№ 4319
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110161688 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на Д. В. Л. лично и като законен представител на Д. Д. Л.
срещу В. ЦВ. М.. Посочва, че с ответницата е живял на семейни начала и от връзката се е
родило детето Д. Д. Л..
Твърди, че на 28.10.2021г. около 19:00 часа ответницата се появила в дома на родителите на
Д и започнала да блъска по вратата, звъняла по телефона, като искала да й отворят вратата.
Заканвала се и заплашвала молителя. В резултат на тези действия детето се изплашило. Иска
от съда да издаде заповед за защита. Претендира разноски.
Ответникът оспорва молбата и всички изложени в нея твърдения за извършено домашно
насилие. Посочва, че на процесната дата е премествала нещата си от жилището, в което са
живели с молителя Д.Л.. При поредния курс на изнасяне на вещите В.М. разбрала, че е
сменена ключалката и не може да влезне в жилището. Позвънила на Д, като същият се е
съгласил да й отвори. Звъннала и на своя брат. Д пристигнал без детето, което притеснило
В.. Ответницата отишла в жилището на родителите, за да вземе детето. Докато чакала пред
входа, дошъл полицейски патрул. Моли съда да отхвърли молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
1
Разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН определя кръга на лицата, срещу които имат право на защита
пострадалите от домашно насилие. Молителят е бивш съжител на молителката и баща на
М.Д. и попада в кръга лица, които имат право да търсят защита-чл.3, т.2 и т.4 ЗЗДН.
По делото са събрани писмени доказателства-Удостоверение за раждане;Декларация по чл.9
ЗЗДН;
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства средства чрез разпит на свидетели.
От показанията на св. Р.М. се установява, че на 28.10.2021г.ответницата се е обадила на своя
брат към 16 часа, за да й помогне да изнесе вещите си от жилището. Молителката
установила, че патронът е сменен и се обажда на Д в тази връзка. Същият дошъл заедно със
своя баща на адреса. Свидетелят закарал В. до жилището в Л.. Установява се, че не е била
агресивна и е искала да види детето си. В. е извикала и полиция, тъй като никой не е
отварял вратата на дома, в който е било детето.
Съдът е указал доказателствената тежест на молителя, както и за кои факти не сочи
доказателства. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от
доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята
доказателствена сила. Всички представени доказателства по делото оборват декларираното
в декларацията по чл. 9 ЗЗДН. Производството е състезателно и в конкретния случай,
ответникът обори презумпцията чрез събирането на писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните са налице влошени
отношения, породени от спор относно родителски права. На 28.10.2021г. В.М., след като е
изнесла вещите си от дома, в който са живяли с Д.Л., е отишла до жилище, находящо се в
гр. София, ж.к „Л.“, за да вземе дъщеря си. Никой не й е отворил вратата и В.М. е извикала
полиция.
Не се установи от доказателствата по делото ответницата да е извършила действия на
домашно насилие. Не се доказаха твърденията за посочените в исковата молба обиди от
страна на В. към Д.
Декларацията е непълна, бланкетна, тъй като не са посочени обидните изрази и заплахи по
отношение на молителите. Законът за домашно насилие има за цел да защитава жертвите на
домашно насилие, а не да служи като способ за уреждане на спорове за родителски права.
Противното означава, че се злоупотребява с право.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на
молителката против ответника.
Относно разноските за делото.
Право на разноски има ответната страна, която доказва сторени такива в размер на 650 лв. за
адвокатско възнаграждение.Направено е възражение за прекомерност н адвокатското
възнаграждение. Настоящият състав намира възражението за неоснователно, тъй като
възнаграждението не надвишава дори два пъти определения минимум. Размерът от 650 лв.,
2
макар да не е минимален, не е прекомерен.
Внесеният депозит от 40 лв. е възстановен на ответника.
При този изход на делото молителят, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 149 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. В. Л., ЕГН:********** лично и като законен
представител на Д. Д. Л., ЕГН:********** срещу В. ЦВ. М., ЕГН:********** за издаване на
заповед за съдебна защита и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Д. В. Л. ЕГН:********** да заплати В. ЦВ. М.,
ЕГН:********** сумата от 650лв., представляващи разноски пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Д. В. Л., ЕГН:********** да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок, считано
от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3