Р Е Ш Е Н И Е
№
30.11.2020 г., гр. Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публичното съдебно заседание, проведено на 18.11.2020
г., в състав:
председател: Атанас Х.
при секретаря Светлана Лазарова Илиева като разгледа
докладваното от съдията Атанас Х. търговско дело № 53 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ, чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, при условията на
субективно и обективно съединяване.
Производството е
образувано по предявени от ищеца "Банка
ДСК" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1036, р-н Оборище, ул. Московска № 19, Телефон: 0700 10 375,
представители: Диана Дечева Митева, Виолина Маринова
Спасова, Славейко Любомиров Славейков, Арно Рене Жюлиен Льоклер, Боян Филипов Стефов, Доротея Николаева
Николова-Илчева, начин на представляване: всеки двама измежду: Главния изпълнителен директор, Изпълнителните
директори и Прокуристи, заместило
по реда на чл.227 ГПК първоначалния
ищец "ЕКСПРЕСБАНК" АД,
ЕИК *********, чрез
пълномощника Валентин Данков Бакалов – юрисконсулт, срещу:
-
"СВИЛЕКС" ЕООД, ЕИК *********,
Седалище и адрес на управление Държава: България, Област: Разград, Община:
Разград,
Населено място: гр. Разград, п.к. 7200, бул./ул. ул. Мачин № 2, вх. А, Телефон:
084/661638, Факс: 084/661638, Адрес на електронна поща: *********@*****.***, с управител С.Х.И., едноличен собственик на капитала: С.Х.И.,
-
Т.Т.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***
-
С.Х.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***,
обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 430 ал.1 и 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1,
пр. І ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
за установяване
съществуване на вземане в полза на ищеца срещу ответниците като солидарни длъжници за следниите суми:
-
16 666,70 евро – главница по
Договор за кредит за финансиране на инвестиции „Партньор“ № 109 от
03.09.2014г., ведно със законна лихва, считано от 19.06.2019г. до окончателното
плащане,
- 1 878,00 евро - договорна лихва,
за периода от 04.05.2018 до 18.06.2019 година,
- 52,04 евро - такси по кредита,
всички суми - предмет на издадена
Заповед № 2787 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 24.06.2019г. по ч.гр.гр.дело № 1217/2019г. по описа на РС –
Разград.
Претендират се разноски както в
заповедното така и в настоящото исково производство.
В исковата молба се твърди, че между
банката и първия ответник, като кредитополучател, и втория и третия ответници
като солидарни длъжници, е сключен Договор за кредит за финансиране на инвестиции „Партньор“ № 109 от
03.09.2014г. в размер на 50 000 евро и срок за погасяване 03.12.2019г. с договорена
лихва. Твърди, че от м. май 2018г. е налице неплащане на
дължимите вноски по кредита. На основание чл. XVIII.1. от договора за кредит била настъпила предсрочна изискуемост на
вземането, като до длъжниците са изпратени и получени Покани за доброволно
изпълнение, и с които кредита е обявен за предсрочно изискуем.
Твърди, че ответниците не са
изпълнили в срок задълженията си за погасяване на задълженията по договора.
Излага, че за вземанията си банката
се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С оглед
постъпили възражения и на основание чл.415 ГПК е предявил настоящия
установителен иск. Ищецът обосновава правния си интерес от проведено заповедно производство и
издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на документ по чл. 417 ГПК по горецитираното заповедно
производство, срещу
която длъжниците са възразили своевременно.
В срока за отговор по чл.367 ал.1 ГПК, е постъпил отговор само от ответника С.Х.И., чрез назначения му на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адвокат Дияна Дончева Димитрова от АК Варна. Намира иска за допустим, но
неоснователен и недоказан, поради което моли за неговото отхвърляне. Излага
подробни съображения. Прави възражения за нищожност на клаузите в Общите
условия относно определяне на договорната възнаградителна лихва, тъй като
същите са неравноправни, на осн. чл. 143 ЗЗП. Не се противопоставя на
представените с исковата молба писмени доказателства и назначаване на ССЕ, като
моли да се поставят допълнителни въпроси по експертизата.
Останалите двама ответници не
депозират отговор на исковата молба.
В срока по чл.372 ГПК от ищеца не
е постъпила допълнителна молба.
С оглед липсата на допълнителна
искова молба, размяна по реда на чл.373 от ГПК не е извършена.
В открито съдебно
заседание, при редовност в призоваването, за ищеца се явява пълномощникът му
главен регионален юрисконсулт Людмила Николаева И.. Поддържа исковата молба и
претендира разноски. Представя и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
За ответника "СВИЛЕКС" ЕООД, при редовност в призоваването, с
призовка връчена чрез управителя му С.Х.И. /л. 207 РОС/, не се явява
представител. Не изразява становище по исковете.
Ответникът С.Х.И., при редовност в призоваването с призовка връчена му
лично /л. 206 РОС/, не се явява. Представителят му адвокат Дияна Димитрова от
АК – Варна, редовно призована с призовка връчена лично /л. 205 РОС/, не се
явява. Същата депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в
нейно отсъствие. Излага подробни съображения за неоснователност на исковите
претенции и моли същите да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Ответникът Т.Т.И., при редовност в призоваването с призовка връчена й
лично /л. 199 РОС/, не се явява, не изпраща представител и не изразява
становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, като се
установява и от приетите писмени доказателства, че по подаденото заявление от
ищеца е издадена Заповед № 2787 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК от 24.06.2019г. по ч.гр.гр.дело № 1217/2019г. по
описа на РС – Разград и изпълнителен лист, с който на ответниците
е разпоредено солидарно да заплатят на ищеца сумите предмет на настоящото
производство.
Не е спорно, че срещу
горепосочената заповед за незабавно
изпълнение са постъпили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражения от всички длъжници – сега ответници.
В указания
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, ищцовата страна
е предявила разглеждания в настоящото производство иск по реда чл. 422 ГПК за установяване на вземането
си.
Не е спорно, че е бил
сключен по Договор за кредит за
финансиране на инвестиции „Партньор“ № 109 от 03.09.2014г. между ищеца - като кредитодател, първия ответник – като кредитополучател,
а втория и третия ответник – като солидарни длъжници /л.10-17 ВОС/. По силата на този договор е предоставен кредит в размер на 50 000 евро.
Съгласно чл. 10
от договора – за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на БЛПSGEБ /базисен
лихвен процент на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/, увеличен с надбавка 3.55,
като към датата на сключването на договора БЛПSGEБ
е в размер на 3.95 %. В чл. 11 от договора е
предвидено наказателна лихва над лихвата по т. 10 при просрочеие или предсрочна
изискуемост - 3 %. В чл. 13 е предвидена
такса за управление в размер на 1.5 % годишно
за първата година и 1 % годишно върху остатъка от кредита за всяка
следваща година до издължаването на дълга. В чл. 14 е предвидена такса
ангажимент в размер на 1% годишно върху неусвоената част от кредита. В раздел IX.6 от Общите условия е предвидено, че ако
натрупаните нетни кредитни обороти /без оборотите по усвояване на този и други
кредити/ по разплащателните сметки на Кредитополучателя за последния месец са
по - малко от 4 % от нетните приходи от продажби за предходната календарна
година, и по - малко от 12 % процента за последните 3 месеца, банката ще
олихвява задължението на кредитополучателя с номинална годишна лихва с 2.5
пункта по-висока от посочената в Индивидуалния договор. Проверката на кредитния
оборот обхваща периода от 90 календарни дни, предхождащи падежната дата на
месеца, през който се извършва проверката /л.10-15 ВОС/.
В раздел XVII.1 от Общите условия е предвидено, че при забава на
плащането на цяла или част от погасителната вноска за главница или лихва,
продължила повече от два месеца, както и при забава на две поредни вноски
залихва и/или главница, независимо от срока на забава, цялото остатъчно
задължение на настоящия договор става предсрочно изискуемо.
Ищецът изпратил
покани до тримата ответника, с които ги увидомил, че в резултат на допуснато
просрочие по XVII.1 от Общите условия обявява задължението им за
предсрочно изискуемо. Същевременно поканил ответниците да погасят задължението
си в 7 дневен срок от получаването на поканата. До първия и втория ответник
поканата е връчена на 14.05.2019г. /л. 7-8 ВОС/, а до третия – на 12.06.2019г.
/л.9 ВОС/.
Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено пред РРС на
20.06.2019г. /л. 3 РРС/.
По делото е
изготвена съдебно счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно
/209-215, 237-242 РОС/. Видно от същото е че: Договорения кредит в размер на
50 000.00 евро е усвоен на 11.09.2014г.
по разпащателна сметка с титуляр ответника „СВИЛЕКС“ ЕООД. Размерът на
непогасената главница по кредита е 16
667.70 евро. Последната направена вноска по кредита е от 03.04.2018г. Лихвеният
процент по договора не е надвишавал този постигнат при сключването – 7.50,
освен в случаите по раздел IX лихви и промяна
на лихвениет условия т. 6 от общите уславия по същия. Изчислени са дължимите
договорни лихви за процесния период, съобразно част I 10 и 11 от Договора, съобразно част IX от общите
условия, като размерите им съответстват на исковата претенция.
Безспорно се
установява и претендираната такса в размер на 52.04 евро.
При така установената
по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Предявеният в
настоящето производство иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл. 417 ГПК заповед за
изпълнение на парични задължения. От данните по заповедното производство се
установява идентичност на претендираните вземания в двете производства, поради
което и с оглед обстоятелството, че искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, същият се явява
процесуално допустим.
По същество на
доводите:
В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да
докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ -
възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно
правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно
или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното
изпълнение на облигационното задължение да е възможно. В случая безспорно се
установи, сключването на горепосчения договор между страните
по делото.
Установи се, че последната
вноска по кредита е от 03.04.2018г. След товане са извършвани
плащания по кредита, поради което от 04.05.2018 г. е ответниците са в
забава.
Освен обективната
предпоставка – наличието на просрочени задължения, за да се трансформира
кредита в предсрочно изискуем следва да е налице изрично изявление на кредитора
до длъжниците.
С Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 бе
прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без
да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. В случая се установи, както и обективната предпоставка - неплащането на определен брой вноски, така и
субектвината предпоства – надлежно уведомяване на ответниците. Предвид
изложеното в хода на съдебното дирене се установи банката ищец е упражнила
правото си да обяви кредита предсрочно изискуем и е уведомила
кредитополучателите за предсрочната изискуемост.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно
осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. В настоящия казус ищецът устранови съществуването на валидно
договорно правоотношение по процесния договор, по което е изпълнил задължението си да предостави на
първия ответник - кредитополучател
кредитен ресурс в уговорения размер, при неосъществяване на дължимия резултат
от насрещната страна, а останалите ответници са солидарни длъжници, поради което исковете са доказани по основание.
По възражението, че не са били налице предпоставки по чл. 417, т. 2 ГПК.
Липсата на предпоставки по чл. 417,
т. 2 ГПК, въпреки която е издадена заповед за изпълнение, може да доведе до отмяна
на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения
изпълнителен лист, но не и до недопустимост на исковия процес по чл. 422 ГПК, заведен в срок от кредитора – заявител. Така и постановеното в производството по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 710 от 2.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2241/2019 г., II
т. о., ТК.
По възражението, за наличие на неравноправин клаузи
по см. на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, явяващи се нищожни, на
осн. чл. 146 ЗЗП.
Създадена е константна
практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. на ВКС,
ТК, І т. о. и решение № 84/20.07.2017 г. по
т. д. № 1934/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., съгласно която физическо лице -
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят
е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и
да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност.
За да установи качеството "потребител" на съответното физическо лице,
съдът е длъжен да извърши конкретна преценка съобразно обстоятелствата и
доказателствата по делото. Обезпечението
на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е
съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка
търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например участва в неговото
управление или има мажоритарно участие в същото.
В ЗЗП българският
законодател е дал легални определения на термините потребител, търговец,
производител, доставчик и вносител, съответно в § 13, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от
Допълнителните разпоредби, аналогични на определенията за потребител, продавач
на стоки и доставчик на услуги съгласно чл. 2, б.
"б" и б.
"в" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори. Съгласно
§ 13а, т. 9
ДР на ЗЗП разпоредбите на посочената директива са въведени в
националното законодателство. На основание чл. 267, § 1,
б. "б" ДФЕС и чл. 628
ГПК това понятие следва да бъде тълкувано в съответствие с практиката на СЕС, обективирана
в решение от
09.07.2014 г. по дело С–348/14, M. Bucura срещу SC
Bancpost SA, решение от 03.09.2015 г. по дело
С–110/14, Horatiu O. Costea срещу SC
Volksbank Romаnia SA, определение от 19.11.2015 г. по дело
С–74/15, Dumitru Tarcau, I. Tarcau срещу Banca Comerciala
Intesa S. Romania SA и др. и решение от 14.03.2013 г. по дело
С–419/11, Ceska sporitelna, a. s.
срещу G. Feichter. В решението по дело С–348/14
СЕС е приел, че в обхвата на понятието "потребител" по чл. 2, б.
"б" на Директива 93/13/ЕИО попада физическо
лице, което е в положението на съдлъжник в рамките на договор, сключен с
търговец, когато то действа за цели, които са извън неговата търговска или
професионална дейност. В решението по дело С–110/14 е
изразено разбирането относно понятието "потребител" за адвокат,
сключил договор за кредит, обезпечен с договор за ипотека, сключен с
адвокатското дружество: "Член 2, буква
"б" от Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува
в смисъл, че физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което
сключва договор за кредит с банка, в който не се уточнява предназначението на
кредита, може да се счита за "потребител" по смисъла на тази
разпоредба, ако договорът не е свързан с професионалната му дейност. В това
отношение не е от значение обстоятелството, че породеното от същия договор
задължение е обезпечено с ипотека, учредена със сключен от това лице в
качеството му на представител на собствената си адвокатска кантора договор
върху притежаван от тази кантора и предназначен за упражняване на
професионалната му дейност недвижим имот. " Определението по дело С–74/15 е
постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от национален съд по
спор във връзка с договор за кредит с търговско дружество и обезпечителни
договори с физическо лице, и в него е прието, че Директива 93/13/ЕИО се прилага към
договор за обезпечение, сключен от физическо лице за гарантиране на
задълженията, които има търговско дружество по силата на договор за кредит,
когато това физическо лице е действало за цели, които не попадат в рамките на
упражняваната от него дейност по занятие, и то няма връзка от функционално
естество с посоченото дружество. В решението по дело С–419/11 Съдът на ЕС е
посочил, че физическо лице, което има тесни професионални връзки с дружество,
като например управлението или мажоритарно участие в същото, не може да се
счита за потребител по смисъла на чл. 15,
пар. 1 на Регламент 44/2001, когато поръчителства по запис
на заповед, издаден за гарантиране на задълженията, които това дружество има по
договор, свързан с получаването на кредит.
Настоящият съдебен
състав изцяло възприема дадените от СЕС и ВКС тълкувания на понятието
"потребител" по смисъла на чл. 2, б.
"б" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори и § 13, т. 1 ДР
на ЗЗП. Така и постановеното
в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 308 от 29.01.2019 г. на ВКС по т. д. №
2931/2017 г., II т. о., ТК.
Първият ответник - "СВИЛЕКС" ЕООД, е юридическо лице. Според общодостъпната информация в Търговски регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел,
към датата на сключване на процесния договор - 03.09.2014г., ответникът С.Х.И. е
бил управител на първия ответник, а ответникът Т.Т.И. е била
едноличен собственик на капитала на
първия ответник.
Т.е. ответниците - физически лица, са имали тесни професионални връзки с
дружество-ответник изразяващи се в управление и мажоритарно участие в същото.
Ето защо, разпоредбите на чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 и чл. 144 ЗЗП не намират приложение по отношение на ответниците,
тъй като същите не са потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и чл. 2, б.
"б" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
По възражението, че от връчената покана не ставало ясно от коя дата ищецът е обявил задълженито
за предсрочно изискуемо, тъй като със същата е даден и срок за доброволното му
погасяване.
Обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2
на Закона за кредитните институции или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Нито съдебната практика,
нито правната теория, поставят някакви формални изисквания към съдържанието на
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, но във всички случаи
то трябва да е изрично и недвусмислено. В
писмения документ кредиторът може да даде и срок за изпълнение на задължението,
конкретизирайки го в определен размер към момента на изявлението. Посочването
по този начин на размера на дълга е от значение за отправената към длъжника
покана за доброволно изпълнение, а не към обявяването на предсрочната
изискуемост на кредитното задължение. Изискуемостта дава възможност на
кредитора да иска и да получи изпълнение във вида и размера, който задължението
би имало, ако срокът бе изтекъл. В този смисъл, упражняването на предоставеното
от договора право на предсрочна изискуемост е санкция за неизправността на
длъжника и не погасява уговорените задължения, а отнема преимуществото на
срока, като изискуемостта настъпва и за непадежиралите към този момент
анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни, санкционни лихви
и такси. Така и Решение № 106 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60152/2016 г.,
IV г. о., ГК
Предсрочната изискуемост се счита настъпила на датата, на която това
волеизявление на кредитора е достигнало до длъжника (в този смисъл т.18
от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и трайно установената съдебна практика,
в т.ч. решения на ВКС по чл.290 от ГПК, като например Решение № 53 от
18.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 888/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 64 от
9.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 420 от
11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 135 от
21.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 565/2016 г., I т. о., ТК и други). Вж. и Решение № 260015 от
28.08.2020 г. на ВнАС по в. т. д. № 112/2020 г.
Както вече се посочи, уведомлението/покана до СВИЛЕКС ЕООД му е връчено
на 14.05.2019г. /л. 7 ВОС/. Вж. и Определение № 254 от 21.05.2018 г. на ВКС по
т. д. № 252/2018 г., I т. о., ТК
Поради
гореизложеното, претендираните в исковата молба суми следва да бъдат
признати за дължими на ищеца, като ответниците ги дължат солидарно, като исковете се явяват основателни и доказани. Върху главницата
до договора за кредит, следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до окончателното
изплащане.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за
изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват
законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който
разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да
разпредели (осъди страните) отговорността за разноски по издаване на заповедта
за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
на ОСТГК на ВКС).
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сумата в размер на 2 138.44 лв. - разноски в исковото и 727.44 лв. разноски в
заповедното производство.
По изложените
съображения, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения при условията на чл. 422 ГПК иск, съществуването
на вземане на "Банка ДСК" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1036,
р-н Оборище, ул. Московска № 19, Телефон: 0700 10 375,
представители: Диана Дечева Митева, Виолина Маринова
Спасова, Славейко Любомиров Славейков, Арно Рене Жюлиен Льоклер, Боян Филипов Стефов, Доротея Николаева
Николова-Илчева, начин на представляване: всеки двама измежду: Главния изпълнителен директор, Изпълнителните
директори и Прокуристи, заместило
по реда
на чл.227 ГПК първоначалния ищец "ЕКСПРЕСБАНК" АД, ЕИК
*********, срещу:
-
"СВИЛЕКС" ЕООД,
ЕИК *********, Седалище и адрес на управление Държава: България, Област:
Разград, Община: Разград, Населено място: гр. Разград, п.к. 7200, бул./ул. ул.
Мачин № 2, вх. А, Телефон: 084/661638, Факс: 084/661638, Адрес
на електронна поща: *********@*****.***, с управител С.Х.И., едноличен собственик на капитала: С.Х.И.,
-
Т.Т.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***,
-
С.Х.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***,
при условията на СОЛИДАРНА отговорност, както следва:
-
сумата 16 666,70 евро – главница по Договор за
кредит за финансиране на инвестиции „Партньор“ № 109 от 03.09.2014г., ведно
със законна лихва, считано
от датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 19.06.2019г. до окончателното плащане, дължима съгл. чл. 430, ал. ТЗ вр чл. 79,
ал. 1, предл. І от ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД,
- сумата 1 878,00 евро - договорна лихва, за
периода от 04.05.2018 до 18.06.2019 година, дължима
на основание чл. 86 ЗЗД,
-
сумата 52,04 евро - такси по кредита, дължима съгл. чл. 430,
ал. ТЗ вр чл. 79,
ал. 1, предл. І от ЗЗД,
за които суми е издадена Заповед № 2787
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
24.06.2019г. по ч.гр.гр.дело № 1217/2019г. по описа на РС – Разград.
ОСЪЖДА:
-
"СВИЛЕКС" ЕООД, ЕИК *********, Седалище и адрес на
управление Държава: България, Област: Разград, Община: Разград, Населено място:
гр. Разград, п.к. 7200, бул./ул. ул. Мачин № 2, вх. А, Телефон: 084/661638,
Факс: 084/661638, Адрес на електронна поща: *********@*****.***, с управител С.Х.И., едноличен собственик на капитала: С.Х.И.,
-
Т.Т.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***,
-
С.Х.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***,
ДА ЗАПЛАТЯТ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1036, р-н Оборище, ул. Московска № 19, Телефон:
0700 10 375, представители: Диана Дечева Митева, Виолина Маринова
Спасова, Славейко Любомиров Славейков, Арно Рене Жюлиен Льоклер, Боян Филипов Стефов, Доротея Николаева
Николова-Илчева, начин на представляване: всеки двама измежду: Главния изпълнителен директор, Изпълнителните
директори и Прокуристи, заместило
по реда на чл.227 ГПК първоначалния
ищец "ЕКСПРЕСБАНК" АД,
ЕИК *********:
-
сумата 2 138.44 лв. - разноски в исковото производство по
т.д. № 53/2020г. по описа на Окръжен съд – Разград,
-
сумата 727,44 лв. - разноски в заповедното производство, по
ч.гр.дело № 1217/2019г. по описа на РС – Разград.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
съдия: