Р Е Ш Е Н И Е

№

 

04.09.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №925 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №1/11.01.2018г. на *** на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „***“ - ***, на „Б.С.“ ЕООД ***, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА на основание чл.262 ал.1 т.2 от Закона за министерството на вътрешните работи, за извършено нарушение по чл.15 във връзка с Приложение №4 от Наредба № 8121з-531 от 9.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка и по-конкретно, че при извършената от страна на служителите на РДПБЗН – *** проверка, не е бил налице уред със съответните накрайници (съединители) с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на вътрешните пожарни кранове. В тази връзка отбелязва, че след проверката от страна на РДПБЗН – ***, извършена е и проверка от страна на ГДПБЗН, при която не е установено приетото от страна на РДПБЗН – *** несъответствие. На тази основа, моли за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от съответен *** и упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения, като допълват, че Заповед за извършване на процесната проверка, не е била представена на проверяваното лице. Пледират за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.

За ответната страна – РДПБЗН – *** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 10/11.12.2017г. от страна на Р.М.С. – Началник на РСПБЗН – ***при РДПБЗН – ***, в присъствието на свидетелите Я.И.Г. и М.А.В., както и ***я на „Б.С.“ ЕООД – Р.Г.Х.. Съставен е за това, че на 03.11.2017 г., в гр. ***,  „Б.С.“ ЕООД, като търговец, получил разрешение, рег. № 724/07.07.2017 г. от ГДПБЗН – МВР за извършване на дейност по смисъла на чл. 129, ал. 2, т. 5 ЗМВР, не представя на комисия, извършваща контролна проверка след издаване на разрешение за осъществяване на дейност по поддържане и обслужване на противопожарни системи и съоръжения, всички технически средства и оборудване, с които трябва да разполага, а именно: уред със съответните накрайници (съединители) с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на вътрешните пожарни кранове. При проверката, от страна на ***я на „Б.С.“ ЕООД, е представен договор с фирма „Ди-М“ за предоставяне на съоръжения, включващи водна помпа, но след извършена допълнителна проверка и изискана информация от цитираната фирма се установява, че тя не е предоставяла на „Б.С.“ ЕООД уред със съответните накрайници (съединители) с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на вътрешните пожарни кранове. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.15 във връзка с Приложение №4 от Наредба № 8121з-531 от 9.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е представил възражения, в които е оспорил компетентността и правилността на извършената проверка, като е изложил и съмнения за проявена тенденциозност от страна на служителите на РДПБЗН – ***.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, респ. – не е възприел направените от страна на нарушителя възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „Б.С.“ ЕООД ***, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА на основание чл.262 ал.1 т.2 от Закона за министерството на вътрешните работи, за извършено нарушение по чл.15 във връзка с Приложение №4 от Наредба № 8121з-531 от 9.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.29 – 30 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. По-конкретно, евентуалното непредставяне на Заповед за извършване на процесната проверка, на проверяваното лице, не съставлява такова нарушение; впрочем, в очертаната насока е необходимо да бъде отбелязано, че такава Заповед №947-649/02.11.2017г. е представена по делото /л.30/ и съобразно същата, на  служителите Р.С., ***и Я.Г. е било възложено извършването на проверка на „Б.С.“ ЕООД, включително – евентуално съставяне на АУАН, в случай, че са налице предпоставките за това.

Ето защо Съдът приема, че обжалваното НП се явява формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Р.М.С., Я.И.Г. и М.А.В., както и писмени доказателства /л.121 – 122 от делото/. Предвид естеството на твърдяното нарушение, Съдът намира, че от изключително значение за разкриване на обективната истина, са гласните доказателствени средства. В тази връзка Съдът взе предвид, че показанията на свидетелите Р.С. и Я.Г. са подробни и взаимно потвърждаващи се, както и в подкрепа на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка; в нейно потвърждение е и изготвения Протокол за резултати от контролна проверка, извършена на основание чл.133 ал.1 ЗМВР от 09.11.2017г. Същевременно, св.М.В. е свидетел единствено по съставяне на АУАН, поради което няма непосредствени възприятия, касаещи процесния случай и неговите показания, не се ползват с доказателствено значение.

Съдът счита, че липсват разумни юридически съображения да бъдат лишени от кредитиране показанията на свидетелите   Г. и С. – напротив, същите са убедителни и последователни, подкрепят се и от съставения по случая Протокол за резултати от контролна проверка, за който заслужава да бъде отбелязано, че не е оспорван по реда на АПК. Поради това, Съдът отдава вяра както на показанията на Р.С. и Я.Г., така и на споменатия вече Протокол от 09.11.2017г. Именно от тези доказателствени източници се установява по убедителен начин фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП, Съдът я приема за доказана - и няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.15 от Наредба № 8121з-531 от 9.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях, „Търговци, извършващи поддържане и обслужване на противопожарни системи и съоръжения, разполагат с технически средства и оборудване съгласно стандартите по чл. 31, ал. 2, но не по-малко от определените в приложение № 4.“; на свой ред, т.8 от Приложение №4 поставя като изискване  за наличието на минималните технически средства и оборудване – „Уред със съответните накрайници (съединители) с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на вътрешните пожарни кранове.“. От приетата по-горе фактическа обстановка следва, че при извършената на 03.11.2017г. проверка, „Б.С.“ ЕООД *** не е разполагало уред с посочените минимални изисквания за работно налгане от минимум 12 бара. Следователно, нарушението по чл.15 от Наредба № 8121з-531 от 9.09.2014 г. се явява доказано по несъмнен начин. Тук следва да бъде отбелязано, че жалбоподателят черпи аргументи в обратния смисъл от Протокол за извършена проверка на основание чл.133 ал.1 ЗМВР от 23.02.2018г. на ГДПБЗН като изтъква, че при последваща проверка, при „Б.С.“ ЕООД *** не е установена липсата на уред с посочените минимални изисквания. Това възражение не може да бъде възприето, тъй като както Протокол за резултати от контролна проверка, извършена на основание чл.133 ал.1 ЗМВР от 09.11.2017г., така и Протокол за извършена проверка на основание чл.133 ал.1 ЗМВР от 23.02.2018г. на ГДПБЗН отразяват различни моменти състояния, установени при различни проверки спрямо „Б.С.“ ЕООД ***. Дали при втората от тези проверки, извършена от ГДПБЗН, проверяваното лице е представило същият уред, както при първоначалната проверка на РДПБЗН – *** – и дали спрямо този уред са правени междувременно някакви допълнителни модификации, в т.ч. – насочени към привеждането му в съотвествие с Приложение №4 към от Наредба № 8121з-531 от 9.09.2014 г. – може само да се предполага. Подобни предполжения обаче, не могат да се превръщат в основа за сериозната правораздавателна дейност. От друга страна, онова, което е установено с положителност в случая е, че към 03.11.2017г., „Б.С.“ ЕООД *** не е разполагало с уред със съответните накрайници (съединители) с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на вътрешните пожарни кранове.

Следователно, правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на имуществена санкция на основание чл.262 ал.1 т.2 ЗМВР, съобразно която административнонаказателна разпоредба, „На лице, получило разрешение по чл. 129, което:…осъществява дейност без наличие на техника, оборудване или квалифициран персонал… се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. за всяко едно от констатираните нарушения“. Нейният размер – 1000 лева – е в самия минимум, поради което, повече не следва да бъде обсъждан. Случаят не може да се квалифицира като „маловажен“, тъй като обществената опасност по правило не е елемент от отговорността на едноличните търговци и юридическите лица, уредена в ЗАНН - същата има за правопораждащ юридически факт единствено неизпълнението на задължения към държавата или общината – чл.83 ал.1 ЗАНН; същата отговорност е безвиновна, обективна, поради което, по съображения за по – ниска обществена опасност на деянието, тази отговорност не може да бъде изключена - още повече, че в конкретния случай обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушение.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде потвърдено. Следва да бъде отбелязано, че при този изход на административнонаказателното производство, разноски на основание чл.63 ал.3 ЗАНН би могъл да претендира административнонаказващият орган, но същият не е представляван от съответен юрисконсулт пред РС - ***, поради което и не следва да бъде извършвано произнасяне в очертаната насока.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

******“ - ***, с което на „Б.С.“ ЕООД ***, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА на основание чл.262 ал.1 т.2 от Закона за министерството на вътрешните работи, за извършено нарушение по чл.15 във връзка с Приложение №4 от Наредба № 8121з-531 от 9.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: