№ 45
гр. Бл., 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200501112 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Р. Г. М., ЕГН **********, адрес с. Др.,
общ. П., обл. Бл., срещу решение № 131 от 26.11.2021 г., постановено по
гражданско дело № 909 от 2021 г. на Районен съд П.. В нея се твърди, че
решението на първата инстанция е неправилно. Районният съд направил грешен
анализ на доказателствата по делото. Неопровержим факт било, че не
молителката, а жалбоподателят се е обадил на телефон 112, макар в молбата за
защита да било записано обратното. При показанията си първоначално и
свидетелката М. заявила, че полицията е дошла преди молителката, както заявил и
полицейският служител Д.. Следвало да се има предвид, че Хр. М. и Р.М. са във
влошени взаимоотношения, а в същото време Хр. М. и В.М. живеят в едно
домакинство и нейните показания следвало да се поставят под известно съмнение.
Факт било също, че жалбоподателят се опитал всячески да избегне контакт с
бившата си съпруга, като предварително позвънил на неговата майка, за да се
увери, че В.М. не си е вкъщи. В същото време М. потърсила конфликт, като
целенасочено, след като разбрала, че М. е на адреса на родителите си, напуснала
работа и отишла да се разправя с него. Факт било, че във всички документи по
приложеното досъдебно производство няма и следа от прояви на домашно
насилие. Тези разпити и обяснения били събирани непосредствено след случая
/минути/, а районният съд не ги обсъдил въобще при вземането на решението си.
Иска се отмяна на последното и отхвърляне на молбата.
Не е депозиран отговор.
1
Жалбата е редовна и допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на въззивен
контрол първоинстанционен съдебен акт, в срок и от надлежна страна.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд споделя мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.
Установено е по несъмнен начин, че ответникът е извършил действия на вербална
агресия, които представляват психическо и емоционално насилие по смисъла на
чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН и са основание за ангажиране на отговорността му.
Неблагоприятното въздействие върху психиката на личността винаги е
съпроводено с провокирането на определени емоции. Доколкото емоциите и
чувствата са част от душевните преживявания на човека и психическото му битие,
то следва да се приеме, че емоционалното насилие е вид психическо насилие /така
и модерната правна теория - „Домашното насилие - понятие и семейноправни
аспекти“ от Богдан Русев, ИК „Петко Венедиков“, София, 2020 г., стр. 117/. В
резултат на агресивното поведение на ответника, у жертвата са възникнали
нежелани от нея и неприятни емоции на страх, раздразнение, гняв и мъка.
Стигнало се е до сериозно накърняване на нормалното й психоемоционално
състояние, което е още една от проявните форми на домашното насилие /така и
„Домашното насилие“ от Мариана Праматарова, ИК „Новата цивилизация“,
София, 2013 г., стр. 33/.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение се явяват
неоснователни. Настоящата инстанция напълно споделя подробно установената от
първата такава фактическа обстановка и формираните въз основа на същата
правни изводи, поради което не намира за необходимо да ги повтаря. Районният
съд е обсъдил, анализирал и преценил всички относими по делото доказателства
/поотделно и в тяхната съвкупност/ относно обстоятелствата, релевантни за
казуса. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на свидетелите Ст.Б.
М. /очевидец/ и Д.К.Б., от които се установява, че на 17.06.2021 г. ответникът
наистина е отправил заплахи, че ще съсипе молителката и ще я унищожи, че ще
направи така, че тя да загуби работата си и да остане без препитание, и че ще й
вземе насила децата, напълно кореспондират с изложеното в декларацията по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН. Трябва да се изтъкне, че последната е специално доказателствено
средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото
авторство, както и евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен
свидетелстващ документ, който притежава особена материална доказателствена
сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти /за разлика от
исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила само тогава, когато удостоверяват неизгодни за издателя им
факти/. За да е годно доказателствено средство, тази декларация трябва да
индивидуализира в достатъчна степен акта на насилие, което в случая е надлежно
сторено.
В конкретния казус, относно акта на домашно насилие, извършен от ответника на
17.06.2021 г., правилно са кредитирани свидетелските показания на Ст.Б. М.
/очевидец/ и Д.К.Б.. Те не само не противоречат на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, но и изцяло подкрепят изложеното в нея.
2
Както е ноторно, съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора,
като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се
отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими, се
преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от
ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и
всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти:
обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./, психическото състояние на
свидетеля, възрастта му към онзи момент, физиологични особености - зрение,
слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и
обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане
/притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във
времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в
показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените обстоятелства
при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още
и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно
или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни,
доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по
делото доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от:
а/ степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента
на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност
/"Разпит на свидетели в гражданското производство" от Цеко Цеков, "Сиела",
София, 1997 г., стр. 48/.
Показанията, дадени от свидетеля И.Г. Д., правилно не са взети предвид от
районния съд, защото той не е присъствал на скандала, предизвикан от ответника,
и няма преки, непосредствени и трайни впечатления от същия.
Прави впечатление, че разказаното от Ст.Б. М. и Д.К.Б. се характеризира с
хармоничност, последователност и точност /водещи критерии за оценка на
свидетелските показания според "Разпит на свидетели в гражданското
производство" от Цеко Цеков, "Сиела", София, 1997 г., стр. 55/.
Фактът, че свидетелят Ст.Б. М. е майка на ответника и бивша свекърва на
молителката, не води автоматично до компрометиране на показанията й.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на
чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото.
Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и
доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват
заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му /Решение
№ 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Албена Бонева/. В настоящия казус свидетелските показания на Ст.Б. М.
не са противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява
кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда преценката им да
става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая
показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Не
3
могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък
роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева,
роднинската връзка на свидетеля със страните, сама по себе си, не е основание
показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не съществува забрана
да бъдат разпитвани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания
да бъдат приети за установени относими към делото факти и обстоятелства
/Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/.
Съобщеното от очевидеца Ст.Б. М. е с висока степен на достоверност и не
противоречи на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Особено важно впечатление
прави обстоятелството, че тя е майка на ответника, а дава показания срещу него,
въпреки че житейската логика диктува да стане обратното. Макар и косвени,
данните, които предоставя при разпита му свидетелят Д.К.Б., също допринасят за
успешното доказване на извършването на акта на домашно насилие, описан в
молбата по чл. 9, ал. 1 от ЗЗДН, понеже са достоверни /той е полицейският
служител, който на място е изяснявал подробностите за скандала/ и са в такава
връзка с останалите релевантни доказателства, че установяват без съмнение
главния и съществен за процеса юридически факт /Решение № 226 от 12.07.2011
г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, и
Решение № 31 от 09.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 502/2011 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Илияна Папазова/.
Оплакванията, развити във въззивната жалба, не следва да бъдат споделени. Няма
никакво значение в случая кой и защо се е обадил на телефон 112. Не са събрани
каквито и да било доказателства, че молителката нарочно е напуснала работа и
специално е отишла да се разправя с ответника. Фактът, че в документите по
полицейската преписка няма и следа от проява на домашно насилие, не означава,
че такова не е имало. Насилието е надлежно доказано с допустимите от ГПК
доказателствени средства. Съдът може да преценява само доказателства, които са
събрани в производството по делото или в производство за обезпечаване на
доказателства /Решение № 81 от 08.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013 г., III
г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов, и Решение № 113 от 20.01.2016 г. на
ВКС по т. д. № 955/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева/. Дадените
писмени сведения по полицейската преписка не могат да бъдат съобразявани в
рамките на спорната съдебна администрация. При постановяването на решението
си съдът не може да се позовава на доказателства, които не са допуснати и
събрани по съответния процесуален ред. Допускането и събирането на
доказателствата по определения в ГПК ред осигурява равенството на страните в
процеса и спомага за осъществяването на адекватната им защита срещу
действията на противната страна /Решение № 263 от 01.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 561/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/.
Първоинстанционното решение е правилно. То е съобразено с всички ангажирани
и относими по спора доказателства. Наложената защитна мярка съответства на
естеството на насилническия акт. Решението следва да бъде оставено в сила.
4
С оглед неоснователността на въззивната жалба, лицето, от което изхожда същата,
трябва да бъде осъдено да внесе държавната такса, дължаща се за
осъществяването на въззивната проверка.
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН, настоящият съдебен акт няма да подлежи на
касационен контрол.
Воден от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131 от 26.11.2021 г., постановено по гражданско
дело № 909 от 2021 г. на Районен съд П..
ОСЪЖДА Р. Г. М., ЕГН **********, адрес с. Др., общ. П., обл. Бл., да внесе по
съответната банкова сметка на Окръжен съд Бл., в полза на бюджета на съдебната
власт, сумата от 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща
дължащата се държавна такса за въззивното производство.
Настоящият съдебен акт е окончателен.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5