Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…....................

гр. София, 05.04.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I – во Г. О., 5-ти състав, в публично заседание на   трети февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.

 

при секретар В.Х., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №  11759  по описа за 2013г. на СГрС, 5-ти  състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. вр. с чл. 439 от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).

Образувано е по  искова молба вх.№ 97106/28.08.2013г. на Л.Х.И., ЕГН **********, Е.А.З., ЕГН **********, С.Б. С., ЕГН **********, В.П.К., ЕГН ********** всички със съдебен адрес: адв. С. З.,***  срещу В.Ф. В., ЕГН ********** действаща като ЕТ“ Е.В.“, ЕИК ********, с адрес: ***, с която са поискали от съда от съда на основание на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК вр. с чл. 117, ал.2 от ЗЗД   да признае за установено че не дължат като погасени по давност заплащане на сумата от 50 000лв., главница и разноски от 634лв, за които  е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 2508/2005г. на САС, 2-ри състав по влязло в сила решене на СГрС, по гр.д.№ 1181/2001г., 7-ми състав. Навели са твърдения, че изпълнителния лист е издаден на 22.04.2013г., но решението в тази част било влязло в сила не по-късно от 31.12.2005г. и от влиза.нето му в сила до издаване на изпълнителния лист били изтекли повече от 5 години и така задължението за плащане на тези суми било погасено по давност, това възражение били направили пред ответника с нотариална покана, а и по образуваното изпълнително дело по така издадения изпълнителен лист. Претендирали са разноски-всеки от тях по ¼ от направените от ищците такива.

Ответникът в предоставения му срок е  оспорил исковете. Навел е твърдения, че изпълнителния лист е издаден от САС по решение на САС по дело от 2005г. и обстоятелства по чл. 439 от ГПК са само тези, които са настъпили след приключване на съдебното дирене пред САС, а давността започва да тече след постановяване на решението на САС. Решението на САС било постановено на 17.11.2013г., а и било обжалвано пред ВКС. Решението на СГрС било обжалвано от част от солидарните длъжници, но останалите длъжници също били страна по делото, защото жалбата на единия другар препятства влизането на решението в сила по отношение на необжалвалия другар, независимо че той не се е присъединил към жалбата. През 2013г. било образувано изпълнително дело срещу ищците поради което и това препятствало извода, че задълженията са погасени по давност. Претендирала е разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните  и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието решение от 28.10.2005г. на СГрС, І-7 състав по дело № 1181/2001г. с което ищците по настоящото дело: С. С. , Л.И., В.К., Е.З. както и  И.М., Е.“ООД, „Е“ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на ответника по настоящото дело: В. В., действаща като „ЕТ“Е.В.“  на основание на чл. 94, ал.2, т. 2 вр. с т. 3 от ЗАПСП сумата от 50 000лв. – частичен иск и разноски по делото от 624лв., като е отхвърлен като неоснователен частичния иск за 1000лв. с правно основание чл. 94, ал. 2, т.1 от ЗАПСП срещу тези ответникици, както е отхвърлен и иска срещу „Е.“ООД и И.Г. по чл. 95,т.1 и т.2 от ЗАПСП.

По делото са приети съобщения до страните за така постановеното решение на СГрС, І-7 състав по дело 1181/2001г. съгласно които такива съобщения за решението са получени на 09.11.2005г. от Е. З.,  на 10.11.2005г. от В.  К., на  на 14.11.2005г. от Л.И. , на 16.11.2005г. от С. С..

По делото е прието Решение № 373/17.02.2013г. на САС по дело № 2508/2005г., съгласно което делото е образувано по жалба на Е.“ООД, „Е“ЕООД и И.М. Г. , посочено е в решението че останалите ответници по делото на СГрС, І-7 не са обжалвали решението и доколкото те са обикновени другари на жалбоподателите, то жалбата не пречи на решението да влезе в сила за тях и по отношение на тях решението е влязло в сила, влязло в сила било решението и в частта, в която исковете са отхвърлени. С това решение САС е отменил решението на СГрС в частта в която исковете за 50 000лв. срещу Е.“ООД, „Е“ЕООД и И.М. Г.   са уважение, като е отхвърлил същите.

По делото е прието удостоверение издадено от САС, дело № 2508/2005г., съгласно което решението на СГрС,  по дело 1186/2001г. в частта в която С. С., Л.И., В.К. са осъдени солидарно да заплатят сумата от 50 000лв. е влязло в сила на 29.11.2005г.

По делото е прието писмо от 16.10.2015г., вх.№ 126880/21.10.2015г. от ВКС , т.д.№ 1711/2014г., ТК,  съгласно което решението на СГрС, дело № 1181/2001г. по отношение на С. С., Л.И., В. К., Е.З. в частта в която те са осъдени солидарно да заплатят на В. В., действаща като ЕТ“Е.В.“ сумата от 50 000лв. и разноски от 624лв. е влязло в сила . Съ с същото писмо е посочено че решението на СГрС не е влязло в сила по отношение на Е.“ООД, на „Е“ЕООд и И.Г., защото то е обжалвано пред САС и решението на САС е допуснато до касационно обжалване.

По делото са приети молба от 17.04.2014г., изпълнителен лист, съгласно които на 17.04.2013г. В. В. е поискала издаваен на изпълнителен лист и   на 22.04.2013г. такъв е издаден от САС, ІІ-ри състав по дело 2508/2005г срещу С. С. , Л.И., В.К., Е.З. в полза на В. В., действаща като „ЕТ“Е.В.“  за солидарно заплащане на основание на чл. 94, ал.2, т. 2 вр. с т. 3 от ЗАПСП сумата от 50 000лв.

По делото е прита молба от 08.07.2013г., разпореждане от 03.08.2013г., съгласно които В. В. е поискала изпълнителен лист и за разноски от 624лв. но същата е отхвърлена, защото разноски не се ползвали с предварително изпълнение на решението.

По делото е представено Определение на ВКС по т.д.№ 1711/2014г. на ВКС в което е посочено че независимо че Л.И., С. С. и В. Васильовски са депозирали становище по касационната жалба срещу решенето на САС по дело 2508/2005г. на САС, те не са страна по касационното дело, защото решението на І-ва инстанция по отношение на тях е влязло в сила, защото не са подали жалба срещу него.

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело 20138600400243 по описа на ЧСИ М., рег. № 806 на КЧСИ, съгласно които същото е образувано по молба от 08.07.2013г. за събиране на сумите по изпълнителен лист от 22.04.2013г. издаден от САС, ІІ-ри състав по дело 2508/2005г., издаден срещу С. С. , Л.И., В.К., Е.З. в полза на В. В., действаща като „ЕТ“Е.В.“  за солидарно заплащане на основание на чл. 94, ал.2, т. 2 вр. с т. 3 от ЗАПСП сумата от 50 000лв. , на 05.08.2013г. длъжниците са депозирали възражение че не дължат сумата поради изтекла погасителна давност.

По делото е приета нотариална покана, удостоверяванията по която са извършени от нотариус М., рег. № 053 на Нот.К., съгласно които на 28.03.2013г. на ответника е връчено изявление на ищците от 19.08.2013г., с което са заявили че не дължат сумите, поради изтекла погасителна давност.

По делото е приета декларация съгласно която Е.А.З., ЕГН ********** е заявила че имената посочени в решението от 2005г. по дело 1181/2001г. на СГРС Е.З. З. и имената на Е.А.З. са имена на едно и също лице.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният отрицателен установителен  иск е с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК вр. с чл. 117, ал.2 от ЗЗД  -  иск за установяване на несъществуване на задължения за заплащане на суми за които е постановено съдебно решение по реда на общото исково производство поради изтекла погасителна давност.

В тежест на ищците при така предявените искове е да докажат, че между две последователни действия на ответника за събиране на процесните задължения е изтекъл определен период от време и така същите са погасени по давност, следва да докажат и момент, в който е било стабилизирано решението, по което е издаден изпълнителния лист, тоест началния момент от която е започнала да тече погасителната давност по чл. 117, ал.2 от ЗЗД.

Ответникът при така депозирания отговор следва да докаже,  че изпълнителния лист е издаден по решение, което се е стабилизирало в по-късен момент от този, за който са наведени твърденията на ищеца, а именно – едва с постановяване на решенето на САС.

Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време.  Съгласно чл. 117, ал.2 от ЗЗД вземанията, установени с влязло в сила съдебно решение, се погасява с 5 години.

В конкретния случай от приетите по делото доказателства се установява че с решение от 28.10.2005г. производството по повод на което се е развивало по ГПК (в сила от 1952г., отм) ищците са били осъдени да заплатят на ответника сумата от 50 000лв. и разноски от 624лв. солидарно на основание на чл. 94, ал.2, т. 2 вр. с т. 3 от ЗАПСП , заедно с тях при условията на солидарност са били осъдени и още три правни субекта –И.Г., „Е“ЕООД и „Е.“ООД, за така постановеното решение съобщенията са получени на 09.11.2005г. от Е. З.,  на 10.11.2005г. от В.  К., на  на 14.11.2005г. от Л.И. , на 16.11.2005г. от С. С., те  не са подали жалба срещу решението. Решението в тази част  е било обжалвано само от И.Г., „Е“ЕООД и „Е.“ООД, с решението на САС решението на СГрС е отменено и исковете срещу И.Г., „Е“ЕООД и „Е.“ООД са отхвърлени, в тази част решението е допуснато до касационно обжалване. По делото не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства , че З., К., И. и С. са се присъединили към подадената въззивна жалба. Напротив – констатациите с решението на САС по дело 2508  и с Определението на ВКС по дело 1711/2014г. установяват обратното, а именно, че те не са били страни по въззивно и по касационно производство, тоест нито са подали жалба, нито са се присъединили към подадена от друга страна жалба. В случая не са установени предпоставки на разпоредбата на чл. 204 от ГПК (1952г., отм), поради което и съдът приема, че ищците по настоящото дело не са били въззивници по дело № 2508/2005г. по описа на САС.

Спорния въпрос по делото е дали подадената от И.Г., „Е“ЕООД и „Е.“ООД въззивна жалба срещу решението на І-ва инстанция е пречка за влизане в сила на решението на СГрС, І-7 състав по делото от 2001г.  по отношение на ищците по настоящото дело. Приложима в случая е разпоредбата на чл. 206, ал.2, изр.1 от ГПК (1952г., отм) доколкото производството се е развивало пред инстанциите по съществото на спора по този ред. Съгласно тази разпоредба въззивният съд отменя неправилното решение и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя. Това правило на чл. 206 от ГПК (отм) важи само за неприсъединилия се по реда на чл. 204 от ГПК (отм) другар. Присъединилият се към жалбата обикновен другар придобива качество на жалбоподател в пределите на веч(е подадената жалба и в това си качество той ще се по ползва от отмяната на решението, а не на основание на разпоредбата на чл. 206 от ГПК(отм). Разпоредбата на чл. 206, ал.2, изр.1 от ГПКсе прилага само по отношение на необжалвалия и неприсъединил се необходим другар на обжалвалия другар. Това е така, защото само по отношение на необходимия другар делото следва да бъде решено еднакво. По отношение на обикновените другари законодателят не изисква идентичност на правното им положение, обикновените другари могат да имат различно правно положение по отношение на насрещната страна.  При обикновеното другарство важи правилото за самостоятелност на другарите. Тази самостоятелност отразява самостоятелността на материалноправното положение на обикновените другари. Разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ГПК (отм) изрично сочи, че процесуални действия на обикновен другар не ползват другия обикновен другар. Тази разпоредба на чл. 172, ал.1  от ГПК тълкувана логически с разпоредбата на чл. 206, ал.2, изр.1 от ГПК налагат извода, че по отношение на обикновен другар, който не е подал жалба, съответно  не се е присъединил към жалба на друг обикновен другар, решението не може да бъде отменено. Отмяната на решението по отношение на единия обикновен другар може да се дължи на лични негови възражения, поради което и липсата на жалба, съответно липса на присъединяване към вече подадена жалба по реда на чл. 204 от ГПК (отм) препятства възможността решението да бъде отменено по отношение на необжалвал обикновен другар. Всеки обикновен другар води своя процес самостоятелно, макар и в рамките на общото производство. Обикновеното другарство налага само еднакво установяване на общите факти и еднакви правни констатации, ако те зависят само от тези общи за другарите факти. Обикновените другари не придобиват автоматично качество на жалбоподатели само поради факта, че един от  тях е подал жалба.  Такова качество автоматично придобиват само необходими другари. Необжалвалият обикновен другар, който не се е присъединил към жалба на друг обикновен другар, изобщо не придобива качество на страна по въззивно производство и това е обосновано от липсата на необходимост от еднакво решение по делата на обикновените другари. Съдът не разполага с възможност да конституира служебно като страна във въззивното прозиводство необжалвалия обикновен другар. Това може да стане само по почин на обикновения другар – с подаване на жалба или присъединяване към вече подадена жалба от друг обикновен другар. (В този смисъл проф. Ж.С., „Отклонение от типичното развитие на въззивното производство“,  стр. 502-503,  ; „Другарство, стр. 383 „Българско гражданско процесуално право, 6-то преработено издание; т. 2 ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 1/2000г). Към горното следва да се добави,  че в действащия ГПК съответна на разпоредбата на чл. 206, изр.1 от ГПК (1952г., отм) е разпоредбата на чл. 271, ал. 3 от ГПК(в сила от 01.03.2008г.), в която законодателят е възпроизвел достиженията на съдебната практика по приложението на чл. 206 от ГПК (отм) като изрично е посочил, че решението се отменя като неправилно и по отношение на необжалвалите другари, които обаче, са необходими другари. В подкрепа на гореизложените  изводите на съда е и материално-правната уредба на солидарната отговорност по раздел І, глава VІ на ЗЗД и в частност на разпоредбите на чл. 122,ал.2 и на чл. 125 от ЗЗД.

При така възприето и като съобрази, че съобщенията за решението на СГрС, І-7 по дело 1181/2001г.  до ищците по настоящото дело са им връчени през ноември 2005г., то съдът приема за установено, че към момента, в който е издаден изпълнителния лист през 2013г., както и към момента на образуване изпълнителното дело от 2013г.,  а и до момента са изтекли повече от 5 години. Доколкото по делото ответникът не е ангажирал доказателства, че през този период е извършил действия, които са от естество да прекъснат или спрат погасителната давност за вземанията за сумите, присъдени с решението на СГрС, І-7 по дело 1181/2001г., като съобрази и разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ГПК сочеща че тези вземания се погасяват с изтичане на 5 години, то съдът приема, че процесни вземания са погасени по давност, исковете са основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски следва да  се поставят в тежест  на ответника,  и той следва да бъде осъден да заплати на всеки ищец сумата от по 516,50лв. разноски за държавна такса, сумата от 2,50лв. разноски за съдебно удостоверение и сумата от по 435лв. разноски за адвокат.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА за установено по предявени с искова молба вх.№ 97106/28.08.2013г. на Л.Х.И., ЕГН **********, Е.А.З., ЕГН **********, С.Б. С., ЕГН **********, В.П.К., ЕГН ********** срещу В.Ф. В., ЕГН ********** действаща като ЕТ“Е.В.“, ЕИК ******** отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК вр. с чл. 117, ал.2 от ЗЗД, че Л.Х.И., ЕГН **********, Е.А.З., ЕГН **********, С.Б. С., ЕГН **********, В.П.К., ЕГН ********** всички със съдебен адрес: адв. С. З.,***  не дължат на В.Ф. В., ЕГН ********** , действаща като ЕТ“ Е.В.“, ЕИК ********, с адрес: *** заплащане при условията на солидарност на сумата от 50 000лв. (петдесет хиляди лева),  представляващи  главница  и заплащане на сумата от 634лв. (шестстотин тридесет и четири лева), представляващи разноски, за които  е издаден изпълнителен лист на 22.04.2013г. по гр.д.№ 2508/2005г. по описа на Софийски апелативен съд, Г.О.,  , 2-ри състав по влязло в сила решене на Софийски градски съд  по гр.д.№ 1181/2001г., 7-ми състав , като погасени по давност.

ОСЪЖДА В.Ф. В., ЕГН ********** действаща като ЕТ“ Е.В.“, ЕИК ********, с адрес: ***  да заплати на Л.Х.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. С. З.,*** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 954лв(деветстотин петдесет и четири лева) разноски по делото съобразно уважена част от иска.

ОСЪЖДА В.Ф. В., ЕГН ********** действаща като ЕТ“ Е.В.“, ЕИК ********, с адрес: ***  да заплати на Е.А.З., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. С. З.,*** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 954лв(деветстотин петдесет и четири лева) разноски по делото съобразно уважена част от иска.

ОСЪЖДА В.Ф. В., ЕГН ********** действаща като ЕТ“ Е.В.“, ЕИК ********, с адрес: ***  да заплати на , С.Б. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. С. З.,*** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 954лв(деветстотин петдесет и четири лева) разноски по делото съобразно уважена част от иска.

ОСЪЖДА В.Ф. В., ЕГН ********** действаща като ЕТ“ Е.В.“, ЕИК ********, с адрес: ***  да заплати на В.П.К., ЕГН ********** , със съдебен адрес: адв. С. З.,*** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 954лв(деветстотин петдесет и четири лева) разноски по делото съобразно уважена част от иска.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: