Р
Е Ш Е
Н И Е
№490
гр. Хасково, 18.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и осми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Гергана Мазгалова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 374/2020г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по жалба на Р.Х.О. ***
срещу Решение № Ц1012-26-17-4/31.03.2020г. на Директора на Териториално
поделение – Хасково към Националния осигурителен институт.
В жалбата се посочва, че атакуваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. За да постанови отказа си, административният
орган приел, че при последния работодател на жалбоподателката липсва един ден,
за да бъде изпълнено законовото предписание за получаване на обезщетение, като
този ден се води самоотлъчка. Жалбоподателката възразила, тъй като не била
съгласна с този извод, доколкото не получила информация от работодателя си за
това и не била спазена процедурата по КТ. Подкрепя изложените допълнителни
доводи в предходно възражение и моли съдът да ги има предвид.
С оглед на така изложеното, моли да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение № Ц1012-26-17-4/31.03.2020г.
на Директора на ТП на НОИ - Хасково като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
В съдебно заседание оспорващата Р.Х.О.
не се явява и не се представлява.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ –
Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание - юрк.З., оспорва
изцяло жалбата. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден
атакуваният административен акт и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на
страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.
168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх.№ 262-00-101/28.01.2020г.,
подадено до Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен
институт – гр.Хасково, Р.Х.О. е заявила искането си за отпускане на парично
обезщетение за безработица, като в заявлението е декларирала, че правоотношението
ѝ с „Пролет“ ЕООД гр.Димитровград е прекратено, считано от 21.01.2020г.
на основание чл. 325, ал. 3 от Кодекса на труда.
Във връзка с така депозираното заявление с Разпореждане
№ 262-00-101-1/04.02.2020г. на ръководител за осигуряването за безработица на
основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускането
на обезщетение за безработица с мотив, че за последните 18 месеца – от
21.07.2018г. до 20.01.2020г. Р.Х.О. няма 12 месеца осигурителен стаж.
Разпореждането
е получено лично от лицето на 26.02.2020г. и на 12.03.2020г. Р.Х.О. е подала
жалба срещу същото.
Във връзка с така подадената жалба,
с писмо изх.№ Ц1030-26-80/26.03.2020г. на ТП на НОИ – Хасково от управителя на
„Пролет“ ЕООД гр.Димитровград е изискано представянето на обр.УП-3 за Р.Х.О. от
21.01.2019г. до 20.01.2020г. В изготвеното в тази връзка Удостоверение изх.№
104/26.03.2020г. на „Пролет“ ЕООД гр.Димитровград се удостоверява, че Р.Х.О. е
заемала длъжността „производител, изделия кожа“ за периода от 21.01.2019г. до
21.01.2020г. с продължителност 00 г., 11
м. и 29 дни. В забележка е отбелязано, че трудовият стаж е зачетен с един ден
по-малко, тъй като на 30.04.2019г. лицето е било със самоотлъчка, която не се
признава за трудов стаж. От Доклад от Р.Т.-С.– началник на отдел КПК изх.№
Ц1012-26-17-2/26.03.2020г. се установява, че подадените данни от работодателя
са идентични с тези по чл. 5, ал. 4 от КСО относно осигурените лица.
С Решение № Ц1012-26-17-4/31.03.2020г.
на Директора на ТП на НОИ – Хасково, е отхвърлена подадената от Р.Х.О. жалба
вх.№ Ц1012-26-17/12.03.2020г. против Разпореждане № 262-00-101-1/04.02.2020г.,
с което на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. чл.54а, ал. 1 от КСО е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица. В мотивите на решението е
цитирана разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Посочено е, че видно от
прекратеното правотношение с „Пролет“ ЕООД Р.О. е освободена от заеманата
длъжност, считано от 21.01.2020г. и за последните 18 месеца – от 21.07.2018г.
до 20.01.2020г. няма 12 месеца осигурителен стаж, поради което и съобразно
цитираната законова разпоредба, последната няма право на парично обезщетение за
безработица. Решението е връчено на жалбоподателката на 06.04.2020г. Срещу така постановеното решение е депозирана жалба на
22.04.2020г.
Така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена в законоустановения срок, а именно в 14-дневен срок от
съобщаване на решението, от лице с правен интерес и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане
на ръководителя за осигуряването за безработица изхождат от компетентни
съгласно чл. 117, ал. 1 и чл. 98 от КСО органи, издадени са в предписаната от
закона форма и съдържание (чл. 117, ал. 3 от КСО), поради което изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е спазено.
Материалният закон е правилно приложен, като не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените
правила.
Относно съответствието на
оспорвания акт с материалния закон,
настоящият състав съобрази следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 54а,
ал. 1 от КСО, право на
парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и
за които са налице трите кумулативно изискуеми предпоставки, а именно: да имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; да не
са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република
България или пенсия за старост в друга държава или да не получават пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; да не упражняват трудова дейност, за която подлежат
на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
От доказателствата по делото се установява, а
и не се спори между страните, че жалбоподателката Р.Х.О. отговаря и на трите изискващи се кумулативни предпоставки. Спорен обаче е въпросът дали лицето има през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването
най-малко 12 месеца осигуряване
във фонд „Безработица“.
Съгласно чл. 9, ал. 1,
т. 1 от КСО, осигурителният стаж се изчислява в
часове, дни, месеци и години, като за осигурителен стаж се зачита времето, през
което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 са работили при пълното
законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими
осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и
неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход
по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при
непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното
работно време. В случая е установено, че на 30.04.2019г. Р.Х.О. е била в самоотлъчка. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че понятието "самоотлъчка" е установено от
практиката и означава ден, в който работникът или служителят не се е явил на
работа без уважителна причина или без разрешение на работодателя. Неявяването
на работа без уважителна причина или разрешение на работодателя е нарушение на
трудовата дисциплина, за този ден не се изплаща трудово възнаграждение и
работодателят/осигурителят не дължи внасяне на осигурителни вноски. Работният
ден при самоотлъчка не се зачита за осигурителен стаж, осигуряването се
прекъсва, без правоотношението да е прекратено, съгласно чл. 10, ал. 2 от КСО.
Тоест в случая датата 30.04.2019г. не
се зачита за осигурителен стаж, поради
което следва да се приеме, че за
целия период от 21.07.2018г.
до 20.01.2020г. жалбоподателката има
11 месеца и 29 дни
осигуряване и съответно не отговаря на условията
по чл. 54а, ал. 1 от КСО за най-малко
12 месеца от последните
18 месеца осигуряване
във фонд „Безработица“ преди прекратяване на осигуряването. Ето
защо правилно с Разпореждане № 262-00-101-1/04.02.2020г. е отказано отпускане
на обезщетение за безработица и правилно Директорът на ТП на
НОИ - Хасково с процесното решение
е потвърдил това разпореждане.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата, същата следва
да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника за
присъждане на разноски по делото. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на ТП на НОИ - Хасково сумата от 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Х.О. с ЕГН
: ********** ***, против Решение № Ц1012-26-17-4/31.03.2020г., издадено от
Директор на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Р.Х.О. с ЕГН
: ********** ***, да заплати на Териториално
поделение на НОИ -
Хасково сумата от 100(сто) лева - разноски
по делото.
Решението не подлежи
на обжалване, съгласно чл. 119,
вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
СЪДИЯ: