, съвременни доказателствени средства. Твърди, че в случая няма застрашаване
на движението на други участници в пътното движение, което е основание за
издаване на ПАМ. На изложените основания моли жалбата да се уважи.
Ответникът - Началник група
към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“, чрез процесуален представител – гл.ю.к. Г,
оспорва жалбата. Моли заповедта като правилна и законосъобразна, да се
потвърди. Счита, че са налице материално-правните предпоставки за издаването й.
Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
След
преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:
Жалбата е
подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред
надлежния съд. Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на Д. на 31.10.2019г., а
жалбата против нея е подадена на 11.11.2019г., т.е в законоустановения
14-дневен срок за оспорване. Предвид горното последната се явява допустима за
разглеждане.
По нейната
основателност, съдът съобрази следното:
Предмет на жалбата е Заповед
№ 19-0819-001571/11.08.2019г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“
за налагане на ПАМ: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
И.Д. водач на л.а. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, тъй като е отказал проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е
изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му – нарушение
на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Съгласно описаната в акта фактическа обстановка,
на 11.08.2019г., около 18ч. в гр.Варна, по ул.“Девня“, посока ЖП-гара, срещу
бензиностанция „ШЕЛ“ И.Д. управлявал л.а. „Нисан Патрол“ с рег.№ В 4145 РС,
собственост на трето лице – Д.В.. При спирането му за проверка водачът отказал
да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер Алкотест 7510 ARBB-0054. Издаден му бил талон за медицинско изследване №
0023971, като същият отказал да го поучи и да изпълни предписанието за вземане
на биологична проба за хим. лаб. изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта.
Описаната в
заповедта фактическа обстановка административният орган е приел въз основа
съставен на лицето за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП АУАН № 61077
/приложен с административната преписка/. В последния е отбелязано, че е връчен
на Д. на датата на съставянето му – 11.08.2019г., както и че със същия му е
отнето СУМПС № *********, контролен талон № 41374. Въз основа на акта, на
водача е съставено и НП № 19-0819-005189/25.09.2019г.
С
преписката е представен и цитираният в заповедта за ПАМ Талон за изследване №
0023971, видно от който същият е бил предявен на нарушителя след отказ да му
бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство Алкотест дрегер. С
подписа на свидетеля К Й. Д е удостоверен и отказа на Д. да получи и подпише
талона, както и да избере един от двата начина за изследване.
Посоченият свидетел, по искане на ответната
страна е допуснат до разпит. От показанията на същия, приети от съда като
безпристрастни и убедителни, се установява, че при изпълнение на служебните си
задължения като патрул към „ПП“ на 11.08.2019г., във връзка с подаден сигнал от
дежурния, че бял джип „Нисан Патрол“ е допуснал пътно-транспортно произшествие
в ж.к.“Чайка“, около ресторант „Бялата къща“ и е напуснал мястото на произшествието
след разговор с другия участник, около 17.00ч. същият автомобил е бил засечен
на ул.“Девня“ на кръстовището около Локомотивното депо и спрян на
бензиностанция „Шел“. Екипът е поискал да
направи на водача проба за алкохол с техническо средство, но същият е
отказал. Колегата му Р.К. му е издал талон за кръвна проба, който той също
отказал да получи, като Й. е станал свидетел на отказа, съгласно и изричното му
изявление в с.з. при предявяване на талона приложен на л.9 от делото. На Д. бил
съставен АУАН и му било иззето СУМПС
С оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
По
валидността на акта:
Съгласно
чл.172
ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 ал.1 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон
съобразно тяхната компетентност. Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 365з-2747/20.07.2017г. на Директора на ОД на МВР-Варна, с която /по т.1.3/ издателят й е
оправомощил началниците на
групи при ОД на МВР-Варна да прилагат ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП /каквато е процесната/ на цялата територия, обслужвана
от ОД на МВР-Варна. Оспорваният
акт е издаден от Началник
група, Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна, който предвид
изложеното, разполага с необходимата компетентност.
Предвид
горното и доколкото процесната заповед е постановена в предвидената от закона писмена
форма, съдът намира, че същата не страда от пороци водещи до нейната нищожност.
По процесуалната и материално-правната
законосъобразност на акта:
Заповедта
за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172
ал.1 от ЗДвП, вр. чл.59
ал.2 от АПК. Противно на твърденията в жалбата, в акта са посочени конкретни
мотиви дали основание на органа да наложи мярката, а именно – отказът на Д. да
бъде тестван за алкохол с техническо средство или да му бъде извършено
лабораторно изследване. Причините за извършване на проверка, не са от значение за спора и в тази връзка не представляват
задължителни мотиви на акта, поради което отсъствието на такива не води до
незаконосъобразност на оспорения акт. А начина на извършване на самата проверка
е ясен – проверка за алкохол с техническо средство.
Допълнително
следва да се посочи и това, че в обжалваната заповед
изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, подробно изложени
в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, който
противно на твърденията в жалбата е връчен лично на жалбоподателя.
Предвид
гореизложеното и след извършена служебна проверка, съдът намира, че в хода на
административното производство, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, обуславящи незконосъобразност на оспорената заповед.
Същата
се преценява от съда и като съответстваща на материалния закон, по следните
съображения:
Съгласно
чл.171
ал.1 б.“б“ от ЗДвП /Изм. - ДВ бр.77/2017г., в сила от 26.09.2017г. - редакция към
момента на нарушението/ за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: 1.временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач: б) който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
При
тази
законова
регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на
мярката е отказът на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол с
техническо средство или да даде кръв за
медицинско изследване, т.е достатъчно е водачът на МПС да откаже една от двете
проверки - с техническо средство или кръвното изследване. Нарушението на водача
следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица,
който съгласно чл.189
ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В
конкретния случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
/представените такива с административната преписка и показанията на свид.Й./, категорично
се установява, че жалбоподателя е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол. Налице са доказателства и за отказ
на същия да даде кръв за медицинско изследване - изрично отразяване на това
обстоятелство върху талона, удостоверено от свидетеля Й., за което същият
депозира и свидетелски показания в съдебно заседание.
Жалбоподателят
на практика не оспорва горните обстоятелства, но твърди, че след като актосъставителят го е пуснал
след проверката да си тръгне с автомобила, то това е най-красноречивото
доказателства, че в този момент не е бил повлиян от алкохол или упойващи
вещества и е бил в състояние да шофира – факти изключващи необходимостта да
бъде проверяван за употреба на алкохол. Това възражение е неоснователно, тъй
като и двете обстоятелства са без значение за конкретния спор, доколкото
нарушението се състои в отказа да му бъде извършена проверка за алкохол и ПАМ е
наложена именно за това, а не за употреба на алкохол или упойващи вещества.
Отделно
от горното, следва да се посочи, че другите възражения на жалбоподателя са
свързани основно с оспорване на обстоятелствата по инцидент предхождащ момента
на извършване на проверката – причинено ПТП с нанесени имуществени вреди и
напускане на мястото на произшествието. Това обаче няма отношение към
процесното нарушение, което е самостоятелно и именно то е дало основание за
налагане на процесната ПАМ
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че заповедта съответства и на материалния закон.
В конкретния случай категорично се установява, че жалбоподателят е имал
качеството на водач на МПС, който е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол, което нарушение съставлява
материалноправното основание за издаване на процесната ПАМ - изземване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Срокът за налагането й е определен от закона
и не подлежи на преценка от административният орган или съда.
Допълнително
следва да се посочи, че за да е законосъобразен административният акт, същият
следва да се издаде и за постигане целите на закона, а не на друга цел, което
води до превратно упражняване на власт. За целите на наложената ПАМ е
достатъчно констатирано нарушение, така както същото е изписано в нормата на
чл.171 ал.1 т.1 б.“б“ ЗДвП, а именно доказан с годни
доказателствени средства отказ на водача на МПС да бъде тестван за алкохол, какъвто
в случая е налице.
С оглед изхода от спора, предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на
основание чл.143 ал.4 от АПК оспорващият дължи
заплащане на направените от ответника разноски по делото. В случая съдът
намира, че в полза на ОД на МВР гр.Варна следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определен по
преценка на съда - съобразно фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.24 от НЗПП.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.Д., ЕГН **********,***, против Заповед №
19-0819-001571/11.08.2019г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор
„Пътна полиция“ за налагане на ПАМ: временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА И.Н.Д., ЕГН **********,***, да заплати в полза на ОД на
МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: