№ 22
гр. Б., 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20221810200364 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № *** г., издадено от А.З.И. -
Началник група към ОДМВР София, РУ-Б., упълномощен със заповед №
***г. на МВР, с което
на М. Т. П., ЕГН ***
за това, че на 28.06.2022г., около 23.13 часа, в гр. Б., на бул.”***” № 17 с
посока към ул. „***“ управлява лек автомобил “Опел Зафира ”, с рег. № ***,
собственост на М.М.Т., ЕГН **********, с несъобразена скорост с пътните
условия и излиза от пътното платно, и реализира ПТП с материални щети, и
не представя контролен талон към СУМС, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН, чл.183, ал. 1, пр. 2 и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП са наложени: глоба в
размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Становище на страните:
В жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление като
незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на процесуалния
1
закон и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят
не e извършил нарушение на правилата за движение, не е управлявал
автомобила и не е установен като водач на МПС, а е бил само пътник.
Изведен е довод за допуснато от административно-наказаващия орган на
съществено процесуално нарушение, с оглед обстоятелството, че
актосъставителят не му е дал възможност да направи възражения, с което му е
нарушил правото на защита.
Пред РС-Б. жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от договорният му пълномощник - адвокат С. С. от САК,
които поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред РС-Б. адв. С.,
моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление по изложените
в жалбата съображения. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР София, РУ-Б.,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Б.ският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Жалбоподателят М. Т. П. е правоспособен водач. Притежава
свидетелство за правоуправление с № ***, за категория „С”, „В“, „АМ“ и
„ТКТ“.
Според приложеното и прието по делото заверено копие на АУАН – л.6,
на 28.06.2022г., около 23.13 часа, в гр. Б., на бул.”***” № 17 с посока към ул.
„***“ жалбоподателят М. Т. П. управлява лек автомобил “Опел Зафира ”, с
рег. № ***, собственост на М.М.Т., ЕГН **********, с несъобразена скорост
с пътните условия и излиза от пътното платно, и реализира ПТП с материални
щети, и не представя контролен талон към СУМС.
ПТП-то било заснето от охранителните камери на Община Б., затова те
се обадили на полицията и ги информирали за случилото се. На място
пристигнали свидетелите Х. П. Х. и Н. И. И.. Свидетелят Х. съставил
протокол за ПТП по данни на свид. П. М..
АУАН е съставен в присъствие на М. Т. П., като същият го е подписал
без възражения.
2
Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушение на разпоредбите на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 20, ал.2 от
ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателя за запознаване със съдържанието
му и подписан от него без възражение.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били
постъпили възражения срещу акта.
Въз основа на съставения акт и при същата фактическа обстановка като
описаната в него Началник група към ОДМВР София, РУ-Б., издал
обжалваното Наказателно постановление № № ***г, с което на
жалбоподателя М. Т. П. е наложено на основание чл.183, ал. 1, пр. 2 за
нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба”
в размер на 10 лв. и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 20, ал.2 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице
срещу подпис на 12.07.2022г. и е обжалвано в законоустановения 7 дневен
срок с жалба от 14.07.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите П.П.К. и Т.Д. Д. и от приобщените на
основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК писмени доказателства –
АУАН; Заверено копие на заповед № ***г. на МВР; справка за нарушител,
протокол за ПТП и др./, както и от показанията на свидетелите Х. П. Х. и Н.
И. И., както и свидетелите на жалбоподателя – П. Т. П. и П. Д. П..
Като официални документи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства, съдът кредитира приложените по делото писмени
доказателства - Заповедта на министъра на вътрешните работи (съгласно
която се установява наличието на компетентност на лицата, издали
конкретните АУАН и НП), които имат доказателствена сила за посочените в
тях обстоятелства.
Протоколът за ПТП има доказателствена сила по отношение на местото
на удара по автомобила. В тази част, както и досежно датата и местото това
писмено доказателство намира опора в свидетелските показания и косвено в
АУАН, поради което съдът го кредитира. Протоколът за ПТП няма
3
доказателствена сила обаче за механизма на ПТП, тъй като към момента на
реализиране на удара полицаите не са присъствали. При това положение
излиза, че за начина на реализиране на описаните в Протокола за ПТП щети
това писмено доказателство не е от естество да ги установи, още повече, че в
него е записано, че не са изяснени причините за ПТП.
Спорен, както пред наказващият орган, така и по делото, е въпросът
относно това качеството на жалбоподателя при въпросната проверка, а
именно дали той е имал качеството на "водач на МПС" или не. Събраните
доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и
свидетелските показания, изслушани в с.з. не установяват по категоричен
начин, че при проверката, респ. непосредствено преди нея, жалбоподателят
да е управлявал МПС, съответно да е реализирал ПТП. Полицейските
служители в съдебно заседание на 18.10.2022г. дават показания, че не са
видели жалбоподателя да управлява автомобил, да спира и да извършва ПТП.
От показанията им се установяват обстоятелствата по извършената проверка
след пристигането им /в качеството на контролните органи от РУ-Б./. На
първо място изяснява се видът на извършената проверка, като свид. Х. е
поканил жалбоподателя М. Т. П. да бъде изпробван с техническо средство за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му чрез измерването й в
издишания въздух, като полицейските служители изясняват, че
жалбоподателят е отказал извършването на такава проверка. В тази връзка от
показанията на свид. Х. Х. се установява и какво е било разположението на
лицата и на превозното средство при пристигането на автопатрула, като
жалбоподателят се е намирал извън автомобила, който пък е бил паркиран и
празен. Свидетелят Х. Х. пояснява още, че е съставил АУАН против
жалбоподателя, защото той първоначално се е посочил като водач на
автомобила и че собственикът на заведение „Н.“ го е посочил като водач
/свид. П. М.ов/.
В хода на съдебното следствие, съдът, на основание разпоредбата на чл.
107, ал. 3 НПК, задължаваща го да събере и провери както доказателства в
подкрепа на обвинителната теза, така и оправдателни такива се е произнесъл
по исканията, направени от адв. С. и е допуснал до разпит свидетелите – П. Т.
П. и П. Д. М.. От показанията на П. М. /за който актосъставителят дава
сведение, че по негови данни е съставил на жалбоподателя акта/ се
4
установява, че всъщност той няма възприятия за това жалбоподателят М. Т.
П. да е управлявал лекия автомобил, а единствено е предположил, че това е
така, тъй като не е видял друго лице покрай превозното средство „Аз като
излязох шофьор на волана нямаше и отвън имаше един човек, други хора не
съм видял. Аз не мога да кажа дали е управлявал той автомобила, тъй като
човекът беше отвънка. Не го познавам този човек. Първо дойде обществен
ред, явно са го видели на камерите и са сигнализирали полицията. След това
дойде полицията и съставиха протокол за ПТП, даже аз на другия ден си взех
протокола за ПТП. Кой е шофирал не мога да кажа. Когато аз излязох имаше
човек, който беше извън колата до нея“.
От разпита на свидетеля П. Т. П. се установява важно обстоятелство, а
именно - че той е управлявал автомобила „..Аз управлявах автомобила,
защото брат ми беше пил. Аз по принцип и реално нито пия, нито пуша. В
колата бяхме двама - аз и брат ми…“. Вярно е че този свидетел е брат на
жалбоподателя и съдбата му не е безразлична, още повече че жалбоподателят
е полицай в СДВР и това обосновава опасност този свидетел да даде
показания в услуга на брат си /жалбоподателя/, с оглед дисциплинарните
последици за последния, ако се окаже, че е управлявал автомобил след
употреба на алкохол и не е съдействал на колегите си за разкриване на
обективната истина, а напротив – осуетил е по неправомерен начин
извършването и приключването на проверката от колегите си в МВР. Следва
да се отбележи, обаче, че цитираното обстоятелствво не прави
възпроизведените фактически данни от този свидетел а priori недостоверно, а
поставя пред съда изискване да подходи към показанията им с повишено
внимание. Макар и поддържаната от свид. П. П. фактическа обстановка да не
звучи житейски особено достоверна, то тя е принципно напълно възможна.
Същевременно тя не може да се определи и като абсурдна, противоречаща на
правилата на формалната логика, а и не на последно място - АНО не доказа
конкретни обстоятелства, които да оборват и опровергават изложената от
този свидетел фактическа обстановка.
При съставяне на АУАН не са разпитани свидетели - очевидци, а актът е
съставен от неочевидец и свидетел по акта, също е неочевидец, макар да е
отразено, че е присъствал при установяване на нарушението. Безспорно е
имало лица, които са се намирали пред ресторант Н. /мястото на проверката/,
5
но нито са били установени, респ. не са правени усилия от длъжностните
лица да издирят и установят относимите факти към констатираното деяние по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и да изискат и приложат към преписката
записите от охранителната камера на Обществен ред към Община Б.. В тежест
на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със
съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно
извършено административно нарушение.
От правна страна:
Обжалваното Наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите административни актове. Жалба е депозирана в преклузивния
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което
се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и
процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът служебно установи, че актът за установяване на администативно
нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за
това длъжностни лица. Според т. 1. 3.2. от заповед № ***г. лицата, заемащи
длъжност младши „Полицейски инспектор –пътен контрол” са овластени да
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Съгласно т. 3. 9. от същата заповед началниците групи в ОП в РУ при
ОДМВР са компетентни да издават наказателни постановления за нарушения
на ЗДвП.
Спазени са всички давностни срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето
на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл.
34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно
едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок
от съставяне на акта.
Наказателното постановление обаче подлежи на цялостна отмяна, тъй
6
като в предсъдебната фаза са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените. Те са неотстраними в съдебното производство,
тъй като са довели до необоснованост в изводите на административните
органи и до невъзможност съда да прецени всички факти относими към
предмета на делото.
На първо място административно наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Цитираната норма предписва основното правило за скоростта на движение по
пътищата и разграничава две самостоятелни хипотези, при които следва да се
преценява отговорността на водача при настъпване на ПТП от неспазването
му. Първата хипотеза задължава водачите на ППС при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, а
втората да намалят скоростта или да спрат ППС в случаите, в които възникне
опасност за движението. И двете хипотези предписват движение със
съобразена скорост. Очевидно от словесното описание на нарушението е, че
административните органи са приели, че водачът е нарушил първото
задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В случая АНО на жалбоподателя не
може да бъде ангажирана на сочения текст, тъй като овластените органи не са
събрали доказателства, а поради това не са и вписали данни, за това каква е
скоростта на движение на управляваното от водача превозно средство преди
настъпването на ПТП. Твърдението по акта и наказателното постановление за
несъобразена скорост не е достатъчно. Съобразената скорост е тази, която с
оглед изискванията за безопасност, всеки водач е длъжен да избере.
Величината й следва да бъде установена и посочена в акта и наказателното
постановление, за да може съдът да прецени дали съобразно нея водачът се е
отчел всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и
създават обективни предпоставки за пътно-транспортни произшествия. Като
не са посочени доказателства в тази насока оспореното наказателно
постановление е издадено необосновано. Административнонаказващият орган
не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и е издал
наказателното постановление при непълнота на доказателствата, поради
което санкционният акт подлежи на отмяна само на това основание.
7
На второ място, при съставяне на АУАН обаче не са разпитани
свидетели - очевидци, каквото е изискването на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, не е
изяснена фактическата обстановка, актът е съставен от неочевидец и свидетел
по акта, също неочевидец, макар да е отразено, че е присъствал при
установяване на нарушението. Безспорно, следва да се отбележи, че в случая
е имало свидетели очевидци, присъствали при установяване на нарушението.
Това са били лицата, които да се намирали пред ресторант Н., но нито са били
установени, респ. не са правени усилия от дл. лица да издирят и установят
относимите факти към констатираното деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В
конкретния случай не става ясно защо актосъставителят не е посочил
свидетелите очевидци на извършеното според наказващия орган нарушение,
за да прецени съдът доколко е приложима хипотезата на чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН. Съгласно последната, при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да
се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Настоящият съдебен
състав счита, че в конкретния случай тази императивна разпоредба не е
изпълнена, тъй като при съставянето на акта е отбелязан, че присъства само
един свидетел по установяване на нарушението.
На трето място, АНО формира тезата си за авторството, и върху
самопризнанието на жалбоподателя пред полицейските служители. Този
съдебен състав е категоричен, че в случая самопризнанието на жалбоподателя
не е извън процесуален факт. За правния характер на изявленията му не е от
решаващо значение обстоятелството, че той не е имал процесуално качество,
придобито с формален АУАН. По същество извършените от полицейските
служители действия са първите уличаващи действия, т. е. функционално са
били обвързани с началото на административно наказателното производство.
Извън процесуален характер имат само тези изявления, които са били
направени поради естествения ход на събитията и не са били свързани по
никакъв начин с нуждите на процеса. След като изявлението на
жалбоподателя не е случайно и независимо от дейността по разследване на
нарушение, за да не се допусне заобикаляне на задължителния процесуален
ред за събиране на обяснения и осигуряване на правото на адвокатска защита,
следва да има ясни индикации, че полицейските служители са разяснили на
жалбоподателя, че всичко казано от него може да бъде използвано за
8
злепоставянето му в наказателноправен смисъл – за събиране на
доказателства за противоправно поведение и вина, както и че има право на
адвокатска помощ. Това се изисква, за да му бъде осигурен справедлив
процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ. В настоящия случай, макар събирането на
изявленията на жалбоподателя да е било опосредено чрез преразказ от
свидетели, това изобщо не променя характера на императивното изискване
подобни признания да не могат да обосновават наказание. Поради
изтъкнатите съображения съдебният състав намира, че направените в
посочената обстановка изявления на жалбоподателя нямат никаква
доказателствена стойност.
Освен изложеното съдът мотивира и извод за неправилно приложение
на материалния закон, доколкото и така вмененото административно
обвинение се явява недоказано. На практика по делото не е категорично
доказано, че жалбоподателят е управлявал автомобила преди извършването
на проверката от полицейските служители, за да се приеме, че той е имал
качеството на "водач" и съответно да се приеме, че като такъв е извършил
нарушенията на ЗДвП. Според разпоредбата на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП
"Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. Въз основа на така
събраните по делото доказателства съдът приема, че не се доказва по
необходимия категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателят М. Т. П.
притежава специалното качество водач на МПС. Всички разпитани свидетели
бяха категорични, че не са виждали жалбоподателя да управлява моторно
превозно средство при реализиране на ПТП-то, не са го виждали да борави с
уредите за управление на процесния автомобил "Опел Зафира" или да
осъществява каквото и да е друго поведение, което да го квалифицира от
правна страна като водач по смисъла на закона и съгласно цитираната легална
дефиниция. Следователно доказано е, че липсват свидетели очевидци.
Действително процесуалният закон не поставя изискване извършването на
дадено административно нарушение да се доказва единствено чрез показания
на очевидци, напротив – това може да става чрез всички допустими в процеса
доказателства. В тази връзка допустимо е извършването на нарушението да се
доказва и с косвени доказателства. В този случай обаче съдебната практика е
трайна, последователна и непротиворечива, че събраните косвени
доказателства трябва да образуват такава верига, която да води до единствен
възможен извод, че наказаното лице е извършило вмененото му във вина
9
нарушение, като се оборва и изключва всяка друга възможна версия /Решение
№ 128 от 01.08.2016 г. по нак. дело № 126/2016 г. на III н. о. на ВКС; Решение
№ 3 от 06.04.2020 г. по нак. дело № 1154/2019 г. на ВКС/. В конкретния
случай този стандарт на доказаност на обвинението не е спазен.
Същевременно той е пряка последица от необходимостта от стриктното
спазване на друг основен принцип на административнонаказателния процес,
като всякога, когато съдът се произнася по въпроса за вината, какъвто е и
настоящият случай, то съдебното произнасяне не може да почива на
предположения. Противното съществено опорочава правосъдната дейност,
тъй като тя не би била осъществена въз основа на конкретните факти,
установени по всяко дело, а би била резултат от принципни обобщения за
това какво е типично и характерно за дадена житейска ситуация, което
настоящият състав намира за неприемливо. Освен липсата на преки
доказателства, то събраните косвени са недостатъчни, за да се направи
категоричен извод, че жалбоподателят М. Т. П. е бил водач на МПС.
Единственото доказано обстоятелство, което навежда на такъв извод, е фактът
на заварването му до автомобила, който обаче е в покой. От защитата е
проведено насрещно доказване и тази им теза не е оборена от страната,
носеща доказателствената тежест в процеса.
При така установените факти съдът намира, че съставянето на АУАН е
резултат от недобрата комуникация между актосъставителя Х. и свид. М..
Актосъставителят е имал задължението да изследва спорните обстоятелства и
да установи по несъмнен начин обективната истина. Това е налагало подробно
да зададе въпроси на свид. М. дали и какво конкретно е възприел като
поведение на жалбоподателя, за да се направи обоснована преценка доказано
ли е, че последният е бил водач на автомобила. М. е случаен свидетел на
случилото се и от него не може да се изисква да е запознат както с
необходимия стандарт на доказаност на нарушението, така и с легалната
дефиниция за водач. При зададения му въпрос очевидно свидетелят е изказал
едно свое предположение, почиващо на обстоятелството, че е видял
жалбоподателя да стои до автомобила. В тежест на актосъставителя е било не
да възприема безкритично правния извод, който му е съобщил свид. М., а да
установи конкретни факти, които да са годни да докажат обвинението. В
случая в хода на целия процес не се доказа по категоричен начин, че
жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС и следователно той не е
10
годен субект на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
жалбоподателят по въззивната жалба има право на разноски, но такива не
следва да му се присъждат, доколкото по делото няма данни да са реално
направени такива пред въззивната инстанция.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от А.З.И. -
Началник група към ОДМВР София, РУ-Б., упълномощен със заповед №
***г. на МВР, с което
на М. Т. П., ЕГН ***
за това, че на 28.06.2022г., около 23.13 часа, в гр. Б., на бул.”***” № 17 с
посока към ул. „***“ управлява лек автомобил “Опел Зафира ”, с рег. № ***,
собственост на М.М.Т., ЕГН **********, с несъобразена скорост с пътните
условия и излиза от пътното платно, и реализира ПТП с материални щети, и
не представя контролен талон към СУМС, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН, чл.183, ал. 1, пр. 2 и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП са наложени: глоба в
размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането на М. Т. П., чрез адв. С. С., за осъждане
на ОДМВР-София, за заплащане на разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14 - дневен срок от съобщението му
на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
11