Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени, 17.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на Осемнадесети
май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Р. Цариградска
При секретаря Венка Миланова, като разгледа докладването от съдията Гр. Д. № 680 по описа за 2019 год., на Павликенския Районен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.232, ал.1 и 2 във вр. с
чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез
пълномощник - юрисконсулт В.М. излага в исковата си молба, че между него и
ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет продажба на ел.
енергия по отношение на обект на потребление, заведен с абонатен № ***, за имот, находящ се в град ***, ул. „***“ №***, клиентски номер № ***. В исковата молба се сочи също, че за периода от 06.12.2018г.
до 05.03.2019г. ищцовото дружество е доставило ел. енергия на насрещната
страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 848,96
лв., за което били издадени три фактури за потребление и една за такса
възстановяване на ел захранването, като падежът на всички е настъпил, но
плащания не са извършени. Твърди, че е депозирал заявление по реда на чл. 410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било
образувано ч.гр.д. № ***/2019г. по описа на РС ***. Районният съд уважил заявлението в цялост, като
издал заповед за изпълнение, която била връчена по ред на чл., 47, ал.5 ГПК. Ищецът
сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на ел.
енергия на Енерго-Про Продажби АД, в които е определен реда и срока, в който
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ел. енергия, изпадането
в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращане на покана. Счита, че ответната страна е изпаднала в забава по
отношение на задълженията си за заплащане на паричните суми, считано от
настъпване на съответните падежи, в посочения общ размер, които да бъдат
признати за съществуващо вземане в полза на ищеца. Претендира разноски.
Ответникът по делото чрез назначения му от
съда особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
се основателността на исковите претенции, като възразява за погасяването им по
давност. Твърди неоснователност и доколкото не е доказано по делото, че е
реално доставена и получена ел. енергия в сочените количества, а са представени
само фактури, изходящи от ищеца. Твърди се недоказаност и поради липсата на
данни за прекъсването на ел. снабдяване в процесния имот, поради неплащане на
ел. енергия, което е следвало да бъде предприето от ищеца в случай на неплащане.
Оспорва приложимостта на ОУ на „Енерго-Про Продажби“ АД в отношенията между
страните. В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител оспорва
предявените искове, възразява по прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от следното:
Исковете са предявени с редовна искова
молба пред компетентен, съобразно правилата за родовата и местна подсъдност
съд, от надлежно упълномощено лице, след заплащане на дължимата държавна такса,
поради което са процесуално допустими. Развила се е предходно съдебно
производство - по реда на чл. 410 от ГПК, като в полза на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена Заповед № ***/17.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, срещу ответника М.Г.П. за
сумата от 848.96лв. главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода 21.01.2019г. - 20.03.2019г.,
14.97лв. мораторна лихва от падежа на всяка фактура до 03.05.2019г, ведно със
законната лихва върху главницата от 16.05.2019г. до окончателното изплащане, както и 75лв. разноски.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, кредиторът е
уведомен за начина на връчване на заповедта, поради което е предявил настоящите
установителни искове в срок.
Видно от справката от Имотния регистър /
л.97 от делото/, ответницата е придобила имота – апартамент в гр. ***, в който е ползвана процесната ел.енергия на
06.04.2009г. по силата на покупко-продажба. В тази връзка липсва спор между
страните, че ответницата е клиент на ищцовото дружество относно продажбата на
ел. енергия за този обект, както и че заплаща същата по партида с абонатен № ***, за имот, находящ се в град ***, ул. „***“ №***, клиентски номер № ***. Няма спор по делото, че в облигационните отношения
между страните действат Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия
на „Енерго-ПРО Продажби” АД /ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с решение ОУ – ***/07.11.2007г. на ДКЕВР, които са публикувани в един
централен и един местен ежедневник /20-33 л. от делото/.
От представените по делото писмени
доказателства - извлечение от сметка към 03.05.2019 год. на ответницата, с
клиентски № ***; Справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца изготвена от „Енерго-Про Продажби“ АД с дата 30.08.2019 год.; Фактури с
№ № ***/21.01.2019 год., ***/20.02.2019 год., ***/05,03,2019 год., ***/20.03.2019 год.; извлечение фактури и плащания за
периода към 30.08.2019 год., с клиентски № ***, се установява, че ищцовото дружество е начислило по партидата на ответницата
сумата 848,96 лева, включваща стойността на потребена в процесния обект ел.
енергия за периода 06.12.2018г. до 05.03.2019г. и стойността на такса
възстановяване /19 лв./, като допълнително е начислена и мораторна лихва от 14.97лв.
от падежа на всяка фактура до 03.05.2019г.
От приетото по делото заключение на ССчЕ
се установява, че по данни от счетоводните регистри на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД за периода от 21.01.2019 година до 20.03.2019 година за
клиентски номер *** от номенклатурата за
продажба на електроенергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, заведен с абонатен
номер ***, находящ се на адрес гр. ***, ул. „***“ № *** са осчетоводени
неплатени задължения по фактури с обща стойност в размер на 848,96 лева, за
консумирана ел.енергия от страна на ответната страна, вкл. 19лв. за
възсатновяване. Вещото лице е посочило, че размерът на мораторната лихва от
датата, следваща крайният срок за плащане (падежа) на всяка една от фактурите,
за процесните суми до 05.03.2019 г. е в размер на 14,97 лева, както и че количествата
ел.енергия по процесиите фактури са остойностени съобразно утвърдените от ДКЕВР
за съответният период цени.
При така установената
фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 ГПК предмет на делото са искове за установяване съществуването
на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК. Основателността на предявените искове е поставена в зависимост от това по
делото да се установи, че е породено облигационно отношение между страните по
делото. Ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на основанието, от което произтичат претендираните вземания за
главница и лихви, техния размер, че ответникът е имал качеството на потребител
на електрическа енергия за процесния период и обект, и че реално му е доставил
посочените в процесните фактури количества електроенергия, която е измерена с
изправно СТИ.
Въпреки разпределението на доказателствената
тежест от съда, ищецът не е ангажирал доказателства относно установяването
изпълнението по съществуващото между страните облигационно отношение свързано с
продажбата на електрическа енергия за процесния обект, реалната доставка на
количествата енергия посочени във всяка една от фактурите, издадени за период
на потребление 06.12.2018г.-05.03.2019г. и предпоставките за начисляване на
такса за възстановяване на захранването по фактура с № ***/05.03.2019г.
Единствено установените договорна обвързаност
между страните и факта на издаване на фактури от страна на продавача, не са
достатъчно основание за уважаване на предявените искове. Основателно е
възражението на ответната страна, че процесните фактури са частни диспозитивни
документи и се ползват само с формална доказателствена сила като установяват,
че съдържащите се в тях изявления принадлежат на ищеца. Същите не са подписани
от ответната страна и не удостоверяват извършване на доставката на ел. енергия.
Представените по делото фактури, извлечение от сметка, справка за потребление,
в качеството си на частни, неподписани от абоната документи, не съставляват
доказателство за извършена доставка. Това е така, защото частните документи се
ползват с доказателствена сила само когато удостоверяват неизгодни за издателя
факти, а също и са непротивопоставими на страната, която не ги е подписала. Не
са ангажирани доказателства за първичните данни, въз основа на които би
следвало да е издадена фактурата - данни за електромера на обекта на
ответницата, метрологична проверка, показания за всеки от фактурираните периоди
в началото и края. Така ищецът не е ангажирал доказателства за изправността си
по облигационното отношение, а именно, че е доставил до потребителя
електроенергия, подлежаща на заплащане по издадените процесни фактури, което е основание
за отхвърляне на претенцията.
Доколкото не са налице основания за
заплащане на сума за ползвана ел. енергия, не са налице и основания за
прекъсване на ел. захранването в обекта, а оттам и за начисляване на такса за
неговото възстановяване. По тази претенция е основателно възражението на
ответника за дължимостта на сумата от 19.00 лева, представляваща такса за
възстановяване с доводи за нарушаване на клаузите на ОУ на ДППЕ при
начисляването й. Съгласно чл. 123 ЗЕ и чл. 20 ОУ на ДПЕЕ крайният снабдител
може временно да преустанови снабдяването с електрическа енергия при
неизпълнение на задължението на потребителя за заплащане на дължими суми във
връзка със снабдяването с електрическа енергия. Нормата на чл. 20 ал. 2 ОУ на
ДПЕЕ вменява задължение на ищеца да отправи писмено предизвестие до
потребителя, с което да укаже, че ако не последва изпълнение в предвидения в ОУ
срок, ще последва прекъсване на снабдяването с електрическа енергия. По делото
не бяха представени доказателства за изпълнението на това задължение от страна
на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че доставчикът е
извършил прекъсването на снабдяването в нарушение на ОУ. Съгласно чл. 21 ОУ на
ДПЕЕ и чл. 124 ЗЕ възстановяването на снабдяването с електрическа енергия се
извършва след отпадане на основанията за прекъсването. Ако последното е по вина
на потребителя, снабдяването се възстановява след заплащане на направените
разходи за прекъсване и възобновяване/чл.21 ОУ на ДПЕЕ in fine/. Не се представиха доказателства за постигнато
споразумение между ищеца и ответника за разсрочване на дължимата сума или
заплащане на последната от ответната страна. Следователно основанието, на база
на което е извършено прекъсването на снабдяването не е доказано и таксата за
възстановяване е неправомерно начислена. Не бе доказано и дали действително е
възстановено снабдяването на въпросния имот. В допълнение клаузата на чл. 21
ал. 1 ОУ на ДПЕЕ, която възлага на потребителя разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването, в случаите, когато преустановяването е по негова
вина е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП /Решение № 125/07.08.2015г. по
т.д. № 990/2015г. ТК I т.о. ВКС/ и не следва да се прилага, тъй като е нищожна
/арг. от чл. 146 ЗЗП/. Съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи и без да е релевирано нарочно възражение от страните по делото.
Цитираната клауза от ОУ противоречи на разпоредбите на чл. 122 - чл. 124 ЗЕ.
Според последната разпоредба енергийното предприятие възстановява снабдяването
и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването т.е. предприятието е длъжно да възстанови снабдяването, като
друго условие за възстановяването, освен – отстраняване на причините за
прекъсване на ел. снабдяването по чл. 123 ал. 1 ЗЕ, не се поставя. Липсва
законово основание за доставчика да търси заплащането на разноски за прекъсване
и възстановяване на снабдяването, такова не е предвидено и в клаузите на
договора за продажба, уреждащи задълженията на потребителя /чл. 17 ОУ на ДПЕЕ/.
претенцията му за заплащане на сумата от 19.00 лева, като стойност на такса
възстановяване се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
неоснователна е и акцесорната претенция за приемане на установено, че
ответникът дължи на ищеца и сумата от 14.97 лева, представляваща мораторната
лихва за забава, начислена върху всяка една от претендираните фактури в периода
от падежа на същите до 03.05.2019 год.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-Про
Продажби“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. ***, бул. „***” № ***, ***, представлявано от П. С, Я. Д. и Г. К. срещу М.Г.П. с
ЕГН ********** *** , искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД относно установяване съществуване на
вземанията за сумите: 848.96лв. /осемстотин четиридесет и осем лева и
деветдесет и шест стотинки/ главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода 21.01.2019г.-20.03.2019г.,
14.97лв. / четиринадесет лева и деветдесет и седем ст./ мораторна лихва от падежа на всяка фактура до
03.05.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението 16.05.2019г. до окончателното изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***/17.05.2019г. по Ч.гр.д. № ***/2019г. по описа на Районен съд ***.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ