№ 1122
гр. Пазарджик, 22.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220102449 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
Молителят Р. Ф. Б. не се явява, редовно призован на посочения съдебен
адрес. За него се явява адв. И., редовно упълномощен да го представлява, с
пълномощно приложено към молбата.
Районна прокуратура - Пазарджик, редовно призована не изпраща
представител.
Община Пазарджик, редовно призована не изпраща представител.
АДВ. И.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, тъй като страните са редовно призовани, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. И.: Поддържам молбата, така както е подадена с правно основание
чл. 19 от ЗГР.
1
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
В подадената молба се твърди, че Р. Ф. Б. е роден на ****** г. от майка
К. Щ. Н. /ЕГН*****/ и баща Ф. Й. Б. /ЕГН**********/, за което е съставен
акт за раждане №1435 от 12. 08. 1970 г. на Община Пазарджик.
Сочи се, че тъй като семейството и родът на бащата на молителя са
трайна част от ромската етническа група при раждането му той /бащата/ е
получил от родителите си турско-арабските /мюсюлмански/ имена - Ф. Я. С.,
които са традиционни за етноса и религията на рода и семейството му.
Сочи, че през 1961 г. чрез упражнена /неформално/ от страна на
репресивните органи на тогавашната държавна власт административна
принуда, бащата на моя доверител е бил преименуван със съответстващи на
българския етнос имена, в резултат на което той е получил имената: Ф. Й. Б.,
които обаче са били напълно чужди на неговата родова, семейна и етническа
традиция и обичаи и съответно на неговото самосъзнание.
Сочи, че независимо от извършването на това преименуване обаче и
поради неговия изцяло принудителен и същевременно напълно формален
характер, бащата на моя доверител не е успял да се интегрира пълноценно в
обществото с новите си български имена, от една страна, защото след
получаването на тези имена той е продължил да бъде неразривно свързан
социално, физически, битово и емоционално с ромската етническата
общност, а от друга страна, защото поради етноса той е бил подложен на
непрекъсната /макар и негласна/ обществена и институционална сегрегация
от страната част от българското обществото.
Твърди се, че след преименуването му с български имена, бащата на
молителя е ползвал тези нови и напълно чужди за него имена само при край
на необходимост за легитимация при извънредно редките си контакти с
публичните институции, докато в ежедневната си и обичай на за него семейна
и социална среда, състояща се преимуществено от представители на ромската
етническа общност, бащата на моя доверител е използвал само своите турско-
арабски имена /Ф. Я. С./, с които той е останал публично известен в
обществото до смъртта си през 2002 г„
2
Сочи се, че от своя страна, липсата на социална интеграция в
обществото с българските му имена и запазването на неразривна физическа и
емоционална връзка с традициите, обичаите и ритуалите на ромската общност
от страна на бащата на молителя, обективно и напълно логично довело до
това, че независимо, че при раждането си молителя е бил записан в акта си
зараждане и съответните граждански регистри със собственото българско
име: Р. и съответно на официалните имена на баща му /Ф. Б./ бащино име Ф и
фамилно име - Б., фактически моя доверител винаги е бил наричан от баща си
и майка не с българското му име Р. /което не е било свободно избрано от
неговите родители, а им е било наложено чрез институционално установения
тогава негласен отказ за вписване на новородените деца с турско-
арабски/мюсюлмански имена/, а единствено с турско-арабското собствено
име А., поради което последствие моя доверител е станал трай но известен
както семейната, така и в по-разширената му социална и обществена среда
именно със собственото име А..
Същевременно, тъй като бащата молителя е бил известен в същата
социална и обществена среда само със своите турско-арабски имена /Ф. Я.
С./, членовете на тази среда са знаели молителя от раждането му именно като
дете /син/ на Ф. С., а не като дете /син/ на Ф. Б., поради което молителя става
известен в обичайната за семейството обществена и социална среда с
бащиното име Ф., а не Ф и съответно с фамилното име С., а не Б.. По тази
причина у молителя постепенно се създало и последствие с годините се
затвърдило самосъзнанието на лоялен член на род и семейство от ромската
етническа група, останалите членове на което през годините трай но се
идентифицират с фамилното име С., както и със собствени и бащини имена с
традиционен за етноса и рода им турско-арабски /мюсюлмански/ произход.
Сочи се, че впоследствие, съзнателно следвайки религиозните традиции
на своите предни, моя доверител е започнал да изповядва традиционната за
рода и семейството му мюсюлманска религия, като при молитвите си към
Бог/Аллах и съответно при религиозното си общуване с другите съвместно
практикуващи с него религиозните ритуали членове па мюсюлманската
общност, молителят се представя единствено със своите турско-арабски
/мюсюлмански/ имена /А. Ф. С./, които явно и недвусмислено символизират
неговата и на рода му традиционна връзка с мюсюлманската религия и така
3
способстват за приемането му като пълноправен член на религиозната
общност от страна на останалите мюсюлмани.
Твърди се, че всичко това е формирало у молителя трайно и дълбоко
съзнавана от него душевна необходимост да заяви по легален и публично
достъпен за всички частни и публични субекти начин своята традиционна и
наследствена принадлежност към ромската етническа общност и
изповядваната от нея мюсюлманска религия, и едновременно с това да отдаде
дължимата почит към своя баща и другите си предци, носещи фамилното име
С. и традиционни за техния ромски етнос и мюсюлманска религия турско-
арабски /мюсюлмански/ имена, което може да стане само, ако вписаните в
съответните граждански регистри, а от там и в личните му документи,
формално /официално/ легитимиращи го български имена /Р. Ф. Б./ бъдат
заменени с фактически ползваните от него турско-арабски /мюсюлмански/
имена А. Ф. С., с които той вече е известен в обществото.
Сочи се, че извършването на такава промяна ще отговаря, както на
законния частен интерес на молителя, насочен към осъществяване на
възможността за легална публична демонстрация на неговата етническа,
родова, семейна и религиозна принадлежност, подлежащи на формално
изразяване чрез вписване на съответстващите на неговия етнос, род,
семейство и религия имена в съответните граждански регистри и лични
документи, така и на обичайната българска традиция, възпроизведена и в
нормите на закона, съгласно кой то всяко новородено дете трябва да получи
собствено име, което е свободно избраното от родителите му /което в случая
за родителите на моя доверител е било собственото име А., а не наложеното
им чрез неформална административна принуда собствено име Р./, а за бащино
име детето трябва да получи действителното собствено име на неговия баща
/в случая - Ф./, и съответно за свое фамилно име детето трябва да получи
действителното фамилно име на своя баща / в случая - С./.
Формулиран е петитум, с който се иска от съда да допусне да се
извърши промяна на собственото, бащиното и фамилното име на Р. Ф. Б. на
А. Ф. С., след което да постанови тази промяна да бъде вписана в регистрите
и актовете за гражданско състояние на Община Пазарджик.
Сочат се доказателства. Направено е доказателствено искане за разпит
4
на двама свидетели.
СЪДЪТ указва на молителя, че носи доказателствената тежест да
докаже твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, както и
наличието на важни обстоятелства, които налагат промяна на собственото,
бащиното и фамилното му име.
АДВ. И.: Нямам възражения по доклада. Нямам други доказателствени
искания.
С Определение № 1695/08.09.2021 г. съдът е приел представените към
молбата писмени доказателства. Допуснал е до разпит двама свидетели, при
довеждане от молителя.
АДВ. И.: Водим двамата допуснати свидетели.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ
СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. Щ. Д. – ЕГН **********, на 45 години, българин, български
гражданин, с основно образование, работи в „Белла България“, неженен,
живее на семейни начала, неосъждан, с молителя сме баджанаци. Желая да
бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. ДИМИТРОВ: Познавам от доста време молителя, тъй като
нашите жени са сестри. Жена ми се казва Л., а неговата Ш. по българско име,
а по турско Ш.. Р. вече го познавам повече от 10 години. Той е в чужбина и
работи нещо там. Връща се в България от време на време. Аз го познавам
като А., ние в махалата му викаме А.. Знам, че има българско име, но не го
знам какво е. Другите хора от махалата му викат А.. Като се запознава с
някой се запознава с името А.. Той е набожен и заедно ходим на джамия. Ние
сме мюсюлмани. Ходим в петък в джамията. Баща му се казва Ф., а мисля, че
фамилията му е С.. Той е известен в обществото с тези имена. На баща му
викаха Ф.. Не знам поради какви причини иска да си промени имената. Той
няма проблеми с правосъдието. В чужбина се занимава със строителство.
5
Знам, че иска да си върне турското име, тъй като е мюсюлманин. И аз съм с
българско име, а турското ми име е О., обаче по лична карта съм Д.. Ако
питаш в махалата за „Д.“ няма да ти кажат, но ако попиташ за „О.“ ще ти
кажат къде съм.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
К. Щ. Б. – ЕГН **********, на 75 години, българка, българска
гражданка, неграмотна, пенсионерка, вдовица, неосъждана, майка съм на Р..
Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Б.: Майка съм на Р. Ф. Б.. Р. вече не иска българско име, а
турско. В миналото властите ни накараха да си сменим имената от турски на
български, сега искаме да си възстановим турските имена. Още като бях дете
смениха турските ни имена с български. Сега младите, нашите деца, са
мюсюлмани. Те ходят редовно на джамия, поради това искат да си върнат
турските имена. Синът ми Р. Ф. Б. е с турските имена А. Ф. С.. Баща му се
казва Ф.. Салим е дядо му на Р.. У дома на Р. му викаме с турското име А.. В
махалата го знаят като А. Ф. С.. А. ходи някъде по чужбина, но не знам къде
точно. Той не е правил престъпления. А. работи частно като хамалджия, ходи
когато има работа. Знам от него, че иска да си смени имената защото всички
негови приятели и познати го знаят с тези имена А. Ф. С. и в джамията го
знаят така. Ходи в джамията всеки ден.
АДВ. И.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
С оглед липсата на други доказателствени искания, съдът счита делото
за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. И.: Уважаеми господин Съдия, моля да уважите предявеният иск
6
и да допуснете промяна в имената, така както са поискани. Подробно в
исковата молба са изложени причини от това, които бяха потвърдени и от
разпитаните в днешното съдебно заседание свидетели. В този смисъл моля за
Вашият съдебен акт.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще обяви решението си в
законоустановения едномесечен срок, не по-късно от 22.11.2021 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:04 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7