Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1771
24.07.2020
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав,
На петнайсети юли две хиляди и двайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Станка Добрева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 267 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от Н.М.М., ЕГН * с адрес ***, чрез пълномощника адвокат Б.К.
***, с адрес на кантората: област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул.
„Васил Левски” № 51/партер/, срещу Главна
дирекция „Гранична полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град
София 1202, бул. Мария Луиза № 46, тел: 02/9831865, e-mail: ****@***.**, представлявана от директора
гл. комисар Светлан М. Качиков, за заплащане на сумата от 892.00 лева-главница,
представляваща дължимото трудово възнаграждение за положен нощен труд от 148.72
часа, за периода от 01.01.2017 г. до 16.01.2020 г., получени след
преизчисляване с коеф. 1,143 на положения от него нощен труд в дневен и 100.00
лева-обезщетение за забеното плащане на главницата, от настъпване на
изискуемостта до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяването на иска-16.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
Обективно съединените осъдителни
искове по чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 188, ал. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи/ЗМВР/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.
Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник,
като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответникът Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР, своевременно
с отговора на исковата молба, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за
неоснователност на исковете. Твърди, че
е налице е специална нормативна уредба по отношение на полагането и отчитането
на нощния труд на държавните служители по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която
изключва прилагането на общия ред за заплащане на допълнителното възнаграждение
по Кодекса на труда/КТ/, за работници и служители на трудово правоотношение, на
който ищцовата страна се позовава. Не оспорва твърденията от исковата молба, че
за процесния период ищецът М. е заемал полицейска длъжност в РДГП-Бургас към
Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР и е положил посочените 1040 часа нощен
труд. Не ангажира доказателства.
В хода на делото, с определение на
съда от 15.07.2020 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, след приемането на
заключението на експертизата, е прието увеличение на осъдителните искове, както
следва: за главния иск от първоначално предявения размер от 892 лева за 148.72
часа извънреден труд до размера от 1487.06 лева за 156.75 часа извънреден труд;
за акцесорния иск от първоначално предявения размер от 100 лева до размера от
223.13 лева, за периода от 30.04.2017 г. до 16.01.2020 г.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните
намира, че осъдителните искове по делото са основателни, поради следното:
Не се спори между страните, че ищецът Н.М.М.,
с ЕГН * в процесния период от 01.01.2017 год. до 16.01.2020 год., е държавен
служител, в служебно правоотношение с Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР,
на длъжността „полицейски инспектор“ в група ОДЧГКИЦ от сектор РКЦ към
Регионална дирекция „Гранична полиция”-Бургас, който за процесния период е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови дежурства, по месечни
графици/държавен служител, по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/. На
доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките
между тях/чл. 153 от ГПК/.
Спори се по делото дали при
определянето на възнаграждението на ищеца М. за нощния труд, през процесния
период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения
в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се
определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143.
По предвиждането на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа, с което се разрешава спора
по делото дали процесното възнаграждение има характер на допълнително.
Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият правен
спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен труд е
извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния период
подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в ЗМВР и
КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете прилагателни
имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време/чл.
143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22,00 до 6,00 часа,
съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът, който се полага
от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предвиждането на чл. 140, ал. 2 от КТ. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира, по
предвиждането с нормата на чл. 187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно,
процесният нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с негова заповед, по
регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите ДВ бр. 97 от 2017
г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически допълнителното възнаграждение за нощен труд
на ищеца М. е било начислено и изплатено по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60
от 2 август 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр. 99 от 13 декември 2016 г.), и Наредба
№ 8121з-908 от 02.08.2018 г.(обн. ДВ. бр. 67 от 14 август 2018 г.), с които е предвидено,
че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Това означава, че за целия процесен период
съотношението между дневен и нощен труд е с коефициент 1-ца(8 часа нощен труд
към 8 часа дневен труд). Размерът на възнаграждението е определен с издадените
от министъра на вътрешните работи заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и
последващата 8121з-1429/23.11.2017 г. За целия процесен период за всеки
отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните
служители и служители на МВР, включително ищеца М. е било изплащано
допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0.25 лева на час. За
период преди процесния, с чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. за реда за организация и разпределение на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи, действала до 01.04.2015 г., при сумираното отчитане на
отработеното време между 22,00 и 6,00 часа, общият брой на часовете нощен труд
се е умножавал с коефициент 0.143. Не се спори между страните по делото, че нощният
труд за процесния период е отчитан от с нарочни протоколи и изплащан с платежни
бележки, по които е работила допуснатата, изслушана и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза.
Предвид изложеното от фактическа
страна, очевидно е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188,
ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в процесното
правоотношение. Последната предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.
Специалната закрила сама по себе си включва действието на разпоредбите на
по-високия нормативен акт по отношение на лицата за които е предвидена, за да
се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители от системата на МВР
да получават да положения нощен труд възнаграждения при условията на КТ. По
предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. В конкретния случай, горепосочените наредби и заповеди на министъра на
вътрешните работи, за определянето на размера на допълнителното възнаграждение
за нощен труд определят по-ниска стойност от предвидената по КТ, респективно
наредбата която е предвидил с действието си, в хипотезата на сумирано отчитане
на работното време, на тримесечие. Поради това процесното допълнително
възнаграждение следва да бъде определено по предвижданията на нормативния акт
от по-висока степен/чл. 188, ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на работни нощни смени на
ищеца М., императивно нормата на 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното
време на тези държавни служители се изчислява сумирано за тримесечен период. Работодателят, каквото качество има и органът по
назначението, има задължението, като насрещна престация за
предоставената му и използвана работна сила, да
заплати възнаграждението на работника или служителя за положения труд/чл. 128,
т. 2 от КТ/. Правилото на чл. 242 от КТ, за възмездност на
положения труд, е от публичен ред и не може да бъде дерогирано от страните по
трудовото, респ. служебното правоотношение. От заключението на съдебно-счетоводна
експертиза съдът установява, че за процесния период от 01.01.2017 г. до
16.01.2020 г. ищецът М. е положил нощен труд, както следва: за 2017 година-504
часа, за 2018 година-312 часа, за 2019 година-256 часа и за 2020 година към 16
януари-24 часа, общо 1096 часа нощен труд, реално положен. Преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 1252.75 часа за целия период, разлика от 156.75 часа.
Съгласно методиката, по която се изплаща извънредния труд при ответника, за него
се следва възнаграждение от 1487.06 лева,
до който размер е увеличен осъдителният иск по делото, поради което, като
основателен доказан, следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на главния иск повлича
основателност и на акцесорната претенция за обезщетение/лихва/. Поканата за
плащане, предвидена с нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, не е необходима, защото
се касае за срочно задължение-плащане на трудово възнаграждение. Срокът кани
длъжника за изпълнение. В срока на забавата кредиторът неоснователно е бил
лишен от облагата да ползва парите си. Относно размера на акцесорната претенция
за забавеното плащане на допълнителното трудовото възнаграждение, по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за периода от 30.04.2017 г. до 16.01.2020 г., съдът кредитира
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза по делото, от която
установява, че той възлиза на стойност от 223.13 лева. Ето защо, приема, че
акцесорният иск по делото, като основателен и доказан, в увеличения размер,
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и нормите на
чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва
да бъде възложено заплащането на направените по делото разноски от ищеца М., съобразно
събраните доказателства, в размер на 350.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение и разноските по делото от 339.48 лева, в полза на бюджета на
съдебната власт, включващи изплатеното от бюджета на Районен съд-Бургас
възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза от 230.00 лева и
държавна такса за производството от 109.48 лева. Възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не може основателно да
се слуша по делото, поради правната сложност на делото и обстоятелството, че с
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ред. ДВ бр.
7 от 22.01.2019 г. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела, както в конкретния случай, възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно, при минимален размер на адвокатските възнаграждения от 300.00 лева
по всеки от исковете/чл. 8, ал. 1, т. 1 от същата наредба/.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град
София 1202, бул. Мария Луиза № 46, да заплати на Н.М.М., ЕГН *
с адрес ***, сумата от 1710.19 лева(хиляда седемстотин и десет лева и деветнадесет стотинки), от която 1487.06
лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително
възнаграждение за положен 156.75 часа нощен труд, в периода от 01.01.2017 г. до
16.01.2020 г., на изпълняваната длъжност „полицейски инспектор “ в група
ОДЧГКИЦ от сектор РКЦ на Регионална дирекция „Гранична полиция”-Бургас, на
структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР и 223.13 лева-обезщетение
за забавеното плащане на главницата/лихва/, за периода от 30.04.2017 г. до
16.01.2020 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на
главния иск-16.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Главна дирекция
„Гранична полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град
София 1202, бул. Мария Луиза № 46, да заплати на Н.М.М., ЕГН *
с адрес ***, направените по делото
разноски, в размер на 350.00(триста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град
София 1202, бул. Мария Луиза № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото от 339.48
лева(триста тридесет и
девет лева и четиридесет и осем стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия: Р. Кирякова
Вярно с оригинала!
С. Добрева