Решение по дело №193/2023 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 56
Дата: 21 декември 2023 г.
Съдия: Лазар Кирилов Василев
Дело: 20232160200193
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Поморие, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20232160200193 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „СОЛОМОН 71“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес за кореспонденция гр. Поморие. ул.
„Поп Сава Катрафилов“ № 24, представлявано от управителя С. Т., чрез адв.
В. А. от БАК, против Наказателно постановление № 717472-F719155 от
14.08.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности", в главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗЗД, е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 8 от
Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
С жалбата се изразява становище, че наказателно постановление, както
и актът за установяване на административно нарушение, противоречат на
материалния закон, на процесуалните правила и са необосновани и
неправилни. Сочи се, че постановлението не отговаря на императивните
изисквания на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, налице е обща
формулировка, като в конкретния случай формално е преписан закона.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
сочи, че от събраните доказателства по делото се е установило, че едно от
1
плащанията, направени на датата на проверката, е било направено с карта,
като това е отразено на касовата бележка. Отделно сочи, че в чл. 26, ал. 1, т. 8
от Наредбата е посочено, че са възможни начини на плащане в множествено
число, поради което счита, че законодателят допуска плащане по няколко
различни начина да бъде посочено във ФКБ. Претендира присъждане на
сторените разноски.
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли същата да бъде оставена без уважение, като в хода на делото по
същество аргументира доказаност и съставомерност на приетото за
установено нарушение.
Поддържа, че в случая се касае за разминаване в начина на плащане и
отразяване на същия в касовата бележка, като това обстоятелство и от
събраните по делото доказателства. Счита, че това е недопустимо, а
търговецът, който работи с фискалното устройство има задължението да
следи дали то отразява правилно извършваните плащания в дневния фискален
отчет. Предвид това моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, същата
е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

На 02.08.2023г. в 16:10 часа гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ / ул. „Алеко
Константинов“ е била извършена проверка по смисъла на пap. 1, т. 41 от
ЗДДС на търговски обект - магазин № 3, стопанисван от „СОЛОМОН 71“
ЕООД с ЕИК *********.
При проверката било установено, че дружеството, в качеството си на
лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговски обекти, е допуснало нарушение на същата, като в
издадените фискални касови бонове от регистрираното и въведено в
експлоатация в обекта фискално устройство, не се отразяват коректно
задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 8. В обекта е установено
монтирано и регистрирано в НАП фискално устройство модел „ELTRADE A3
KL“ с индивидуален номер ED374259 и номер на ФП 44374259, регистрирано
с потвърждение в приходната администрация с номер 4643682/19.06.2023 г.
От ФУ е изведен дневен фискален отчет „X" отчет № 0004420/02.08.2023г., от
който е видно, че плащанията с карта са отразени, като плащане „с чек“.
При така извършената проверка бил издаден ПИП №
0097116/02.08.2023г., а впоследствие и АУАН сер. AN № F19155 от
02.08.2023 г., връчен на същата дата, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 8 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
2
финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4, от ЗДДС. Въз основа на същия акт
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
писмени доказателства, приложени по административно-наказателната
преписка, включително и показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел Т. К., който описва извършената проверка и сторените
при същата констатации. Фактическата обстановка се установява и от
разпитания свидетел Д-Г., който сочи, че е продал на жалбоподателя и
поддържа процесното фискално устройство. В деня на проверката
управителят на дружеството се обадил на свидетеля и му казал, че е
констатирано разминаване в различните видове плащания, като Господинов
отстранил това няколко часа по-късно на същия ден.
Съдът намира показанията на свидетелите за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се
установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по
същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна
между страните.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така
представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор
на Национална агенция по приходите (л. 26), като за втория следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
При проверката за съответствието на атакуваното наказателно
постановление с материалния закон, съдът следва да изхожда от посоченото в
него фактическо и правно основание за издаването му, като извърши преценка
осъществен ли е действително съставът на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС вр. чл. 26,
3
ал. 1, т. 8 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. посочва, че
фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на
образеца съгласно приложение № 1, като изрично посочва реквизитите,
които същата следва да притежава.
Безспорно е установено, че към момента на извършване на проверката
02.08.2023 г. фискалният бон от ФУ е съдържал информация за начина на
плащане, който не е съответствал на действително извършеното плащане.
Това се установи както от представените с цялата преписка доказателства,
така и с представените от жалбоподателя такива в съдебно заседание. Видно
от последните и по-конкретно ФБ от 02.08.2023г., издаден в 09:38 часа (лист
63), фискалното устройство е отразило плащането извършено с банкова карта,
като допълнително е отразявало и плащане с чек. Тоест при заплащане с карта
се е отразявало както плащането с карта, така и плащане с чек, което не
отговаря на действителността.
Съдът споделя изложеното от процесуалния представител на
жалбоподателя, че нормата на чл. чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18/2006г.
допуска отразяването на няколко различни плащания, доколкото
действително клиентите могат да заплатят получената от тях стока или услуга
по два или повече начина – една част в брой, друга с карта и т.н., но това не
означава, че ФУ не следва да отразява действителните начини на плащане.
Както беше посочено по-горе, настоящият случай не е такъв, като ФУ е
отразявало два начина на плащане, а действително плащането е извършвано
само чрез банкова карта. Нещо повече, от приложения на л. 63 касов бон е
видно, че макар да са отразени два начина на плащане, то цялата дължима
сума е отразена като заплатена с чек.
Въпреки горното следва да се има предвид, че така констатираната
неточност в отразяването е била отстранена незабавно още на същия ден от
лицето, което е поддържало фискалното устройство. Следва да се държи
сметка и на обстоятелството, че при проверката не е констатирано друго
нарушение, включително и неиздаване на касови бонове. В този смисъл съдът
счита, че формално е налице извършено нарушение чл. 26, ал. 1, т. 8 Наредба
№ Н-18/2006 г. на МФ, но се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. В конкретния случай обстоятелствата, при които е извършено
деянието, значително го отличават от типичния случай на нарушения от този
вид. Става въпрос за първо подобно нарушение, което по никакъв начин не е
довело до засягане на фискалната дисциплина. Следва да се отчете и факта, че
устройството е било скоро закупено и регистрирано, както и че веднага след
проверката жалбоподателят е сигнализирал лицето, което го поддържа и
последният е отстранил несъответствието. Т. е. проверката е дала резултат и
нарушението е отстранено незабавно. В настоящия случай компетентният
орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение, имайки
предвид и че нарушението дори не е свързано с липса на реквизит на касовата
4
бележка, а с наличието на същия, но и с наличие на допълнителен такъв.
Предвид на това административнонаказващият орган е следвало вместо да
санкционира жалбоподателя с предвидената в закона санкция, да му отправи
писмено предупреждение, което да се отрази в протокола на проверката или в
отделен протокол, респективно това да се отрази и в електронната база данни
на АНО, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено и
предвиденото в закона наказание.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но административно наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието
му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на
ВКС, ОСНК, постановено по т. н. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС.
Като съобрази всичко изложено по-горе съдът намира, че депозираната
жалба е основателна, поради което обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено.

По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е
приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда.
При този изход от спора искането за присъждане на разноски от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя е основателно. От
съдържанието на приложения на л. 57 от делото договор за правна защита и
съдействие от 12.12.2023 г. се установява, че заплатеното в брой от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв. Предвид това
и същото следва да бъде присъдено в негова полза.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 717472-F719155 от
14.08.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности", в главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „СОЛОМОН 71“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес за кореспонденция гр.
Поморие. ул. „Поп Сава Катрафилов“ № 24, представлявано от управителя С.
Т., е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер
на 500 лв., за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4
5
от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на
СОЛОМОН 71“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес за
кореспонденция гр. Поморие. ул. „Поп Сава Катрафилов“ № 24,
представлявано от управителя С. Т., сумата от 500 лв. (петстотин лева),
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6