РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. Варна, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110108944 по описа за 2022 година
Ищцовото дружество „Мъни плюс мениджмънт“ АД сочи, че по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника С. С. е образувано
ч.гр.д.№2994/2022г., 41 с-в по описа на РС-Варна е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, която е връчена по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, като са дадени указания за възможността да се предяви установителен
иск. Поради което предявява настоящия иск за установяване, че има вземане
срещу ответника по издадената заповед за изпълнение в размер на 3186.09лв.,
дължима по договор за кредит №М**********/09.07.2020г., както следва:
802.18лв.-представляваща 13 броя незаплатени вноски по главницата по
кредита за периода от 10.01.2021г. до 10.01.2022г.; 2216.95лв.-
представляваща 13 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна
лихва, дължими за периода 10.01.2021г. до 10.01.2022г.; 166.96лв.-лихва за
забава за периода на просрочието от 11.01.2021г. до 27.01.2022г. Наред с
установителния иск, при условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване, предявява и осъдителен за иск за сумата от 5499.12лв., която
сума представляваща изискуема и неплатена главница по договор за кредит
№М**********/09.07.2020г. в размер на 4 602.64лв., както и сума в размер на
896.48лв., представляваща 5 броя вноски по договорната възнаградителна
лихва, които към настоящия момент са падежирали, но към момента на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК не са били падежирали -
месечните вноски с падеж съответно на 10.02.2022г; 10.03.2022г.; 10.04.2022г;
1
10.05.2022г. и 10.06.2022г. Ищецът сочи, че е небанкова финансова
институция с основен предмет на търговска дейност предоставяне на
краткосрочни потребителски заеми посредством използването на търговска
мрежа или чрез специално създадена он-лайн платформа. На 09.07.2020г.
ответницата е кандидатствал за целеви потребителски кредит и в резултат е
сключен индивидуален договор за Потребителски кредит под №
М**********/09.07.2020г., като и е отпуснат паричен кредит в размер на
5500лв. Съгласно договорената цел на кредита в чл.7, б.а), сумата по кредита
в размер на 4684.16лв. Кредиторът е превел по банкови сметки на трети лица-
кредитори на потребителя, така както е посочено в чл.7, б.а) от договора за
кредит за погасяване на съществуващи задължения. Сумата по кредита по
чл.7, б.б) в размер на 815.84лв. за текущи нужди кредиторът е превел по
посочената от потребителя банкова сметка съгласно чл.8 от договора.
Съгласно чл.11.4 от договора за кредит общият размер на задължението,
което потребителят се е задължил да върне за срока на договора е в размер на
11842.48лв., при лихвен процент на кредита: 41%/чл.9 от договора/ и ГПР на
кредита: 49.67% (чл.10 от договора), от която обща сума, на връщане
подлежат по пера 5500лв.-размера на предоставения кредит; сума в размер на
6342.48лв. - договорена възнаградителна лихва. Съгласно чл.11.6 от договора,
потребителят се задължава да върне полученият паричен кредит /главница/,
ведно с договорната възнаградителна лихва, съобразно посочения в чл.11.5 от
договора погасителен план. Срокът, за който е предоставен потребителския
кредит е 51 месеца, съгласно чл.6 от договора, като падежът за плащане на
последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план по
чл.11.5. от договора е 10.10.2024г. Страните са уговорили съгласно чл.19.2 от
договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят ще
дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия
период на просрочието. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
кредитът е бил в просрочие като не са били заплатени 13бр. месечни вноски
по главницата и по договорната лихва, а именно месечните вноски по
главницата от №6 до №18 вкл., съгласно погасителния план и месечните
вноски по договорната лихва от №6 до №18 вкл., с падежи от 10.01.2021г. до
10.01.2022г. Неизплатеното задължение на ответника към ищеца към момента
на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК по договор
№М**********/09.07.2020г. възлиза на сумата в общ размер на 3186.09лв.,
както следва: 802.18лв.-представляваща 13бр. незаплатени вноски по
главницата по кредита за периода от 10.01.2021г. до 10.01.2022г.; 2216.95лв.-
представляваща 13бр. незаплатени вноски по договорна възнаградителна
лихва, дължими за периода 10.01.2021г. до 10.01.2022г.; 166.96лв.-лихва за
забава за периода на просрочието от 11.01.2021г. до 27.01.2022г. За
гореописаното вземане ищецът предявява настоящия установителен иск,
доколкото предмет на делото е установяване парично вземане, за което има
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2994/2022г., 41 с-в по описа на
Районен съд Варна. Наред с установителният иск, ищецът предявява и
2
осъдителни искове за изискуемата главница в размер на 4 602.64лв., както и за
сумата в размер на 896.48лв., представляваща 5бр. вноски по договорната
възнаградителна лихва, които към настоящия момент са падежирали, но към
момента на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК не са били
падежирали-месечните вноски с падеж съответно на 10.02.2022г; 10.03.2022г.;
10.04.2022г; 10.05.2022г. и 10.06.2022г. Към датата на подаване на настоящата
искова молба са падежирали и не са заплатени и вноските по главницата и по
договорната лихва от №19 до №23 вкл. с падежи от 10.02.2022г. до
10.06.2022г. вкл. така, след подаване на заявлението по чл.410 ГПК по
погасителния план са падежирали месечни вноски по главицата и по
договорната лихва, които също не са заплатени от ответника, като са
дължими и следните суми: 414.65лв.-представляваща 5бр. незаплатени вноски
по главницата по кредита за периода от 20.02.2022г. до 20.06.2022г.;
896.48лв.-представляваща 5бр. незаплатени вноски по договорна
възнаградителна лихва, дължими за периода 20.02.2022г. до 20.06.2022г.
Лихва за забава на основание чл.19.2 от процесният договор, начислена върху
просрочените вноски по главницата не претендираме. Прави изрично
изявление за предсрочна изискуемост на оставащата главница по кредита в
размер на 4187.99лв., която представлява вноски по погасителния план от
№24 до №51 вкл. с падежи от 10.07.2022г. до 10.10.2024г. вкл. С настоящата
искова молба предявява и осъдителни искове за главница по кредита в размер
на 4 602.64лв., която представлява падежирали и неплатени вноски по
главницата в размер на 414.65лв. от №19 до №23 вкл., дължими за периода от
20.02.2022г. до 20.06.2022г. и предсрочно изискуема главница в размер на
4187.99лв., която представлява вноски по погасителния план от №24 до №51
вкл. с падежи от 10.07.2022г. до 10.10.2024г. вкл., както и осъдителен иск за
сумата в размер на 896.48лв.- представляваща 5бр. незаплатени вноски по
договорна възнаградителна лихва от №19 до №23вкл., дължими за периода
20.02.2022г. до 20.06.2022г.
Моли се, да се постанови решение, с което да се признае за установено
по отношение на ответницата, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца, произтичащо от договор за кредит №М**********/09.07.2020г. в
размер на 3186.09лв., както следва: 802.18лв.-представляваща 13бр.
незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 10.01.2021г. до
10.01.2022г.; 2216.95лв.-представляваща 13бр. незаплатени вноски по
договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 10.01.2021г. до
10.01.2022г.; 166.96лв.-лихва за забава за периода на просрочието от
11.01.2021г. до 27.01.2022г. и да се осъди ответницата да заплати на ищеца
сумата в размер на 4 602.64лв., дължима главница по договор за кредит
№М**********/09.07.2020г. от която: 414.65лв.-представляваща 5бр.
незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.02.2022г. до
20.06.2022г.; 4187.99лв.-предсрочно изискуема главница на основание чл.19.3,
т.1 от договора за кредит Моли, да се осъди да заплати на ищеца по договор
за кредит № М**********/09.07.2020г. сумата в размер на 896.48лв.-
3
представляваща 5бр. незаплатени вноски по договорна възнаградителна
лихва, дължими за периода 20.02.2022г. до 20.06.2022г. Претендира и
законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на подаване
на заявлението по реда на чл.410 ГПК до окончателното погасяване на
задължението и сторените по заповедното и исковото производства разноски.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор в който
назначеният и особен представител сочи, че искът е основателен до размера
на законната лихва, определена за периода от МС, върху остатъка от
дължимата сума. От описаните в исковата молба обстоятелства, на които
претенциите на ищеца се базират, счита, че следните обстоятелства не
отговарят на действителното положение между страните, а именно: в
изпълнение на договорните си задължения ответницата е изплатила на
кредитора една част от задължението си, с която следва да се намали
ищцовата претенция за изплащане на главница по договора. По отношение на
претендираната „възнаградителна лихва" за периода 10.01.2021г.-
10.10.2022г., то счита клаузата в договора за нищожна. Сочи, че с ТР
№1/2009г. ОСТК на ВКС приема, че автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора, и в частност да уговарят
неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен - и на добрите нрави. За такива сочи, повелителни
разпоредби на закона в чл.10 от ЗЗД, според който уговорените лихви следва
да бъдат намалени до размера, определен от МС. За процесният период
10.08.2020г.-10.10.2024г. лихвата върху сумата по заема е както следва. Видно
от размера на така установената възнаградителна лихва, размерът на
претендираната в исковата молба възнаградителна лихва е многократно
завишен до размера на 3186,09 + 5499,12 = 8685,21лв. според посочената сума
в и.м. Съобразно съществуващата съдебна практика уговорената договорна
възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора се
приема за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава
двукратно определения от МС размер на законната лихва. Счита че клаузата
относно договорната възнаградителна лихва в настоящия случай следва да се
приеме за нищожна, доколкото надвишава два пъти този размер.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.422 от ГПК и чл.79 от ЗЗД.
По делото е приложено гр.д.№2994/22г. на ВРС образувано по подадено
от настоящия ищец заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника,
което е уважено, като срещу ответното дружество е издадена заповед за
изпълнение за сумите от 802,18лв., главница за период от 10.01.2021г. до
10.01.2022г., представляваща дължима сума по договор за кредит №
М********** от 09.07.2020г., сключен между длъжника „Мъни Плюс
Менджмънт“ ЕАД в качеството на кредитор и ответницата, в качеството на
потребител, ведно със законна лихва за период от 08.03.2022г. до изплащане
на вземането, сумата 2216,95лв., представляваща договорна възнаградителна
4
лихва за период от 10.01.2021г. до 10.01.2022г., сумата 166,96лв.,
представляваща лихва за забава за период от 11.01.2021г. до 27.01.2022г.,
както и държавна такса в размер на 63,72лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 409,81лв.
Съдът на осн. чл.235, ал.2 от ГПК след запознаване със становищата на
страните и събраните доказателства приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок, което обуславя допустимостта на производството.
Предмет на настоящия установителен иск е съществуването на вземане
по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото основание – договор за
заем.
В тежест на ищеца по делото е по пътя на главно и пълно доказване да
установи наличието на договорни правоотношения с ответника, вида на
договорното отношение, правата и задълженията на всяка от двете страни по
договора и изправността от негова страна.
Представени са от страна на ищеца доказателства по заповедното
производство–договор за потребителски кредит №М**********/09.07.2020г.,
в който е обективирано двустранно, съвпадащо изявление на страните за
сключване на договор за отпускане на кредит на ответницата в размер на
5 500лв., от който 4 684.16лв. са за погасяване на съществуващи задължения
на С.С. към трети лица, а 815.84лв. се предоставят на кредитополучателя за
задоволяване на текущи нужди. Договорът е двустранно подписан съдържа
погасителен план съгласно който отпуснатия кредит следва да бъде погасен
на посочени по размер месечни вноски от 10.08.2020г. до 10.10.2024г.
Представени са неоспорени от ответницата платежни нареждания
удостоверяващи извършването на погасяване на предходни нейни задължения
в изпълнение на договора и за превод на вече посочената сума към нея.
Страните не спорят относно дължимостта на главниците от помесечните
вноски, като по установителния иск се дължат 802.12лв. непогасена главница
сбор от дължими се 13бр. вноски за времето от 10.01.2021г. до 10.01.2022г., а
по осъдителния иск 414.65лв. непогасена главница сбор от дължими се 5бр.
вноски за времето от 20.02.2022г. до 20.06.2022г. и за 4 187.99лв. останала
непогасена предварително изискуема главница, като твърдението, че тези
суми не са заплатени от ответницата е твърдение на отрицателен факт
освобождаващо навеждащата го страна от понасяне на доказателствената
тежест.
По отношение на претендираните възнаградителни лихви от 2 216.95лв.
по установителния иск отново за 13бр. невнесени погасителни вноски за
времето от 10.01.2021г. до 10.01.2022г. и 896.48лв. възнаградителна лихва от
невнесени 5бр. незаплатени вноски за периода от 20.02.2022г. до 20.06.2022г.
съдът намира следното:
5
Съгласно инкорпорираният в договора погасителен план за периода от
10.01.2021г. до 10.01.2022г. страните са договорили заплащане на
възнаградителна лихва в общ размер от 2 249.05лв. разпределена по
месечните вноски при договорен в чл.9 от договора годишен лихвен процент
в размер на 41% и определен в чл.10 пак там ГПР в размер на 49.67%.
Посоченият размер на ГПР не противоречи на разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, поради което не може да се приеме становище за нищожност на
клаузите за лихви на осн. чл.19, ал.5 от ЗПК. Липсват основания да се приеме,
че договорената лихва е прекомерна, тъй като към настоящия спор е относима
разпоредбата на ЗПК цитирана по-горе.
Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило, че дължимата се договорна
лихва за периода от 10.01.2021г. до 10.01.2022г. е в размер на 2 216.95лв.
идентичен с претендираното от ищеца, а относно дължимата се лихва за
забава е посочило, че тя възлиза на 185.26лв., което е повече от
претендираните 166.96лв. за времето от 11.01.2021г. до 27.01.2022г. Предвид
изложеното предявеният положителен установителен иск следва да бъде
приет за доказан.
По отношение на осъдителният иск за лихви за забава в размер на
896.48лв. сбор от пет незаплатени вноски по кредита падежирали във времето
след сезиране на съда със заявлението по реда на чл.410 от ГПК за периода от
20.02.2022г. до 20.06.2022г. съдът намира, че сумата съгласно представената
разбивка от вещото лице възлиза на 758.90лв. и следва да бъду уважена в този
размер, като се отхвърли за разликата до търсените 896.48лв.
Воден от горните изводи съдът намира, че исковете следва да бъдат
уважени във възприетите като доказани размери и да се осъди ответника да
заплати на ищцовата страна и съответните разноски по делото, а именно
473.53лв. разноски по заповедното производство и 1 230.43лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът С. Б. С. ЕГН********** от гр.Варна, **** дължи на ищеца „Мъни
плюс мениджмънт“ ЕАД, ЕИК205513478 със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4, ет.6, следните суми:
802,18лв. сборна главница за период от 10.01.2021г. до 10.01.2022г.,
представляваща дължима сума по договор за кредит № М********** от
09.07.2020г., ведно със законна лихва за период от 08.03.2022г. до изплащане
на вземането, 2 216,95лв. представляваща сбор от договорна възнаградителна
лихва по падежирали погасителни вноски за период от 10.01.2021г. до
10.01.2022г., 166,96лв. представляваща лихва за забава за период от
11.01.2021г. до 27.01.2022г., на осн. чл.422 от ГПК, които суми са присъдени
в рамките на заповедното гр.д.№2994/22г. на ВРС, 41 състав.
6
ОСЪЖДА С. Б. С. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на
„Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, ЕИК205513478 със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4, ет.6 сумите от:
414.65лв. - главница по 5бр. погасителни вноски за времето от
20.02.2022г. до 20.06.2022г. по договор за кредит
№М**********/09.07.2020г., 4187.99лв.-предсрочно изискуема главница на
основание чл.19.3, т.1 от договора за кредит 758.90лв.-представляваща сбор
от 5бр. незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, като
отхвърля тази претенция за разликата до търсените 896.48лв., дължими за
периода 20.02.2022г. до 20.06.2022г. на осн. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Б. С. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на
„Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, ЕИК205513478 със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4, ет.6 следните суми
за сторени разноски по делото-473.53лв. разноски по заповедното
производство и 1 230.43лв. по исковото производство, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок
от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7