№ 96
гр. Пазарджик , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500432 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 ал.1 -ал.4 във връзка с чл.435 ал.2
т.7 и чл.248 от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се постановление за разноски на Държавен съдебен
изпълнител /ДСИ/ от Държавна съдебно-изпълнителна служба при Пещерски
районен съд, от 15.02.2021г. постановено по изпълнително дело
№20205240400094 по описа на същата ДСИС, с което на основание чл.78
ал.5 от ГПК във връзка с чл.10 т.2 от Наредба №1 за МРАВ са намалени
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по делото от 1000лв
на 200лв, дължими от длъжника М. Н. Т. от гр.П., обл.Пазарджик, ул.“А.К.“
№18.
В жалбата си против процесното определение, жалбоподателят и
взискател по изпълнението Г. ДР. АТ. от гр.Б. чрез пълномощника си адв.А
от АК-Б. поддържа, че постановлението е неправилно. Цитира се съдебна
практика според която разноските по принудителното изпълнение са винаги
за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на
основание чл.433 от ГПК, но не и поради плащане, направено след започване
1
на принудителното производство-чл.79 от ГПК, като таксата върху събраните
суми за изпълнение на парично вземане по чл.25 от Тарифата за ТРЗЧСИ
винаги е за сметка на длъжника, когато е платил след започване на
изпълнението. Посочено е още, че длъжникът не отговаря за разноски в
изпълнителното дело само когато не е дал повод за предявяване на
изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това или когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда. Навежда се извода, че когато длъжникът е платил дори и в срока за
доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното
производство и че ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя,
съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако не е
внесена авансово същата се събира и се задържа от съдебния изпълнител. В
тази връзка жалбоподателят посочва, че изпълнителното дело е образувано за
принудително удовлетворяване на парични вземания на взискателя; че
спорното адвокатско възнаграждение е уговорено както за образуване на
изпълнителното производство така и за цялостна правна защита по водене на
делото до окончателното му приключване; че осъщественото от адвоката
представителство на взискателя не се ограничава до сезиране на съдебния
изпълнител с молба за принудително изпълнение но и с подаване на искане
за извършване на справки в БНБ за налични банкови сметки и последвало
искане за налагане на запори върху банкови сметки при липса на пълно
изпълнение на задължението; заплащане на дължимите за това такси, жалби и
други. Затова жалбоподателят счита, че в полза на взискателя се дължи
възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредбата в размерите посочени в нея за
осъществено процесуално представителство, защита и съдействие на
взискателя по делото и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания, продължаващи и към момента.
Моли да се отмени обжалваното постановление за намаляване на
разноските на взискателя само до образуване на изпълнителното
производство.
В срока по чл.436 ал.2 от ГПК са постъпили писмени възражения от
длъжника по изпълнението М.Т. чрез пълномощника си адв. Н., в които
жалбата се квалифицира като неоснователна. Поддържа, че предмет на
изпълнителното дело е парично вземане дължимо от длъжника Т. в полза на
2
взискателя А. в размер на 9000лв, представляващи разноски по НЧХД
№3938/2018г. по описа на РС-Б.; че на 09.11.2020г. длъжникът доброволно е
превел по банковата сметка на взискателя сумата от 9000лв, съгласно
приложено платежно нареждане, като на 10.11.2020г. той е получил
ПДИ/покана за доброволно изпълнение/, с изх.№4196 от 06.11.2020г. по ИД
№20205240400094 по описа на ДСИ при РС-П.. Твърди се, че за извършеното
плащане на сумата от 9000лв бил уведомен и ДСИ с молба от 13.11.2020г. и
приложено платежно нареждане от 09.11.2020г. за превод на сумата по
банковата сметка на взискателя А.. Твърди се, че 02.12.2020г. длъжникът е
получил съобщение, че дължи на взискателя сумата от 1029лв разноски по
изпълнителното дело от които сумата от 1000лв за адвокатски хонорар, като
по повод на възражение на длъжника за прекомерност размерът на
адвокатското възнаграждение бил редуциран на 200лв при липса на наложени
към момента на плащането запори, възбрани и други изпълнителни способи и
че към момента длъжникът е изплатил доброволно всички суми по
изпълненито-200лв адв. хонорар и още 40лв разноски, като последните /40лв/
са надвнесени при дължими само 24лв. Моли да се отхвърли жалбата тъй
като доброволно е погасил задължението си при липса на извършена друга
процесуална дейност от пълномощника на взискателя и че адв. хонорар от
1000лв не съответства на фактическата и правна сложност по делото, явява се
необоснован предвид извършеното плащане на дълга и при не предприети
други изпълнителни действия, че плащането е извършено преди получаване
на ПДИ и не се следват други процесуални действия за пълномощника на
взискателя. Относно извършени действия по обжалване на акта на ДСИ за
редуциране на разноските, същите се определят като непредставляващи
фактическа и правна сложност. Моли да се отхвърли жалбата.
В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ДСИ при РС-П.
поддържа, че жалбата е неоснователна, че длъжникът е възразил по размера
на разноските за процесуално представителство, като предвид изплащането
на сумата от 9000лв, е намален адвокатския хонорар от 1000лв на 200лв, като
след връчване на постановлението за разноските длъжникът е внесъл
определената от ДСИ сума като разноски в полза на взискателя.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
3
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна
в изпълнителния процес- взискателя по изпълнението и против подлежащ на
обжалване акт на ДСИ с който е редуциран претендирания от взискателя
размер на адвокатското възнаграждение, заплатен по изпълнителното дело и в
предвидения двуседмичен срок от връчването на акта.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на образуваното изпълнително производство/ ИД
№20205240400094 по описа на ДСИС при РС-П., е присъдено в полза на
взискателя Г. ДР. АТ. от гр.Б., парично вземане в размер на 9000лв разноски
по дело, за което е издаден изпълнителен лис от РС-Б. по НЧХД
№3938/2018г., на дата 22.10.2020г. В молбата за образуване на
изпълнителното производство, подадена на 26.10.2020г. е поискано на
длъжника да се изпрати ПДИ. Изрично в молбата е посочено, че при
неплащане на задължението от длъжника в срока за доброволно изпълнение,
да се пристъпи към принудително изпълнение върху банковите сметки,
собственост на длъжника, както и да заплати разноски по изпълнението в
размер на 1000лв за адвокатско възнаграждение, тоест взискателят не е
поискал извършването на някакви конкретни изпълнителни действия в срока
за доброволно изпълнение, респективно предприемане на обезпечителни
изпълнителни действия като налагане на запор върху вземания на длъжника
или възбрана върху недвижим имот с цел обезпечаване на последващо
принудително изпълнение след изтичане на срока за доброволно плащане. В
тази връзка следва да се отбележи, че и ДСИ фактически не е предприемал
такива действия. В молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят е посочил и банковата сметка по която да се превеждат
процесните суми по изпълнението. Изпълнителното производство е
образувано с разпореждане на ДСИ от 03.11.2020г. или 7/седем/ дни след
постъпване на молбата на взискателя, като е разпоредено единствено да се
изпрати ПДИ до длъжника за плащане на цялата сума по изпълнителния лист
9005лв плюс разноски по изпълнителното дело-24лв. за образуване на
изпълнителното производство, /представена вноска бележка от 26.10.2020г./
и още 1000лв адвокатски хонорар, заплатен в брой, за който е представен
договор за правна защита и съдействие №********** от 22.10.2020г.. На
03.11.2020г. до длъжника е изпратена ПДИ с посочен общ размер на
4
задължението от 11063.36лв /включително и таксата по чл.53 от Тарифата за
ДТ по ГПК/ и е посочена и банковата сметка за плащане. Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 10.11.2020г..С молба от
13.11.2020г. адресирана до ДСИ при РС-П., длъжникът Т. уведомява СИ, че
на 09.11.2020г. е внесъл сумата от 9000лв представляваща задължението му
по процесното НЧХД в полза на взискателя Г.А.. Приложено е по делото и
платежно нареждане като сумата е преведена по банкова сметка на взискателя
в „Уникредит Булбанк“ АД. По повод на плащането взискателят е възразил,
че липсва плащане на разноските направени по изпълнението в размер на
1029лв и тъй като плащането е направено след образуване на изпълнителното
производство, е поискано ДСИ да извърши справки за банковите сметки на
длъжника / молба от 03.12.2020г./. С молба от 08.12.2020г. е поискано от
взискателя налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. С молба
/жалба/ от 07.12. 2020г. длъжникът е поискал редуциране на размера на
адвокатския хонорар от 1000лв на 200лв предвид извършеното плащане в
срока за доброволно изпълнение, като с обжалваното Постановление от
15.02. 2021г. ДСИ е редуцирал разноските за адвокатско възнаграждение от
1000лв на 200лв., излагайки мотиви, че плащането на паричното задължение
от длъжник е извършено след образуване на изпълнителното дело и преди
връчване на ПДИ като размерът на адвокатския хонорар е прекомерен, поради
което е уважил искането на длъжника за неговата редукция като го е намалил
от 1000лв на 200лв
Тези доводи напълно се споделят от въззивната инстанция.
Няма спор, че плащането на паричното задължение по издадения
изпълнителен лист в полза на Г.А. и против М.Т. е извършено след като е
образувано изпълнителното производство. Няма спор, че това е станало преди
да започне да тече срока за доброволно изпълнение. Няма спор, че до
момента на плащането принудителни изпълнителен действия или такива
обезпечаващи вземането като налагане на запор, възбрана, опис на вещи и
други не са поискани от взискателя и не са предприемани от ДСИ. Плащането
на задължението по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение,
предполага процесуална възможност за длъжника да заплати по-малък размер
на разноските. От една страна при плащане в този срок, той не внася таксата
върху събраната сума по чл.53 ал.1 във връзка с ал.2 от Тарифата за
5
държавните такси, които се събират по ГПК.
Отговорността на длъжника за разноските в този случай се
ограничава само до заплащане на разноски на взискателя /за образуването на
изпълнителното дело-чл.30 от Тарифата-20лв и за процесуално
представителство на взискателя по образуване на изпълнителното дело , по
чл.10 т.1 от НМРАВ -200лв. Разпоредбата на чл.10 от НМРАВ изрично
регламентира отделните етапи от развитието на изпълнителното
производство и разграничава на всеки един етап какви разноски се дължат от
длъжника по изпълнението-т.1 -за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
т.2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., за вземания над 1000 лв. – 1/2 от
съответното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 – 7, тоест тука се има в предвид
за извършване на конкретни принудителни изпълнителни действия след
изтичане на срока за доброволно изпълнение, като е съобразен и конкретния
имуществен интерес размера на вземането; т.3 -за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело,
което има за предмет въвод или опразване на недвижим имот – 1/2 от
съответните възнаграждения по чл. 7 ал.2 на база стойността на имота /тоест
отнася се за предприемане и извършване на конкретен изпълнителен способ
въвод или опразване;т.4-за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет действия
извън посочените в т. 2 и 3 – 200 лв./ за останалите действия които не са
изрично посочени/ и т.5 за обжалване на действията на съдебен изпълнител –
200 лв., а когато жалбата се разглежда в открито заседание – 300 лв.; същото
възнаграждение се дължи и на процесуалния представител на длъжника.
Налага се извода, че присъждането на разноските е строго
лимитирано в зависимост от етапа на който приключва изпълнителното
производство-на етап само образуване на изпълнителното дело и
прекратяване поради извършено плащане на задължението преди иницииране
на изпълнителното дело; приключване на изпълнението поради плащане,
извършено в срока за доброволно изпълнение; приключване на изпълнението
след осъществяване на поредица от принудителни действия за събиране на
вземането.
6
В тази връзка следва да се отбележи, че рискът е за взискателя ако
заплати предварително разноски по изпълнението, свързани със заплащане на
адвокатско възнаграждение за целия период на продължаване на
изпълнението-от момента на образуването на делото , преминаване през
срока за доброволно изпълнение, предприемане на принудителни
изпълнителни действия и други. В хипотеза когато изпълнението приключва
поради плащане на дълга без да е изтекъл срока за доброволно изпълнение,
добросъвестността на длъжника, платил дълга си в срока за доброволно
изпълнение не може да бъде за сметка на кредитора-взискател и той като
задължено лице незаконосъобразно да бъде натоварен да плати всички
възможни разноски по процесуалното представителство на кредитора по
принудителното изпълнение, след като такива реално /действия по
процесуалното представителство/ не са осъществени и реализирани по
предвидения за това ред. А в случая, те няма и как да се реализират, след като
задължението по изпълнителния лист за което е образувано изпълнителното
производство е платено в срока за доброволно изпълнение.
От тази гледна точка длъжникът няма как да бъде задължен да
погасява разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя за
процесуално представителство и защита по предприемане на принудителни
изпълнителни действия, каквито не са извършени поради извършено реално
плащане на дълга в срока за доброволно изпълнение, което води до тяхната
безпредметност и ненужност. В този смисъл длъжникът не може да бъде
натоварван да заплаща всички разноски по изпълнението в полза на
взискателя, а само за тези направени на съответния етап от развитието на
процеса до момента на плащането на дълга и фиксирани в разпоредбата на
чл.10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В този смисъл обжалваното Постановление на ДСИ при РС-П. е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. ДСИ
правилно е определил точния размер на разноските за адвокатско
възнаграждение в зависимост от етапа от развитието на процеса за който се
дължат-само за образуване на изпълнителното производство предвид
извършеното плащане на дълга в срока за доброволно изпълнение и преди
предприемането на принудителни изпълнителни действия от категорията на
тези, посочени в чл.10 т.2 и следващите от процесната Наредба.
7
Водим от горното и на основание чл.437 ал.1-ал.4 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за разноски на Държавен съдебен
изпълнител /ДСИ/ от Държавна съдебно-изпълнителна служба при Пещерски
районен съд, от 15.02.2021г. постановено по изпълнително дело
№20205240400094 по описа на същата ДСИС, с което на основание чл.78
ал.5 от ГПК във връзка с чл.10 т.2 от Наредба №1 за МРАВ са намалени
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по делото Г. ДР. АТ.,
ЕГН-********** от гр.Б.,ул.“К.“ №25, ет.1, от 1000лв на 200лв, дължими от
длъжника М. Н. Т., ЕГН-********** от гр.П., обл.Пазарджик, ул.“А.К.“ №18.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8