Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 439
29.06.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при
секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при
Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 300 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково против Решение №37 от 22.02.2022г.,
постановено по АНД №94 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението е постановено
при неправилно прилагане на закона. Напълно погрешни били изводите на съда за
несъставомерност на деянието. Счита се, че обстоятелството за наличие или липса
на вина у извършителя е без значение за наличието на нарушение по чл.140, ал.1
от Закона за движението по пътищата.
Претендира се отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ответникът – С.Д.Г., не се явява и не се представлява.
Не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага
решението на Районен съд - Хасково да бъде
отменено, а наказателното постановление потвърдено.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното Решение №37 от 22.02.2022г., постановено
по АНД №94/2022г., Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №21-1253-002824
от 22.07.2021г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна
полиция“, с което на С.Д.Г. ***, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП,
е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че наказаното лице не е действало виновно при извършване на
нарушението. Същото не знаело и не било уведомено, че МПС било деригистрирано.
Не участвало и в покупката на МПС (не било собственик) и едва ли било запознато
с обстоятелствата около нея. От друга страна, собственичката на автомобила – П.
Д., не знаела, че трябва да регистрира МПС в КАТ след придобиването му.
Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд
за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на
процесуални правила, които да опорочават процедурата по административното
наказване и да са основания за отмяна на наказателното постановление. В последното
е направено достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Налице е и
пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
нарушената законова разпоредба, а приложената от административнонаказващия
орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Ето защо не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по
никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Неправилен изводът на районния съд, че вмененото на
ответника по касация административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП не е извършено
виновно, респ. че липсва субективният елемент от състава на нарушението.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. В чл.175, ал.3
от ЗДвП е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Предвид горното, нарушението, за което на С.Д.Г. е
била ангажирана административнонаказателната отговорност е наказуемо.
В случая прекратяването на регистрацията на описания в
НП лек автомобил е било извършено служебно - по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
с отбелязване в автоматизираната информационна система. Следователно прекратяването
настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради
което и не е било необходимо контролните органи да информират за настъпилото
обстоятелство. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез
правна сделка МПС води като последица до прилагане на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
което по смисъла на закона се приравнява на липсата на регистрация на съответното
МПС. На всеки водач на МПС е вменено задължението да управлява по пътищата само
МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Действително с оглед разпоредбата на
чл.14, ал.2 във вр. с ал.1 от Наказателния кодек, незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината
и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай,
незнанието на факта, че управляваният автомобил е бил със служебно прекратена
регистрация, се дължи на проявена от водача С.Г. непредпазливост под формата на
небрежност, като същият не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на
противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е
управлявал автомобил чужда собственост.
По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Според чл.7, ал.2, непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП,
поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето следва да носи административнонаказателната
отговорност по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП.
Установените по делото факти и анализът на цитираните
законови разпоредби обосновават извод, че касационният ответник е осъществил
виновно вмененото му нарушение. В качеството на водач, той е приел да управлява
МПС, на което не е бил собственик, но е бил длъжен именно в качеството си на
водач да се осведоми от собственика на автомобила или от лицето, което му го
предоставя за управление, дали автомобилът има действаща регистрация. На
практика е следвало да провери предадените му с автомобила документи и
конкретното за случая - свидетелство за регистрация на процесното МПС, като
установи и си изясни данните, вписани относно собствеността на автомобила. При
различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобила,
е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като не е сторил
това, водачът Г. е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.
Независимо, че същият не е бил собственик на автомобила, а само го е
управлявал, той е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при
бездействие да се регистрира новия собственик.
Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се
увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали
управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически
преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка ГО и
други. В настоящия случай е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да
накарат водача да прояви активност, като установи дали управляваният, описан в
НП автомобил е бил редовно регистриран.
Предвид горното, административнонаказателната
отговорност на касационния ответник правилно е била ангажирана за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при липса на
съществени процесуални нарушения, но не съответства на материалния закон,
поради което следва да се отменени и вместо него да се постанови друго, с което
наказателното постановление да се потвърди.
Въпреки изхода на делото, искането на касатора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава, доколкото
по делото не е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №37 от 22.02.2022г., постановено по АНД №94 по
описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1253-002824 от
22.07.2021г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна
полиция“, с което на С.Д.Г. ***, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП,
е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца..
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.