Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.08.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично
заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 9 472 по описа
на 2010 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е след
обезсилено съдебно решение по гр.д. 783/2002 г. на СГС, I-7 състав и е по реда
на ГПК – 1952 г.
Предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.265 ал.1 пр. 2 от ЗЗД и с искове с правно основание
чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 195 от ЗЗД.
Ищците Т.Л.В., „С.И.– Г.и с-ие” СД, „Я.”
ООД, Р.С.Ф., Б.Л.П., Ц.Я.М., С.С.Д., Ж.С.С., Н.Г.А. и С.Р. И.– Г., последната
конституирана на мястото на починалия в хода на съдебното производство ищец С.Б.Г.
излагат в исковата молба, че по силата на сключени договори за строителство и
анексите към тях ответникът като строител носи отговорност за новопоявили се
недостатъци в жилищната сграда, находяща се в гр. София, ул. „Кутловица” №
51-53. Твърди се, че само година след като влезли във владение на сградата
започнали да се появяват дефекти, описани в първоначалната искова молба и в
последвалите уточнителни такива, в общите й части и в индивидуалните имоти,
които били вследствие на некачествено извършени строителни и монтажни работи,
както и от използвани некачествени материали. Твърди се, че в предварителните
им договори със строителя фигурирало и задължението му да проектира и изгради
три абонатни станции за топлофициране на обекта като в стойността на
апартаментите била калкулирана и съответната част от стойността на абонатните
станции, но такива не били изградени.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и искат
от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати следните
суми: на ищцата Т.Л.В. сумата от 788, 85 лв. – обезщетение за лошо изпълнени и
неизпълнени СМР, на ищеца „С.И.– Г.и с-ие” СД сумата от 4 684, 12 лв., на
ищеца „Я.” ООД – сумата от 5 768 лв., на ищцата Р.С.Ф. – сумата от 593 лв., на
ищеца Б.Л.П. – сумата от 1 708, 72 лв., на ищцата Ц.Я.М. – сумата от 1247,
81 лв., на ищеца С.С.Д. – сумата от 851 лв., на ищеца Ж.С.С. – сумата от 592
лв., на ищеца Н.Г.А. – сумата от 1528, 29 лв., на ищеца С.Р. И.– Г.- сумата от 6 015 лв., съобразно уточнителна
молба на стр. 378, а при условията на евентуалност ищците „С.И.– Г.и с-ие” СД,
„Я.” ООД, Ж.С.С. и С.Р. И.– Г.претендират горните суми на основание неточно
изпълнение на сключени договори за изработка, а при условията на евентуалност
ищците Т.Л.В., Р.С.Ф., Б.Л.П., Ц.Я.М., С.С.Д. и Н.Г.А. претендират горните суми
като обезщетение за скрити недостатъци по сключени между страните договори за
покупко-продажба.
Ответникът
„Г.Х” ЕООД, редовно уведомен, оспорва иска по съображения, развити в хода на
съдебното производство и в депозирани писмени бележки чрез процесуален
представител. Претендира разноски.
Искове
се поддържат в открито съдебно заседание от адв. С..
Възраженията
на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. М..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК /отм./, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира възражението на ответника за липса на правосубектност у ищеца „Я.” ООД за
основателно. Видно от представеното по делото удостоверение от 18.11.2015 г. на
СГС, по ф.д. 15583/1995 г. /стр. 278/с решение № 3 от 22.05.1999 г. е вписано
прекратяване на дружество „Я.” ООД като дейността на дружеството е прекратена,
считано от 01.01.2012 г. на основание §5 ал.2 от ПЗР на ЗТР. При тази
установена фактическа обстановка по делото същото в частта на исковете на „Я.”
ООД срещу ответника следва да се прекрати като процесуално недопустимо с оглед
липсата на правен субект в лицето на този заявен ищец.
По
горните съображения, а именно липсата на правен субект, производството по
делото следва да се прекрати и по отношение на исковете на „С.И.– Г.и с-ие” СД.
При осъществена служебна справка от настоящия съдебен състав, с оглед чл. 11 от
ЗТР, установяваща публичността на ТР, както и в регистър БУЛСТАТ и при
съблюдаване на служебното задължение на решаващия състав досежно процесуалната
допустимост на производството същият констатира, че дружеството не е
пререгистрирано в сроковете по ЗТРРЮЛНЦ. Дейността на търговските дружества и
кооперациите, за които не е направено искане за пререгистрация в срока по §4
ал.1 от този закон или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация се прекратява
на 01.01.2012 г. Същите нямат право да осъществяват търговска дейност, да
предявяват искове и да подават молби за образуване на изпълнителни
производства, освен молба за откриване на производство по несъстоятелност.
На следващо място настоящият съдебен
състав намира, че производството по делото следва да се прекрати и в частта
досежно заявеният „главен иск” поради процесуалната му недопустимост.
Съображенията на настоящия съдебен състав за това са следните: С оглед
заявените в първоначалната си искова молба, депозирана на 01.04.2002 г. от
ищците твърдения за наличие на договорна връзка с ответника по повод сключени
предварителни договори за строеж и покупко-продажба и появили се впоследствие
недостатъци във вещта, предмет на този договор се обосновава извод, че същите
са заявили претенции спрямо ответника с оглед неточно респ. лошо изпълнение на
договорно задължение. Твърдения, релевантни по отношение на договорната
отговорност. Едва с уточнителна молба от 14.10.2010 г. /стр. 5/ т.е. депозирана
осем години и половина след първоначалната са заявени твърдения за гаранционна
отговорност на ответника с оглед това, че същият е главен изпълнител на
строежа. Тези твърдения са доразвити впоследствие с втора уточнителна молба от
05.02.2013 г. /стр. 122/, но подобни не са заявявани в първоначалната искова
молба респ. в същата липсва формулиран и петитум по отношение на такъв иск. При
тези данни по делото настоящият съдебен състав намира, че с т.нар. в двете
уточнителни молби от ищеца „главен иск” същият не е уточнил първоначално
предявените, а е заявил нов иск, който не е заявил в първоначалната искова
молба, в която липсват фактически твърдения, релевантни към него респ. сочено
фактическо основание или формулиран петитум т.е. ищецът се домогва да постигне
последващо обективно съединяване на исковете, което е процесуално недопустимо.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че се
касае за две отделни отговорности, които възникват при различни фактически
предпоставки, срокове и респ. имат различен обем. Същите са разграничени в ТР
88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС, което решаващият състав следва да съобрази. Гаранционната
отговорност по чл. 163 ал.3 от ЗУТ респ. чл. 119 от ЗТСУ /отм./- който обаче е
релевантен с оглед датата на съставяне на образец акт 15 респ. акт 16 по
настоящото дело се различава от договорната по ЗЗД /въпреки фактическото им
смесване в писмените бележки на ищеца/. Не на последно място искът би бил и
процесуално недопустим дори да беше заявен с първоначалната искова молба по
отношение на ищците Ж.С. и С.Р. И.– Г., които обосновават легитимацията си с
предварителни договори за покупко-продажба, които имат само облигаторно
действие, но не произвеждат вещно транслативен ефект, а процесуално
легитимирани по иска, основан на гаранционната отговорност са само
собствениците /решение 579/12.01.2011 г. по гр. д. 1932/2009 г. на Трето ГО на
ВКС по реда на чл. 290 от ГПК/. На следващо място тази отговорност се носи при
условията на пасивна солидарност от страна на възложителя и изпълнителните
организации /строителни и проектантски/ по арг. на чл. 119 от ЗТСУ /отм., но
релевантен/ като по отношение на тях отново в първоначалната искова молба
твърдения не са заявявани респ. искове срещу тях не са заявени. На това
основание исковете на Т.Л.В., Р.С.Ф., Ц.Я.М., С.С.Д., Ж.С.С. и С.Р. И.– Г.отново
биха били недопустими доколкото същите са и възложител/инвеститор на строителя
- ответник с оглед представения по делото акт образец 16 /стр. 43 в делото/ т.е.
същите биха съвместявали процесуалните качества и на ищец и на ответник, което
е недопустимо.
На следващо място настоящият съдебен
състав намира, че е сезиран само с по един иск от всеки един от ищците за обезщетение
на вреди от некачествено изпълнение по договор за изработка респ. по договор за
покупко-продажба на вещ със скрити недостатъци, а не с множество такива с оглед
допуснатото уточнение на претенциите респ. указанията да се индивидуализира
всеки един недостатък по размер, с оглед задължителната съдебна практика, която
е последваща тези указания на решаващия състав, но същият следва да съобрази /решение
№ 370/23.04.2015 г. по гр.д. 7063/2013 г. на Четвърто ГО на ВКС по реда на чл.
290 от ГПК/.
По отношение на исковете на Ж.С. и С.Р. – Г.с правно основание чл. 79 ал.1
от ЗЗД вр. с чл. 265 ал.1 пр.2 от ЗЗД:
Видно от представения по делото /стр. 119 в кориците на гр.д. 783/2002 г./
предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж от 28.07.1995 г., Ж.С.С.,
като купувач, и „Г.” ЕООД като продавач /именуван в договора като „предприемач”
са постигнали съгласие предприемача да продаде на купувача описаните в чл. 1 на
договора имоти като чл. 2 от същия страните са се съгласили строителството на
сградата да е монолитно и да включва всички СМР според работния проект,
включително вътрешна мазилка, железарски работи, подова замазка и др.
Страните не спорят, че през 1997 г. С.Б.Г., като възложител и СД „Т.” и „Г.–
Х”ЕООД, като изпълнители са сключили договор за строителство без дата /стр. 129
в кориците на дело 783/2002 г./съгласно който изпълнителите са се съгласили да
построят на възложителя недвижими имот, описани в чл. 1 от договора с описани в
чл. 2 довършителни работи. Не е спорно по делото, че ищцата С. Г.е наследник по
закон на възложителя като негова преживяла съпруга. И в двата посочени по-горе
договора е уговорено насрещно задължение на възложителя да заплати уговореното
по договора възнаграждение на изпълнителя т.е. предмет на дължимата от ответника
престация е резултат, възложен му от ищеца. С оглед на клаузите на подписаните
между страните договори съдът приема, че между тях е сключен валиден договор за
изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, пораждащ произтичащи от него
облигационни отношения между страните.
Не е част от спорния предмет по делото, че с акт образец 16/27.03.1997 г.
на държавната приемателна комисия, включваща в състава си представители на
възложителя и изпълнителя е констатирано, че „са спазени държавните нормативни
стандарти и специфичните за този вид строеж изисквания”. Актът е подписан без
забележки, а от ищеца С.и лично /под номер 32/. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1
от ЗЗД регламентира задължението на възложителя да приеме извършената съгласно
договора работа. Понятието "приемане" включва в себе си фактически и
правни действия, изразяващи се в преминаване на властта върху изработеното от
изпълнителя към поръчващия и изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от
страна на възложителя, че счита работата за съобразена с договора. Решаващият
състав приема, че възложителят следва да приеме както точното и качествено
изпълнение, така и това, което се отклонява от поръчката или е с недостатъци,
стига същите да не са от естество да правят работата негодна за нейното
предназначение. Тогава възложителят би могъл да развали договора и не би дължал
никакво възнаграждение (чл. 265, ал. 2 от ЗЗД). В останалите случаи обаче
законът е уредил няколко алтернативни възможности по арг. на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, ако е заявил съответните възражения при приемането. Възраженията на
възложителя за неточно изпълнение следва да се заявят при приемането по арг. на
чл. 264 ал.2 от ЗЗД като липсата на възражения при фактическото приемане се
приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора по
арг. на чл. 264 ал.3 от ЗЗД, обективиращ необорима презумпция / решение
5/15.03.2010 г. по търг. дело 390/09 г. на Първо ТО на ВКС по реда на чл. 290
от ГПК/. Данни за заявени възражения от ищците по делото не са ангажирани при
тяхна доказателствена тежест.
Предвид което заявените искове като неоснователни и недоказани следва да се
отхвърлят.
По исковете на Т.Л.В., Р.С.Ф., Б.Л.П., Ц.Я.М., С.С.Д. и Н.Г.А. с правно
основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 195 от ЗЗД:
Задължение на купувача е да прегледа стоката като при всички случаи след
откриване на недостатъци –явни или скрити, купувачът трябва незабавно да
уведоми продавача за тях. В разпоредбата на чл. 194 ал.1 от ЗЗД е вменено
задължение на купувача за незабавно уведомяване респ. санкцията му при
неизпълнение – преклудиране на правата / в този смисъл решение 10/07.03.2011 г.
по търг. дело 475/2010 г. на Първо ТО на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК/. Данни
за такова незабавно уведомяване по делото липсват. На следващо място сочените
от ищците недостатъци не са „скрити” по смисъла на ЗЗД с оглед тяхното
естество. Съвсем отделен въпрос е, че ищците се легитимират като собственици с
договори за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове, от съдържанието
на които се установява, че същите са закупили право на строеж върху недвижим
имот респ. имот, изграден в „груб строеж”, което само по себе си изключва
твърдението за наличие на недостатъци от вида на посочените в исковата молба и
последващите уточнителни такива, без ангажирани по делото доказателства,
установяващи ангажиране отговорността на ответника на друго основание.
Предвид което и тези искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
При този изход на спора и на основание чл. 64 ал.2 от ГПК /отм./ на
ответника се следва сумата от 3700 лв. – разноски.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на исковете, заявени от „Я.” ООД и СД „С.-ЕКС
– Г.и С-ИЕ”, както и в частта на заявените с уточнителни молби от 14.10.2010 г.
и 05.02.2013 г. искове, именувани като „главни” поради процесуална
недопустимост.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж.С.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – АД „Г. и П.” иск с
правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 265 ал.1 пр. 2 от ЗЗД
срещу „Г.– Х” ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на
сумата от 592 лв. – обезщетение за неточно изпълнение на договор от 28.07.1995
г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Р. И.– Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – АД „Г. и П.” иск с
правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 265 ал.1 пр. 2 от ЗЗД
срещу „Г.– Х” ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на
сумата от 6015 лв. – обезщетение за неточно изпълнение на договор за
строителство без дата от 1997 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Л.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – АД „Г. и П.” иск с
правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 195 ал.1 от ЗЗД срещу „Г.–
Х” ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата от 788,
85 лв. – обезщетение за продажба на вещ със скрити недостатъци по договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт 156, дело 4405/97 г. на Нотариус
при СРС като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.С.Ф., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – АД „Г. и П.” иск с
правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 195 ал.1 от ЗЗД срещу „Г.–
Х” ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата от 593
лв. – обезщетение за продажба на вещ със скрити недостатъци по договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт 190, дело 21769/95 г. на
Нотариус при СРС като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.Л.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – АД „Г. и П.” иск с
правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 195 ал.1 от ЗЗД срещу „Г.–
Х” ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата от 1708,
72 лв. – обезщетение за продажба на вещ със скрити недостатъци по договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт 188, дело 8575/97 г. на Нотариус
при СРС като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.Я.М., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – АД „Г. и П.” иск с
правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 195 ал.1 от ЗЗД срещу „Г.–
Х” ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата от 1247,
81 лв. – обезщетение за продажба на вещ със скрити недостатъци по договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт 155, дело 4404/97 г. на Нотариус
при СРС като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.С.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – АД „Г. и П.” иск с
правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 195 ал.1 от ЗЗД срещу „Г.–
Х” ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата от 851 лв.
– обезщетение за продажба на вещ със скрити недостатъци по договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт 6, дело 3023/95 г. на Нотариус
при СРС като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Г.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – АД „Г. и П.” иск с
правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 195 ал.1 от ЗЗД срещу „Г.–
Х” ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата от 1528,
29 лв. – обезщетение за продажба на вещ със скрити недостатъци по договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт 94, дело 6109/97 г. на Нотариус
при СРС като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 64 ал.2 от ГПК /отм./ Ж.С.С., ЕГН **********, С.Р. И.– Г.,
ЕГН **********, Т.Л.В., ЕГН **********, Р.С.Ф., ЕГН **********, Б.Л.П., ЕГН **********,
Ц.Я.М., ЕГН **********, С.С.Д., ЕГН **********, Н.Г.А., ЕГН **********, всички
със съдебен адрес: *** – АД „Г. и П.” да заплатят на „Г.– Х” ЕООД, със седалище
и адрес на управление:*** сумата от 3 700 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в четиринадесет дневен срок от
съобщението до страните за неговото изготвяне, а в частта, в която
производството по делото е прекратено решението е с характер на определение и
подлежи на обжалване пред САС в седмодневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
СЪДИЯ: