№ 2208
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100506769 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение№20080657 от 29.03.2021г., постановено по гр.дело №64800/2016г. по описа
на СРС, ГО, 53 с-в ответникът „ЗД Е.“АД с ЕИК******* е осъден да заплати на ищеца
„А.Т.“ЕООД с ЕИК*******, на основание чл.223, ал.2 от КЗ(отм.), сумата от 10000 евро-
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователна полица №100000100007008/18.11.2015г. поради настъпило на 22.02.2016г.
застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 14.11.2016г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 2532,33 лева- разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „ЗД Е.“АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е приел за
безспорно, че застрахователното покритие включва отговорността на застрахования за
имуществени вреди, нанесени на всички полуремаркета, собственост на трето лице. Твърди,
че застраховката покрива единствено вреди, причинени от застрахования. Осъществяването
на покрит риск не било доказано по делото. В т.20.1.1. била изключена отговорността на
застрахователя за действия и бездействия на собственика и негови служители, а не на
застрахования, който е различно лице, наело ремаркето от собственика. Неправилно било
прието за недоказано възражението за вина на трето лице, което било в тежест на ищеца.
Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен изцяло. Претендира
разноски.
1
Ответникът по жалбата и ищец в производството „А.Т.“ЕООД в подадения в срок
отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита, че решението на
СРС следва да бъде потвърдено като правилно, като излага съображения в тази насока.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.223, ал.2 от КЗ(отм.).
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
С т.2 от Раздел І на застрахователната полица точно и ясно са посочени пределите на
застрахователното покритие, а именно: само и единствено по отношение отговорността на
застрахования за имуществени вреди, нанесени на всички полуремаркета, собственост на
трето лице, поверено на застрахования за извършване на автомобилен превоз в композиция
с влекач ******* собственост на застрахования. В случая превозът с процесното ремарке е
извършван именно с посочения в полицата влекач. Застрахователят се е съгласил да покрие
отговорността на застрахования за имуществени вреди, нанесени на всички наети от
последния полуремаркета. Формулиран по този начин и тълкуван съгласно разпоредбата на
чл.20 от ЗЗД, предметът на договора обхваща всички и всякакви имуществени вреди,
нанесени на въпросните полуремаркета. Този извод се потвърждава и от текста на т.3,
Раздел ІІ in fine, който посочва че покритият от застрахователя риск включва и случаи
когато повереното ремарке не е прикрепено за влекач, но все още е под надзора на
застрахования. Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя ответник за
разпределянето на доказателствената тежест относно специалните изключения по т.20 от
процесната полица. Действително при иска с правна квалификация чл.223, ал.2 от КЗ(отм.) в
тежест на застрахования е да установи съществуването на застрахователното
правоотношение и настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по същото. Съгласно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест обаче, в
тежест на страната е да установи с позволените от закона доказателствени средства фактите
и обстоятелствата на които основава твърденията и възраженията си. Възражението за
наличие на специално изключение по т.20 от процесната полица е направено от ответника и
съответно той носи доказателствената тежест за установяване на релевантните факти и
2
обстоятелства в тази връзка. Такова доказване от ответника не е проведено, включително
относно наличие на хипотезата на т.20.1.4.- вина на трети лица извън кръга на лицата по
т.20.1.1. (собственика на ремаркето или негов служител, подизпълнител или лице,
действащо от негово име и/или за негова сметка във връзка с предоставяне ремаркето на
застрахования, включително спедитори, складови оператори, други превозвачи и
товародатели). Допускането от страна на вещото лице по изслушаната САТЕ на възможна
такава хипотеза за настъпване на вредите не може да се приеме за пълно и главно доказване,
при липса на каквито и да било други доказателства.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата е направил разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 1300 лева,
които следва да му се присъдят изцяло. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно предвид размера на иска и предвидения в НМРАВ
минимален размер на адвокатското възнаграждение за една съдебна инстанция, който е 1116
лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№20080657 от 29.03.2021г., постановено по гр.дело
№64800/2016г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в.
ОСЪЖДА „ЗД Е.“АД с ЕИК******* да заплати на „А.Т.“ЕООД с ЕИК******* сумата
от 1300лв. (хиляда и триста лева)- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3