РЕШЕНИЕ
№ 1864
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330108872 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и член 86 ЗЗД.
Ищецът ФРАНКЩАЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК
*****представлявана от адв. М. Т., е предявила срещу КНН ООД, ЕИК
****** иск за осъждането му да заплати сумата от 16497,60 лева с ДДС,
представляваща сбор от неплатена главница по фактура № *******г.; 1076,93
лева мор. лихва за забава по фактура № *******.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от завеждането на исковата молба в съда –
28.05.2021г. до окончателното й плащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди да е продало на ответника стоки-метални профили и
автомобилна услуга, за което е издало фактура, като ответникът е поел
задължението да плати цената им. Ето защо моли да се осъди ответника да
му заплати горепосочените суми, претендира законна лихва и разноски.
В срока за писмен отговор такъв от ответника е постъпил. Същият
изрично заявява, че признава исковете по основание и размер.
1
В първото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е
поискал да бъде постановено решение съобразно направеното признание на
иска. Претендира разноските по делото, за което представя списък с разноски
След така направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е
даден ход на устните състезания.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което
следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което
предявения иск да бъде изцяло уважен. От представените по делото
доказателства се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да
предаде продадената вещ, а купувачът не е изпълнил задълженито си да
плати нейната цена.
Валидно е направеното признание на иска, представляващо по
същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу иска, тъй като го счита за основателен. Признанието на иска
касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.
237, ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения. Признато
е право, с което страната може да се разпорежда, като признанието изхожда
лично от страната, признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или
за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете
извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска, поради което и на
основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявеният иск да се уважи изцяло.
Ответникът излага възражение, с което заявява, че поради пандемията е
изпаднал в тежко финансово състояние, с оглед на което е просрочил
плащанията и по тази причина не е дал повод за завеждане на делото.
Отделно от това е релевирал възражение за прекомерност на платеното от
другата страна адв. възнаграждение. Ще се посочи, че непреодолимата сила
2
не може да освободи длъжника от изпълнението на парични задължения,
независимо от какъв договор произтичат, тъй като при тях не е възможно да
настъпи обективна невъзможност за изпълнение. По силата на Закона за
действията по време на извънредното положение, обявено на 13 март 2020 г. с
решение на Народното събрание, който беше приет на 20.03.2020 г., до
отмяната на извънредното положение бе прието, че длъжниците, просрочили
изпълнението на своите задължения, няма да търпят негативни последици от
своята забава – не се дължаха лихви за забава и не им се начисляваха
неустойки, ето защо съдът намира, че изнесеното от ответника възражение да
не е дал повод за завеждане на делото се явява несъстоятелно. Що се отнася
до направеното възражение по член 78, ал. 5 ГПК същото е основателно, тъй
като делото няма висока правна и фактическа сложност, отделно от това е
налице и признание на иска, с оглед на което на ищеца ще се присъди
минималния размер по Наредбата за минимални размери на адв.
възнаграждения възлизащо на 1057 лева.
В полза на ищеца ще се присъдят направените разноски в исковото и
обезпечителното производство в размер на 2410,50 лева. Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА КНН ООД, ЕИК ****** да заплати на ФРАНКЩАЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 16497,60 лева с ДДС,
представляваща сбор от неплатена главница по фактура № *******.; 1076,93
лева мор. лихва за забава за периода 09.10.2020-31.05.2021г. по фактура №
********г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждането на исковата молба в съда – 28.05.2021г. до окончателното й
плащане, както и разноски в размер на 2410, 50 лева.
Решението е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3