РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Бургас, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20242000500479 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу решение №
666 от 16.07.2024г., поправено и допълнено с решение № 848 от 14.10.2024г.,
последното поправено с решение № 855 от 15.10.2024г., постановени по гр.д.
№ 522/2021г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът и против Н.
С. Б. и Е. М. М., двамата от гр.Б., за отнемане в полза на държавата на
подробно описано незаконно придобито имущество на обща стойност
413958,80 лв., като в тежест на комисията са възложени съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като необосновано и
несъобразено с материалния и процесуалния закон. Изложени са възражения
относно приетото от решаващия съд, че не е налице връзка между
престъпното деяние, дало повод за образуване на производството, и
придобиванията през изследвания период от проверяваното и свързаните с
него лица. Решаващият съд не е изследвал имуществото на ответниците и
наличието на несъответствие, което е съществено процесуално нарушение,
довело до неизясняване на делото от фактическа страна. Според въззивника, в
производството по ЗОНПИ подлежи на установяване липсата на законни
източници на доходи за придобиване на конкретно имущество и не се изисква
допълнително изследване на причинно-следствена връзка между
придобиването му и извършена от лицето престъпна дейност. Изтъква се, че в
1
практиката си ЕСПЧ си запазва правото да преценява всеки конкретен случай
отделно. Комисията счита, че въпросът за необходимостта от засягане на
дадено право изисква на първо място преценка относно въведения режим на
отнемане на незаконно придобито имущество, при гражданскоправен подход
към конфискацията, който не се основава на вината на извършителя, а на
произхода на имуществото. На следващо място, необходимостта от намеса в
мирното ползване на притежанията, предвидена в националния закон, е с цел
защита интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с
него. Обосновката за приемането на закона е в това, че гражданската
конфискация по правило се прилага там, където механизмите на наказателния
процес не биха могли да се приложат, в случаите на необяснимо богатство при
липса на законни източници за забогатяване, което подкопава основите на
свободния пазар. При горните доводи, комисията прави извод за наличие на
съответствие между преследваната в закона цел и необходимостта от намеса в
мирното ползване на притежанията. Налице е позоваване на решения на
ЕСПЧ и на решение на Конституционния съд на Р България по конст.д. №
6/2012г. Посочено е още, че отнемането на имущество не е наказание на
виновно лице, а мярка за защита на обществения интерес. Претендира се
отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска изцяло, като в полза на
комисията бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете
инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците Н. и Е. Б.и, представлявани от адв. Г. Н., са подали отговор,
с който оспорват въззивната жалба и претендират същата да бъде оставена без
уважение, като неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на
изводите в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск по
ЗОНПИ.
Постъпила е и частна жалба от КОНПИ против постановеното от
първата инстанция определение № 2628 от 14.10.2024г., с което е оставено без
уважение искането на комисията по чл.248 ГПК за изменение на основното
решение в частта за разноските с присъдена в полза на Н. Б. сума от 49440 лв.
и на Е. Б. – 39600 лв., сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Цитирана е съдебна практика на СЕС, съгласно която националният съд
следва да извършва преценка дали критериите на чл.36, ал.2 ЗА и чл.78, ал.5
ГПК, вр. с чл.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет са приети в
изпълнение постигането на легитимна цел и дали ограничаващите
конкуренцията последици от тези разпоредби са присъщи на преследването на
тази цел. Направено е искане за отмяна на определението и присъждане на по-
нисък размер на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемите ответници са депозирали отговор, с който оспорват
частната жалба като неоснователна и заявяват искане същата да бъде оставена
без уважение.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирана страна против
2
подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са допустими за
разглеждане.
По съществото на спора, настоящата инстанция, предвид становищата
на страните, доказателствата по делото и предвиденото в закона, намира
следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на КОНПИ против
Н. Б. и Е. М. по чл.153 и сл. ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество на обща стойност 413958,60 лв., както
следва:
От Н. Б.:
1. 100 дружествени дяла, всеки с номинал 1 лв., от капитала на „Комплекс
Билд-1“ ЕООД, ЕИК *;
2. 150 дружествени дяла, всеки с номинал 10 лв., от капитала на „Комплекс
Билд-2“ ООД, ЕИК *;
От Е. М.:
1. 500 дружествени дяла, всеки с номинал 10 лв., от капитала на „Комплекс
Билд“ ООД, ЕИК *;
2. 350 дружествени дяла, всеки с номинал 10 лв., от капитала на „Комплекс
Билд-2“ ООД, ЕИК *;
От Н. Б. и Е. М.:
1. 12,71/17,59 ид.части от недвижим имот с идентификатор
07079.820.297.2.15, находящ се в гр.Б., кв.С., ул.„Е.“ № *, ет.*, гараж *,
2. 15,01/20,76 ид. части от недвижим имот с идентификатор
07079.820.279.2.18, на горепосочения адрес, гараж *;
3. 13,79/19,07 ид.части от недвижим имот с идентификатор
07079.820.279.2.17, на горепосочения адрес, гараж *;
4. 46,16/63,85 ид. части от недвижим имот с идентификатор
07079.820.279.2.3, на горепосочения адрес, ет.*, ап.*;
5. 37,74/52,20 ид. части от недвижим имот с идентификатор
07079.820.279.2.1, на горепосочения адрес, ет.*, ат.*;
6. 57/432 ид. части от поземлен имот с идентификатор 07079.820.279 по
КККР на гр.Б., с площ от 432 кв.м., в кв.С. ул.„М.“ № *, урбанизирана
територия, ниско застрояване да 10 м., представляващ УПИ I-665, кв.37
по плана на гр.Б., кв.С.;
7. 1/8 ид. част от поземлен имот с идентификатор 07079.611.133 по КККР на
гр.Б., на ул.„С.“ № *, с площ от 255 кв.м., урбанизирана територия, при
ниско застрояване до 10 м., представляващ УПИ с пл. №1575, кв.92 по
ЗРП на гр.Б.;
8. Недвижим имот с идентификатор 07079.611.133.4.1, в гр.Б., ул.“С.“ №*,
ет.*, ап.*;
9. Сумата от 3390 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил „Нисан-Микра“, рег. №*, дата на първа
регистрация 11.08.2006г., придобит на 01.09.2011г.
Решаващият съд е приел, че след като по престъпното деяние,
3
послужило като повод за образуване на проверка по ЗОНПИ, ответникът Б. е
оправдан, поради липса на извършено от него престъпление, липсват данни за
получени облаги от такава дейност и отнемане на имущество в полза на
държавата не може да бъде постановено. А дори да са извършени нарушения
на данъчното законодателство и неплатени данъци в размер на 6856,92 лв., за
годините 2009-2011г., не се установява с тях да е придобито имущество или да
са налични в края на проверявания период, тъй като задълженията са били
погасени.
Така постановеното решение, преценено служебно, съобразно
изискванията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от
законен състав на компетентния съд по надлежно предявени и допустими
искови претенции в редовно развило се съдебно производство.
По правилността на решението:
Искът е за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество и има правното си основание в чл.153, ал.1, вр. чл.107 ЗОНПИ.
Съгласно посочените текстове, комисията предявява иск за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество, когато може да се
направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно
придобито. Обосновано предположение е налице, когато след проверка се
установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
Проверка се извършва, когато лице е привлечено като обвиняем за
престъпления, посочени в чл.108, ал.1, както и в случаите по следващите
алинеи на чл.108 ЗОНПИ. Според §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, „значително
несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имущество и нетен
доход, който надвишава 150000 лв. за целия проверяван период.
Съгласно ТР № 4 от 18.05.2023г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021г. на ОСГК,
не представлява „имущество“ по смисъла на § 1, т.4 от ЗОНПИ и не участват
при определяне размера на несъответствието по §1, т.3 получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен източник, както и сумите
от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не
подлежат на отнемане паричната равностойност на получени суми с
неустановен законен източник, както и суми от придобитото и в последствие
отчуждено или липсващо имущество, за което не е установен законен
източник на средства, в случай че те не са налични в патримониума на лицето
в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество.
В случая, производството по ЗОНПИ е започнало с проверка по издаден
протокол от 14.03.2019г., след получено на 13.03.2019г. уведомление от
Окръжна прокуратура-Бургас за привличане на Н. С. Б. в качеството на
обвиняем по ДП № 22/2015г. на ОСО при ОП-Бургас, пор. № 586/2014г. на
ОП-Бургас за това, че в периода 28.04.2010 – 26.04.2012г. в гр.Бургас, пред ТД
на НАП-Бургас, в качеството на местно физическо лице по чл.4, ал.1, т.1
4
ЗДДФЛ, при условията на продължавано престъпление, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
сумата от 6856,93 лв., дължим данък по чл.50 ЗДДФЛ за тригодишен данъчен
период от 01.01.2009г. до 31.12.2011г., като потвърдил неистина в три броя
данъчни декларации, престъпление по чл.255, ал.4, пр. 1, вр. ал.1, т.2, предл.1,
вр. чл.26, ал.1 НК, което попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ.
С получено на 04.12.2019г. писмо от ОП-Бургас, комисията е уведомена,
че с постановление от 26.08.2019г. е прекратено наказателното производство
по повдигнатото обвинение срещу Б., поради липса на осъществен състав на
престъпление от общ характер.
Въпреки това, с решение № 2391/16.12.2020г. КОНПИ е образувала
производство срещу Б. и съпругата му за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, като с определение № 261056 от
21.12.2020г. по ч.гр.д. № 2867/2020г. на Окръжен съд – Бургас е допуснато
обезпечение на бъдещия иск по чл.153 ЗОНПИ, с налагане на обезпечителни
мерки върху имущество на ответниците. Последвало е решение
742/24.03.2021г. на комисията за внасяне на искова молба по чл.153 ЗОНПИ
против Н. Б. и Е. М.. Разглежданият иск е предявен на 29.03.2021г. за отнемане
в полза на държавата на имущество на стойност 1164950,76 лв.
В хода на процеса, с молба от 05.10.2023г. е направен частичен отказ от
иска и е изменен размерът на претенцията, като общата стойност на
предявеното за отнемане имущество е намалена на 413958,80 лв. В анализа за
целия проверяван период, извършен в писмената защита на ищцовата страна
пред първата инстанция, при позоваване на изготвената по делото съдебно-
икономическа експертиза във вариант 2 на въпросите на ищеца, с корекциите
направени в съдебно заседание на 14.05.2024г., е заявено придобито и налично
в края на периода имущество на ответниците на обща стойност 214349,95 лв.,
включващо: дружествени дялове – 15100 лв., МПС – 11154,30 лв., недвижими
имоти – 186010 лв. и крайно салдо по сметки – 2085,65 лв. При доходи,
приходи и източници на финансиране от 1148902,64 лв. и обичайни и
извънредни разходи от 1820631,68 лв., нетният доход на семейството е
посочен в отрицателна стойност от -671729,05 лв. Като резултат е заявено
„значително несъответствие“ по смисъла на закона от минус 886079 лв.
Видно от писмената защита на ответниците пред първата инстанция,
същите са възприели заключението на съдебно-икономическата експертиза с
посочен по-висок размер на имуществото от 224564,30 лв.
При горните обстоятелства, настоящата инстанция приема за установено
по делото придобито от ответниците през проверявания период имущество,
налично в края на периода, в посочения в експертното заключение размер -
214349,95 лв.
Спорен е въпросът за нетния доход на Б.и, като резултат от приходите и
разходите на семейството за проверявания период 14.03.2009 – 14.03.2019г. В
тази насока се установява следното:
Н. С. Б. е роден на 10.05.1968г. На 15.12.2007г. е сключил брак с Е. М., от
5
който има родени две деца – М, род. на *. и Р*, род. на *. От предходен брак
има син, К. Б., род на *.
От изслушаната пред първата инстанция съдебно-икономическа
експертиза се установява, че към началната дата на проверявания период
ответниците са разполагали със парични суми по банкови сметки в общ
размер от 13439,95 лв. (сбор от сумите в таблица на л.42 от заключението).
Установената със свидетелски показания сума от 30000 лв. не следва да бъде
приета като налична в началото на проверявания период, тъй като дори и да е
получена на сватбеното тържество на ответниците през 2007г., липсват
доказателства същата да е била налична в брой след толкова продължителен
период от година и три месеца по-късно. Що се отнася до сумата от 97000 лв.,
изтеглен на каса остатък от получен на 03.10.2008г. по банков път върнат заем
от „Ел Ен Партнърс“ ООД в размер на 151744,64 лв., настоящата инстанция
също не приема за налични у семейството в брой към 14.03.2009г., предвид
данните за извършени след получаване на сумата разходи за придобити
недвижими имоти: на 07.10.2008г. - закупен гараж, както и по отстъпено на
22.05.2008г. право на строеж – извършено строителство на апартамент в гр.
Бургас.
За целия проверяван период Б.и са получили доходи от трудови,
служебни и приравнени на тях правоотношения на обща стойност 59154,14
лв., както и изплатени доходи от фирми – 324908,63 лв., а така също и
приходи от изплатени обезщетения и помощи – 16126,63 лв. Имат приход и от
изплатени по банкови сметки лихви – 7953,44 лв. и още получени суми по
банкови сметки от роднини по права линия – 19931,30 лв. и застрахователни
обезщетения – 523 лв. Получили са и финансиране по кредити в общ размер
от 245565,85 лв. От продажба на МПС имат приход от 37378 лв., от продажба
на недвижими имоти: 1. гараж № 1 с идентификатор 07079.653.225.1.32 по
КККР на гр.Б. – 17400 лв.; 2. апартамент № 33, в едно със склад № 21 в
сграда в УПИ IX-3, кв.141 по плана на ж.к.„М.“, гр.Б. – 43000 лв.; 3. ½ ид.ч.
от апартамент с идентификатор 07079.653.493.3.16 по КККР на гр.Б. – 17000
лв. (посочените три имота са придобити преди проверявания период); 4.
88,67% от апартамент № 2 с идентификатор 07079.611.133.4.2 по КККР на
гр.Б., придобит с дивиденти, заеми от роднини и продажба на недвижим имот
– 165546,89 лв. Ответниците са били финансирани и със заеми от трети и
свързани лица със суми общо в размер на 65000 лв. Получили са и суми от
възстановени заеми от „Крос Инвест Билд“ ООД – 63650 лв. и възстановени
допълнителни вноски от „Комплекс Билд“ ООД – 52456,11 лв., а също от
отчуждени дружествени дялове – 5000 лв. Общият сбор на посочените суми е
в размер на 1154033,94 лв. (при 1148902,64 лв., съгласно таблица на л.22 от
експертното заключение, с разликата при паричната сума в началото на
периода).
Към така посочената обща сума следва да се прибавят и 97059,46 лв.,
установени от НАП като приход по РА от 24.09.2015г., с който са начислени
данъчни задължения на Б. по ЗДДФЛ в размер на 6856,93 лв. и лихви –
6
3206,78 лв., както и вноски за здравно осигуряване от 34479,51 лв. и лихви -
1625,07 лв., платени от ответника. Касае се за преведени суми по банкови
сметки на ответника от трети лица, които са закупили апартаменти от „Крос
Инвест Билд“ ООД, в което Б. е бил съдружник и управител. Въпросните
плащания не могат да бъдат квалифицирани като незаконен източник на
средства, тъй като са извършени по незабранени от закона сделки.
Обстоятелството, че сумите не са били надлежно декларирани пред данъчната
администрация, констатирано при извършената ревизия, съставляващо
данъчното нарушение, е отстранено с начисляване на дължимия данък и
заплащането му от данъчно задълженото лице. Като краен резултат, доходите,
приходите и източниците на финансиране на ответниците за периода са в общ
размер от 1251093,40 лв.
Обичайните разходи за издръжка на домакинството, съобразно броя на
членовете в семейството по данни на НСИ, включително за детето К. е
139607,71 лв. (л.59 от СИЕ). Разходите за погасителни вноски по кредити,
вноски на съдружник в търговски дружества и върнати заеми са на стойност
658247,57 лв., за платени застрахователни премии – 13022,98 лв., за платени
данъци – 31194,92 лв., за задгранични пътувания – 43767.85 лв. (при
съобразяване на гласните доказателства за отсядане на ответниците при
посещенията им в САЩ у сестрата на Б.), други разходи по банков път –
56389,68 лв., за придобиване на МРС, неналично в края на периода – 200 лв.,
за придобиване на недвижими имоти, неналични в края на периода – 204658
лв. и за придобиване на дружествени дялове – 830 лв. (л.60-63). Общата
стойност на така посочените разходи е в размер на 1147918,71 лв.
При така установените стойности на получените от ответниците доходи,
приходи и източници на финансиране и размера на извършените от тях
обичайни и извънредни разходи, нетният им доход за проверявания период,
съгласно §1, т.8 ЗОНПИ, възлиза на стойност 103174,69 лв.
При сумата от 214349,95 лв. – стойността на придобитото от
ответниците имущество през проверявания период, налично в края на
периода, и сумата от 103174,69 лв. - нетен доход, несъответствието,
изчислено по правилото на §1, т.3 ЗОНПИ, е в размер на 111175,26 лв.
Същият не надвишава предвидената в закона граница от 150 000 лв., поради
което не съставлява „значително несъответствие“ по смисъла на закона.
При липсата на установено по делото „значително несъответствие“ в
имуществото на проверяваните лица, не е изпълнен фактическият състав на
чл.107, ал.2, вр. пар.1, т.3 ЗОНПИ и не може да се направи извод за
обосновано предположение, че ответниците притежават незаконно придобито
имущество, което на основание чл. 153 ЗОНПИ да подлежи на отнемане в
полза на държавата.
Освен това, дори и в хипотезата на значително несъответствие в размера,
поддържан от ищцовата комисия, това не е достатъчно за отнемане на
имущество по специалния закон, като задължение на съда е да извърши
проверка дали престъпната дейност е довела до придобиване на имуществото,
7
подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и
въпросното имущество. В този смисъл е налице практика на ЕСПЧ - § 128-§
138 от Дело Й. и др. срещу България от 23.09.2023г., която следва да бъде
съобразена от националните съдилища. Както е посочено и в решение № 464
от 09.07.2024г. на ВКС по гр.д. № 3939/2023г., IV г.о., връзката може да бъде
пряка – когато имуществото е непосредствено придобито от престъплението,
или косвена – когато придобиването е опосредено чрез трансформации на
средства чрез разпоредителни сделки. Тя може да бъде установена при
условията на пълно главно доказване или чрез обосновано въз основа на
обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика предположение.
Липсата на доказан законен източник на придобиването може да направи
предположението за наличието на такава връзка основателно, но необходимо
условие за това е възможността от доказателствата по делото да се обоснове
извод за влагане на средства, получени от конкретната престъпна дейност, в
имуществото, чието отнемане се иска (вж. решение № 695 от 21.11.2024г. на
ВКС по гр.д. № 3635/2023г., III г.о.).
В случая, не може да се направи обосновано предположение за връзка
между придобитото от ответниците имущество и конкретното престъпно
деяние, дало повод за образуване на производство по ЗОНПИ. При
прекратяване на наказателното производство по повдигнатото срещу Б.
обвинение, поради липса на осъществен състав на престъпление от общ
характер, и то преди образуване на производството по специалния закон,
съществуването на такава връзка е изключено. Освен това, деянието по
обвинението касае периода 2009-2012г., а претендираните за отнемане
притежания – дружествени дялове и недвижими имоти, са придобити в
следващите този период години. От друга страна, сумата, която е установена
като неплатени публични задължения по повдигнатото срещу Б. обвинение, е
надлежно заплатена от същия и не е налична в потримонияма на ответника.
При липсата на установена връзка между извършена от Б. престъпна дейност
и процесното имущество, намесата в мирното упражняване на притежанията
от страна на ответниците не би била в съответствие с изискванията и
гаранциите на Член 1 от Протокол №1 към ЕКПЧОС, който международен
договор има предимство пред вътрешното ни законодателство (чл.5, ал.4 от
Конституцията).
Горният извод се налага и от конституционния принцип по чл.6 от
Конституцията за равни права на гражданите пред закона и недопускане на
дискриминация. Този принцип, отнесен към разглежданата хипотеза, изисква
когато проверяваното лице е престанал да бъде обвиняем, при признато от
надлежните органи неоснователно обвинение, той да бъде равно третиран с
останалите граждани, на които не е повдигано обвинение, като се зачита
правото му, наравно с всеки друг гражданин, мирно да се ползва от своята
собственост и неговите притежания да не бъдат отнемани в полза на
държавата.
С оглед на изложените съображения, предявеният иск е неоснователен и
8
следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до същия извод и е постановил
отхвърлително решение, първоинстанционният съд е произнесъл правилен
съдебен акт, който е обоснован от доказателствата по делото и съобразен с
приложимия закон. Поради това, решението следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция споделя напълно изложените от първата
инстанция подробни и задълбочени мотиви и за пълнота на настоящото
изложение препраща към същите на основание чл.272 ГПК.
По частната жалба:
С обжалваното определение № 2628 от 14.10.2024г., постановено по
реда на чл.248 ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение
искането на КОНПИ за изменение на основното решение в частта за
разноските, досежно възложените в тежест на комисията суми от 49440 лв. в
полза на Н. Б. и 39600 лв. в полза на Е. М., представляващи направени от тях
съдебни разноски за заплатени адвокатски възнаграждения. Решаващият съд е
посочил, че в основното решение са изложени подробни мотиви за така
присъдените съдебни разноски, съобразно материалния интерес по отношение
на всеки един от ответниците по спора, включително и в прекратената част от
първоначално предявените искове, както и предвид обема на делото и
неговата много висока фактическа и правна сложност.
Няма спор по фактите за това, че с два договора за правна услуга от
20.02.2023г. Н. Б. и Ер. М. са възложили на Адвокатско дружество „Н. и
Сребрева“, чрез представляващия адв. Г. Н., осъществяване на процесуално
представителство и защита пред първата инстанция, за което са договорени
адвокатски възнаграждения от 41200 лв. за Б. и 33000 за М., при заплатени от
ответниците по банков път съответно 49440 лв. и 39600 лв., с включен ДДС.
Размерът за Б., при материален интерес от 748763 лв., съобразно чл.7, ал.2, т.6
от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа (НВАР), е 32113 лв., а
за Б.а, при материален интерес от 416186 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.5 НВАР –
21297 лв. Като се вземат предвид проведените по делото 10 съдебни
заседания, обстойно и задълбочено извършените от адвоката всички
необходими процесуални действия – отговор на исковата молба и на
последващи молби на ищеца, поставяне на задачи към експертизите, участие в
съдебните заседание с изслушване на вещи лица и свидетели, изготвяне на
писмена защита, при проведено производство с продължителност от 3 години
и 4 месеца, а също и при съобразяване на максимално високия коефициент за
вида дело по Правилата за оценка на натовареността на съдиите, включително
с добавени три коригиращи коефициента за увеличаване на фактическата и
правна сложност, съобразно §1а, ал.2, т.2 предл.2 от НВАР, настоящата
инстанция намира, че заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения
пред първата инстанция не са прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Присъдените в основното решение на първоинстанционния съд суми са
съответни на обема и сложността на разгледания спор, поради което и не
следва да бъдат намалени.
Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е оставено без
9
уважение искането на ищцовата комисия по чл.248 ГПК, е правилно, като
обосновано и законосъобразно. Частната жалба на КОНПИ е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора в настоящото производство и изрично заявеното
искане в тази насока, в полза на въззиваемите ответници следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция съдебни разноски.
Представен е списък по чл.80 ГПК, в едно с доказателства за платени от тях
адвокатски възнаграждения от по 12500 лв., а с включен ДДС – по 15000 лв.,
за осъщественото от адв. Г. Н. процесуално представителство във въззивното
производство. Размерът на възнагражденията, при материален интерес от
203529 лв. за Б. и 210429 лв. за Б., определен по чл.7, ал.2 от НВАР, възлиза
съответно на 12791 лв. и 13067 лв., общо 25858 лв., която сума надвишава
претендираните общо 25000 лв., без ДДС. Възражението на КОНПИ за
прекомерност е неоснователно, предвид значителната фактическа и правна
сложност на делото, съобразно критериите по §1а, ал.2, т.2 предл.2 от
Наредбата. Извършените от адвоката процесуални действия се изразяват в
изготвени пространни и задълбочени отговори на подадените от комисията
две въззивни жалби, частна жалба и уточняваща молба, явяване в съдебно
заседание и изготвяне на писмена защита. Коефициентът за вида дело според
Правилата за оценка на натовареността на съдиите е най-високият предвиден
за граждански дела, като в случая са налице и допълнително три коригиращи
коефициента за увеличаване на фактическата и правна сложност на
разгледания спор, поради обема на материалите по делото, разгледани повече
от три обективно съединени иска и предмет на производството – повече от 10
вещи и имуществени права.
Комисията – въззивник, на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ, следва да
заплати и дължимата държавна такса за въззивната инстанция, която с оглед
на материалния интерес е в размер на 8279 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 666 от 16.07.2024г., поправено и
допълнено с решение № 848 от 14.10.2024г., последното поправено с решение
№ 855 от 15.10.2024г., постановени по гр.д. № 522/2021г. на Бургаския
окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество против определение № 2628 от
14.10.2024г. по същото гр.д. № 522/2021г. на Бургаския окръжен съд,
постановено по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество –
гр.С. да заплати на Н. С. Б. сумата от 15000 лв., както и на Е. М. М. – 15 000
лв., представляващи съдебни разноски пред настоящата инстанция за
адвокатски възнаграждения, с включен ДДС.
10
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество – гр.София да заплати по сметка на
Апелативен съд- Бургас сумата от 8279 лв., държавна такса за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11