Решение по дело №1997/2020 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря	Деница Кръстева	и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов	изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 1997/2020г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П.Е.Д., ЕГН: **********,***, чрез адв.Г.К., против Решение
№ 1209/11.08.2020г. на ВРС, ХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 4843/2019г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 19-0442-000913/21.08.2019г. на н-к сектор към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна, с което: 1/ за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00лв; 2/ за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10,00лв. Със същото решение на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр.чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ОДМВР-Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно твърди, че ВРС не е събрал всички относими доказателства по делото и като пряко следствие е изопачил фактическата обстановка, и е стигнал до незаконосъобразни изводи. В противоречие на доказателствата по делото ВРС е стигнал до извод, че НП е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Не е обсъдено и възражението, че НП е издадено от некомпетентен орган, като в случая не става ясно дали издалият НП е началник сектор „Охранителна полиция“. В касационната жалба са наведени и доводи за необоснованост на решението, т.к. недопустимо са кредитирани показанията на св.К. Д., които не отговарят на обективните възможности за маневриране. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Г.К., който поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

Ответната страна - ОДМВР-Варна, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки С.д. № 13688/04.11.2020г. Счита, че решението е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, детайлно са изследвани и обсъдени всички относими доказателства и доводите във въззивната жалба. Правилно ВРС е констатирал, че АУАН и НП съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Налице е пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушенията, същите са описани в достатъчна степен с всички съставомерни признаци. Намира за правилна и преценката на ВРС, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което не е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН. По изложените съображения моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че съдът уважи касационната жалба, моли да се присъди минимално адвокатско възнаграждение от 100лв., определено съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съвкупната преценка на събраните доказателства установява безспорно извършеното нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Не споделя и доводите за допуснати процесуални нарушения в хода на въззивното производство. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 07.07.2019г., обл.Варна, по път първи клас № І-9, П.Е.Д. управлявал л.а. ДК № СВ****НА. Поради неспазване на необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил, се блъснал в задната му част, като вследствие на удара били причинени незначителни материални щети. Водачите на автомобилите веднага съобщили в МВР за претърпяното ПТП, като на място били изпратени полицейските служители св.А. и П.. При проверка на водачите било установено, че П.Д. управлява автомобила си без да носи контролния си талон от свидетелството за правоуправление. В хода на административнонаказателното производство били снети обяснения от страните и съставен АУАН на водача, причинил ПТП.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че НП е издадено от компетентен орган - началник сектор при 4 РПУ при ОДМВР-Варна, в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, НП е издадено в шестмесечния срок и е съобразено с чл.57 ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. По същество е изведен извод, че правилно отговорността на водача е ангажирана за нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП като обстоятелството, че другият автомобил евентуално е спрял рязко, не освобождава водача от задължението да спазва нужната дистанция, напротив, би следвало да ангажира в по-голяма степен вниманието и преценката на водача.

Във връзка със защитната теза на въззивника - че ПТП е причинено от предприетото изпреварване от водача на автобуса, анализирайки показанията на св.П., св.С. и св.К. Д., и съобразявайки разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, ВРС приел, че по делото не са установени данни за неправомерно шофиране от страна на водача на автобуса, респ. не е доказано твърдението, че ПТП е предизвикано от друго МПС. Изведен е извод, че в АУАН и НП са изложени достатъчно факти, които недвусмислено сочат на извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП. За безспорно установено е прието и нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, т.к. в рамките на извършената проверка водачът не е представил контролен талон, поради което и правилно е ангажирана отговорността му по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Така постановеното решение е неправилно.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че ВРС не е изяснил докрай въпроса за компетентността на издателя на процесното наказателно постановление. В същото е посочено, че е издадено от В. Ж. на длъжност началник Сектор към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна.

Съгласно т.2.9 от приложената по преписката Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, компетентни да издават наказателни постановления са началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР - на обслужваната територия. В НП липсва указание на кой сектор в РУ 04 е началник неговият издател.

Въпреки че такова възражение е направено и подробно обосновано от жалбоподателя пред ВРС, същото не е обсъдено от решаващия състав. Не са събрани доказателства за длъжността, която е заемал В. А. Ж. към датата на издаване на наказателното постановление, поради което настоящият състав не може да упражни контрол относно правилността на извода на ВРС, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

Допуснато е съществено процесуално нарушение, което е пречка за разглеждане на спора по същество. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

При новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства за това каква длъжност е заемал В. А. Ж. към датата на издаване на наказателното постановление, и в контекста на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи да се извърши повторна преценка относно компетентността му да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.

На основание чл.226, ал.3 от АПК ВРС следва да разгледа и се произнесе и по разноските за водене на делото в Адм.съд - Варна.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, I-ви касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1209/11.08.2020г. на ВРС, ХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 4843/2019г.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, при спазване на указанията в настоящото решение.

 

            Решението е окончателно.

Председател:

                                               

 

Членове:       1.                                

 

 

2.