Р Е Ш Е Н И Е
260018/29.3.2021г.
29.03.2021г.,
гр.Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики
Преслав, в публично съдебно заседание, на шестнадесети март през
две хиляди и двадесет и първа
година, в следния състав:
Районен съдия: М. Марков
при секретаря М.Василева, като разгледа
докладваното от съдията,
гражданско дело №548 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.415, ал. 1, вр. с
чл.422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за съществуване на
вземането.
Производството
по делото е образувано по повод предявени от „А.З.С.Н.В.“ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев СРЕЩУ В.Д.М. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване, положителни установителни
искове с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 1000,00 лв.
(хиляда лева) – главница за периода от 14.07.2016 г. (датата на сключване на
договора за кредит) до 12.10.2016 г. (падежът на погасителната вноска) за погасяване на задължения по договор за кредит
№ **********, сключен на 14.07.2016 г., с ДОГОВОРНА ЛИХВА в размер на 33,34 лв.
(тридесет и три лева и 34 стотинки) за периода от 14.07.2016 г. (датата на
сключване на договора за кредит) до 12.10.2016 г. (падежът на погасителната
вноска), с ЛИХВА за забава в размер на 1621,86 лв. (хиляда шестстотин двадесет
и един лева и 86 стотинки), за периода от 14.07.2016 г. до 17.09.2020 г. и ЗАКОННАТА
ЛИХВА върху главницата, от датата на подаване на заявлението –
17.09.2020 г., до изплащане на вземането. Претендират се и разходите в
заповедното и съдебното производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Налице са
неизпълнени задължения по договор за кредит № **********, сключен на 14.07.2016
г. между „4финанс” ЕООД и В.Д.М., вземанията по който договор са прехвърлени от
„4финанс” ЕООД н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с рамков договор за продажба на вземания
(цесия) от 19.11.2019 г. и приложение № 01/19.11.2019 г. към него. Длъжникът е
уведомен за цесията с писмо от 05.12.2019 г.
Предвид
неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е
учредено заповедно производство, по което в полза на заявителя е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Подадено е възражение от
ответника. На ищеца е указано и за него е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е
подал отговор на исковата молба. На същия са му изпратени и е получил
исковата молба, с всички приложения към нея. Не се явява или представлява в
съдебно заседание. Не сочи доказателства.
Ищецът
чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че
поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условия за това.
Съдът
е събрал като относими по делото представените с ИМ писмени доказателства – Договор
за кредит № **********/14.07.2016 г. между В.Д.М. и „4финанс“ ЕООД гр. София;
Общи условия на договора за кредит, влезли в сила на 19.02.2016 г.; Договор за
кредит № **********/09.09.2016 г. между В.Д.М. и „4финанс“ ЕООД гр. София; Общи
условия на договора за кредит, влезли в сила на 19.02.2016 г.; Договор за кредит
№ **********/14.09.2016 г. между В.Д.М. и „4финанс“ ЕООД гр. София; Общи
условия на договора за кредит, влезли в сила на 19.02.2016 г.; 3 броя преводни
нареждания от 14.07.2016 г., 09.09.2016 г. и 14.09.2016 г.; Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.11.2019 г. между „4финанс“ ЕООД гр.
София и „А.з.с.н.в.“ ЕАД гр. София; потвърждение за сключена цесия на ос. чл.
99, ал. 3 от ЗЗД изх. № 10620/27.11.2019 г.; пълномощно от „4финанс“ ЕООД гр.
София в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД гр. София, с нот. заверка рег. №
17618/18.11.2019 г. на нотариус в район на Районен съд – София; уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия) изх. № УПЦ-П4Ф/********** ОТ
03.12.2019 г. и известие за доставяне, получено на 09.12.2019 г.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Предявени са положителни установителни искове, съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване с правно
основание чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец
съществува вземане против ответника в посочения размер, както и законната лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК
на кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е
направено в законния срок. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК,
ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено
решение. Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането на
съда по чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 ГПК.
С
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и правилата на доказателствената тежест, по
силата на които ответникът следваше да установи изпълнението на претендираните
парични задължения, съдът приема, че предявените искове за изпълнение на
договорни задължения са вероятно основателни.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238
ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
На основание чл.78
ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради
което следва да бъде уважено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.Д.М.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
дължи на кредитора „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев,
следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
постановена по ч.гр.д. №435/2020г. по описа на РС-В.Преслав:
1000,00 лв. (хиляда лева) – ГЛАВНИЦА
за периода от 14.07.2016 г. (датата на сключване на договора за кредит) до
12.10.2016 г. (падежът на погасителната вноска) за погасяване на задължения по договор за кредит
№ **********, сключен на 14.07.2016 г.
33,34 лв. (тридесет и три лева и 34
стотинки) - ДОГОВОРНА ЛИХВА за периода от 14.07.2016 г. (датата на сключване на
договора за кредит) до 12.10.2016 г. (падежът на погасителната вноска);
1621,86 лв. (хиляда шестстотин
двадесет и един лева и 86 стотинки) - ЛИХВА за забава за периода от 14.07.2016
г. до 17.09.2020 г.
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.09.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В.Д.М. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати н. „„А.З.С.Н.В.“ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев - сума в общ размер на 564,87 лева, от които 461,77
лева – разноски в исковото производство
и 103,10 лeва - разноски в заповедното
производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се
приложи ч.гр.д.
№435/2020г. по описа на РС-В.Преслав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: